Стил: Дрехата

Закономерността на ритмичните преходи изисква да се намираме в определени форми. Тези форми имат свои условия, насочени към изразяването и съхраняването на законите, според които човек живее. Те носят както съзидателна, така и разрушителна сила – в съответствие с условията, в които човек взаимодейства с пространството, особено в периода на социално-икономическите отношения.

Тук особено място заема отношението на човека към дрехата, тъй като то определя стила му на живот или поведение, независимо дали той е заел активна или пасивна позиция в отношението си към онова, което носи или начина, по който изглежда. И тъй като освен психическото възприемане дрехата изразява и определено физико-енергийно отношение на тялото към формата, скрита зад дрехата, човекът всъщност е изработил един цялостен процес, който днес има по-скоро с етическо значение, но в древността безусловно е имало далеч по-дълбоки корени.

Потвърждение за това намираме преди всичко в отношението към процеса на създаване на тъканите, който се смятал за особено важен. Затова и дрехата имала истински важно енергийно значение, като основната й задача била да подхранва тялото. Тя се възприемала като подхранващ елемент, който дава възможност на човека да създаде определена реакция – както вътрешна, така и външна – към онова, което носи, с което се облича. Особено важно е да разберем, че това създава определен вид напрежение, което с времето преминава от вътрешното състояние към външното.

Всеки костюм е сценичен, тъй като преобразява човека, неговото движение, външния му вид. Той може да одухотвори човека или да го принизи. Особено интересно е възприемането на дрехата в категориите на математическите формули. Такава е била традицията в Китай, в андийските култури, в Месопотамия, както и при гърците. В тези култури дрехата се възпиремала през взаимодействието не толкова със самия човек, колкото с пространството, в което той живеел или по-конкретно с тотема, на който човекът бил подчинен. Между другото в рамките на този тотем на човека била отредена съвсем определена роля по отношение на облеклото му. Дори днес дрехата определя в голяма степен маниера на поведение на човека, което е всъщност отзвук от задаваните от дрехата функции, които в миналото били разбирани много по-добре.

Костюмът

Костюмът представлява конкретна мяра на оформянето на човека. В тази категория като цяло може да се отнесе всичко, което влияе върху външния образ на човека – от полата и сакото, до украшенията и прическата. В разбирането за костюма се крие идеята за мярата, а в идеята за мярата – отношението на човека към това как той изглежда. Именно това отношение е основно за разбирането на възприятието на дрехата, идеята за подхранването чрез дрехата и взаимодействието с пространството с нейна помощ.

Независимо от това къде се намираме, за нас е важно да можем да изразяваме себе си и собственото си отношение към пространството. Пространството е много живо и ако на нас ни е безразлично какво обличаме (особено когато оставаме сами у дома), то за пространството всичко това е енергия.

В древността се смятало, че добрите духове не обитават домовете, в които към тях се показва неуважение. А безразличното ни отношение към облеклото се пренася и върху обитаваното от нас място, затова рано или късно ние самите ставаме част хаоса. Важно е да умеем да изграждаме пространството и да го ухажваме, като тук преди всичко е важно да умеем да изразяваме отношението си към това пространство - а в това отношение костюмът ни (дори ако се състои просто от чифт бельо) играе немаловажна роля. Та това ни научава да бъдем истински внимателни към действителното качество на това, което носим.

Определяне на качеството

Качеството е това, което формира вкуса и навиците, а следователно има своя абсолютна енергийна обосновка. За качеството най-важни са преди всичко умението да комбинираме дрехите и да възприемаме цветовете. За нас дрехата трябва да бъде жива, като тук важни са геометрията на дрехата, материалът, човекът, който я е направил и ритъмът на използване на самата дреха.

Ритъм на носене

Носенето на дрехата трябва да има свой ритъм, то изразява отношение и внимание към живота на нашите вещи. Тук отново е важно да умеем да комбинираме усилията. След това, в зависимост от начина ни на живот, трябва да се научим да изразяваме отношението си към дрехата в различните условия на живот. Характерен пример за провал в това отношение е мъжът-бизнесмен, който се облича много хубаво и стилно, но извън работа ходи в дреха, която не изразява същността му по никакъв начин и създава много силно резонансно отношение, което естествено се отразява и на човека.

Или да вземем за пример онези, които с вида си претендират някаква особеност - носят определени брандове или ходят в парцали и демонстрират пренебрежението си. Това води до създаването на навика по-скоро да реагираме на пространството, отколкото да представляваме себе си в него. Най-опасната последица от това е загубата на ритъма, т. е. създаването на една ситуация, в която няма енергийно съответствие между дрехата и личността.

Ако човек не разбира геометрията на дрехата, той не разбира енергията й. Геометрията се изгражда в резултат на множество условия – тя зависи от това какви са извивките, какъв е рисунъкът, какви са аксесоарите, какви обувки се използват и т. н. За дрехата е важно да диша, едва тогава тя може да ни помогне да постигнем едно особено преживяване с нейна помощ.

