Анатомия на развитието

Забранява се статията да се чете на пълен стомах, между другото и в криво положение на тялото. Тя не е предназначена за широк кръг читатели. Молим несъгласните да се обаждат в службата по поддръжка. А, съгласните, оставете телефонните си номера, тъй като вие сте службата по поддръжка.

Понятието „анатомия на развитието” обхваща зависимостта на душата от мозъка и на мозъка от тялото. Разбирането на това понятие обаче представлява сложен процес, тъй като често смятаме за мисъл онова, което всъщност не е. Считаме за мисъл импулса, който се обработва без усилие от наша страна.

Мисълта е усилие, изработвано от съзнанието, като това изработване е предшествано непременно от процес на съсредоточение. С други думи, съзнанието е формула за усилието, което мозъкът е способен да възпроизвежда. Затова и базовото съзнание е съзнанието, обременено със съсредоточение.

Мозъкът приема и поражда хиляди колебания, а те, от своя страна, пораждат импулси, които в неконтролируемия мозък се приемат за мисъл. В действителност обаче това не е мисъл. А има голяма разлика между състоянията, при които оперирането със собствените ни действия се определя от мисълта или от импулса. Особено когато става дума за развитие. Защото в този случай можем да говорим за съзнание.

Независимо колко се развива науката, докато не докаже физическата връзка между мисълта и мозъка, всичките й достижения, били те и емпирични, ще бъдат просто езотерични. Лъжовно е да се говори за мисъл, ако съзнанието не притежава разумност, т.е. контролируемо усилие. Мисълта е породеното от съзнателното умение да боравим със същото това съзнание.

Отказ от лъжовния път

Кое е всъщност лъжовното тук? Лъжовно е всичко, което мозъкът не усвоява или формира безконтролно. А всеки мозък, неспособен да се фокусира, прави именно това. Тук се включва и всяко отвличане или отклонение, водещо до загуба на контрол, дори ако е налице умение за фокусиране и контрол.

Отказът от лъжовния път сам по себе си е немалък успех за търсещия мисълта, за онзи, който може да се откаже, може да филтрира и да удържа себе си в задачите, които следва или формира.

Получаване на информация

Всички структури на главния мозък, от кората до хипоталамуса, зависят от работата на крайния мозък, който черпи от силата на предния мозък. В резултат на това мозъкът, или по-скоро съществуването и развитието му, зависят от нервните окончания. При такова съществуване мозъкът не може да направи нищо.

Цели системи са били създавани, за да изключат развиващия се човек от дразнителите (на първо място тук се нарежда, разбира се, дзен-будизма). Защото начинът, по който се получава и обработва информацията, определя степента на отклонение на мозъка, а това може да бъде дори по-лошо, отколкото простата недоразвитост. С какво се занимава всъщност масовата система на образованието? Тя не ни учи да учим, а просто нарушава естественото функциониране на мозъка. Всичко, скрито в дълбините на мозъка, се подчинява не просто на общата мозъчна маса, а на отделни мозъчни дялове.

За какво говоря тук? За това, че не ние определяме възприятието, а природата, която ни контролира. И докато мозъкът ни не е центриран, няма как да разберем разликата между усилието и дразненето. Като това се дължи на една семантична трудност, защото самата дума „разбирам” е всъщност реакция и емоция, и няма нищо общо с процеса, в който това понятие трябва да изразява.

Тази дума е станала толкова неуместна днес, че е изгубила и малкото си смисъл. И това не подлежи на обсъждане. А само на проверка.

Усилие или дразнене

Това трябва да постигне всеки, посветил се на саморазвитие. То обаче изисква продължителен опит. При дразнене на базалните ганглии, таламусът и хипоталамусът се превръщат в придатъци, обработващи активните неврони на мозъка, вместо да са ръководители на системата, каквито трябва да бъдат.

В такова състояние размерът и развитието на мозъка действат само като емоционална система. Разликата е само в минуса или плюса на резонанса. Т.е. или в плоскостта „добро”„лошо”, или ставаш заложник на „невропсихичния код”, който някои дори се залъгват да смятат за собствено лично мнение. Така се получава един вид хомункулус.

