Практически методи


Съхрани целостта на тялото и укрепи и развий същността, за да се слееш с природата.

Лао-Дзъ


Изкуството на култивиране на живота е най-древното даоистко изкуство за самоусъвършенстване. То е разработено от китайските философи Конфуций, Мендзъ, Сун Дзъ и усъвършенствано от китайските държавни структури с помощта на даоистките мислители и алхимици. Ключов аспект в това изкуство са Практическите методи – условията, чието съблюдаване води до осъществяването на определени задачи както в обучението, така и в ежедневната дейност.

Даоистката традиция е комплексна наука, разглеждаща развитието на човека от гледна точка на законите на Вселената. Един от стадиите в опознаването на тази наука е достигането на състояние на естественост, хармония с вътрешната и заобикалящата външна природа, постигането на цялост. Практическите методи са основа за постигането както на приложните изкуства (математика, физика, химия (в древността алхимия), астрология, медицина и пр.), така и на хуманитарните изкуства (философия и обществени науки). Практическите методи формират особен поглед към живота като път към самоусъвършенстване и добиване на цялост във всички прояви на жизнената дейност.

Практическите методи са методи, насочени към изучаването на техническите прийоми за работа със съзнанието, тялото и енергията едновременно, тъй като единствено в комплекс те укрепват и развиват жизнеността (енергийния потенциал, необходим на човека за усъвършенстване на определено действие). За да усвоим Практическите методи, трябва да овладеем изкуството на обучението, както и да живеем в ритъм на съществуване, отговарящ на личната ни природа (с дадения от природата потенциал на силите, определящ ритъма на естественото за човека съществуване). Ако нарушава ритъма на своето естествено съществуване, човек съкращава живота си. Естественият ритъм на съществуване може да се нарече „живот в себе си“, тъй като човекът, който живее в този естествен ритъм, ръководи своите жизнени процеси, а не се намира в чуждо на природата си състояние.

За да се превърнем в господари на живота си, трябва да се научим да съгласуваме ритъма на жизнената си активност не само с ежедневните усилия, но и с природните сезони. Необходимостта от подобно съгласуване е свързана с това, че енергийната активност през различните годишни сезони е различна. Ако не вземем това предвид, рискуваме да изразходваме собствената си енергия повече, отколкото е необходимо за енергийно строителство.

Безусловно, съгласуването на собствения ни живот с природните ритми изисква голям практически опит. След като се научим да контролираме и развиваме себе си, ние ще стигнем по естествен път до разбиране за по-дълбоките връзки между тялото, съзнанието и ритъма сам по себе си.

Много хора живеят в състояние на постоянно бързане, заети са с решаването на битови проблеми и не се замислят, че ако собствената им природа е несъгласувана, животът им става празен. Подобен ритъм съкращава живота и пречи на осъществяването на собствения природен потенциал. И тук важни са не просто съгласуваността на ритмите и сезоните, а и загубата на осъзнатост.

Естествеността у човека или балансът на вътрешните му енергии представлява основата на балансираното състояние на психиката, чувствата и емоциите, тя дава възможност за регулиране на собствените действия: хармонично съответствие на вътрешното състояние и външните прояви. Достигането на естественост зависи от последователността на действията, чието съблюдаване може да помогне на човека да реализира и усили качествата на своята енергия.

Постигането на вътрешна хармония, на баланс, на естественост не е прищявка или въпрос на насоченост на мисълта, а основна потребност на цялото ни същество, която позволява да се прояви максимално човешката ни природа. Но ако не е развита концентрацията ни, ако не е организирана циркулацията на енергията и ако не умеем да поддържаме правилно физиологичното състояние на организма, дори да разбираме особеностите на всеки от сезонните ритми, ние не бихме могли да накараме организма си да живее в тях.

