Олег Черне

Диетология

Какво представлява само по себе си храненето ни днес? Набор от продукти, с които сме свикнали, които са ни наложили и които просто намираме по рафтовете на магазините. Храненето днес вече не определя нашите физиологични задачи, то определя психологическата ни нагласа. Това е един рефлекс, който се определя от силно канцерогенните, химически и всякакви други условия, съпровождащи днес всичко онова, което наричаме храна!

Човек всъщност е спрял да се храни нормално. Дори и хората, пазаруващи от магазините, в които все още могат да се намерят до известна степен биологични храни, както и онези, отглеждащи в градините си така наречените "естествени храни", са далеч от изкуството на готвене и консумация. Какъв е смисълът обаче да се говори за всичко това след като хората в действителност не се хранят, а поглъщат продуктите, и след като дори и всякаквите вегетарианци и хранещи се с млечни продукти не усещат вкуса на краставиците и ябълките и пият вода, която по дефиниция е по-вредна, отколкото полезна?!

Днес бирата се смята за вреден продукт – не защото е вредна, а защото така я правят и така я пият, и защото на практика вместо бира – ние консумираме огромно количество химия. От своя страна, виното се разглежда от позицията на етиловия алкохол, а не от гледна точка на самото вино, грозде, качество и т.н. – хората възприемат качествените напитки предимно като алкохол. Да се говори за правилно хранене преди човек да се е научил да контролира себе си докато консумира не само напитки, но и храна – няма никакъв смисъл. Хората всъщност са се превърнали в киборги, поглъщащи мутирали пестицидни продукти, говорейки обаче същевременно за полезните витамини, аминокиселини и т.н. – тоест за всичко онова, което се разрушава още преди да е попаднало на нашата трапеза.

Но дори и да попадне някаква по-висококачествена храна в нашия стомах, повечето хора няма да са в състояние да я усвоят, тъй като тялото им вече е нарушило всичките си настройки. Всъщност, даже и умението ни да се храним е доста далеч от реалните задачи, които стоят пред храната като източник преди всичко на вкус, а не на витамини и белтъчини. Без способността да разбираме и да се настройваме на вкуса – всички витамини и прочие полезни вещества са безполезни.

Вкусът е базовата формула за човешкото съществуване – той подхранва и развива всички наши чувства. Във въпроса за храненето, първично е изкуството на напълване с вкус, а всичко останало (диетология и т.н.) е като допълнение. Особено забавно е да наблюдаваш хората, проповядващи идеята за различните белтъци, витамини и аминокиселини, които същевременно обаче нито следват своите съвети, нито пък въобще вникват в цялата тази идея.

Човечеството отдавна е престанало да изпитва удоволствие от вкуса на храната, а единствено от количеството, в резултат на което става оттичане на енергия от мозъка, или по-просто казано – затъпяване. Храненето трябва преди всичко да подхранва мозъка и днес това е базовото образователно действие, което човек е длъжен да опознава. Ние, всъщност, сме лишили себе си от воля, а заедно с това и от избор, тъй като в храненето – най-важна е дисциплината и умението да поставяш пред себе си бариера срещу продуктите, които ни разрушават. А те са повече от 70%.

Днес, въпросът за храненето – е въпрос на оцеляване. Докато човечеството се ръководи от обеми, то няма да е в състояние да разбере същността на храненето. Да не говорим, че човек по цял ден е обсебен от мисълта за храна и така нареченото „вкусничко“ вече се определя от наработения в него рефлекс, а не от самия вкус, което на практика усилва процеса на обективизация. Без да разбират и определят значението на вкусовете в храненето, а следвайки някакъв установен модел, хората просто поглъщат всичко, което им се даде. И така, всъщност, вече е станало нормално да се пие мляко на прах, сок от концентрат, бира, сварена с лоша вода и т.н. и т.н. Всичко това довежда до намаляване на енергоемкостта и до разрушаване на човешките възможности, на първо място, свързани с мозъка – с творенето.

И днес вече, когато честотата на Земята се изменя, ние сме станали неспособни да усвояваме целия този буламач, понижаващ нашето съществуване. Човек, който не умее да се храни – днес повече наподобява животно. Затова онези от вас, за които пътят на развитието все още не е безразличен, на първо място трябва да обърнат повече внимание на количеството употребявана храна и нейната реална енергоемкост, а не да се влияят от разни идеи за миризливи калории!

Каня Ви да задавате своите въпроси по темата за храненето, като ще се постарая да дам възможно най-полезните отговори на тях.

 

Отговори на въпроси

Пазарът, на който се предлага храна, произведена от самите хора, които я продават, всъщност, е единственият източник на „нормална“ храна към дадения момент. Но тъй като не притежавам способността да сканирам енергетиката на тази храна, затова и не мога да определя дали е била отгледана в хубав регион и място или пък в лош, нито дали е от добър или лош човек. Как, без да се притежават екстрасензорни способности, би могло да се приложи всичко това на практика? Как бихме могли да изберем правилната от енергийна гледна точка храна?

Най-важното нещо в културата на храната е личният опит и независимостта от външната информация. Ако човек наистина се учеше как да чувства храната, а не да реагира на нея, той щеше да я разбира по-дълбоко.

Фактът, че наоколо има толкова много некачествена храна, всъщност, по никакъв начин не спира човека от това да я консумира. Ние продължаваме да купуваме и употребяваме неща, които са напълно несъвместими с нашата природа, а значи – въпросът се корени доста по-надълбоко. Днес, храната вече е бизнес-субкултура. Затова, говорейки за нея, преди всичко трябва да си задаваме въпроса: защо въобще ни е необходима храна, каква трябва да бъде тя и в какво количество? Без да си зададем тези въпроси е невъзможно да започнем.

Но дори и да си ги поставим, ние пак бихме могли да зачеркнем абсолютно всичко с едно инстинктивно чувство на глад. Ето защо смятам, че въпросът, който си задаваме, трябва да бъде не за това – каква храна и от кой я купуваме (тук вече вие, например, сте направили първата си крачка, определяйки за себе си конкретно място, откъдето да купувате), а дали разбираме как можем да се развиваме в тази насока. Именно потребността от развитие е първата крачка към познанието за храненето, както и към разбирането за вкуса. Защото, дори и да е нормална храната, която консумираме, то най-често начинът, по който я консумираме – е неправилен.

Как правилно да се филтрира напълно противоречивата информация, идваща от, на пръв поглед, авторитетни и относително обективни източници? Например: етиловият спирт, който действа разрушително върху организма и особено върху мозъка. Но пък във всяко вино, независимо от неговото качество, се съдържа етанол. Изхождайки обаче от информацията на Глеб Чорни, потреблението на качествено вино влияе много положително върху човека, като „му позволява да подхранва своя мозък“.

Тук няма противоречия. Има едно голямо неразбиране за това – какво представлява мозъкът. Което е първото нещо, което трябва да разберем, и чак след това да пристъпим към следващото – с какво и как да го подхранваме, какво го разрушава и т.н. А нещата, които преди всичко го разрушават са: безкултурието, неумението за съсредоточаване, неумението да се оперира със знанията и неумението да се фиксира вкусът. Когато мозъкът се намира в зависимост от временните и разпокъсани емоционални преживявания, тогава за него и морковът е вреден. Вредно е всичко, което подхранва мозъка непропорционално. За нестабилизирания мозък – изключително вредна е употребата на нискочестотна енергия.

Когато говоря за виното трябва да се има предвид, че говоря за истинското вино, а не за мътилката, с която днес са запълнени щандовете в магазините. Говоря за силата, която се е формирала в процеса на ферментацията, и която е напълно натурална и природна. Говоря за виното, в което не са добавени спирт или захар. Такова вино има насочена сила и всички негови елементи се намират в природно равновесие. Употребявайки такова вино, ние получаваме определени честотни характеристики.

Когато говоря за умението да се пие, или по-точно да се вкусва виното, имам предвид възможността от мобилизирането на съзнанието, а заедно с него и мозъка, за да може енергията да постъпва в зоната на хипоталамуса. Тогава едновременно се укрепва, както лявото, така и дясното полукълбо. В противен случай, енергията ще циркулира хаотично в мозъка и няма да се усвоява. Всъщност, потреблението на вино е процес на развитие, т.е. усилие, а не просто удоволствие. Трябва да се научим да се удовлетворяваме, а не да се отнасяме снизходително към удоволствието. Трябва да отправим призив към себе си, освобождавайки се от вече привичните за нас начини на потребление.

Какво представлява наркотичната зависимост и алкохолизмът, от гледна точка на осъзнаването на дълбоките енергийни процеси?

Алкохолизмът представлява определена възбуда в дясното полукълбо на мозъка, в резултат на което човек получава неконтролируеми преживявания, които с времето започват да го контролират. В 70% от случаите алкохолизмът е в следствие на неправилно образование, нарушаващо циркулацията на енергията. В 30% от случаите алкохолизмът е придобито от природата условие, свързано с невъзможността на човек да контролира собствените си реакции, които на практика биват усилвани чрез алкохола. И в първия, и във втория случай, се нарушава циркулацията на енергията, което довежда до физиологичната зависимост от желанието тя да бъде „пробита“ по някакъв начин.

Зависимостта от наркотиците е по-задълбочено явление, тъй като в процеса по приемането на наркотици се възбуждат определени свръхсъзнателни състояния, активиращи центровете с пространствено-магнитна, електрическа или енергийна геометрия. В резултат на това центровете се преориентират и работата им, благодарение на природната сила, заложена в човека, става невъзможна. Затова наркотичната зависимост много трудно може да бъде излекувана, всъщност, единствено може да бъде заглушена. След като веднъж бъдат преориентирани центровете, става почти невъзможно да бъдат наново настроени към вътрешното съществуване.

Матето се предполага, че съдържа канцерогени, които са вредни за човека. Чаят, кафето и гуараната са леки наркотици, т.е. това, което лишава човека от определена степен на свобода. Какво ще кажете по този повод?

