Йеманджа (Yemanja)

Ден от седмицата: сряда.
Областта ѝ на влияние: морската вода, морските дълбини, океанът, майчинството, семейството, психическото здраве и психологията.
Цвят: бял, син, светло син, сребърен и сребристо-син. Нейните цветове се намират в синия диапазон на спектъра – от най-леките и прозрачни до наситените, тъмни.
Ритъм: 1-4-1-3-1
Камъни и метали: сребро и перла.
Символи: абебе – кръгло сребърно ветрило с гравирани върху него рибки, морска звезда и морска раковина. Абебе се изготвя от сребро, сребрист метал или всеки друг метал със същия цвят и със символите на Йеманджа.
Танц: меките движения на ръцете и тялото наподобяват движенията на морските вълни. Символизира силата на водата.
Приветствие: Одо йа Йеманжа! (Odô Iyá Yemanja!)
Дреха: дълга рокля в син или сребърен цвят. Допустими са бяла блуза и синя пола. Сребърна корона, украсена с морски раковини и метални накити, в центъра на короната – морска звезда. Освен това на главата има син или бял шал, завързан на панделка под короната и с висящи дълги краища. Ръцете са украсени със сребърни или метални гривни и верижки.
Талисман: сребърна огърлица, прозрачно бели или сини накити, перлена огърлица, морски раковини.


Йеманджа е Госпожата на Морето, майката на всички ориши. Смята се, че целият живот на земята е започнал от океана, т.е. буквално от люлката, а Йеманджа представлява символът на раждането и световния океан – течността вътре в корема на майката, където възниква животът. Йеманджа е най-любимата богиня на бразилците и тъй като тя много харесва рози, в новогодишната нощ, на 31 декември, много жители на Бразилия излизат на брега с цветя, за да ѝ благодарят за изминалата година, а също така и да я помолят за покровителство и през новата година. Освен това, на 2 февруари всички жители на бразилския щат Байя устройват голям празник в нейна чест.

В превод от езика на Йоруба нейното име означава „майката на рибката“ („йе“ означава „майка“, „ман“ – умалително обозначение и „джа“ означава „риба“, т.е. „майката на рибката“). Йеманджа представлява пораждащата сила необходима за придобиването на духовни и материални богатства. В синкретичните религиозни течения я свързват с образа на Лурдската Дева Мария.

Образът ѝ е следният: тя е красива жена, която се появява от вълните. Танцувайки и меко поклащайки ръце, тя изглежда все едно е обкръжена от нежни мелодии, които излизат от нея. В ръката си Йеманджа държи гребен от морски стриди, който използва за да разресва пред огледалото от раковини своята плитка, която държи в другата си ръка.

Короната ѝ също така е изработена от сребро (нейния метал) и раковините на охлюви, а в средата ѝ има морска звезда; огърлица с украшение във вид на рибка, направено от същия метал. Короната на Йеманджа е украсена с перли (капки от най-чистата субстанция), което ѝ придава вид на истинска принцеса. Освен това, много често тя обича да сяда тържествено върху морска раковина.

Понякога Йеманджа демонстрира своя скрит характер, маниери и естетика. Тя символизира духовното богатство и материалното благополучие. Но, преди всичко, Йеманджа е ориша на семейството и домашното огнище. Тя отговаря за бременността и раждането на деца. Не понася предателството и лъжата. Присъства на всички семейни празници, налага семейните традиции и уважението към всички членове на семейството. Учи на това да се цени роднинството, приятелството и общността, което лесно може да се забележи в характера на всеки един бразилец. Йеманджа покровителства всички жени и се старае да им помага във всички техни проблеми.

Кралството на Йеманджа се явява едно от най-обширните и уважавани кралства и поради факта, че неговата енергия съществува от древни времена. В самото начало и в продължение на много милиони години на повърхността на земята е съществувала само вода.

Но нищо не се губи, а само се трансформира, като преминава от една форма в друга. Както е установено от закона за съхранение на енергията – тя не може да изчезва. Енергията е вътре във всичко. Индианците я наричат манити, или „духът на нещата“.

В древни времена нейната енергия се е разпространявала по африканската река Огум (това наименование няма нищо общо с оришата, която има същото име). Легендата, предавана в културата на йоруба от човек на човек (а всички предания за оришите се предават предимно устно) повелява, че водата е възникнала от гърдите на Йеманджа (което обяснява нейното сладострастие) за създаването на всички останали ориши. В Бразилия Йеманджа е свързана с образа на Свещта на Дева Мария, в испаноезичните от Южна Америка – със Стела Марис, покровителката на моряците и рибарите, а в страните от Карибския басейн и Северна Америка – с Богородицата на Закона и Устоите.

