Йеманджа (Yemanja)
Ден от седмицата: сряда.
Областта ѝ на влияние: морската вода, морските дълбини, океанът, майчинството, семейството, психическото здраве и психологията.
Цвят: бял, син, светло син, сребърен и сребристо-син. Нейните цветове се намират в синия диапазон на спектъра – от най-леките и прозрачни до наситените, тъмни.
Ритъм: 1-4-1-3-1
Камъни и метали: сребро и перла.
Символи: абебе – кръгло сребърно ветрило с гравирани върху него рибки, морска звезда и морска раковина. Абебе се изготвя от сребро, сребрист метал или всеки друг метал със същия цвят и със символите на Йеманджа.
Танц: меките движения на ръцете и тялото наподобяват движенията на морските вълни. Символизира силата на водата.
Приветствие: Одо йа Йеманжа! (Odô Iyá Yemanja!)
Дреха: дълга рокля в син или сребърен цвят. Допустими са бяла блуза и синя пола. Сребърна корона, украсена с морски раковини и метални накити, в центъра на короната – морска звезда. Освен това на главата има син или бял шал, завързан на панделка под короната и с висящи дълги краища. Ръцете са украсени със сребърни или метални гривни и верижки.
Талисман: сребърна огърлица, прозрачно бели или сини накити, перлена огърлица, морски раковини.
 |
 |
 |
Йеманджа е Госпожата на Морето, майката на всички ориши. Смята се, че целият живот на земята е започнал от океана, т.е. буквално от люлката, а Йеманджа представлява символът на раждането и световния океан – течността вътре в корема на майката, където възниква животът. Йеманджа е най-любимата богиня на бразилците и тъй като тя много харесва рози, в новогодишната нощ, на 31 декември, много жители на Бразилия излизат на брега с цветя, за да ѝ благодарят за изминалата година, а също така и да я помолят за покровителство и през новата година. Освен това, на 2 февруари всички жители на бразилския щат Байя устройват голям празник в нейна чест.
В превод от езика на Йоруба нейното име означава „майката на рибката“ („йе“ означава „майка“, „ман“ – умалително обозначение и „джа“ означава „риба“, т.е. „майката на рибката“). Йеманджа представлява пораждащата сила необходима за придобиването на духовни и материални богатства. В синкретичните религиозни течения я свързват с образа на Лурдската Дева Мария.
Образът ѝ е следният: тя е красива жена, която се появява от вълните. Танцувайки и меко поклащайки ръце, тя изглежда все едно е обкръжена от нежни мелодии, които излизат от нея. В ръката си Йеманджа държи гребен от морски стриди, който използва за да разресва пред огледалото от раковини своята плитка, която държи в другата си ръка.
Короната ѝ също така е изработена от сребро (нейния метал) и раковините на охлюви, а в средата ѝ има морска звезда; огърлица с украшение във вид на рибка, направено от същия метал. Короната на Йеманджа е украсена с перли (капки от най-чистата субстанция), което ѝ придава вид на истинска принцеса. Освен това, много често тя обича да сяда тържествено върху морска раковина.
Понякога Йеманджа демонстрира своя скрит характер, маниери и естетика. Тя символизира духовното богатство и материалното благополучие. Но, преди всичко, Йеманджа е ориша на семейството и домашното огнище. Тя отговаря за бременността и раждането на деца. Не понася предателството и лъжата. Присъства на всички семейни празници, налага семейните традиции и уважението към всички членове на семейството. Учи на това да се цени роднинството, приятелството и общността, което лесно може да се забележи в характера на всеки един бразилец. Йеманджа покровителства всички жени и се старае да им помага във всички техни проблеми.
Кралството на Йеманджа се явява едно от най-обширните и уважавани кралства и поради факта, че неговата енергия съществува от древни времена. В самото начало и в продължение на много милиони години на повърхността на земята е съществувала само вода.
Но нищо не се губи, а само се трансформира, като преминава от една форма в друга. Както е установено от закона за съхранение на енергията – тя не може да изчезва. Енергията е вътре във всичко. Индианците я наричат манити, или „духът на нещата“.
В древни времена нейната енергия се е разпространявала по африканската река Огум (това наименование няма нищо общо с оришата, която има същото име). Легендата, предавана в културата на йоруба от човек на човек (а всички предания за оришите се предават предимно устно) повелява, че водата е възникнала от гърдите на Йеманджа (което обяснява нейното сладострастие) за създаването на всички останали ориши. В Бразилия Йеманджа е свързана с образа на Свещта на Дева Мария, в испаноезичните от Южна Америка – със Стела Марис, покровителката на моряците и рибарите, а в страните от Карибския басейн и Северна Америка – с Богородицата на Закона и Устоите.