Образованието е това, което лишава човек от неговата вътрешна свобода, както и количеството и качеството на употребяваната от него храна. Във всичко трябва да се вниква. Как може да се говори общо за виното, за бирата, или още повече за матето и кафето? Как може изобщо да се съди за продуктите, които в пъти повече се отличават по качеството, което носят вътре в себе си?! За какво всъщност говорите? Какво кафе, какъв чай? Какво мате? Вие въобще разбирате ли от тези неща? Хората пият химия, по нищо отличаваща се от препаратите за чистене, а вие ми говорите, че чаят бил вреден!

Тъй че, това заявление – не е нищо повече от демонстрация на нашето безкултурие – да се хули по всичко с лека ръка, вместо да възпитаваме в себе си любознателност към онова, което се явява достояние на човечеството. Това не само, че никога няма да ни доведе до качествено съществуване, ами напротив, ще ни потопи в още по-груби честотни преживявания.

Кафето, чаят и матето са продукти с хилядолетна история. И ето ни нас, едни такива умници, без много да се церемоним им даваме определения. Заради тази си позиция, скоро въобще няма да можем да намерим добър чай или кафе, защото пакетчетата с оцветители отдавна се смятат за чай, а полуовъглената мътна течност – за кафе.

Вместо да накараме себе си да започнем да изучаваме великите напитки и да престанем да ги предъвкваме с хамбургери, ние създаваме цяла защитна система срещу тях. Мозъкът и вкусът на съвременния човек до такава степен са се извратили, че той вече не може да отличи чистата вода от пречистената, нито бирата от гадостите, с които са препълнени всички щандове и т.н. Течностите, които днес наричаме вино, бира, чай или кафе – не се явяват като такива. И именно това в действителност ни лишава от свобода.

Какво е действието на „ферментиралата“ вода и в какво се изразява нейната полза? И как да съществуваме с потенциалната опасност от употребата на вино, други видове алкохол, мате, чай, кафе и гуарана? Тези напитки така или иначе бяха препоръчани от Вас като подпомагащи развитието. Как може да се улови развиващата същност на тези напитки и да се предпазим от тяхното разрушително действие?

Докато човек не премине през определено образование, състоящо се в изучаването, опита, чувстването и разбирането на това, което прави, никаква препоръка не може да му помогне. За да може да се развива, мозъкът трябва да се подхранва. Най-качественото подхранване за мозъка са течностите, но те трябва да съответстват на своите задачи.

Ферментиралата вода – представлява вода, обладаваща определена сила. Макар и по-рядко, но под ферментирала понякога имам предвид да се подобри, например, некачествената вода с листа от чай или мате. Потенциалната опасност навсякъде е една – невежеството. Всеки процес трябва да бъде контролиран, както и да се усъвършенстваме в него.

Напитките ни помагат да вземем под контрол ритъма на своето съществуване, тъй като в сегашния ритъм отсъстват времето и мястото, на което може да се изживее напълването от хубавото вино или хубавия чай. Задачата се състои в това напитките да са правилни, т.е. да са понятни и лесно усвоими от нас, за да успеем да развием силно съзнание. За тази цел ни е необходима качествена храна, а най-качествената такава – са течностите.

Предполагам, че до голяма степен нещата зависят от културата на потребление. Но за това е необходимо определено ниво на развитие. В такъв случай, кой момент би бил най-подходящ да въведем в своя порцион нещо подобно, без риска от разрушаващото му действие?

Трябва да се разбира системата, включваща какво, как и защо пием. Отначало изучаваме какво употребяваме, учим се как да употребяваме, а след това комбинираме. Въпросният момент е сложно да бъде установен. Трябва да разбираме, че правим това за да усилваме собственото си качество, което трябва да се проявява във всички аспекти от жизнената ни дейност. Безразборните определения и съвети, с които е изпълнен целия ни живот, са ни довели до едно по-опростено съществуване, в което идеята за живота не е подкрепена от неговото изживяване. Въпросът се изразява в способността да се премине към едно реално, а не измислено качество, когато мозъкът не само осъзнава какво получава, но и ръководи самия процес.

Въпрос относно метода: какъв може да бъде методът за определяне на полезната или вредната (истинска – лъжовна) информация? А именно, за храната и напитките. И какъв е методът за определяне качеството на структурата на течностите?

Трябва да сме наясно за какво ни е необходима една или друга информация и от кой е била казана. Тъй като най-често не изучаваме, а защитаваме вече наличното, т.е. изхождаме от простото. Огледайте се и обърнете внимание на това как и какво ядат хората. Погледнете щандовете на магазините и вижте какво ни продават. Хората вече отдавна се хранят от опаковките, преориентирали на практика своя вкус, или по-скоро загубили. Единици са онези, които разбират от храна.

Всичко качествено струва скъпо. Но и тук може да се намери изход. Трябва не просто да се опитаме да вникнем в нещо, а да изменим своето поведение и рефлекси. А те са наработени и силни, и именно те ни пречат повече от всяко едно вино, чай или кафе. Те парализират нашата воля. И всъщност на фона на създалата се вече ситуация съвсем скоро ще бъде възможно „да бутнат човека от седлото“, дори и само с кутия „Агуша“ (първата марка за детско хранене, официално регистрирана в Русия). Затова трябва да осъзнаем, че въпросът не е в кафето или виното, а в самите нас.

Много източници говорят за това колко важно е да се консумира храна, която да е била отгледана в местността, където живее конкретният човек, или поне в местността, където се е родил. Същевременно обаче не се осветляват особено много, или доста слабо, принципите, върху които се основава дадената теория. Моля ви да разкажете за принципите, формиращи подобни възгледи, ако изобщо е все още актуално за съвременните условия.

За съжаление, днес човек много трудно би могъл да си изясни всичко това. Но пък трябва да се движим в тази посока. За тази цел е важно да разберем трите нива на геометрия на храната: 1) Храна, съответстваща на геометрията на пространството; 2) Храна, способна да се преобразува и усилва; 3) Храна с по-висока от геометрията на мястото, където живеете, честота.

Всяко място на нашата планета има своята геометрия, за която е характерно определено напълване и вибрации. В нашата местност, например, може да расте гречка и това е показател за конкретната сила и ферментация на земята. Тази гречка има честота от 7,8 Hz, която съответства на нашето максимално напълване в зададените условия. Тъй че, приятен апетит!

Да вземем Андите, например, където расте киноа, чиято честота е 8,2 Hz. Това е по-високочестотен продукт, който ни позволява да получим по-високочестотна храна в нашите условия. Т.е. киноата препокрива честотата на гречката и затова може да бъде предпочетена. Но да допуснем, че на нашата улица са докарали банани, които по всяка вероятност растат в честотните характеристики на 7,2 Hz. И в този случай ще имаме „понижаване“. Колкото по-висока е честотата на един продукт, толкова по-полезен е той за нашия мозък, а следователно, и за неговото развитие.

От една страна, за нас е естествено да употребяваме съответстващата ни храна, а от друга, по този начин изграждаме още по-голяма зависимост от геометрията на мястото, където живеем. И ако тя е несъвършена или нарушена, тогава въвличаме себе си в употребата на смъртна храна, тъй като в несъвършената геометрия не може да съществува съвършена храна.

Ето защо първоначално трябва да си изясним условията, в които живеем и да знаем историята на продукта – откъде и как е бил получен. Например, на мястото, където живеете, се отглежда женшен. Това е растение, което само си определя къде да расте. Ако обаче вместо него – човек определи мястото, тогава вероятността да има полза от растението е много малка, а вече вредата – доста голяма.

Същото може да се каже и за меда, който в 50% от случаите е вреден за човека, тъй като е бил събран не от правилната геометрия. В резултат на това, медът кристализира и понижава нашата вътрешна честота. Затова трябва винаги да обръщате внимание на реакцията си към меда. И ако бъдете достатъчно внимателни, то в три от пет случая – въобще не бихте го яли. Да не говорим вече за това, че мед, който е на по-малко от три месеца, трябва да се предписва единствено в случаи на определени болести.

Кои продукти се явяват като енергоемки? С кои от тях може да се хранят децата?

За да може един продукт да стане енергоемък за вас, трябва да умеете да го употребявате по правилния начин, т.е. да можете „да го зацепвате за слюнката си“. Освен това е важно и пространството, в което използвате този продукт. По-нататък трябва да изучите течностите, чието КПД тялото ви може да усвои доста по-добре, отколкото която и да било груба храна.

Това, че в ябълката има витамини, все още не означава, че те ще преминат във вас. Дълбока заблуда е храната да се дели според наличието на определени елементи в нея. Нито витамините, нито елементите могат да постъпят в нашия организъм директно. Това може да се осъществи единствено за сметка на определени биохимични процеси, зависещи от нашите жлези (а именно, слюнчените), от нашата съсредоточеност, караща ни да проявяваме и усвояваме вкуса, както и от състоянието на нашата кръв, позволяваща, или не, на нашия мозък да възприеме вкуса. В древността никой не се е занимавал с това какви елементи или витамини присъстват в даден продукт, но пък много ясно се е възприемала неговата вибрация. Затова слушайте детето си, докато все още не е изгубило способността си да разбира вкуса. Естествено, ако все пак няма някакви отклонения.

Как да се определи  местността, в която са израснали енергетиците?

Тя се определя от минерализацията и надморската височина. По принцип, колкото по-високо, толкова по-добре. Съществуват и изключения, при които първичен е коренът и затова трябва да се следи с какво бива подхранван. Това са, така да се каже, базовите показатели. По-задълбочените са свързани с разбирането за пропорцията на пространството и неговото напълване. Като цяло, това е сложен въпрос, който изисква умението да се чувства и възприема пространството. Необходимо е да се натрупа опит.