За да постигнем естественост, трябва да развием разбирането си за методите, които биха усъвършенствали нашите регулярни или специални действия (практиката). В хода на тези практики, разработени от майстори, достигнали реални резултати в развитието на собствената си енергия, в усъвършенстването на физическото тяло и съзнание, човек може да тръгне по пътя на усъвършенстването. Практиката се състои от физически или умствени упражнения, насочени към развиването на различни качества, тя ни учи да живеем живота си съзнателно, което го прави пълен и дълбок.
За да бъдеш човек на действията (зависещ от собственото си усилие и постоянно контролиращ това усилие), трябва да се намираш в понятна за самия теб последователност на действия и да осъзнаваш личния си ритъм, природните си възможности. Такъв човек е в състояние да усъвършенства не само действията си, но и личната си природа.

Правилното разбиране на собствените действия определя не само психологичното състояние на човека, но и способността му да подобри качеството си на живот. Тук ще разгледаме какви навици трябва да изработим и каква последователност на действията да изградим, за да усвоим практически Изкуството на култивиране на живота.


Колко важно е умението да се обучаваме

Каквото и да правим, каквито и знания да притежаваме, умението да се обучаваме остава най-важният елемент от личностното развитие. Това е първият и много важен фактор, определящ способността на човека за истинско развитие. Днес в света на информационните технологии хората бъркат понятията „информация“ и „знание“. По тази причина човек „трупа“ информация, която му пречи да осъзнае себе си, т.е. да осъществи основната задача на всяко истинно знание. За да получим знания и да можем ефективно да ги прилагаме, първо трябва да овладеем механизма на усвояване тези знания.

По пътя към постигането на Изкуството на култивиране на живот умението да се обучаваме е незаменимо. От него зависи вътрешното усилие, състоянието на тонус, без което би било невъзможно да се изработи и удържи концентрацията. Умението да се обучаваме се развива чрез правилното разпределяне на физическото и умствено натоварване и чрез работа с енергията. Силата на вътрешната енергия се формира или по естествен път, ако човек по природа има достатъчно количество енергия, или чрез натрупване, с помощта на специални практики.

Умението да се обучаваме означава не просто да разбираме какво и защо трябва да правим, но и да умеем да вмъкнем усилието в процеса на познание. Дори ако сме заети с ежедневни дела, трябва да се стараем да ги осмисляме в себе си, ако, разбира се, искаме да извлечем полза от тях, а не просто да следваме потока на събитията.
Според Изкуството на култивиране на живота всяко занимание, било то работа, личен живот, учение, трябва да се възприема като практика, която или усилва природата на човека, или я отслабва. И за да се усъвършенстваме, трябва да сме постоянно в търсене на възможности за обучение – дори в действията, които вършим ежедневно.

Процесът на обучение не може да има край, както няма край процесът на качествено увеличаване и развиване на вътрешните сили. Спирането в обучението, прекъсването на изработване на вътрешно усилие неминуемо води до вътрешно разложение, инертност, загуба на контрол над себе си, зависимост от външните процеси.

Ако човек умее да се обучава, той се напълва от действията, усилията и чувствата, свързани с процеса на обучение. В противен случай процесът на напълване се замества с процес на реагиране, което кара човека да търси начини да се избави от прекомерното умствено или физическо натоварване – неминуемо следствие от хаотичните действия. Това води до още по-голяма себе-загуба, защото изходът от подобна ситуация не може да бъде анализиран и обикновено се свежда до постоянно превключване на вниманието. По правило в резултат на това възникват и определени непонятни усещания, които човек започва да харесва и от които лесно може да започне да зависи. Истински важни обаче са не определени усещания и състояния, резултат от случайни или търсени методи, а умственото, физическо и енергийно развитие. Именно в тази посока според Изкуството на култивиране на живота трябва да бъдат насочени всички лични усилия.

Би било невярно мнението, че натоварването намалява, ако човек не предприема никакви усилия – нито умствени, нито физически. Напротив, това неминуемо поражда огромно вътрешно натоварване, защото енергията започва да циркулира небалансирано. Един от законите за развитие съгласно Практическите методи гласи, че човек, който не е запазил осъзнатостта в която и да е дейност, развива още повече общата си несъзнателност.