Дрехата като източник на преживяване

Преживяването чрез дрехата е най-важната цел, поради която за нас е важно да изразяваме отношението си към нея. Това определя качеството на живота ни. Дрехата трябва да развива преживяванията ни, да ни напълва. Тук важно е да разберем разликата между реагирането на дрехата (от такова нещо страдат всички модни маниаци) и живеенето в дрехата. Стилът не трябва да бъде временен показател.

Дрехата не бива да се подчинява на временни понятия, дори ако я сменяме. Ние самите трябва да се научим да се трансформираме от една форма в друга, т. е. да бъдем като реката. Освен всичко останало тук става дума за едно идейно съществуване, в което дрехата става част от общия ни обем, наричан «живот». И колкото повече дрехи притежаваме, толкова по-трудно ни е да се справяме с тази задача, тъй като енергийното поддържане и подхранване на дрехата и умението да я носим са част от изкуството да взаимодействаме с това житейско явление.

Именно дрехата формира това, което разбираме под стил. Тя влияе върху нашето поведение, върху душевното ни равновесие, предизвиква реакции у хората спрямо нас. Идеята за стила била като цяло наложена (така да се каже узаконена) от корсета, защото при създаването му била заложена задачата да се обедини всичко, споменато по-горе: линията, формата, съдържанието, изобщо всички пропорционални съотношения. Корсетът представя едновременно един удивителен подход към изразяването и съхраняването на собствената природа и нарушаването й.

Най-страшното нещо в една дреха е, когато тя нарушава естественото дишане и движение, защото тогава се нарушава нормалния енергообмен между дрехата и тялото и се създава вътрешно отрицателно отношение, което се вгражда в живота на самата тъкан и вследствие на това създава определено напрежение в тялото.

Впрочем и до днес много дрехи играят ролята на корсета или на обръчите (чиято задача била укрепването на бедрата), които определят съответната координираност и свързаност на тялото при движението. Тук обаче нещата зависят до голяма степен от начина на живот на съответния човек – дали той е статичен или динамичен. Като цяло умението да преживяваме дрехата, да поддържаме приятелско отношение към нея е един много жив процес, върху който трябва да се научим да работим.

Личностен аспект

За нас е важно да постигнем следното: дрехата да изразява нашия характер, а не самите ние да бъдем просто представители на определен бранд. Разбира се, наличието на една качествена дреха е нещо хубаво, но то далеч не е достатъчно. В това отношение трябва да се започне с усещането на тъканта. Ако тъканта не може да удържа енергията или в нея вече е заложена една невъзможност да взаимодейства с нашата енергия (например ако става дума за една нежива, синтетична тъкан), тогава дрехата, направена от нея не може да се превърне във ваша, така да се каже, «втора кожа». Тя се превръща всъщност в безформено парче плат, независимо от това как е ушита.

Между другото, шиенето е истинско изкуство и ако при него не е постигнато единство на всички процеси на видоизменяне на тъканта, се получава наршуване на вътрешната циркулация на енергията, което води до натоварване на съответната личност. Най-големият проблем за човека днес е как да намери дреха, която да отговаря не само на самия него, а и на самата идея на жизнения процес, при която човекът се превръща в художник, рисуващ собствения си образ, търсейки собствената си тога – това е особено важно за личната дреха, която дава възможност на енергията да се натрупва и съхранява.

Стилът като символ

След като сме се научили да преживяваме дрехата и да изразяваме личността си чрез нея, вече имаме условията, необходими за да опознаем символизма й. Символизмът при дрехата отразява едно задълбочено разбиране за символа, при което дрехата се превръща в инструмент на познанието, на себе-разкриването, тя ни позволява да постигнем по-задълбочено взаимодействие с пространството.

В този случай коженото яке е не просто яке, а шалът не е просто шал и т. н. Те са вече пространствени символи, които ни дават възможност да задълбочим преживяването си и познанията си – най-вече за самите себе си. Като цяло важно е да знаем, че драхата по начало е била символ, с който човек се съединява, символ със сакрално значение.

Сакралното

Най-сакралното в носенето на дрехата е свързано с разбирането на определени народи за собственото тяло, върху което впоследствие се доизработвали, изразявали или криели определени акумулиращи ефекти. Дори ако вземем чисто климатичната зависимост (която би трябвало да се постави под въпрос: дали наистина древните са изпитвали студа и жегата като нас?), трябва да отбележим, че се е допускало използването на кожи само от определени животни, тотемно свързани с мястото, т. е. на онези животни, които носели специална сила.