Необходима ми е вашата консултация по повод храненето. Честно казано малко ми е рано да питам за диетологията. Преди 6 години изгубих теглото си при силен стрес и впоследствие, занимавайки се с алхимия, придобих способността да удържам определено тегло на тялото си и да не отслабвам повече. Всичко останало успя да отшуми по един или друг начин след около два месеца, благодарение на засилено хранене. Изключително много ми помагат вашите материали за водата. Огромно благодаря!!! Да се намери, поне малко от малко нормална храна, е много сложно. В Москва е невъзможно да се храниш, залъкът не ще да влезе в гърлото, просто не знам какво да правя (по другите места и градове, в крайна сметка, това е възможно в нормален режим). Искам да се оправя, но не разбирам как да го направя. Възможно ли е да съществуват някакви практики за прочистване на тялото, които да са конкретно свързани с употребата на храна?

Препоръчвам ви през ден преди лягане да пиете коктейл от 50 гр. ечемичена бира и 10 гр. облепихово масло. Главното е да не се допуска чувство на глад. По възможност употребявайте каша от киноа с нерафиниран зехтин. Що се отнася до прочистването, трябва да се занимаете с кръвта си. Би било доста добре ако можете да посетите мой лагер по подмладяване.

Доколкото разбирам, аспектите, на които трябва да се обърне внимание в храненето са водата, вкуса, съвместимостта на елементите от ястието, минимизацията на химическата обработка и честотата на храната. Последното понятие е напълно ново. Как да се различи храна с една честота от храна с друга? На какво още трябва да се обърне внимание в храненето?

Трябва да се разбере разликата между смъртната и несмъртната храна, т.е. между храната, която се разваля и умира и тази, която преминава в друго качество. Например, гроздето. Постарайте се да изключите употребата на храна, която е развалена, или която е започнала да се разваля. Научете се да бъдете внимателни към продуктите. Не трябва да приемате заместители. Млякото трябва да си бъде мляко – никакъв прахообразен заместител! Водата трябва да си е вода, а не някаква прочистена течност и т.н.

Изучете продуктите, които генерират енергия: това са кисело-млечните продукти, отлежалите вина, кристализиралия мед, зърнените храни, растящи не по-ниско от петстотин метра надморска височина. Отначало трябва да се разбере разликата между храната, притежаваща енергията на пространството, в което расте, и храната, способна да усилва тази енергия.

Може ли човек, обитаващ огромен мегаполис, да открие начин как да се храни правилно? Отсъствието на ГМО, оцветители и консерванти – признак за реално качество ли е? Как, в крайна сметка, бихме могли да се оправим в този объркан продуктов гигант?

Поставяйте пред себе си въпроси, подобни на тези, и ще получите отговори. Проблемът, в крайна сметка, не е в хората, а в това, че човек е загубил вкуса си за живот. И това го е лишило от възможността да опознава вкуса на храната, вкуса на движенията, вкуса на мисленето, вкуса на звука и т.н. Това е базовата образователна дисциплина – храненето и дишането, или онова, благодарение на което живеем. И моята задача не е да ви засипвам със съвети, а да ви спра от безразсъдното изяждане на какво ли не, което всъщност е несъвместимо с човешкото строителство. Трябва да се научите да чувствате храната.

В 70% от случаите надписите на етикетите ни отвличат или ни внедряват в определена програма. Опростявайте храненето си и минимизирайте възможностите от подмяна. Никакви замразени риби, никакви раци в Москва и никакъв хляб, който единствено носи името „хляб“. Никакви краставици със страшен вид и гигантски размери или домати на петна и т.н. Най-важното – изучете и станете наясно с течностите. Разберете какво представлява водата, която пиете.

Във времената на социализма по магазините известно време се продаваше млечният продукт „Энпит“. Този продукт беше създаден като храна за космонавтите, но срокът му на годност изтече и го пуснаха в търговската мрежа. За моя организъм това се оказа единственият разтворим млечен продукт, който се усвояваше напълно и подхранваше енергетически тялото ми. В настояще време всичките мои опити да намеря енергийна храна ме довеждат само до този продукт, който към дадения момент не се продава и не знам с какво да го заменя. Затова въпросът ми е елементарен: как да намеря онова, което организмът ми вече изчисли?

Използвайте коктейл, състоящ се от щипка прашец Шатавари и който и да е кисело-млечен продукт, получен от натурални ингредиенти.

В процеса на търсене на здравословно хранене се запознах с принципите на хранене на Аюрведа. Тази наука разказва за дошите (отклонение, разваляне – санскрит), т.е. индивидуалната структурна природа на всеки човек. Съответно се подбира диета. Ако допуснем, че в човека е активна вата-доша, тогава му се препоръчва да яде мазна, топла и тежка храна. Или за добро начало на деня се смята, например, топлата млечна каша, а като цяло млякото се смята за ценен продукт, въздействащ върху финото тяло на човек (за разлика от съвременните схващания за млякото). Какво е Вашето мнение за системата на хранене в Аюрведа? Всъщност, тялото действително подсказва (в мен е активна Вата-доша), че да допуснем в момента не иска сурови зеленчуци, не иска и сок от цитрусови плодове, но с удоволствие би изяло такова ястие, като унгарския гулаш. Да се доверяваме ли на своето тяло? И до каква степен, при положение, че вече на практика сме се превърнали в киборги? Освен това, в Аюрведа, например, месото не се приветства, но пък в Тибетската медицина се препоръчва, ако Вата-доша е в дисбаланс. Или тук климатът играе немалка роля?

Действително, трябва да разбираме не просто системата на хранене, но и системата на тялото. Когато избираме да използваме една или друга научна система за опознаване на тялото, ние трябва да разбираме към какво и с каква цел е насочена тя. Във всяка една система, поради нейната сложност, основни се явяват не знанията, заложени вътре в нея (колкото и странно да е това), а онзи, който разказва за системата. Това е даденост в днешния свят: ние зависим от субективността на човека, който ни обучава на нещо. Аюрведа е система, която е била създадена в помощ на практикуващия човек, изискваща да се развие определен тип дишане и способността да се съзерцава природата на храната.

Разбираемо е, че конструкцията на човека има едни или други параметри. Но те всъщност се свеждат до законите на ниво „раз, два, три“. Човек може да се разглежда, както от позицията на „раз“, т.е. доколко цялостен е той и доколко способен е да акумулира своята енергия, така и от позицията на „осем“, при която се отчитат осемте условия за движението на човека. Тук вече се включват и условията на ежедневния живот, а не само неговите вътрешни особености.  Освен това, Аюрведа е система, която се състои от две формули: формулата за сезонността и формулата на духа. Ако тези формули не се разбират, значи че това вече не е Аюрведа, а някаква фантазия по зададената тема.

Преди да започнете да си изяснявате храненето, трябва да си изясните отношението си към вкуса, т.е. да се върнете в детството, когато храната не се е разбирала, а се е чувствала. Трябва да изучавате течностите и да излезете изпод зависимостта от всякаквите мнения. Трябва да натрупате опит във взаимодействието си с петте вкуса и да получите разбиране за този опит. Степента на усвояване на храната зависи не само от нашата структура, но и от ритъма и качеството ѝ на приемане. Аюрведа предлага предимно енергийна храна, с което именно е толкова ценна, но трябва да се разбира дали наистина сме способни да усвояваме енергетиците, и дали всъщност разбираме по какъв начин и върху какво въздействат те.

На нито един нормален човек в Москва не би трябвало да му се приискат сурови зеленчуци, тъй като почти ги няма. И това не означава, че във всички московчани е активна Вата-доша. Не съм против следването на законите на Аюрведа, но някога се отказах от нея в полза на даоистката система, която е най-подходяща за петсезонен начин на живот.

 

Китайската медицина в някои сезони не препоръчва да се яде пилешко месо и т.н. Но вероятно съставянето на индивидуална диета зависи не само от природата, но и от енергетиката на човека в дадения момент?

В китайската медицина има толкова много съвети и съветващи, че навярно е невъзможно да се изкоментират всичките. Трябва да се разбира източникът, както и формата и енергията на въпроса, иначе ще потънем в дебрите. Трябва да разбираме, че живеем не за да ядем, а ядем за да живеем. Това е главното и най-важното. Разбира се, важна е и енергията на мястото, където живеем, както и енергията на продукта, но не по-малко важна е нашата собствена енергия. В състояние ли сме да извлечем една или друга полза от продукта? Понеже да го напъхаш в устата си – все още не означава да го изядеш.

В едно от интервютата си казахте, че хората от първата група зависят от мястото. Това отнася ли се и до продуктите? При честите си пътувания и смени на климатичните пояси се сблъсквам с проблем с храносмилането, дори и когато ям обикновена храна, да речем каша или ориз, и пия хубав зелен чай. Какво да направя?

Увеличете количеството на кисело-млечните продукти. Добре е в тези случаи да засилите употребата на мате. Но запомнете: местейки се често, вие нарушавате вътрешната циркулация на енергията си и би било добре да използвате специални упражнения за възстановяване на циркулацията. Следете за правилното положение на тялото.

Заинтригува ме твърдението: „Във въпроса с храненето първично е изкуството на напълването с вкус, а всичко останало (диетология и др.) е просто допълнение към това“. Интересно какво мислите за БАД (биологически активни добавки) с натурален произход?

Аз мисля нормално за всичко, а главното е – да умееш да го правиш. Що се отнася до БАД-овете, там има много неща, които са нееднозначни. Доста продукти биват наричани БАД по една единствена причина, че медицинската мафия не позволява натуралните продукти да излязат нормално на пазара. И това всъщност не са добавки, а сериозен тип хранене и сериозна медицина. Например – корен от лопуш, живовляк, коприва и др.

Но не всеки БАД се прави по честен път, а вече кой каквото си пожелае може да напише отгоре. Ето защо трябва да се разглежда конкретен продукт и конкретен производител. Трябва винаги да се знаят и изучават хората и компаниите, които ги произвеждат, а не просто да се купуват наименования. Ако на етикета пише „Мляко“, това още не значи, че ще пиете истинско мляко, а не някакво разредено прахче.

Бихте ли ме насочили към някой източник на информация за правилно хранене?

