Изкуството на развитието за жени

Кажи ми, жена, защо ти е това –
пасивно да очакваш и намираш?
Ти имаш право на мнение, да.
Но също имаш право да избираш.
Глеб Ду

Може да се съгласите с мен, а може и да не се съгласите, но след 45-годишна практика наблюдавам, че разбирането за самоусъвършенстване – на самия процес, на пътя, на всичко необходимо по този път, изобщо, на това какво представлява самоусъвършенстването – на практика понякога е в опозиция със самото развитие.

Днес, когато за развитието няма критерии или пък липсва способността за вникване в тези критерии, то на практика представлява по-скоро вид поведение, което се основава на пренаталните възможности и постнатални рефлекси. Ето защо изключително важно е да анализираме собственото си разбиране за самите основи на развитието и да разберем какво представлява то.

Ако липсва способността или умението за обучение, за много жени развитието се превръща в проблем, тъй като то изисква определена координатна система. Важно е да разбираме, че развитието не е просто осъществяване на своите психически или физиологични интереси, а тяхното усъвършенстване. Развитието не е това, което искам или дори това, което мога. То е дисциплина на отношението към самия себе си, следване на ритъм, който позволява да се развиваш, в момент, когато в съвременното общество ритъмът на развитие просто отсъства. Ритъмът е традицията и основата на развитието.

За да възприемаме развитието - без все още да става дума за неговото осъществяване - трябва първо да го разберем, а не да се крием зад някакви условни наименования (като „йога“ например или определен тип тренировка). Защото има голяма вероятност да си измислим нещо и да защитаваме своята привързаност към него според принципа „харесва ми/ не ми харесва“.

Често се случва, когато още не умеем да се фиксираме върху развитието, да го определяме условно или безусловно, като се крием зад празни фрази като „тук има нещо“, „всеки има своя път“, „това е моето нещо“ или „не ми се отдава“ и пр. Всичко това свежда възприемането до модела на „харесва ми/ не ми харесва“. Развитието е задача, която усвояваме и решаваме, а не развлечение, подчинено на настроението ни. То е дисциплина на действията, в противен случай се свежда просто до тематични брътвежи.

Можем ли да фиксираме това, което смятаме за развитие? Умението да фиксираме или изявим тази фиксация е нещо изключително сложно. Същевременно то е важен фактор, който може да ни въвлече, а не просто да ни развлича.

Когато се сблъскаме с даден въпрос, ние се опитваме да го поставим в рамките на координатната система, в която живеем. А това означава, че сме неспособни да определим каква е задачата ни. Наместо това просто следваме указанията или действаме според определена реакция или рефлексия, която сме изявили по отношение на предмета.

В тази ситуация жената е обречена да приема възможното и да определя неопределимото. А тези неопределими определения са затлачили пространството на тема развитие. Дори когато възниква въпросът за развитието, съзнанието няма необходимата опора, за да потърси отговор.

В процеса на развитие жената трябва да определи както външните действия, така и защо тръгва по пътя на развитието и в какво се състои това развитие. Не е лесно да постигнеш реално самоусъвършенстване и често жената се намира в състояние на очакване на развитието, а не в действително развитие. А това създава у нея още по-силни очаквания.

Щом говорим за развитие и усъвършенстване, трябва да знаем, че то има разнообразни предварителни и съпътстващи условия. Когато жената започне да се занимава с нещо и да се развива, трябва да се вземат предвид условията, в които се намира. Важно е още как тези условия й влияят и дали тя е в състояние да отъждестви развитието си с вече наличното пространство, в което живее. Разбира ли жената какво й е нужно действително и защо? Какви задачи си поставя? Ако не разбираме и дори не си поставяме задачи, няма как да постигнем развитие.

Непознаването и неразбирането на собствената физиологична същност и налагането на вече наличния житейски опит не позволяват на много жени да стигнат в практиката си отвъд външните реакции, т.е. външните условия остават първични.

Задачи на развитието

Като изхожда от разбирането на условията, жената трябва да опознае следните задачи на развитието:

  • Разбиране за пространството на времето, от което жената зависи. Това е съответствието между менструалния цикъл и природния й цикъл.
  • Разбиране на външните условия, с които жената се сблъсква, когато определя за себе си задачите на развитие. Тук важни са преди всичко временните параметри.
  • Разбиране на нивото на енергията й и това какъв опит е придобила.
  • Разбиране на това, че развитието не трябва да тече хаотично. Тук може да се наложи да се отхвърли придобития до момента опит.
  • Разбиране за това какво представлява природата на обучението. Обучението не може да започне преди момента, в който жената е способна да познае природата на съсредоточението.
  • Разбиране на напълването. Напълването е вътрешна необходимост за жената. Това е тип физическа теория и тук жената трябва да опознае матричния строеж та тялото си. Разбирането на матричния строеж ще й помогне да разбере циркулацията на енергията в нейното физическо изражение. Тук временният цикъл става физически осезаем и жената разбира как тече енергията. А когато разберем протичането на енергията, вече можем да говорим и за преобразуването на този енергиен поток.

