Капоейра Ангола

Капоeйра Ангола (Capoeira Angola, порт.) – традиционно направление на бразилското национално бойно изкуство капоейра.

Капеойрата сама по себе си представлява учение за духа, формирало се на бразилска земя под влиянието на африканските вярвания. Тя е своеобразен път към свободата или ритуал, основаващ се на движенията, ритъма и музиката. Опитите капоейра Ангола да се представи чрез различните аспекти на бойните изкуства, не биха издържали никаква критика. Бихме могли да говорим за капоейрата като за театър, като за някакъв клуб за общуване, или като за ритуално изкуство, в което като червена линия преминава идеята за свободата. Но не тази свобода, която е свързана с нейното физическо разбиране, а именно с нейното духовно и енергийно такова.

Опитът капоейра Ангола да се представи като фактор на освободителното движение, основаващо се на борбата на робите с въоръжените конквистадори – не е нищо повече от неуспешна теория на тези, които не са в състояние да разберат дълбочините на африканската култура, в която самото понятие за роб – на практика отсъства. Европейците са тези, които са научили африканците на тази представа, в резултат на което всъщност това се превръща в тяхно идеологическо оръжие срещу белите. В африканските култури обаче хората зависят от силите на бога и тяхното разбиране за живота не включва подчинение на друго нещо.

В действителност, самата идея за смъртта при африканците не съществува (както всъщност и при индианците, при които африканците са били заведени). А вече свободата на духа, неговото развитие и съхранение (което в капоейра се свежда до понятието Аше) –всичко това се превръща в основа, която успява да обедини хората в определен ритуал, известен в днешно време като Капоейра Ангола. В идеологичен модел за нея се превръща системата Йоруба, от която всъщност произлиза и понятието Аше, което може да се разбира и като „жизнена сила“.

В Бразилия капоейрата се установява през XVI–XVIII в., но тя фактически води своите корени от традиционните култури на Централна и Западна Африка. Африканците, пребиваващи на територията на Бразилия, преди всичко изразяват пространството на своите култури, което всъщност започва да предопределя техния живот на новата територия. Придаването на някакъв ментален характер в поведението на африканците, говори за едно тотално неразбиране за африканския континент и африканското тяло.

Най-голямата заблуда е капоейра да се разглежда от позицията на бойно изкуство, тъй като самият процес на преживяване на свободата за африканеца притежава много по-дълбок смисъл, отколкото просто някакво външно физическо ограничение. А вече самото физическо действие – за него не е нищо повече от емоция, поддържаща го в състояние на Аше.

Разбира се, може да се каже, че има и определен синтез, осъществил се благодарение на смесването между различни племена и култури на бразилска земя, както и присъединяването на аборигенските култури, но в действителност самото установяване на капоейрата е по-скоро пресъздаването на основите в поведенческия характер на африканците.

С други думи, капоейра като че ли се развива и окончателно се оформя под въздействието на култа към йоруба, който всъщност формира знанията за капоериста. По този начин, от свободния анголски тип вярване, капоейра добива вид на стройна система от връзки с оришите, в която фактически такива майстори като Пащиня и Бимба успяват да структурират всички знания за това изкуство. И по-интересно тук е да се наблюдава направлението, което предлага Бимба, известно като регионално направление.


Много хора смятат за истинско направлението на Пащиня, който успява да съхрани реалното разбиране за ритуала и играта с пространството, или с тотема, което всъщност лежи в основата на африканските вярвания. Желанието към капоейра да се причислят различни наименования, форми или танци отново загрубява не просто самата капоейра, но и всички сходни с нея танци и ритуали. Не бива да се взима само едно нещо от африканския континент и да се опитваме да го утвърдим. Трябва да се разбира целостта на тази култура, а не да се използва някакво плоско определение, заради отсъствието на мисловен процес. Всъщност, също толкова внимателно трябва да се отнасяме и към диференцирането на направленията в капоейра – Ангола и Режионал.

Тук веднага се сблъскваме с проблем, който дори не се явява като такъв: просто този въпрос изисква внимателно отношение. Всеки местре изразява своето разбиране за капоейра, което в действителност я прави много богата и интересна. Но в това именно лежи и идеята на оришите. Съществуват, например, 12 базови ориши и всяка една от тях представлява погледът към универсума Аше под определен ъгъл. И ако наистина искаме да опознаем цялата природа на капоейра, следва да се научим как да гледаме на нея от различни страни.

Точно на това са учели и Пащиня, и Бимба, опитвайки се да наложат върху капоериста матрицата от движения, състояща се от осем упражнения, за да не може въпросният да се отклони от пътя. Какво обаче е излязло от всичко това – е отделен въпрос! Но същевременно човек, който се е занимавал с каоейра по-малко от 25 години, не може да се смята за майстор. В това всъщност се състои истинската дълбочина в разбирането за ритъма на живота в капоейра, както и важността от това да изчистим всичко излишно от себе си.

Нима с такава една концепция някой би могъл да си помисли, че капоейра е насочена към противник? Не, тя е насочена изцяло към самия човек и затова капоеристът е длъжен да победи преди всичко себе си. Разбира се, получавайки едни или други навици, човек със сигурност би могъл да ги използва и за други цели. Но попитайте който и да е майстор по бойни изкуства: възможно ли е за пет, дори и за десет години да се научиш на нещо? И майсторът (ако наистина е майстор) ще ви каже, че това време ще ви е необходимо единствено за да се освободите от всичко ненужно и едва чак тогава вече може да започнете.

Във всяко едно бойно изкуство е важно умението да се развива не техниката, а духа. Но ако той отсъства по природа, тогава ще са необходими няколко години упорита работа, ако обаче го има, тогава и техниката няма да ви е нужна. Капоейра – това е умението да се прояви и изрази собственото вътрешно състояние. Именно над това работи и направлението Ангола, изискваща от практикуващия да извършва бавни, но същевременно уверени движения, което днес го отличава от инерционния регионален стил, отдавна вече не следващ заветите на Бимба, освен единствено може би традицията по закачването на неговия портрет в школата.

Капоейра Ангола – това, в известен смисъл, е африканската йога в изкуството на саморазвитието, насочено към формирането на здраво физическо тяло, психически издръжливо състояние на ума и развитието на концентрация.

 

 

Препоръчвам ви също така да се запознаете с темата и в рамките на раздела Африканско тяло.

 

05 октомври 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



102

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5