Източник на информация за правилно хранене няма, не е имало и не може да има. Или сами изследвате всичко, което ядете и го тествате, така да се каже, върху себе си, или някой трябва да ви обучи. А това е въпрос на време.

Как оценявате полезните свойства на Чаената гъба – естествено, при условие, че се използва качествена вода?

Много достоен продукт. Изключително полезен за черния дроб. Но трябва да умеете да го пиете – бавно и на празен стомах.

Как честотата изменя и влияе на вкуса? Защо понякога ти се иска да вкусиш не нещо конкретно на вкус, а в зависимост от плътността му? Течността не винаги дава възможност да се усвои тази плътност на енергията, която се изисква от тялото и вътрешното усещане. Всичко, от което „изпитваш наслада“ е отрова. И в крайна сметка съзерцаваш умъртвяването на плътта си. Кое в храненето може да се разложи на различни плътности и как би могло да се работи с това?

Върху вкуса влияят само грубите характеристики на храната, т.е. честотата трябва да бъде в пределите на вашата среда на обитаване. Колкото по-висока е честотата, толкова по-малко вкус ще усещате. Осъществява се по-силно възбуждане на мозъка. Но преобразуването, един вид подхранване с честота, позволява да се изфинва вкуса.

Желанието да се вкуси, изхождайки от плътността – представлява наработена реакция към количеството храна – вкусът тук е вторичен. Зависимостта от реакцията доминира над вкуса. Течността е напълно способна да ни удовлетвори докрай – ние сме тези, които не сме в състояние да се удовлетворим от нея. Научете се да диференцирате течността и да я възприемате като нещо повече от течен обект. Самата диференциация вече представлява работа, която трябва да ни доведе до разбирането за различните плътности в тялото.

Колкото повече чета за храната, толкова повече осъзнавам, че постепенно трябва „прекратя с нея“ и да премина към употребата на качествени течности. Как може да се осъществи този „преход“, по възможно най-хармоничният начин? Бихте ли разказали как трябва  да се гладува „правилно“?

Без агресия и самоосакатяване. Всичко трябва да бъде постепенно и спокойно. Разбира се, количеството на храната трябва да се намали в пъти, но не забравяйте, че освен това съществува и вкусът, който трябва да се поддържа и развива. Постарайте се да следите за качеството и опростявайте храната си.

Правилно ли е да се използва гладуването като начин за съкращаване на количеството употребявана храна? Понякога се храня със затворени очи, за да не се залъгвам с визуални образи. Това грешно ли е?

Самото понятие гладуване подразбира определено отношение към процеса. Аз не приемам тази дума. Да не ядеш е разбираемо, но вече да гладуваш – това не го разбирам. Така или иначе сме натрупали сума ти рефлекси, тъй че за какво са ни нови? Изфинвайте възприятието си към храната и следете за ритъма. Да се яде със затворени очи – като похват – е полезно.

Как да разберем „вкуса“ и какво точно да ядем, когато даже и чрез продуктите се правят пари, лъжейки народа за тяхната натуралност, тъпчейки практически всички продукти със всякакви гадости, с едничката цел – да расте по-бързо и да изглежда по-добре. И не стига това, ами и навсякъде този фаст-фуд. С какво ще ни посъветвате да започнем? Всъщност, въпросът ми е такъв: какво в крайна сметка да се яде?

Не трябва да се гневите. Това е една действителност, поддържана от самите нас, а именно – нашата необразованост и неумението ни да се образоваме. Идеологията, че всичко може да се купи с пари, ни е довела дотам, че сами сме си продали неконтролируеми енергии. И с едно движение тук нищо не може да се направи. Всъщност сме успели да обработим, преустроим и изменим биохимията на тялото и съзнанието си! Ето защо всичко трябва да започне отначало.

Опитайте се да минете с неголям, но качествен набор от продукти. Забравете за цялата идея с витамините, белтъчините и другите манипулиращи измислици, свързани с храната – идея, създадена от мутиралия човек. Учете се да чувствате храната, учете се да я употребявате. Учете се да не дояждате. Като не дояждаме, ние усвояваме максимума от храната, която сме получили. Пийте повече минерална вода и зелен чай сутрин. Учете се да подхранвате своето тяло с упражнения, движения и дишане.

Индивидуален ли е подборът на диетите или в близките две години трябва да се подчиним на общите правила и да преминем към определени енергоемки продукти? Ако да, то какви? Ако не, тогава какви принципи е необходимо да заложим в анализа на личната ни индивидуална програма и съответно с какви качествени продукти да се храним при наличието на определени персонални особености?

За какво ни е необходимо да се храним? Някой замислял ли се е сериозно над това? За да живеем? Съмнително е да се смятат за живот процеси, които са несъвместими с човешката природа. Ние подхранваме не първичните, а вторичните си органи. При употребата на храна закон номер едно е: енергията при жените трябва да отиде в матката, а при мъжете – в мозъка. Закон номер две: енергията трябва да отиде в едни или други сетивни органи. И вече закон номер три: храната трябва да подхранва мускулите, сухожилията и кръвта.

При нас всичко е наопаки. И това е така, защото не разбираме честотата на енергията. Дори и да имаме някакви индивидуални потребности, свързани с недостига на нещо, трябва да разбираме, че те са възникнали в следствие на неспособността ни да контролираме подхранването на кръвта. Ето защо, по-високочестотната храна, която разбира се трябва да бъде енергийно обоснована, за нас явява като първична. Трябва да се научим да се подхранваме с вкус, за да настройваме клетките си.

Индивидуалната диета или, по-правилно би било да се каже, системата трябва да произлиза от натрупания опит. Постарайте се да структурирате храната си по задачи. Или действайте съгласно даоистката система, според която в понеделник храната се използва за напълване, където основата на храненето се крие в покоя. Важното е да не се бърза и храната да бъде лесно усвоима. Във вторник същото, само че с повече съсредоточеност, по-бързо да се изяжда и по-добре да се сдъвква всичко. Сряда и четвъртък – време за енергоемка храна, петък – за кристали. Започнете с мумио и мед. Събота – храна за единение, повече течности. Неделя – подхранване на мозъка, отново повече течности, но просто усилете енергоемкостта. В неделя също така се запознайте и с изкуството на наслада с вкус.

Трябва ли в близките две години да се опираме върху принципите на сезонността при избора си на хранене и ако да, то как?

Доколкото разбирам, въпросът ви е свързан с изменението на честотите на Земята, при което сезонността ще започне да влияе по-малко върху човека, отколкото самата честота. Независимо от всичко, нашето тяло по своята природа се опира върху петте основни системи в него: кръв, сухожилия, мускули, кости и кожа, които регулират основните потоци на енергията. Останалите системи повече влияят върху степента на усвояване и регулиране на тези потоци (нервна, ендокринна и пикочно-полова система).

За да успеете да се внедрите в новата координатна система и да регулирате процесите в нея, трябва да установите контрол над всичките си системи. За тази цел трябва да укрепнете своя мозък и да се научите да подхранвате тялото си чрез него, а не чрез стомаха.

Трябва ли да се отчита мястото на обитаване при избора на диета за близките две години?

Част от храната ви трябва да бъде по-високочестотна по своите характеристики в сравнение с пространството, в което живеете. Геометрията на храната трябва реално да се разбира.

Какво да се яде и пие? Преди година в живота ми се появи чаят. Отначало бяха чаените церемонии, които ме доведоха до един по-осъзнат подход към това, какво всъщност ядем и пием. За тази една година количеството на храната значително намаля, а силите ми се увеличиха! Но това се осъществи повече интуитивно, отколкото обмислено. Иска ми се да въведа ред в своето хранене.

Ето как самите вие показахте, че е необходимо да се направи усилие да се яде по-малко и как е възможно човек да вниква повече в нещата. Първоначално се осланяйте на интуицията си и чак след това вече си изяснявайте продуктите. Но запомнете, да разбереш продукта – е едно, а да разбереш схемата – съвсем друго.

Как да определим кои от продуктите (и тук не става въпрос за магазините, в които изобщо няма храна), предлагани на пазара, са реално истински. Понеже и самият факт – как са били отглеждани и с какво са били наторявани – отново е неизвестен?

Работата е там, че вече сме „отрафинирали“ своя вкус и да ядем всякаквите химии и подобрители – е нещо съвсем естествено за нас. Самият вкус и качество на водата са ни непонятни, а вие искате да разберете продукта. Опитайте се да давате вкусово определение на всяка една течност. Тренирайте вкуса си, или по-скоро – открийте го. Слушайте реакцията на организма. Не реагирайте на храната, а я преосмисляйте! Тъй като обикновено реагираме негативно дори и продуктите да са добри, по простата причина, че не сме в състояние да ги възприемем. Гледайте на храната като на източник на сила. Обръщайте внимание на реакцията на слюнката.

Как да готвим?

Готвенето се разделя на две понятия: или съхраняваме идеята на продукта, или готвим вкус. При първия случай минимизираме обработката, във втория не се притесняваме от степента на готвене (главното е да не се използват канцерогени под формата на различни мазнини и масла), а мислим единствено за вкуса, който готвим. За основа трябва да се използва комбинация от вкусове. Желателно е в едно ястие да присъстват три вкуса. Но осевият трябва да бъде сладко-киселият, към който периодически трябва да се връщаме.

Ако ограничим храненето си за едно денонощие или повече (гладуване), то как бихме могли да го използваме? Как би повлияло това на занимаващия се с вътрешни практики и как по-ефективно би могъл да го съчетае със своите занятия? Как бихме могли да го съчетаем със собствения си ритъм и с „природните“ ритми?

Целият проблем не е в храната, а в главата. Какво означава „да гладуваш“? Да не ядеш – не означава да гладуваш. Учете се да се храните с течности. Ако действително разбирате вътрешните практики, тогава трябва да знаете, че тяхната основна задача е да ни доведат до умението да се храним с енергия, която или изработваме вътре в себе си, или я преобразуваме. Храната, по принцип, е вторична, ако не даже и „десетична“. Но за тази цел трябва да измените своята вибрация. Затова първо си изяснете какво точно можете и на какъв етап се намирате, успоредно с това учейки се да не зависите от храната. Ако обаче продължавате да изпитвате чувство на глад, то знайте, че все още не сте пренастроили себе си и не контролирате процесите.