Легендата
Йеманджа имала трима сина. Пръв на този свят се появил немирният Ешу, след това – агресивният Огум и последен бил мечтателният Ошоси. Всички растели силни и здрави, но когато пораснали, решили да изоставят родния дом. Всеки от тях си имал своя цел: Огум мечтаел да завоюва и подчини целия свят, Ошоси искал да се уедини в гъстите гори и да размишлява на спокойствие, а Ешу просто се отправил на пътешествие. Йеманджа се разстроила от тази новина, но решила да чака завръщането на своите синове. И ето, че този ден настъпил – пръв в дома се завърнал Ешу. Радостта на Йеманджа нямала граници и тя с нетърпение се обърнала към сина си:
– Разкажи сега, драги ми Ешу, какво прави през цялото това време и къде беше?
Ешу с вълнение погледнал майка си, очи му пламтели, а в гласа му се усещал трепет:
– Аз обиколих целия свят, за да си намеря жена, но нито една жена не е достойна за теб и не може да се сравни с твоето съвършенство! Затова аз искам да обладая само теб!
Йеманджа застинала в неловкост от това заявление, а Ешу в този момент ѝ се нахвърлил. Съпротивлявайки се, Йеманджа успяла да избута обезумелия Ешу, но в тази схватка той разкъсал гръдта ѝ. Когато глупавият Ешу дошъл на себе си, го обхванала невероятна мъка от стореното и той завинаги напуснал небесното царство на оришите и повече никога не се завърнал.
Йеманджа проляла толкова сълзи заради случилото се, че тези сълзи се превърнали в солени океани. Говори се, че по-късно от разкъсаната ѝ гръд на бял свят се появили всички останали богове.
Потоците от гърдите на Йеманджи се съединили и формирали лагуна (матрица), а от откритото ѝ тяло излезли първите ориши:
- Дада (ориша на плодородието, богът на растителността) Шанго (богът на мълниите)
- Огун (богът на желязото и войната)
- Олокун (богът на морето)
- Олоса (богинята на лагуните)
- Ойя (богинята на река Нигер)
- Ошун (богинята на река Ошун)
- Оба (богинята на река Оба)
- Око (богът на земеделието)
- Ошоси (богът на ловците)
- Оке (богът на планините)
- Шалуга (богът на богатството)
- Шанкпанна (унищожаващата сила, богът на шарката)
- Орун (Слънцето)
- Ошу (Луната).
Талисманът на Йеманджа
Йеманджа в капоейрата
Бременността за древните африкански народи е означавала силно ограничаване на сексуалната активност, тъй като те смятали, че в този случай детето ще страда както в утробата на майката, така и в момента на раждането, и че майката ще има много малко мляко. При самото раждане от жените се отделяло всичко „нечисто“ (жените в менструация, алкохолът, агресивните хора и т.н.), а енергията и безопасността на обкръжаващото пространство се поддържали с молитва и билки, които се използвали както за изчистване на пространството, така и за медицински цели.
Такава защита получавали не само родилката и нейното дете, но и жените, които участвали в израждането. Освен това се смятало, че „неправилното“ поведение на майката (лъжата, изневярата, нервните стресове, вредните навици и т.н.) могат да представляват препятствие за раждането.
Тези принципи и качества, свързани с подготовката и зараждането на движението, всъщност, са залегнали в основата на движенията в капоейра.
Танцът на Йеманджа
Тялото на Йеманджа е тялото на вълната. Тя представлява изначалното и затова се смята за най-древната ориша след Обатала (създателят). Макар че по-правилно би било да се каже, че тя се смята за изначална, понеже поражда всичко живо от силите на универсума, които, на свой ред, са представени от Нана и Ешу.
На територията на народа на йоруба съществува място, където съгласно местните вярвания е започнало формирането на всичко живо. То е разположено в подножието на планината Оке, която се смята за първата планина на земята, породена от сила, идваща от дълбините на морето (разположена е в щата Огун, в района на град Абеокута в югозападна Нигерия).
Танцът на Йеманджа е танц на пораждането или определено условие, благодарение на което се създава всичко живо. Той представлява определен процес на пораждане вътре в самия човек, което в земите на йоруба се съотнася с планината Оке. Всички реки притежават усилието на вътрешното зачеване или непорочното зачатие. Река Нигер също непосредствено се съотнася с усилието на пораждане на Йеманджа. В действителност самото усилие притежава името Агау, представляващо идеята за пораждането на Ешу и символизиращо нейния по-възрастен син.
Препоръчвам ви също така да се запознаете с темата и в рамките на раздела Африканско тяло.
08 октомври 2013
RSS: