Африканското тяло

Случило се така, че формирането на човека започнало по волята на космоса, който дарил първите хора със свръх-съзнателно усилие. Именно тази способност на първите т. нар. свръх-хора (които според различните версии произлезли, били създадени или се преродили от атлантите) сложила началото на еволюцията на човека.

Когато Небето успяло да създаде резонанс с повърхността на Земята, на нея започнали процесите, формиращи живота. На едно място те имали по-груби вибрационни форми и там се създавали слабо-организирани същества, а на друго – по-високочестотни и в този случай се формирали високо-организирани същества.

Част от тези високо-организирани същества били животните, които представлявали хоризонталните, т. е. зависими от Земята, обекти, докато човекът се превърнал в жив вертикално организиран организъм, т. е. той получил възможността да преминава в други светове. Особено интересна била реакцията на космическата енергия с енергията на Земята, от която като искри отлитали жизнени енергии.

Този процес напомнял завързването на силно натегната и впоследствие отпусната лента, която образува нова геометрия на тялото под формата на възел. Тук става дума за един изцяло физически процес, който обяснява законите не само на земната, но и на небесната еволюция, където не само човекът, но и богът са представени чрез определени резонансни честоти.

Във връзка с всичко това напълно логично изниква следният въпрос: Къде е протичало най-качественото резониране на Земята? Ако разгледаме нашата планетата като спирала, ще видим, че тя е всъщност плоска, тъй като всяка намотка представлява самостоятелно образувание със свои собствени отличителни особености. Това специфично резониране всъщност дало възможност на индусите, китайците, догоните и маите да сформират една неповторима представа за космоса, без да разполагат с инструментите, от които ние днес се нуждаем.

Всъщност древните народи не са си създавали представа за космоса. Те създавали представа за Земята или по-скоро за геометрията на Земята. Но свръх-съзнателното състояние на съзнанието им дало възможността да пречупят временните свойства на космоса и да видят всичко отблизо, вместо присвиват очи, гледайки надалеч. Каква е ползата от цялото съвременно оборудване, когато онези, които гледат през него, нямат необходимото свръх-съзнателно усилие, нито способността да виждат?

Като цяло в различните части на тялото имаме различни вибрационни форми на проява на живота, освен това значението на тези форми за планетата също е различно. За маите или индианското племе анасази, например, животът бил ориентиран към преминаването в един астрален град и всичко при тях било построено именно с оглед на това. Протокитайците пък се опитвали да трансформират тялото си, индусите подготвяли развитието си, прераждайки се от една форма в друга, а маорите се опитвали да се слеят със стихиите – изобщо всеки се занимавал със своите дела съгласно собствените си честотни характеристики.

Процесът на преживяване на човешките функции се паднал на египтяните, които още преди 5000 години създали съвършената геометрия на човешкото съществуване и които са вероятно единствената цивилизация, успяла да просъществува толкова дълго. Египтяните построили общество, основано на законите, управляващи живота на цялата планета, на едно отделно място, което разделили на 13 номи. Така възникнала една неповторима ситуация: на Земята се появила област, която можела да възпроизведе модела на цялата планета. Разбира се, с времето ъгълът на наклон на Земята се променил и съответните проекции на това място се прекъснали, което всъщност и станало причината за залеза на тази велика цивилизация.

Така бил определен центърът за формиране на човека – тази роля започнало да изпълнява мястото, което свързвало в едно Земята и космоса в човека. Тук нещата се развили впоследствие в много интересна посока – създаването на един нов тип хора: келтите. Келтите не като народност, а като образец на съвършения човек, получен чрез сливането на арийската, африканската и пигмейската групи (роля, изпълнявана от пиктите).

Същевременно това не повлияло върху процесите, протичащи на африканския континент, където започнало формирането на различни прото-държавни образувания. Макар че тук е неуместно да се говори за разделение, тъй като африканецът, получил най-висшия статут на човека, веднага заел мястото си на деятел на човешката история, опирайки се на вибрацията на всички жизнени процеси, протичащи не само около него, но и вътре в него, и придавайки на животните и птиците не зоопарково значение, както правим ние, а пространствено.