Когато всъщност пренастройката приключи, вече ще можете да контролирате и най-важното – да разбирате своя ритъм. Невъзможно е да разберете личния си ритъм, докато зависите от егрегора – мястото, където живеете. Трябва да се освободите от тази зависимост.

Как да се научим да се храним правилно и да разбираме значението на вкусовете? Живеейки в града, къде бихме могли да се сдобием с продукти, които да стават за ядене и да не ни вредят, и как според вас би могло да се направи това?

Всичко опира до дисциплината и отговорността. Затова трябва да разложите храненето си по дни и да разберете точно какво трябва да бъде сутрешното ви хранене, и какво вечерното. Повече да обръщате внимание на натуралните продукти и течностите. Сготвената храна не трябва да доминира и освен това трябва да се разглежда само от позицията на вкуса. Трябва да намерите магазин, в който атмосферата е правилна и продуктите са разположени по правилен начин. Но като цяло идеалният вариант е да поръчвате продуктите си директно от производителя. Сега това не е толкова сложно.

Случайно попаднах на Вашия сайт през някакъв ведически сайт. Задължително ще прочета всички Ваши материали, свързани с храненето, защото ме заинтригуваха. Вкъщи се храним, както всички останали хора на река Кубан: боршове, супи, зеленчуци, плодове… Фактически всичко е домашно – от градината. Интересува ме отношението ви към месото и доколко вредно е то според вас, при положение, че отново е домашно (птиче)? Благодаря.

Проблемът с месната храна, дивечът и разнообразните птици, живеещи в пространството, което обитавате, се изразява в изграждането на определена зависимост от това пространство на енергийно ниво. Тази храна преди всичко подхранва тялото, но не и мозъка. Освен това, тя не просто е смъртна, но е близка и до нашия биологически модел на смъртта. Т.е. кодираме себе си със смърт.

Процесът на отказване от месната храна – означава да се приеме друга идеология на съществуване, което по принцип би могло да се отнесе към собственото развитие. Към този процес обаче трябва да се подходи разумно, а не реакционно, понеже в много от нас съществува зависимостта от този тип храна и именно такива хора са създали цели системи за защита на твърдението – защо трябва да се яде месо. А и не мислите ли, че всъщност е доста  неприемливо да се убиват животни, само защото някой иска да плюска?

Идеята, че сме месоядни по природа – няма ни най-малката опора. Хората в древността никога не ядели месо – ядели го хибридите, които не бихме могли да наречем хора. С появата на съзнание, човек се отказал от животинския си начин на живот, тъй като това вече пречело на развитието на неговия дух. Наистина, в редица места съществували определени ритуали по свещеното изяждане на животни. Но това било изяждане на силата на мястото, представена от едно или друго животно, което се случвало не повече от два пъти в годината. Идеята, че хората търчали след глиганите, за да ги изядат – е идея на гладни учени, чиито лиги потичат само при вида на малко прасенце.

Така че, по природа ние не се нуждаем от месо, но довеждайки състоянието на тялото и съзнанието си до умъртвяване, всъщност, сме започнали да зависим от грубите вибрации, където да заливаме мозъците си с мазнина – за нас вече е даденост!

Вие казвате, че 70% от употребяваните продукти се явяват като разрушителни за човека. Какви продукти са полезни и как изобщо да се храним правилно? Това изобщо възможно ли е в условията на промишления град? Освен това и проблемът с водата е също толкова голям. Откъде всъщност може да се вземе полезна вода?

Как да ви кажа – трябва да се търси! Каква е тази позиция – „няма нищо добро и затова ще консумирам каквото има“? Винаги ще се намерят хора, които да разбират, да знаят и най-важното – да предлагат онова, което е полезно, а не безполезно и вредно. Всичко е възможно! Поръчвайте, купувайте и се борете за качеството си на съществуване. Което всъщност е вашето лично отношение и вкус към живота.

Живея със семейството си в промишлен град. Ето защо дори и не мечтая за това да се храня качествено, понеже много добре разбирам какви продукти мога да си купя от магазина. Смея да твърдя обаче, че само преди 5-10 години, когато готвех, изяждахме доста по-голям обем от продукти. Сега готвя наполовина по-малко и ми прави впечатление, че никой не ходи гладен. Но ми се иска хранителните продукти не само да засищат стомаха, но и да бъдат полезни. Бихте ли ме насочили какви трябва да бъдат тези продукти?

Препоръчвам ви да намерите някоя организация, чрез която да поръчвате каквото ви е необходимо. Следете за книгите ми, които в момента подготвям на темата „Хранене на бъдещето“. Надявам се, че ще ви помогнат да поддържате и усилите енергоемкостта си. Първо трябва да станете наясно с класификацията на продуктите. Например, с понятието „смъртни продукти“.

При тях съществува седемстепенна класификация, свързана с безполезността на енергията им. Например, месото заема най-последно място. То бързо впръсква енергия в тялото, която също толкова бързо и излиза, отнасяйки със себе си и част от наличното. Оттук произлиза и цялата зависимост при месоядните. С други думи, месото е некачествен наркотик.

Ако вземем, например, краставицата, то тя разбира се е полезна и заема някъде втори ред. Но трябва да бъде изядена в необходимото време, когато все още е жива. Всички „смъртни продукти“ са полезни за нас от позицията на вкуса. По-нататък следват енергетиците. Това са продукти с повишена честота, на които е базиран проектът „Хранене на бъдещето“. По-нататък са кристалните продукти, като цяло един доста особен клас продукти. Всъщност, трябва да разберете тези три по-важни раздела.

Как бихме могли сами да определим режима си на хранене, както и доколко енергоемка и полезна е храната, която ядем? С какво да започнем да изменяме системата си на хранене, ако имаме желанието да променим начина си на живот?

Приучете себе си да се храните правилно сутрин. Препоръчвам качествен зелен чай. Пийте бавно (разберете как трябва правилно да го приготвите), не по-малко от 20 минути. Нищо не яжте и не закусвайте. През деня само салати и плодове. Най-важното е да престанете да пиете некачествена вода. Трябва да пренастроите тялото си. Състоим се предимно от вода и затова са необходими минимум три месеца за да пропием себе си. Важно е намерението да не се яде некачествена храна и да не се яде по много.

Занимавам се с йога (инструктор съм), индонезийска йога и дао (багуа, тайдзи и пияна алхимия) и неотдавна (преди около година) изведнъж почти престана да ми се яде. Или по-точно, само понякога ми се иска. С какво е свързано това? Може би трябва да мина на янска диета? И не е ли опасно?

Понятията инска и янска диета са относителни. Ако говорим за Ян-ци – е едно. Ако обаче говорим за Ян-дзин – съвсем друго. Трябва да бъдете внимателни с термините. Разбира се, с времето занимаващият се човек започва все повече да икономисва своята енергия. Аз обаче не мисля, че сте способни да преобразувате енергията си. Ето защо причислените от вас наименования все още не обосновават реалните ви възможности.

Макар че, ако потребността ви от храна е намаляла, то това е много добре. Означава, че като минимум присъства законът за съхранение на енергията. Трябва да се научите да възприемате по-фините енергийни продукти и да изфинвате самото качество на храната. Тя не може да се състои от изразена Ян- или Ин-активност. Или трябва да преминете отвъд понятията Ин-Ян, или трябва да умеете да комбинирате храни, притежаващи събирателна сила, т.е. Ин, с храни с разкриваща – Ян.

Как се отнасяте към биологично активните добавки, а именно към Коензим Q10 и астаксантина?

Отнасям се добре към всички енергетици (какъвто се явява и Коензим Q10, който всъщност е Ubinhinon 10). Астаксантинът не винаги се явява като енергетик, тъй като силно зависи от самия процес на получаване и от качеството на биоматериала, чрез който го получават. Важното е да разбирате схемата, в която ги вписвате. Това са продукти, които в крайна сметка не са с повишена честота. Те насищат клетката, но въпросът всъщност е друг: готова ли е наистина вашата клетка да се насища?

Ако за вас е толкова рисковано да живеете сред мутанти, защо тогава изобщо живеете тук? Мисия ли имате? Тогава бихте ли предложили на мутанта със слабия мозък някаква диета, какво да яде и какво не, за да може да възстанови своя мозък?

С едната храна мозъка няма да се възстанови. По-важното е да се опитате да изградите отношението си към вас самия. Да можете да спирате себе си и да се постараете да изключите всяка химия от своя порцион. Знаете ли, ваше лично право си е да бъдете мутант, на което всъщност и с голямо удоволствие се наслаждавате. Освен това имате и правото да бъдете човек, но за тази цел трябва постоянно да развивате себе си и своя мозък. Храненето трябва да се превърне в развитие за мозъка. Започнете с вода и чай. Постарайте се да мислите, а не да реагирате. Гледайте на всичко от различни страни, а не под наклон. И бъдете по-добри към онези, които не приемат мутиралото състояние.

Ако заради влиянието на луната в продължение на едно денонощие се променя активността на меридианите и съответно на вътрешните органи, то трябва да съществува някаква определена зависимост между състава на продуктите и времето за храна? Съществува ли наистина такава и ако да, то моля ви да разкажете по-подробно за дзин и ци-продуктите от тази гледна точка, както и за режима на еднодневното хранене, от гледна точка на фазите на луната и времето на денонощието?

Ако съответствате на лунния принцип в употребата на храна, то това преди всичко ще означава, че разбирате напрежението на кръвта, което се изменя в зависимост от лунната активност. При пълнолуние, при мъжете се натрупва повече кръв в горната част на тялото, а при жените – в долната. При жените се напълва матката и в този период на тях им е необходима максимално опростена храна от типа на салати, плодове, супи и напитки. При мъжете е точно обратното – необходима им е по-груба храна. Но това е така да се каже идеята на ци-храненето и тук трябва много и дълго да се описват едни или други ци-продукти, които се разпределят по седем характеристики.