Тук става дума за формирането на отношение и внимание у човека към това, което носел. В същото време обаче трябва да отбележим, че безспорно имало и интелектуална разлика между гърците, чието облекло се състояло от къс плат, и викингите. За нас обаче важен е принципът. А той е следният: независимо дали драпирането се използвало широко, то определено било съзнателно прилагано за скриване, подобряване и променяне на фигурата.

Важно е тук да отбележим, че тялото на древния човек било постоянно в напрежение, то изразявало способността да се възприема пространството и да се взаимодейства с него с различните телесни части - особено с раменете, китките, стъпалата, коленете и бедрата.

Основният символ, разбира се, била главата – в различните части на света върху нея се въздействало по най-разнообразни начини: деформирали черепа, украсявали го със змии, пробивали всички, което можело да се пробие! С други думи самата кожа била възприемана като тъкан, която се драпирала върху тялото. Тук трябва да отбележим и татуирането на тялото, чиято задача очевидно не била да се разкраси тялото, а да се усилят определени негови свойства. За значимостта на свойствата на тялото и неговата сакралност говори още една телесна част, която била най-често прикривана – половите органи. Важно е да се обърне внимание върху това как древните са се отнасяли към тази зона.

Знае се, че в миналото хората се отнасяли ритуално към съвокуплението, с изключение на най-дивите групи и племена, които взаимодейсвали един с друг основно според тотемните закони. Половте органи изразявали за древните определена сила, която се подчинявала на волята на Небето, затова хората пазели и почитали тази сила. Това е и причината за появата на толкова много религиозни символи и култове, свързани с фалоса и матката. За прикриването на тези органи египтяните използвали т. нар. шенти – препаска, която изпълнявала изключително ритуална функция. При много народи тази роля впоследствие била изпълнявана от полата.

И така двете основни места, които хората още от древността пазят, покриват и крият са главата и половите органи. Тук трябва да отбележим наличието на два важни периода: единият е така да се каже сакрално-ритуалният период, при който покриването на определени части от тялото не било свързано с някакви соцални или етически съображения, а вторият е естетическият период, в който дрехата започнала да осъществява задачата да подчертае и украси по определен начин формите на тялото. Този втори период се разкрива най-ясно при римляните.

Във формирането на отношението към дрехата могат да се очертаят още два периода: религиозен, при който тялото било скривано и се определяло като греховно (което всъщност породило и обратната страна на възприемане: въжделението, желанието да видиш съблеченото тяло) и собсвено периодът на дрехите, при който тялото вече изгубило култовия си статус и възприемането му било заменено от възпиремането на външната форма на дрехата.

С развитието на последния етап, т.е. с развитието на самата мода, тялото престанало да изразява вътрешния сакрален смисъл. Това се запазило само на Изток, където продължили да усъвършенстват вътрешните техники за развитие на тялото, енергията и съзнанието.

Успоредно с Изтока е важно да се проследят и процесите в Северна, Латинска и Южна Америка, чиито култ на сливане на човешкото тяло с тотемните животински символи се е запазил до днес. А това означава, че в тези части на света всеки вид тъкан се въприемал просто като геометричен модел на пространството, важни били моделът на дрехата, символите и съчетаването им, които давали възможност на човека да се съедини със силата на мястото или дори да я привлече. Ако обозначим всичко това физически, можем да направим следния извод: дрехата винаги отговаряла на задачата да се усили енергията и, ако щете, да се промени напрежението на тялото.

Женският култ

Най-интересният аспект в изучаването на историята на стила е, че тази история може да се раздели на два периода. В първия хората се прекланяли пред тотема и егрегора и съответно живота на човека се ритуализирал в съгласие с това. Впоследствие когато се появили социалните правила, стилът започнал да се определя от общността и разбира се в основата му залегнало отношението на мъжете към жените. Дори в епохата на инквизицията и в периоди на жестоки религиозни ограничения стилът се определял именно от този фактор, затова дрехата служела като инструмент за оразличаване, като форма не просто за изразяване, а за употреба. Тези периоди можем да разделим на период на чувствената форма (пространствена) и период на временната или реакционна форма.

В същото време в японското и китайското общество се наблюдава и развитие на ритуалността, което води до процеса на формиране на стила в съгласие с философията на поведението в обществото.

И така дрехата е особено явление в живота на жената, определящо степента на естетиката й. И независимо от нашите желания този култ играе доминираща роля в живота на съвременната жена. В култа към костюма влиза всичко, което така да се каже «се прилепя» към тялото на жената, но дрехата се явява базовата конструкция.

 

Въпроси и отговори

Когато дрехата е вече негодна (скъса се или се износи), означава ли това, че тя вече не изпълнява своите функции и се е изчерпала?
Ами може да е била лошо ушита, как да ви отговоря. Трябва да ми опишете историята на съответната вещ – материалът, кой я е носил, колко време, къде? Изобщо подробна история.

06 март 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1225

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5