Практически методи за жената

Познаването на метода за практическо развитие започва за жената с усвояването на изкуството да се обучава. Всяко развитие, което не води до разбиране на метода, е обречено в днешния свят не само да не бъде развитие, а напротив – да води жената далеч от развитието.

Днес, когато тялото и енергията ни живеят според пространството, в което се намираме, единствената възможност да отстояваме правото си на съществуване е чрез качествата, присъщи на човека – да се развива чрез разбирането на това какво правим и защо го правим. Това разбиране изисква съсредоточаване. А то от своя страна ни помага да опознаем метода, който още по-силно развива съзнанието ни. Именно на съзнанието днес е отредена ролята да противостои на въздействието на социума и пространството, които са в постоянно хаотично състояние.

В днешния свят жената подхожда към развитието си емоционално. Тя не може да формулира и често не може да определи как и, най-важното, защо трябва да се занимава.

Причината за това са условията на съществуване на жената в пространство, където тя е натрупала, по правило, огромен емоционален, временен и същевременно неосъзнат опит. Затова в занятията жената често търси или допълнителен емоционален интерес, или допълнителна защита. И това се превръща в основният капан, който я отдалечава от задачите на развитието. Жената не решава тези задачи, а продължава да живее сред дразненията, които е развила. Тя се крие зад нови интереси и остава все така зависима не от това, което разбира, а от онова, което иска или не.

Тук възниква следният въпрос: трябва ли развитието наистина да се противопоставя на наличните условия и убеждения? Това е може би най-важният въпрос, който жената трябва да си зададе. Отговор на този въпрос не може да се намери бързо, тъй като развитието е процес. И то процес, предшестван от опит, който дава възможността да прегрупираме умствено задачите си или дори просто да се научим да си поставяме такива задачи. Това изисква различно отношение към собственото съзнание, тяло и енергия. Целта е развитието да има свой път, а пътят да се характеризира със съзнателно усилие и натрупването на опит.

Какво представлява развитието?

Развитието е усъвършенстване на умственото, енергийно и физическо състояние. В съвременния свят тази идея трябва да се основава на разбиране на формата, а не да се мистифицира. За да смятате, че сте поели по пътя на самоусъвършенстването, първо трябва да сте преминали през трите етапа на подготовка за развитие.

Задачи на първия етап

Задачата на този етап е да определим ясно на нивото на мисленето и езика какво правим. Това може да се нарече „развиване на концентрацията“, „построяване на пропорциите на тялото“ и пр. Това разбиране трябва да се създаде на нивото на езика, който ще ви обясни какво правите.

Оттук ще се стигне до следващата стъпка. Например, ако сте започнали да се занимавате с танци, пред вас стоят три затруднения: първо – неумение да работите с усещанията и зависимост от тях; второ – неумение да се движите; и трето – неумение да се съсредоточавате.

Движенето според вълните на моята или вашата памет не е танц, то е кривене по зададена от усещанията тема. Същевременно вие може да имате проблеми с костите на стъпалата, които сте развили, ходейки с неправилните обувки, което означава, че ще са ви нужни три години, за да намерите правилната опора в стъпалата.

Затова независимо с какви танци се занимаваме, пред вашето съзнание стои задачата да се научите да се движите. Когато се научите да се движите, едва тогава ще можете да започнете да танцувате. А може и да дойдете при мен и да ви кажа „Вие не умеете да стоите, а камо ли да се движите! Нека ви науча да стоите.“

И така, задачата на първия етап е да създадем дисциплина на отношенията между вашето съзнание и пространството. И вие трябва да разбирате това на всички нива – на занятията, у дома, в семейството. Не превръщайте този първи етап в революция, научете се да стоите на пауза. И помнете: най-важният човек във вашето развитие сте самата вие, а не онзи, който ви обучава. И ако нещо не ви харесва, не се освобождавайте от отговорност.

Задача на втория етап

Основната задача на втория етап е да се усили съсредоточаването, свързано с изработването на по-сложни схеми или комбинации. Тук трябва да постигнем разбиране за разликата между усещанията и преживяванията. Едва тогава ще можем да започнем да се облягаме на усещанията. Така ще разберем тяхната същност и разликата между усещанията и преживяванията.

Показател за това, че сте готови за втория етап, са следните критерии:

  • Умение да си задаваме въпроси
  • Формулиране на основните задачи, свързани с развитието
  • Подобряване на енергийността на тялото
  • Разбиране за това какво представлява съсредоточаването
  • Уравновесеност
  • Изработване на инструменти за развитие
  • Приемане на необходимостта да усъвършенстваме и развиваме себе си
  • Запазване на равновесие в заобикалящото ни пространство (дома, работата, семейството).

Задача на трети етап

Задачата на този етап е да разберем физическата същност на естествеността. Трябва да разберете знанията, които ви ръководят, т.е. да завършите формирането на опита на развитие и да преминете към действителния път на развитието.

05 ноември 2020

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



207

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5