Ци-продуктите ни напълват и затова трябва да умеем да извличаме от тях колкото се може повече енергия. Т.е. или разглеждаме храненето като насищане, или като практика. Можем бързо да изпием чаша зелен чай или да изядем една салата и това ще е насищане. Но можем и да седим и да преобразуваме чая или салатата, което ще бъде преобразуване. Най-малкото извличаме вкус (читателят следва да изучи даоистката теория за петте вкуса) и това вече е енергия, която не е свързана директно с храната. Караме тялото си да отреагира на продукта, предизвиквайки по този начин определени усещания, с които всъщност се подхранваме.

Тогава би трябвало да знаем, че на развиделяване ни е необходим лют вкус, сутрин – сладък, през деня – горчив, при залез слънце – солен, а вечер и през нощта – кисел. Ако храненето е веднъж на ден, тогава трябва да бъде вечер и да се опира на киселия вкус, тъй като именно с него се подхранва духът. Ако ще се разбива по вибрации, то трябва да се разбират честотите и геометрията на тялото, пространството и продукта. Но това е по-сложно и затова ви насочвам към книгата „Хранене на бъдещето“, където всичко е описано.

Съвременната медицина ни уверява, че калцият е полезен за зъбите и костите по някакъв загадъчен начин, дори са разчетени и определени дневни дажби за неговото потребление, като с възрастта съвсем не намаляват, ами съществено се увеличават. Толкова много продукти не може да изяде нито един разумен човек, а дори и да ги изяде, тогава заплахата от остеопороза бързо ще прерасне в заплаха от затлъстяване. Именно с понижено съдържание на калций в организма свързват крехкостта на костите и загубата на костна маса с възрастта. Действително ли калцият е толкова важен за костите? Когато се премине към еднократно хранене на ден, основаващо се изцяло на други принципи, необходимо ли е по някакъв специален начин да се поддържа костната система?

Понижаването на нивото на калция се осъществява благодарение на това, че с времето енергията изгубва способността си да постъпва в костите. В младежка възраст имаме достатъчно енергия и за нас е лесно да подхранваме костите си. После се губи дълбочината на дишането и възникват усложнения. И колкото и калций да изядем, ако не построяваме енергийната си циркулация, няма как да засилим неговото усвояване. Разбира се, тялото ще вземе около 10%, но не повече.

Разберете, минералът е сериозен продукт, който изисква определено умение за да може да се усвои, а не просто да се гълтат таблетки, които го съдържат. Освен това има голяма разлика между това да изядеш черупка или някакъв сушен плод, т.е. дали ще използваш, или не, проводника на един или друг витамин или минерал. И колкото по-сложни материали не ни достигат, толкова по-фин е механизмът за тяхното получаване. 70% от тях трябва да преминават през мозъка, а не през стомаха, колкото и странно да звучи това.

Да допуснем, че са ви предписали някакъв витамин. Тогава трябва да знаете, че всъщност го получавате психологически, а не физиологично, и то само за сметка на вашата настройка на витамина. В резултат на това, вашата слюнка практически го изработва. А медиците нека продължават да самозалъгват себе си и останалите с идеите за задгробен живот в сегашния живот. Самата идея, че ако човек изяде калций, тогава той ще постъпи в костите му – е наистина тъжна! Това е като борбата с алкохолизма. Не трябва да се бориш с него, а да учиш хората как да употребяват напитки. Какво, да не би да е нормално детето ви да пие всякаквите там гадости? А утре вече може да започне да пие и спирачна течност, която ще му действа опияняващо, понеже организма му ще е изцяло пренастроен на стресово хранене.

Разбира се, костната система трябва да се поддържа. Но трябва да се разбират и всички останали системи. Как може да вземем и да отличим само една от тях? Вие какво, да не сте скелети? А кръвоносната система? Мислите си, че не ви достига калцият? Всъщност, той може да не постъпва именно заради вашата кръв. И т.н., и т.н. Тялото не трябва да се разглежда линейно, а само обемно. Затова или поддържайте всичките си системи, измежду които, само за сведение – кръвта е първична, или просто не трябва да се самозалъгвате с идеите на разни недоразвити лекари.

Кои продукти ни разрушават и кои ни изграждат? Кои съчетания от продукти са полезни за нашите ястия и кои вредни? Тези съчетания могат ли бъдат полезни за всички хора или само за някои? Как да се научим да се храним и може ли да изградим полезни хранителни навици още в детството? Може ли да се говори за общи хранителни навици и ползата от тях, отнасящи се за жителите от всички краища на света, или мястото на живеене налага своите ограничения?

Трябва да удържате тези въпроси постоянно в главата си, докато не си ги изясните. Тук се крие най-голямата опасност – да се залитне към линейното разбиране за „гладуващите в Поволжието“. Ако сме жертви на масов вътрешен глад – как бихме могли да мислим и анализираме каквото и да било? Усещането е такова, че все едно ни морят от глад. Всички вече са се издули от количеството изплюскана храна. Мозъците им вече не работят благодарение на усърдния труд в търсене на храна и прекарания трети пореден живот в седене зад трапезата. Само се замислете колко време прекарвате на масата, в тоалетната и в сън! А през останалото време – работите. Къде остана животът?

Превърнете времето за консумация на храна поне в процес на развитие. Работете с вкуса. Това, което преди всичко ни разрушава, е неумението да определяме и чувстваме продукта. Разбира се, разрушават ни и продуктите, които или не са предназначени за нашата физиология, или пък са смъртни. Трябва да умеем да извличаме вкуса от продукта и да съчетаваме различните вкусове. Няма несъчетаеми продукти, ако са истински.

И, разбира се, най-добре би било ако се образоваме по този въпрос още в детството си. Няма място на Земята, където храната да стои над вкуса. Съществува обаче енергийната храна, която по своята вибрация стои над идеята за храненето, с което съвременният човек е свикнал. Но за да може да премине към нея, човек трябва да се потруди над собствения си мозък. Фактът, че използваме нещо полезно, все още не означава, че сме в състояние да го усвоим. 

 

Как да определим реалната енергоемкост на храната?

Въпросът може да се доуточни: а можете ли вие да увеличите своята енергоемкост? Обикновено човек взима в най-добрият случай 30% от енергията на продукта. Каквато и енергоемкост да е заложена в самия продукт, не е ясно дали ви е необходима на вас. Трябва да изхождате от собствените си възможности, а не от възможностите на продукта. За целта трябва да доведете съзнанието и тялото си до способността максимално да го усвоят. 

На човек му е необходимо да пие вода. И му се иска да пие именно онази вода, от която се нуждае неговият организъм. Колкото и различни води да съм пробвал – винаги са ми били тежки. Вероятно по-ясно не бих могъл да го обясня. Чувствам, че ми е тежка, и че не трябва да я пия. Наистина не искам да пия такава вода. А тази, която ми се иска, я няма. Какво да правя?

Много добре, че разбирате водата – това вече е много. За да мога да ви посъветвам коя именно вода да пиете, трябва да знам нейната минерализация и pH. Прочетете моите статии за водата.

Понякога оставам с впечатлението, че е невъзможно да се намери точно продукта, който ми е необходим в дадения момент. Интересно ми беше да не храня организма си дотогава, докато сам не открие въпросния продукт, след което да му го дам и отново да чакам момента, в който ще му писне да го яде. Забавно е, че дори когато организмът е гладен, той не винаги може да определи какво му е необходимо. Заслужава ли си да продължавам да го измъчвам и да чакам, или това е вредно?

Идеята е ясна и заслужава своето място. В действителност, трябва да умеем да държим тялото си в стрес. Тогава ще може да усвоява по-фините енергии и ще можем да го подхранваме по-качествено. Но ако има проблем с разбирането и най-важното с намирането на продукта, тогава трябва да се изготви правилен график за приемането на течности. Например, зелен чай – понеделник сутрин, кафе – вторник, мате – в сряда, енергийни напитки – в четвъртък, кисело-млечни – в петък. В събота – лимонов сок, а в неделя – медна напитка. Само примерно, разбира се. Но смисълът е в следното – различните напитки да бъдат обвързани в схема. Схемата може да бъде, както вертикална (сутрин/вечер), така и хоризонтална (по дни).

Опитвам се да премина към здравословно хранене, но така и не успявам да дисциплинирам себе си. Винаги ми се иска нещо сладко и вкусно, макар да разбирам, че това ми вреди. Винаги усещам тежест в стомаха – без значение какво и колко ям. Видимо е, че това вече е проблем с метаболизма. Бихте ли могли да споделите какви са принципите на здравословното хранене? Как, какво и колко да се яде, и какво трябва да се премахне от храненето? Кое може и кое не бива да се яде?

Разбира се, натрупан е определен опит и тялото вече е рефлексивно към храненето. Трябва да започнете да пиете правилна вода. Не пийте никаква химия. След което започнете да изучавате храната. Но не бива също така и да се наяждате.

Правилно ли е това, че когато практикуваме, можем с помощта на концентрацията да повишим своята честота? Може ли концентрацията да ни помогне в блокирането на храна с ниска честота или това не е особено желателно?

Може, и даже е длъжна, но така губим много енергия.

С какво трябва да се започне правилното хранене? Кои от продуктите, лежащи по рафтовете на магазините, все още са ценни?

Трябва да се научите да пиете различни качествени течности и да се храните, чувствайки храната. Опростете яденето си. Чувствайте вкуса на картофа, краставицата, домата. Не бързайте и тогава ще се напълвате по-бързо, с по-проста храна. Старайте се да не ядете сутрин. През деня каша. Вечер еднократно яжте сготвена храна.

От значение ли е времето от денонощието за определянето на реда, в който да се приемат  напитки (чай, кафе, мате и др.)?