Изкуството на комбиниране на действията

Следващият фактор, който определя способността на човека за качествен растеж е изкуството на комбиниране, „обвързване“ на действията, построяването им в грамотна последователност. Овладяването на това изкуство предпазва човека от формализирането на процеса на обучение, механичното повтаряне на едни и същи действия, което може да се превърне в причина за загубата на контрол и концентрация. Важно е да разбираме себе си в действията, а не просто да посветим времето си на добиването на определено „външно натрупване“. Човек никога не би останал доволен от подобно външно натрупване, независимо от размера му, ако то не отговаря на умствената му, енергийната и физическата реализация, което, от своя страна, се явява условие за развитието на жизненост съгласно даоистката традиция.


Нива на развитие по пътя на овладяване на Изкуството на култивиране на живота

Достигането на състояние на естественост изисква сериозна работа. Законите на Природата са едни за всички и действат както на нивото на Вселената (макрокосмоса), така и на личното ниво на човека (микрокосмоса). А осъзнаването на тези връзки дава на практикуващия възможност да култивира жизненост. Практическото развитие на тези основи зависи от преминаването на следващите нива, определяни от универсалните закони.


Изработване на правилна концентрация

Усвояването на началното ниво по пътя към постигане на Изкуството на култивиране на жизненост зависи от умението да се концентрираме, от личната природа на човека, от наличния опит на работа над себе си и от тежестта на некачествените действия, извършени до момента.

За това базово ниво е важна интелектуалната нагласа. Колкото по-малко човек въвлича себе си в интелектуални дейности, толкова повече загрубяват неговите интереси и толкова по-лесно е да ги намериш. Но и интелектуално развиващия се човек често е неспособен на дълбоки чувствени преживявания, ако той не може да използва своето тяло и енергия в един затворен механизъм на действие.

Качеството на действията зависи от това, доколко те са вътрешно изпълнени с чувствено преживяване, което съпровожда човека в различна степен във всяко действие. Ако липсва „напълняемост“, човекът търси допълнителни емоционални източници, маскиращи вътрешната пустота, като например консумацията на новини, търсенето на събеседник, опитът да се измисли някакво занимание за най-близко бъдеще и пр. Човек не може да не търси източник на напълване, ако не умее да го изработва вътрешно. Независимо какво прави човек (дори и да гледа телевизия), ако не умее да се концентрира, той се превръща в продукт на потребление.

Концентрацията изисква постоянна вътрешна събраност, състояние, в което човек не губи контрол над себе си и над ситуацията. Умението за концентриране зависи от начина, по който човекът е развивал своето съзнание в течение на живота си до момента. Дори при хората с високо ниво на интелект качеството на концентрацията рядко дава възможност за намиране на решение на задачата за вътрешно съхраняване на енергията (способността за удържане на енергията в определени зони, където тя се натрупва естествено, като например областта на корема).

В началните етапи успешното развитие на концентрацията зависи от количеството налична изначална енергия, сформираща се при раждането. От тази енергия зависи подхранването на мозъка и, като следствие, потенциала за развитие на насочено внимание. Ако изначалната енергия е недостатъчна по природа или е била прекомерно изразходвана в течение на живота, са необходими допълнителни действия за нейното възстановяване.

Работата с концентрацията във връзка с извършваните действия означава, че не бива на началния етап да се опитваме да изпълняваме множество действия наведнъж, тъй като това би могло да доведе до загуба на контрол и отговорност. Важно е това да се знае и човек да съгласува действията с възможностите си. Ако изначалната енергия, подхранваща мозъка, е достатъчно, човекът е способен да развие и определена сила на съзнанието. Но при отсъствието на навици за вътрешно съхраняване на енергията, рано или късно ще настъпи отслабване на психичните способности на организма.

