Индианското тяло

Индианското тяло е преди всичко статус. Всяко тяло се определя от това какво носи на етноса – временно ли е то или постоянно, с какво се храни, как бива посрещнато в мига на раждането и как бива изпратено в момента на напускане на тялото. Но какво представлява тялото всъщност?

От една страна индианските традиции показват ясно разбиране за духа, по отношение на който се изгражда целият живот на индианеца. От друга страна имаме свидетелства за построяването на Астралните градове на инките в Южна Америка, на маите в Централна и на хохокам в Северна Америка. Легендите разказват как всички тези етноси се прехвърлили натам и трансформирали природата си.

Познати са ни още и конкретни хора-примери за достигане на съвършенство: Виракоча и Кетцалкоатл. А броят на порталите, в които са изчезвали хора, надвишава всички допустими параметри.

Оказва се, че целият американски континент представлява особена зона със специални пространствени закони. Затова когато разглеждаме индианското тяло, трябва да познаваме преди всичко енергията на самия континент и особено на местата, свързани с различните традиции. Независимо накъде ще отправим поглед – към мапучите в Аржентина, чачапойците в Перу, тиуанако в Боливия, чибча-муиските в Колумбия, маите и сапотеките в Мексико, или зуните/ ансазите в Северна Америка – ще видим как всички индианци зависят от мястото си на обитание, а причината за това е, че те виждат мястото като тяло със собствен дух. За индианците първичната сила на мястото е нещо изначално и те я свързват с идеята за змията или анакондата.

За всеки индианец е важно да намери връзката си с това, от което зависи. И тази връзка бива опозната чрез Пътя на Ягуара. Той представлява в индианската традиция идеята за силата, която трябва да поддържа личния дух, за да може той да постигне закона или Пътя на Орела.

Енергията на местата, които днес сме приели да наричаме места на силата, определяла в миналото местните култури и традиции. А това всъщност ни дава възможност да обединим индианският път в единно цяло.

Основният източник на енергия за индианците било (и в много случаи все още е) онова, което хранело духа им. Те разглеждали обикновената храна единствено през призмата на подхранването на духа. За това спомагала отчасти и силата на мястото, която ги напълвала. Индианците винаги се стремели към естествено усъвършенстване. Дори понятия като Инка или Толтек не означавали принадлежност към определен етнос, а били всъщност категории на съвършенството. Тоест Инка или Толтек означава истински индианец. А истинските индианци се хранели само с енергийни продукти, които растели в изобилие на американските континенти.

Няма нито едно друго място на планетата, където бихме могли да намерим такова количество от полезни за организма енергийно силни продукти. Дори най-простото мате, което се приема от много хора просто като чай, е всъщност изключително ценен за организма продукт. Какво да говорим за растения като муира пуама, котешки нокът, сарсапарила, дамиана, нони, мирта и много други? Всички тези растения се възприемат от индианците като живи, т. е. като природни обекти, които също имат дух. Затова те не ги ядат, а общуват с тях.

Това означава, че индианското тяло е тяло на духа, което може много трудно да бъде опознато от онези, които не живеят в рамките на традицията. Можем да кажем, че интересът към индианците е стар колкото света, защото всеки човек има дух, а науката за духа лежи в основата на познанието за индианското тяло. А това е познанието за идеята за свободата, постигнато чрез пътя на Орела.

Индианецът се стреми към познанието на този път, тъй като смята, че в мига на напускане на тялото, той трябва да има вибрация, подобна на тази на Орела. Трябва да отбележим обаче, че индианецът не се движи последователно, а паралелно-последователно, ето защо за него пътят на Змията, например, е не по-малко важен от пътя на Орела, тъй като му помага да се научи как да се храни.

Именно правилното хранене определя двата пътя на индианската традиция. Единият от тях е пътят на Ягуара, който помага на индианците да наберат сила. Тази сила е важна за постигането на условията, необходими за преминаване в астралния град. С други думи, за да се осъществи прехода към това измерение, е важен не пътят на Орела, а пътят на Ягуара. Но ако индианецът не успее да се справи с грубите вибрации на земята и тялото, тогава той вече следва пътя на Орела.

Най-важното тук е, че тези три познания задават същността на индианското тяло, при което най-напред се определя енергоемкостта на тялото. Защото дори и да приема енергийно силни растения (като например сарсапарила), ако човек няма достатъчно сила, за да усвои тази енергия, той не може да извлече максимална полза от тези продукти.

Следващият важен аспект на индианското тяло е танцът или движението. Танцът е условие за сливане с пространството и заема важно място в живота на индианеца. Всичко, което индианецът прави, може да се сведе до формулата „поход към силата”. Затова самият живот на индианеца е път към вътрешната свобода. Днес, когато се сблъскваме с различни практики на опознаване на индианското тяло, трябва да знаем, че ако не сме осъзнали концепцията за живот на индианеца, не можем да постигнем никакво познание в тази посока. Въпросът „Защо ни е изобщо да се занимаваме с индианското тяло и с какво то е по-добро от другите тела?” не може да изникне пред онзи, който се стреми да живее според правилната настройка.

Настройката е основополагащото условие за постигане на индианското тяло. Индианецът живее в едно постоянно настройване на духа, той разбира, че съществуването му тук е временно и се настройва към вечността. Това настройване му дава възможност да не се отвлича в ненужното, в онова, което руши или просто ни отвежда встрани. От гледна точка на различните сили, които оказват влияние върху човека днес, това е изключително важно. Не можем да се развиваме и движим накъдето и да било, ако не се научим да решаваме умствените си задачи.

Тук обаче умственото е свързано с настройката, а не с притежаването на информация. В това отношение индианците нямат равни на себе си. Дори днес ако срещнем индианци, които са съхранили традициите си, ще видим, че те са потънали в себе си. Това, което хората наричат медитация и с което се опитват да се занимават милиони души по цял свят, представлява за индианците естествено условие на съществуване, защото човек може да бъде настроен, само ако успее да запази вътрешния си покой.

В заключение, познанието за индианското тяло представлява познание за трите вида настройки – настройката на Змията, настройката на Ягуара (или Пумата) и настройката на Орела (или Кондора).


Семинар на тема Познанието за Индианското тяло

 

22 февруари 2014

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



836

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5