Това е сериозен въпрос. На първо място стои качеството на чая. За съжаление, днес не е толкова просто да се намери правилен чай – именно правилен, а не вкусен или добър. Трябва да разделим чая според значението му. Препоръчвам сутрин да се пие лундзин, през деня улунски чайове (най-добре Те Гуанин), а вечер пуер. Но, моля ви, изучете качеството им. На пазара, дори и в Китай, има страшно много ментета или нискокачествени чайове.

Кафето е напитка, определяща нашата активност. Добре е да го употребявате между 9:00 и 11:00, и между 15:00 и 19:00. Най-добре да е през ден и то само качествено и правилно приготвено кафе. Не пийте препечени буламачи с италиански произход.

Матето е абсолютно необходима напитка в днешно време. То позволява на тялото да се сдобие с куп неща, които нито една храна не може да ви даде. Но когато пиете мате, забравете за храна един час преди и 30 мин. след като сте го пили. Научете се да пиете мате! Погледнете тук:  http://www.youtube.com/watch?v=-PRfxb-fxMA  

Кои от младите и отлежали вина, представени в Кубан, бихте могли да ни препоръчате?

Въпросът не е сложен. Добрите вина в Кубан са много малко. Корупцията и неумението да се организират нормални условия за винопроизводителите правят добрите вина много скъпи, което не е изгодно за самите производители. Това, че народът, който изобщо не разбира от вина, трябва да купува руски вина за 60 евро (а именно такава трябва да бъде цената на едно добро вино, заради така наречения „административен ресурс“), създава определена патова ситуация за руския винопроизводител.

Изключително много препоръчвам вина, които са направени от гроздето Красностоп. Към дата днешна, истинско вино можете да си купите от Янис Каракезиди. Ако ви интересува по-подробна информация, ви препоръчвам да следите за списанието „Code de Vino“ или да се обърнете към консултанта на „Code de Vino“: club@codedevino.ru  

Коя нашенска бира бихте препоръчали?

За съжаление, руските пивовари носят единствено наименованието, но към бира може само условно да се отнесе. Като цяло, 90% от руската бира представлява живо издевателство над пивоварството. Алкохолът, добавките и некачествената вода правят тази напитка неприемлива. Аз не знам нито една бира, която да се прави според лицензите, или пък просто руска, която да става за употреба. Последният път, когато ми се удаде възможност да опитам добра бира, беше преди около две години в Самара – Жигулевска бира, която обаче повече никъде не срещнах. Има още една нелоша линия – Брянска жива бира. Но какво правят у нас? Дори и веднъж да попаднеш на нелоша бира, следващият път почти със сигурност ще се разочароваш.

Първото, на което трябва да обърнете внимание, е изучаването на водата, използвана от производителя. Ако водата е била само прочистена, вече не може да става въпрос за бира. Вторият важен момент – какви материали използва пивоварната (концентрирана шира, малц, хмел, дрожди). Ако можете да си позволите Krombacher, Paulaner или Guinness (само че докаран от Ирландия, а не от Санкт-Петербург), би било най-добре.

В статията споменавате за „изкуството на приготвяне“ на храна – в какво се състои то?

Това е изкуството да се създава вкус от храната. Трябва да разберете какъв вкус искате да получите.

Когато се приема мумио за стимулиране на минералния обмен, лекарите препоръчват (уви, без обяснения) то да се пие след като е било разтворено в голямо количество вода и да се изключи от хранителния режим алкохолът, кафето и силният чай. Разкажете по-подробно кога, как и с какво да се приема мумио за профилактични цели и има ли някакви ограничения?

Най-важното при приема на мумио е да не се яде нищо един час преди и един час след това. Вода и чай може да се пие след 15 мин., но не трябва да се поглъща заедно с течности. Приемът на мумио трябва да се съгласува със слюноотделянето, като процесът на приемане трябва да трае не по-малко от 3-5 мин. Дозата е колкото върха на кибритена клечка. Разбира се, важно е също така да се уверите, че наистина приемате мумио.

Доколко вредна е микровълновата печка? Каква е Вашата позиция относно използването ú за подгряване на храни и течности? Какво въздействие оказва върху продуктите този популярен в днешно време битов уред? Например, ако искам да си подгрея виното а-ла глинтвайн – трябва ли въобще да го правя?

Разбира се, най-добре би било ако може да минете без този уред. По-голяма вреда нанася върху белтъчната храна и течностите.

По никакъв начин не мога да разреша за себе си въпроса, свързан с въздействието на алкохола върху организма и мозъка на човека. Съществуват множество материали по дадената тема. От една страна, Вашите препоръки за усилието на съзнанието и концентрацията при употребата на течности, като че ли са ми ясни и се опитвам да ги усвоявам. От друга, обаче, независимо от всичко се стига до момент, в който настъпва някакво опиянение в една или друга степен. Освен всичко останало, ами колко хора в страната ни пребивават в състояние на алкохолна зависимост! Знаете, че се казва: „синката е по-зле от тревата“! И някои от тях, всъщност, са започнали по-внимателно в началото, пробвайки по малко, „наслаждавайки се“, така да се каже, на вкуса на напитката. Къде е границата между пробването и зависимостта? Купувайки си поредната бутилка за проба, си задавам въпроса: „Така усвоявам изкуството на пиенето или вече започва да ми харесва да се отпускам по този начин?“.

На първо място, трябва да се научите да комбинирате, а на второ – да пиете не за разпускане, а за насищане. На трето място, вината трябва да бъдат отлежали. Процентното съотношение на млади и отлежали вина трябва да бъде 30/70. Ако не разбирате границата, по-добре се откажете. Не трябва да смъквате отговорността от себе си. Ако не сте в състояние да си изясните този въпрос – просто го отложете.

Може ли да се използва разхлабващото въздействие на виното за усилване на практиките? Изпиваш мъничко, смесваш го със слюнка, отпускаш го в корема, вкусваш и тръгваш разхлабен да правиш копринената нишка или дао-ин. Или по-добре след това?

Не бива в никакъв случай! Практиката трябва да бъде съпроводена от 100%-та възможност за съсредоточаване. Не трябва да залъгвате себе си. Виното, бирата и другите напитки следва да се използват само като елемент за подхранване. Не трябва да ги употребявате и след практики, само ако разбира се не усвоявате Изкуството на брачните покои.

Бихте ли разказали по-подробно кога (през деня, времето от денонощието, когато се приема храна), в какво количество и съотношение едни към други трябва да се употребяват различните типове вода и енергетици (нони, мумио, дамяна, мате и др.)?

Ако сте в състояние да различавате водата, тогава трябва да я разделите на: вода – притежаваща ос, вода – притежаваща пропорция и вода, която просто насища. Първият тип вода се определя от рН, което трябва да бъде 5,5 – 6,3. Вторият трябва да съдържа правилната комбинация от минерали (Mg за сърцето, Na и Cl за сухожилията, Cа и C за костите, F за кожата, радий и флуор, например, за мускулите). В третия тип вода трябва да влиза просто чистата природна вода.

Енергетиците трябва да станат част от храненето ви, но първо трябва да понаучите малко по въпроса. Четете книгата ми „Хранене на бъдещето“.

Правилно ли да разбирам, че не всички продукти са способни да носят честотата на мястото, в което са били отгледани? Ако обаче са способни, то възниква друг въпрос: важно ли е до каква степен е бил узрял продуктът, когато са го откъснали?

Освен това е важно и кога са го изяли. Един продукт умира по-бързо, а друг по-бавно. Разбира се, продуктът трябва да узрее в характерен за него ритъм. Ако това не се случи, тогава носи други характеристики. Оттук идва и проблемът с неговото усвояване.

Бихте ли разяснили дали само бялата захар се явява като вредна за човека? Или това се отнася и за другите видове: фруктозата, глюкозата, по принцип и сорбита, както и различните продукти, получени на тяхна основа?

По принцип, въпросът при всеки вид захар е в нейния обем. Защо? Защото захарта въздейства върху далака и влияе върху формирането на кръвта. Разбира се, фруктозата и глюкозата в нормални количества са необходими, но само малко да бъдат надвзети и веднага се усилва твърдостта на кръвта.

Какво се случва с меда при топлинна обработка?

Нарушава се кристализацията. Това става при температура по-висока от 80 градуса. Макар много да зависи и от възрастта на меда. Колкото е по-млад, толкова по-бързо се разрушава.

По какво се различава въздействието на захарта от това на солта? Вредна ли е въобще солта или съществува и полезна сол (например, морската)? Или човешкият организъм просто не се нуждае от нея и затова е безполезна?

Солта преди всичко разрушава костите, а захарта – кръвта. Солта е необходима в малки количества, но така или иначе я има във всички продукти.

Бихте ли уточнили какъв е срокът на годност на чая Лун Дзин?

Зависи от качеството на самия чай – от 3 месеца до една година.

Трябва ли да се обръща внимание на метода за топлинна обработка на зеленчуците?

Ако правите вкусово ястие, тогава зеленчукът ще престане да съществува като такъв.

Доколкото разбирам, супите също попадат в раздел напитки, а не храна, затова бихте ли пояснили какво точно се подразбира под това понятие, тъй като има различни видове супи. И супата подходяща ли е за храненето от четвъртък до неделя?

Да, подходяща е, но за основа се взима вкуса. Доколкото разбирам, вие говорите за построяването на диета, при която от четвъртък до неделя да протича известно изфинване на храната. Да, подхожда. Най-важното нещо е количеството на смъртната храна, приемана от четвъртък до събота, да се сведе до минимум, а още по-добре ще е да се откажете от нея.

Приблизително същият въпрос по отношение на млечните продукти: кефир, ряженка, творог, кашкавал… Правилно ли да разбирам, че течните млечни продукти са за пиене, а по-твърдите – са храна, и съответно различните кефири могат да се пият през цялата седмица, нетвърдите кашкавали и творогът до сряда (или до четвъртък?), а твърдият кашкавал (пармезанът) в петък?

Да, правилно. Само в понеделник и вторник допускайте по-груба храна (но е желателно да е с показател на смъртност не повече от 40%).