Начините за развиване на концентрацията са свързани с елементарни принципи на съществуване: те се основават на дисциплина, редовност и способност за поддържане на волево усилие. Към това се добавят и заниманията със специални практики за развиването на различни видове усилия и установяването на балансирана циркулация на енергията, човек получава възможността да работи действително с концентрацията.

Специалните практики и техники са насочени към подобряването на отделни качества или на цялата природа на човека съгласно с определена традиция, която има своите подходи. Всички традиции (всяка, безусловно, по свой начин) се стремят да приведат тялото, енергията и съзнанието към елементарни условия на работа, свързани с умението да се пречисти тялото и действията от ненужното претоварване (храна, неправилно разпределяне на времето, притока на некачествена или ненужна информация и пр.).


Придобиване на знанията, необходими за построяване на правилна циркулация на енергията и нейното развитие

Следващото ниво предполага пълно изучаване на принципите и законите, според които трябва да устроим работата на тялото, енергията и съзнанието. Без балансирана циркулация на енергията в тялото е невъзможно да се постигне реално развитие, тъй като човек се оказва неспособен да контролира своите енергийни, а след това и психически и физически процеси. Ако енергията не получи правилна циркулация, човекът ще остане неспособен да я развива, усилвайки наличната според потенциала си по рождение енергия, а просто ще я употребява.

Развиването на енергията изисква овладяване на основните знания за енергията у човека. Преди пет хиляди години тези знания били достъпни за хората, те били естествени. В процеса на развитие на цивилизацията обаче човекът ги изгубил, а с тях и действителната връзка със самия себе си. Днес тези знания са представени в най-пълен вид именно в даоистката култура, затова авторът отправя читателя най-напред към изучаването на китайската медицина, основана върху принципите на енергийното развитие на човека.

Задачата на това ниво е да се сведат до минимум процесите, нарушаващи енергийната работа на меридианите в тялото (обвързващи всички жизнени системи на тялото и вътрешните органи), и да се намали броя на вътрешните енергийни блокажи. Тези блокажи са причина за появата на енергиен застой и нарушения в работата на органите, жлезите с вътрешна секреция и пр. За усвояването на това ниво са необходими

  • знания за свойствата на тялото що се отнася до енергийната проводимост (т.е. за способностите на меридианите да дестилират енергията както по естествен път, така и чрез съзнателно усилие);
  • овладяване на енергийната култура (т.е.  знания за енергийната природа на човека);
  • изучаване на опита на онези, които вече се усъвършенстват по този път;
  • четене на литература, представяща различни мнения;
  • посещаване на лекции и семинари, на които могат да се получат отговори на възникналите въпроси;
  • оптимално продуктивно планиране за вътрешното развитие график на работния ден;
  • организиране на свободното време по начин, който подпомага задълбочаването на представите за практиката, ритъма и изкуството на комбиниране на действията (умение да се съгласува процеса на собственото развитие с ежедневния живот).

Към процеса на енергийно строителство трябва да се пристъпи едва след като е сформиран разумен и премерен подход към темата. За тази цел трябва да се изработи индивидуален подход, т.е. лично разбиране за Пътя, умение за изграждане на персонален график, ако през деня човек се занимава с практики, насочени към енергийно строителство. Индивидуалният подход дава възможност за сформирането на лично усилие, а то, от своя страна, ще помогне при преценяването на по-сложните въпроси.

Не бива да се избягват т. нар. групов подход, т.е. заниманията с практики в група с квалифициран инструктор. Те помагат за спазването на дисциплина и редовност на занятията, като удържат човека в необходимия за познанието ритъм на усвояване на материала.

Следващото, на което трябва да се обърне внимание е диференциацията на методите за усвояване на материала. Един от методите е бързото усвояване, когато познанието не изисква комбиниране на различни разбирания. Друг метод е постигането и усвояването в продължение на дълъг период от време, при който процесът на обучение е не по-малко важен от търсеното знание. Към диференцирания подход се отнасят и методите за усвояване на материала с използване на различни сетива: вкус, слух, зрение, осезание, обоняние и движение.