С други думи африканецът възприемал всичко около себе си като жизнена сила. Подобно разбиране несъмнено изисква определена настройка, т. е. тук вече става дума за функция на съзнанието. Именно съзнанието превърнало веднага африканците във водачи на съществуванието според човешкия признак. Истински нелепа гледка днес са всички действително ограничени хора, неспособни дори да съизмерят действията си с мозъчната си активност, които са започнали да наричат африканците маймуни. Ако някой е маймуна, това са белите с техните непостроени мозъци, които не умеят да преживяват вибрационните процеси и са подчинили живота си на измислени, въобразени идеи за съществуването, чиито край е неизбежно и само един – смърт.

Самото местообитание на африканците им отредило да оперират със съзнанието си на ниво, което и до момента никой не може да определи, тъй като за самите африканци определянето не представлява форма или ниво, до което те могат да слязат. Африканецът може в най-добрия случай да предава определени сигнали и да превежда идеи, без да се потапя в примитивния им смисъл, а просто като предава вибрацията и ритъма, което всъщност представлява знание, преживяване и най-важното възможност за позналите най-висшия смисъл на битието да оперират с ритъма.

И така представете си: Ние имаме пулс, който има определен ритъм, и го следваме. Обаче съвременното ни съзнание не разбира нито свойствата му, нито значението му! Или пък например имаме енергийни меридиани. Кажете, кое съзнание може да улови тока, вибрацията на меридиана? А тя не може да бъде опозната по друг начин, та нали не е някаква груба телесна система, а движение на тока. Единици! Съзнанието на африканеца изначално е настроено към тока и тук е заложен основният проблем на цивилизацията: При едни мозъкът работи на 12 волта (например при украинците), а при други – на 360 волта (например при догоните).

И тук въпросът не е в това кой е по-добър, а кой е по-лош. Въпросът е, че тези понятия просто не съществуват за африканеца, тъй като него не са го обучавали упорито на подобни неща. Той има различно съзнание, различно тяло, които са подчинени на вибрациите, на ритъма и на звученето. Това съвсем не означава, че африканците са в човешки смисъл по-висши от латвийците, например, но точката им на «замръзване» е различна. Тук става дума за оперирането със съзнанието, което при африканците е над-човешко, свръх-човешко, което ги прави по-висши от обичайното понятие «човек», а това следователно ги поставя в неравностойна позиция по отношение на човешките права.

Съзнанието на африканците напомня индукционна макара, в която енергията се движи постоянно. Това състояние, между другото, те описват като разтопен метал, който постоянно тече в мозъка – поне такова определение намираме в египетските папируси.

Състоянието на мозъка представлява основата на тялото за африканците, тъй като ако вибрацията преминава нормално и се удържа от мозъка, тогава и цялото тяло се построява в унисон. Не случайно първите музикални инструменти се появили именно тук – те изпълнявали функцията на предмети за себе-настройване. С други думи за поддържането на вибрационното ниво на мозъка била въведена цяла корективна система. Най-характерните за тази схема инструменти вероятно са беримбау (като инструмент за настройване) и барабанът (като инструмент за подреждане на пространството, което африканците разглеждали като едно цяло).

Способността да преживява пустинята, вятъра и всички природни явления придавала особен статус на живота на африканеца. В същото време всяка повреда на мозъка водела до заглушаване на връзката с космоса, което било равносилно на смърт в живота. С други думи това, което е нормално за всички днес, черните смятат за беда. Вибрацията трябва постоянно да живее в човека, да живее дори след като го напусне. Това означава, че африканецът е априори безсмъртен: Той носи в себе си законите и знанието за безсмъртието, заложени в най-висшето знание, което само човечеството може да разбере – знанието за ритъма.

Интересно е, че формата на мислене на африканеца прави достъпно и понятно за него пространството на космоса. За него космосът не е отдалечен, тъй като чрез вибрациите той не просто го разбира, но и го възприема. Това именно е спомогнало и за определянето на честотните единици на космоса на Земята, много от които имат комбинирано звучене. За нас обаче интересното е това, че ритъмът е бил обожествяван по космически признак, което предполага общо 12 ъгъла на отклонение на енергията.