Как правилно да се избират ядките? Достатъчно ли е само като се ориентираме по страната им на произход? Ако да, то от кои страни?

Всички ядки са добри, освен фъстъкът. Всъщност, неправилно е въобще да бъде смятан за ядка. Единствено трябва много добре да ги сдъвквате.

Ако разделим храната на смъртна и безсмъртна, тогава възниква въпросът: защо някои продукти (например, ядките), които биват причислявани към безсмъртните, въпреки това имат определена продължителност на живот и се развалят…

Ядките не са безсмъртен продукт. Просто имат най-малък показател на смъртност.

Животът на смъртните продукти може ли да продължи за сметка на изсушаването и консервирането им?

Само ако са естествено предразположени към това.

Малко се обърках в понятията, затова ще може ли да разясните. Към какво се отнасят сушените плодове? Към кристалите ли?

Отнасят се към продуктите, които представят енергията на мястото. Не са кристали, тъй като не генерират енергия.

Вярно ли е, че само продуктите-кристали са безсмъртни?

Също и енергетиците с повишена честота на енергията. А иначе да, но към тях се отнасят и различни течности.

Цялостното зърно безсмъртно ли е? Каква е разликата между киноа на каша и киноа в суров вид? Сменя ли се видът на енергията?

Киноата е доста силна зърнена храна, която много трудно би могла да бъде разрушена. Главното е да не се кипва, за да може да съхрани всичко полезно, заложено в нея.

Как да се отнасяме към замразените зеленчуци и плодове?

Като към кашкавала, от който могат да се направят едни или други вкусови добавки.

Как да се отнасяме към солите и захарите, съдържащи се непосредствено в зеленчуците, кашкавала и другите продукти?

Като към полезни ингредиенти.

Всяко тяло ли е в състояние да усвои кристалите? Какво ниво на подготовка е необходимо в този случай?

Не всяко. Към този въпрос трябва да се подходи доста внимателно, като първоначално бъде много добре изучен. Всеки подготвен кристал обаче е в състояние да влияе активно и позитивно на мозъка и като минимум да го настройва и тонизира, тъй като енергията на кристалите първоначално се повдига нагоре и се усвоява от тялото единствено чрез мозъка. Най-важното нещо е да научите тялото си да се подхранва от петте системи, а не да го развивате като неделима маса.

Ако солта е вредна, то значи ли, че кашкавалът и хлябът също са вредни?

Не бива да се изпада в крайности. Разбираемо е, че под една или друга форма не винаги употребяваме това, което трябва. Показателна в случая е независимостта от ненужните ингредиенти, а не пълният отказ от тях. Освен това, в редица случаи същото нещо може да бъде и елемент на вкуса. Едно на ръка е когато солите салатата си и зависите от солта, а друго, когато в ресторанта получавате салатата си вече посолена и това вече е даденост.

Кажете, целесъобразно ли е разделното хранене? Например, да се яде отделно риба и хляб или това е измислена система? Трябва ли да се обръща внимание на количеството течности при приема на храна? Какво количество е оптимално? Интересът ми не е безцелен. Ще Ви бъда благодарен, дори и за най-краткия отговор.

Разбира се, трябва да умеете да разделяте храната си по съвместимост. Но в този случай, въпросът за чувстването трябва да преобладава. Ако смесваме храната, тогава на преден план трябва да излезе вкусът. Ако я разделяме, тогава работим с определена енергия. И тук най-важно е качеството. Течността е онова, което в максимална степен подхранва тялото и мозъка. Трябва да разбираме каква течност приемаме, а не просто да я приемаме. Количеството не е строго определено. Всичко трябва да бъде естествено по отношение на самото пиене, но пък трябва да се пият само качествени течности и да бъдем сдържани по отношение на храната.

Как да помогна на майка си да осъзнае важността от избора на биоактивна и незамърсена храна и да преодолее традиционната вкусова зависимост? Вие казвате, че вкусът се явява като главен в храненето, или по-точно напълването с вкус. Но вкусовите пристрастия се закрепват с години и за тяхното изменение е необходимо да стане някакво пречупване в основата на разбирането за това, защо въобще ни е необходимо то. И чак след това новият вкус започва да радва.

За съжаление, не се изработва толкова вкус, колкото реакция или рефлексия към храната. Да се изменят навиците е много трудно. Това е наработена зависимост, която освен всичко останало се подкрепва и от обкръжението, и всъщност представлява официален курс към унищожението на човека. Трябва да имаме здрав мозък и да бъдем готови да приложим необходимото усилие, за да можем да изкараме себе си извън наркотичната зависимост от храната, която не съответства на човешките принципи на съществуване. Това е сериозен труд, но не за един ден. Затова трябва да се подходи много внимателно, понеже вместо помощ може да стане точно обратното – просто да се укрепят защитните реакции на човека и той да бъде опечален. Ето защо, ако наистина разбирате, че месото е вредно, тогава не трябва, пристъпвайки величествено, демонстративно да го носите към шахтата за смет, тъй като това единствено може да предизвика неприемливо отношение.

На 24 години съм и някъде преди около половин година започнах да се интересувам от даоистки практики, понеже вследствие на тежки натоварвания в тренировъчната зала ми се образува дискова херния на гръбначния стълб. След Вашия семинар, на който изучих първата част на практиката, наречена свещената костенурка, като допълнение към даоисткия масаж и разблокирането на тялото, след като се прибрах вкъщи продължих редовно да изпълнявам всичко това. След около два месеца гърбът спря да ме боли и започнах да се чувствам много по-добре. Реших да се откажа от месото и да се храня с по-качествена храна. В резултат на това забелязах, че за тази половин година отслабнах от 75 до 65 кг. Съответно, след като започнах да се занимавам и с даоистки  практики, спрях да посещавам тренировъчната зала и започнах да ям по-малко. Въпросът ми е следният: от какво така рязко отслабнах? И трябва ли да търся някаква причина от медицински характер?

Съвсем нормално е. Тялото ви е започнало да се ориентира към по-фините енергии, като грубите по естествен път са намалели.

 

Разбира се, Вие успяхте да разкриете всичко, до което едва съм успял да се докосна, както и много от онова, което засега не съм познал, не съм усетил и над което даже не съм се замислял.:-) И все пак, дали наистина всичко това е толкова важно за тези, за които пишете. Каква всъщност е идеята? Вие завоалирате смисъла зад нивата и степените на нестандартното си изложение, но с това практически отвличате хората от доста по-съществени моменти. За какво е всичко това? Всяка чорба, над която са прочели молитва, ще донесе повече полза, отколкото най-геометрично полезното ястие. Ако човек се храни, диша и се развива, „заради Бога“, или „за благото на всички живи същества“, но не и заради себе си, само тогава пред него може да се появи възможността за ПРАВИЛНОТО възприемане, както на своите вътрешни структури и аспекти, така и на външните, които се явяват като техни екстраполации. С какво е изпълнено всичко това. Ако жителят е умен, силен, енергийно изпълнен, но бездушен – той всъщност е демон. Да се изучава животът върху препарирана жаба е задънена улица. Знаейки състава на аромата на розата и опитвайки се да пресъздадеш неговата комбинация от компоненти – също няма как да се получи. Когато преглеждат сърцето на правилно хранещи се хора, гречката с честота 7.8 няма да може да им помогне, та дори и киноата с 8.2 Hz. Разбира се, Вие не пишете, че трябва да се храним единствено по правилен начин. Но без такава настройка на ума мозъкът няма как да достигне до честотите, откриващи достъпа до БЕЗкрайния океан от енергия и възможности, когато и качеството на слюнката ще се измени и потребността да се яде ще изчезне. Вие притежавате влияние над ума, затова да не си напомняте за такива принципни моменти и още повече да се отвличате от тях, би могло да Ви попречи, както в развитието, така и при срещата Ви с Царя на справедливостта на 39-ия ден, Великата Яма (или както там го наричат в другите традиции). На Вас добре Ви се получава да възбуждате пространството и да пробуждате желанието в човек да си изяснява нещо. Разкрийте темата за Смъртта и умирането. Какво може да бъде по-важно от най-важното в живота? Нека да не търчат по магазините и да не се надпреварват за супер-честотно хранене, оставайки си същите потребители, но вече по-изискани и геометрически грамотни, а да се стремят към правилни мисли и добри дела. Пътят Дао Небе – Ин и Ян, Пътят Дао Земя – Твърдо и Меко, Пътят Дао Човек – Мъдрост и Милосърдие.

Вижте, аз имам 25 годишен опит в общуването с хора, които се развиват, някои от тях дори успяха да постигнат много. Освен това 35 години се намирам вътре в самата практика, която ме накара да видя света такъв, какъвто е в действителност. Не правя нещо конкретно за някой – занимавам се със структурирането на система. Колко време ще ми е необходимо, за да го постигна – не зная! Затова и пуснах сайта. Пет години назад бях все още никому неизвестен, криейки се зад 6 имена и без почти никакъв опит с живеенето в социума. Не искам да определям нито вашето разбиране, нито нечие друго. Нямам никакво време за прости съждения (не правя нищо без концентрирано усилие). Просто продължавам да изучавам. Какъвто и да беше съвременният модел обаче, той не би представлявал абсолютно нищо без наличието на система и метод. Да, възбуждането на пространството е необходимо, за да може да се изтупа прахта от него и да се йонизира. Вижте, поставете пред мен някоя конкретна задача и аз ще я проанализирам. Но преди някой да успее да се напои с вода, трябва първо да бъде доведен до кладенеца. Е, и най-важното: аз съм практик, а не теоретик. Ден и нощ работя над себе си. Разбирам всичко онова, за което пишете, и го следвам.

Какво означава, че „при жените храната трябва да подхранва матката“? Да се следи какви продукти действително я подхранват или да се опитваме да формираме усилие?

Означава, че енергията на продукта трябва да притежава честотност, която не само да се преработва от храносмилателната система, но и да бъде способна да прониква в матката. Тоест, повече храна с понижен коефициент на смъртност.