Друг важен фактор е опознаването на различни източници на знание. Докато човек не разбере в какво в крайна сметка се състои изкуството на обучението, у него може да възникне желанието да намери онова методично представяне, което най-много би го устройвало, което често води до позицията на „всезнаещия“ в условия, при които знание напълно липсва. Това е капанът на обучението, в който много хора попадат.

Разбирането на конкретни действия и изборът на конкретни практики дават възможност да се избегнат грешките и излишната загуба на време, и да се премине максимално бързо неизбежния етап на подреждане на вътрешните процеси. Едва след това възниква възможността за качествено усилване на собствената енергия.


Постигане на възможност за изменяне на енергийните и физически параметри на тялото

Това ниво ни учи как да изработим вътрешна опора на собствения си ресурс, което води до физическо и психологично удовлетворение от всички извършвани действия. Само вътрешната опора би позволила на човека да зависи преди всичко от своите природни възможности, а не да следва чуждо разбиране за пътя на развитие, без лично да отговаря на това виждане.

Колкото и странно да изглежда, именно безмисленото физическо развитие откланя човека от процеса на изработване на вътрешна опора, парализира и разсейва енергията, създава аеробно натоварване, което за кратък период от време замества усилието на дестилиране на енергията (т.е. изменянето на качествата на енергията чрез циркулация; усилването на концентрацията за удържане на енергията в конкретно място). Физическото развитие, лишено от необходимата концентрация и правилна циркулация на енергията, не е нищо повече от мит за „здравословния начин на живот“.

На това ниво трябва да е налично вътрешно разбиране на физиологичните и енергийни принципи и закони на развитие на тялото (например на какво отговаря едно или друго физическо усилие, върху какво влияе то, в каква връзка със съзнанието се намира). Разбирането на тези принципи и връзки е необходимо както за усилване на физиологичните параметри на тялото (работата на мускулите, сухожилията, костите, кожата, артериите), така и за осъзнаване на взаимната обусловеност на физическите, умствените и енергийните процеси.

Едва след като е изработил и развил концентрацията си и е построил балансирана циркулация на енергията, човек постига възможността да опознае целостта на тялото, енергията и съзнанието. Тогава всички основни ресурси на организма започват да работят заедно. Няма значение с какво се занимава човек: дали си движи ръката или се концентрира върху нещо, дали държи тялото си правилно или построява една или друга циркулация на енергията – всичко в тялото му трябва да бъде взаимно свързано. Без това не може да се пристъпи към вътрешно усилване, т.е. към натрупване на енергия.

Опитът да се стовари цялата работа върху физическото тяло не просто няма да доведе до действително подобрение, но ще създаде множество микропроблеми, които ще влошават енергийното и психическо натоварване у човека. С други думи лозунгът „Здрав дух в здраво тяло“ е верен само доколкото тялото трябва да се развива, без това да е в ущърб на развитието на духа. Тяло, прекомерно заето с физическо натоварване, не би могло да достигне нивото, при което да може да постигне енергийно усилване, тъй като цялата енергия ще се употребява от мускулите.


Съгласуваност на вътрешния и външния ритъм

Следващото ниво определя истинското качество на човека, тук всяко „външно“ действие намира пълното си съответствие във вътрешния свят на човека. От гледна точка на енергийното развитие, от гледна точка на подобряването на качеството на енергията, живот, при който това липсва, не е нищо повече от участие в някакъв неконтролируем процес.

Съответствието между външните процеси и вътрешните е важно условие за личната реализация – прехода към личен ритъм на съществуване в съответствие с вътрешната природа на човека. Ако човек успее да удържа себе си в ритъм, който му дава възможност да прекарва времето си, живеейки съзнателно, този ритъм би могъл впоследствие да му помогне да осъзнае собствените си дълбинни природни качества.