Това условие на съществуване в триизмерното пространство формира най-висшата геометрична форма – сферата. Минималният ъгъл на отклонение на енергията на повърхността е 30 градуса, когато енергията не само се пречупва, но и резонира. Така получаваме 12 резонансни групи плюс посоката. При египтяните например тя е само нагоре и имаме 13 групи, а при йоруба има и надолу, т. е. получават се 14 групи. Това означава, че при египтяните съществуват 13 космически принципа, а при йоруба – 14 принципа или ориш.

12 земни ритъма

  1. Ритъмът на кобрата – силата за възприемане на слънчевата светлина. Бог Уаджет.
  2. Ритъмът на кучето – символ на мястото. Бог Анубис.
  3. Ритъмът на котката – символ на променливостта. Богиня Бастет.
  4. Ритъмът на овена – символ на настройката. Бог Амон и Хнум.
  5. Ритъмът на носорога – посоката.
  6. Ритъмът на бика – постоянството, размерността. Бог Апис.
  7. Ритъмът на хипопотама – потапянето. Богиня Тауерт.
  8. Ритъмът на лъва, пантерата, гепарда – символ на силата. Богиня Сехмет.
  9. Ритъмът на кравата. Божеството Бата.
  10. Ритъмът на щрауса и антилопата – циркулацията на духа. Богиня Анукет.
  11. Ритъмът на ибиса, сокола и лешояда – най-висшият ритъм на преобразуването. Богове Монту, Ра и Сокар.
  12. Ритъмът на жирафа – оста. Божество Сет.

Всяко от тези животни представлява за африканците наслагване на определена активност върху преживяването, което тялото изразява.

Още по-интересно е наслагването на животните едно върху друго, което всъщност слага началото на търсенето на съзвучие в тотемите или на науката за ритъма. В този план важно е да обърнем внимание на изображението на Матенду – наслагване на жирафи и слонове. С други думи животното е не само ритъм, но и определен интервал, който има конкретна връзка със съзнанието. А биологичното три-ъглово възприемане на ритъма създава и изкуството за възпроизвеждане на ритъма или свирене на инструмент, при което най-важен е мозъкът, който управлява тялото. Тялото представлява ъгъл, т. е. размерност, така естествено се появява необходимостта от мяра в оперирането с ъгъла, т. е. определен вибрационен смисъл. По този начин получаваме най-древния стил на свирене – стилът V (стилът с V-образна форма).

Следват композиционните построения, включващи кръгове, овали и кубични затваряния, т. е. затваряне на ритъма във формата. Спиралата като част от вибрационното движение става подвластна на техниката и в това именно се крие величието на познанието за ритъма или трите глави на антилопите. Ритъмът се превръща в език, схематична рисунка, изявяваща обема, съотношението между частите на пространството и (което е не по-малко интересно) на тялото.

Всичко това е необходимо за удържане на жизнената сила с помощта на вместилището, като това вместилище е всъщност главата. Изобщо, съсредоточеността в главата е същността на идеята, залегнала в основата на разбирането за африканското тяло. Най-важна тук остава идеята за симетрията и нейната насоченост, т.е. вертикалност. Така се получава, че ритъмът представлява изкуството за представяне на геометричните фигури или знание за геометрията.

И така реалните знания за света, космоса и най-важното за способностите на човека идват така да се каже от „огнището” на антропогенезата, от люлката на човечеството. Първите признаци за активност в тази зона датират от преди около 40 000 години. Важно е обаче да знаем, че не бива да ни интересува кое е съществувало най-напред, по-важното е откъде е дошло качеството. Днес можем да се опираме на системата от знания, създадена от няколко различни цивилизации от този континент, като най-силно, разбира се, изпъкват Западна Африка, Египет и Етиопия, а най-голям интерес предизвиква културата на Ифе.

 

 

05 май 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1940
| Африканското тяло

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5