Легендата

Йеманджа имала трима сина. Пръв на този свят се появил немирният Ешу, след това – агресивният Огум и последен бил мечтателният Ошоси. Всички растели силни и здрави, но когато пораснали, решили да изоставят родния дом. Всеки от тях си имал своя цел: Огум мечтаел да завоюва и подчини целия свят, Ошоси искал да се уедини в гъстите гори и да размишлява на спокойствие, а Ешу просто се отправил на пътешествие. Йеманджа се разстроила от тази новина, но решила да чака завръщането на своите синове. И ето, че този ден настъпил – пръв в дома се завърнал Ешу. Радостта на Йеманджа нямала граници и тя с нетърпение се обърнала към сина си:

– Разкажи сега, драги ми Ешу, какво прави през цялото това време и къде беше?

Ешу с вълнение погледнал майка си, очи му пламтели, а в гласа му се усещал трепет:

– Аз обиколих целия свят, за да си намеря жена, но нито една жена не е достойна за теб и не може да се сравни с твоето съвършенство! Затова аз искам да обладая само теб!

Йеманджа застинала в неловкост от това заявление, а Ешу в този момент ѝ се нахвърлил. Съпротивлявайки се, Йеманджа успяла да избута обезумелия Ешу, но в тази схватка той разкъсал гръдта ѝ. Когато глупавият Ешу дошъл на себе си, го обхванала невероятна мъка от стореното и той завинаги напуснал небесното царство на оришите и повече никога не се завърнал.

Йеманджа проляла толкова сълзи заради случилото се, че тези сълзи се превърнали в солени океани. Говори се, че по-късно от разкъсаната ѝ гръд на бял свят се появили всички останали богове.

Потоците от гърдите на Йеманджи се съединили и формирали лагуна (матрица), а от откритото ѝ тяло излезли първите ориши:

  1. Дада (ориша на плодородието, богът на растителността) Шанго (богът на мълниите)
  2. Огун (богът на желязото и войната)
  3. Олокун (богът на морето)
  4. Олоса (богинята на лагуните)
  5. Ойя (богинята на река Нигер)
  6. Ошун (богинята на река Ошун)
  7. Оба (богинята на река Оба)
  8. Око (богът на земеделието)
  9. Ошоси (богът на ловците)
  10. Оке (богът на планините)
  11. Шалуга (богът на богатството)
  12. Шанкпанна (унищожаващата сила, богът на шарката)
  13. Орун (Слънцето)
  14. Ошу (Луната).

Талисманът на Йеманджа

Йеманджа в капоейрата

Бременността за древните африкански народи е означавала силно ограничаване на сексуалната активност, тъй като те смятали, че в този случай детето ще страда както в утробата на майката, така и в момента на раждането, и че майката ще има много малко мляко. При самото раждане от жените се отделяло всичко „нечисто“ (жените в менструация, алкохолът, агресивните хора и т.н.), а енергията и безопасността на обкръжаващото пространство се поддържали с молитва и билки, които се използвали както за изчистване на пространството, така и за медицински цели.

Такава защита получавали не само родилката и нейното дете, но и жените, които участвали в израждането. Освен това се смятало, че „неправилното“ поведение на майката (лъжата, изневярата, нервните стресове, вредните навици и т.н.) могат да представляват препятствие за раждането.

Тези принципи и качества, свързани с подготовката и зараждането на движението, всъщност, са залегнали в основата на движенията в капоейра.

Танцът на Йеманджа

Тялото на Йеманджа е тялото на вълната. Тя представлява изначалното и затова се смята за най-древната ориша след Обатала (създателят). Макар че по-правилно би било да се каже, че тя се смята за изначална, понеже поражда всичко живо от силите на универсума, които, на свой ред, са представени от Нана и Ешу.

На територията на народа на йоруба съществува място, където съгласно местните вярвания е започнало формирането на всичко живо. То е разположено в подножието на планината Оке, която се смята за първата планина на земята, породена от сила, идваща от дълбините на морето (разположена е в щата Огун, в района на град Абеокута в югозападна Нигерия).

Танцът на Йеманджа е танц на пораждането или определено условие, благодарение на което се създава всичко живо. Той представлява определен процес на пораждане вътре в самия човек, което в земите на йоруба се съотнася с планината Оке. Всички реки притежават усилието на вътрешното зачеване или непорочното зачатие. Река Нигер също непосредствено се съотнася с усилието на пораждане на Йеманджа. В действителност самото усилие притежава името Агау, представляващо идеята за пораждането на Ешу и символизиращо нейния по-възрастен син.


Препоръчвам ви също така да се запознаете с темата и в рамките на раздела Африканско тяло.

08 октомври 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



190
| Африканското тяло

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5