Едно от условията за многостранно, обемно възприемане на реалността е наличието на изграден личен ритъм – вътрешен механизъм на действие, който има определено постоянство. Умението за живот съгласно личния ни ритъм определя дълбочината на постигане на Изкуството на култивиране на живота, тъй като дава възможност животът да бъде освободен от зависимостта си от външните условия. Ето защо на това ниво битието престава да определя съзнанието.

Ако не стигне това ниво на развитие, човек е принуден да защитава хаотичното си съществуване най-често чрез осъждане или неприемане на усилията, които трябва да се изработят, за да се опознае личния ритъм. Подобно „собствено виждане“ не е нищо повече от емоционално реагиране и затова то отдалечава от процеса на действително себеразвитие.


Естествено поддържане на процеса на вътрешно развитие и преобразуване

На това ниво съгласно възможностите на личната природа се осъществяват всички задачи, поставени по-рано пред човека в хода на едни или други жизнени ситуации, насочени към усъвършенстването на качествата му.

Всеки сезон тялото ни изисква различни чувствени отношения. Те от своя страна определят напълването на тялото с природни сезонни енергии. Така в зависимост от сезона определени сетивни рецептори се активират в по-голяма или по-малка степен. По природа органите и жлезите на човека имат различна активност през различните сезони. Липсата на разбиране на този процес води до намаляване на вътрешното качество и до изгарянето на енергия, тъй като човек не може да поддържа зададените от природата условия. Главното условие за живот в хармония с Природата е умението да усещаме кога енергията трябва да се развива и кога – да се съхранява. В съответствие с това всички действия се делят на действия с активна и пасивна основа. Ако това съответствие се поддържа, всяка нова извивка от нашето усилие ще се опира върху вече постигнати изменения и резултати.

Животът трябва да може да се култивира, като се започне от корена му, защото тогава не би било особено трудно да му се зададе правилна насока за растеж. Това би помогнало за постигането на разбиране кога трябва да се укрепва формата и кога – да се напълва съдържанието. В древността казвали, че съвършените и мъдрите се напълват през пролетта и лятото, а укрепват формата си през есента и зимата. А в междусезонието (прехода от един сезон към друг) укрепват връзките.


Девет изкуства на Практическите методи:

  • намиране на началото за всяко действие или комбинация от действия;
  • изработване на постоянство във всеки процес, насочен към себеразвитие;
  • напредване в развитието, стремеж към постоянно осъзнаване;
  • изработване на естественост - работа върху построяването на връзки и съответствия на енергийното, телесното и духовното;
  • опознаване на усилията на „събиране“ и „развиване“ на енергията, най-вече чрез практика;
  • вътрешно претворяване – умението да се измени енергийната активност на тялото;
  • съответствие на сезоните, което се изработва в практиката и се пренася в ежедневния живот като модел на балансираност на изживяването на годишния цикъл;
  • вътрешно напълване чрез извършваните действия;
  • енергийно преобразуване, изменящо изначалното качество на енергията;


Предупреждения относно опознаването на Изкуството на култивиране на живота

И така, обозначихме основните принципи, оказващи влияние върху способността на човека да се развива в практиката и разгледахме нивата на развитие по пътя на практиката. Тези принципи са подчинени на определени закони и за да бъдат успешно претворени житейски, са оформени в определени последователности от действия. Ако не сме разбрали едно, няма смисъл да тръгваме към две. Няма значение колко действия и практики ще изпълним по този път, ако ни липсва разбиране защо се правят те. Важно е да се осъзнае, че практиката става истинна единствено тогава, когато е постигнато реално разбиране за това какво се прави и е налице способността това да се следва. Едното не може да съществува без другото.

Изкуството на култивиране на живота изисква от човека преди всичко да разбира собствените си действия и да изработи продуктивно за своето развитие отношение към тях. Едва след това може да се появи действителна възможност за усъвършенстване на Изкуството на действието.

10 август 2009

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



971
| Институт за развитие на човека

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5