Усилието не може да съществува без усилие. Затова най-висшата форма на развитие представлява развиването на хомункулуса в мозъка, т.е. на усилието. И именно над това работят най-вече алхимиците. В даоистката алхимия неговият аналог е създаването на Ниван-гун. Тоест тук става въпрос за подхранване на мозъка с високовибрационна субстанция – както отвън (например чрез подхранване със содалит), така и отвътре. Съвременната представа за това обаче е много тривиална и причината е неправилното тълкувание на опитите на средновековния алхимик Парацелз. Основно тук е изкуството на вътрешния поглед.

Центрираност на мозъка

Преходът от мозъка към мисълта е най-сложният за съвременния човек, тъй като този преход е свързан с природата на нервната система и разглежда мозъка от позицията на нервната система, а не на енергийната проводимост. Затова няма нищо чудно в намирането на връзка между човека и маймуната, заради това че светлинната микрофотофиксация на няколко оцветени по Голджи неврона при маймуната и съвременния човек са еднакви.

Ако обаче разглеждахме мозъка на майстор по дзен, щяхме да видим друго. Всички процеси се построяват чрез усилието на съсредоточението, всичко е центрирано и мозъкът има опора в самия себе си. Мозъкът може да се разбере единствено чрез мозъка, като това може да се осъществи, единствено ако е постигната правилна геометрия. А преди това трябва да се опознае природата на синхронизирането на лявото и дясното полукълба, и да се изравни енергийното усилие в тях.



Геометрия на мозъка

Геометрията на мозъка е от основно значение за построяването му. Двете най-важни понятия в развитието на мозъка са геометрията и центрираността на мозъка. Мозъкът трябва да може да се възприема секторно, защото в противен случай той се слива в една маса и се подчинява на малкия мозък, който всъщност се регулира от ствола на главния мозък, т.е. от несъзнателната му част.

Между изследването на мозъка и спекулациите на тема мозък има ясна граница, която е свързана с практическата работа върху себето – достигането до тактилно възприятие, което никакви речи не могат да заменят. Разбира се, важно е да има обосноваване на природата на геометрията на мозъка, но именно тук се крие голямата сложност, тъй като тя зависи от практическите действия.

Подхранване на мозъка

Подхранването на мозъка е базовият принцип за опериране с него. Докато не се научи да подхранва мозъка си, човек не може да оперира с него отвътре, тъй като без допълнителна енергия мозъкът ще продължава да зависи от утилитарните форми на насищане, т.е. от временните дразнители. Тук въпросът отново опира до хомункулуса или до содалита.Темата за подхранването на мозъка е много важна и голяма, с нея се занимава цяло направление, но тук е важно да фиксираме следното: човекът, който не умее да подхранва мозъка си или не разбира тази тема, не може и да мисли за развитие.

Прозрение и просветление

Най-важният въпрос в подхранването на мозъка, който остава встрани днес, засяга свойствата и качествата на просветлените, които се отличават дори от най-изтъкнатия учен, освен ако, разбира се, той не е алхимик като Нютон. Просветлението е най-висшата за човека форма на съществуване, която се появява след центрираността и изменението на геометричния модел, освен ако човекът не се е родил с природно добри показатели. Става дума за определено състояние на резониране, което повдига нивото на човека на нова вибрационна вълна и го подчинява на тази вълна. Освен това висше състояние, съществува и още едно по-високо, при което човекът управлява съответната вълна, съответните колебания.

С това описахме направленията, свързани с понятието „анатомия на развитието”, което днес обхваща възможността за познание не само на личната ни природа, но и на света в дълбочина.

 
Програма в Басаргино Семинар „Построяване на геометрията на мозъка“
Програма „Дзябяк“
Книга „Дворецът на Мозъка“

Вопроси и отговори


Коментар

Седя си сгушена в тишината,
сред всичко и сред нищото- в пустотата.
Небето ми е покровител,
земя прекрасна си имам за обител.
Бездомна броди моята душа,
и тук и там,
навсякъде се чувства у дома.
Ненужна ми е суетата на света,
аз диря щастието в любовта.
Събуждам се, за да творя
и пътя на живота си да съградя.
Плета реалност в реалността,
играя с живота и смъртта,
не се страхувам да рискувам,
аз чувствам, мисля и живея,
в безкрайните възможности,
предлагащ ни света!

21 януари 2015

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1881
| Лаборатория на развитието

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5