Алхимия на суфизма

shaaban


alef

Алиф

Като косъм тънка е границата между истината и лъжата.
Наистина. И Алиф би могъл да е ключът.
Само да можешe да откриеш, да сложиш в ковчежето на сърцето си
този рубин и да го поднесеш на Господаря!

Душата ми прошепна: „Дай ми най-висшето знание,
Научи ме, ако това е във властта ти.”
Аз й казах: „Алиф”, а тя ми отвърна: „Достатъчно!
Щом в сърцето има светлина и буквата е предостатъчна.”

Омар Хайям


Тревата и дърветата, камъните и полята, всичко, което оповестява и предугажда, всичко, което може да се смята за единствено, е Алиф (Alif).

Плодът е начало на нещо ново, той е роднина на универсалното. Започващата и завършващата фаза са единни. Колкото повече напредвате по пътя на познанието, толкова по-ясно разбирате, че Вие сте нищо в сравнение със силите, които са ни създали. Преди да започнем, трябва да предприемем девет начала по пътя на познанието. Само така, съединявайки в себе си достатъчно количество от усилието, можем да придобием оста, по която огънят на познанието ще се издигне на необходимата висота, която ще ни позволи да станем свободни. Алиф е оста на познание, едно предопределено съвършенство. Алиф не може да се възпроизвежда, той може само да бъде следван. Алиф е височайшият учител.

Алиф е един, алиф е всъщност формата. Това е абсолютната съвършена форма. Само ако се движим, създаваме, изучаваме и вярваме, можем да се ориентираме по пътя на осъзнаването на съвършенството. И всичко, от което се нуждаем, за да опознаем единственото, е искреност и вяра.

Искреността и вярата са истинският източник на способността за придвижване по пътя на познанието. Искреността и вярата дават на търсещия способност да твори. Но за да се укрепи вярата, са необходими знания, които могат да преодолеят бариерите на пороците и грешките, да освободят човека от натиска на собствения му нафс (низкото Аз). Знанията трябва да доведат търсещия до състояние на твърда и нерушима вяра..

Истинското чудо за човека е в това да разбере и да управлява чрез знанията. Само знаещият е способен да твори чудеса (муаджиза, muadzhiza), тъй като зад това се крие тайнството на прозрението (кашф, kashf). Есенцията на Универсума, есенцията на едното, може да доведе търсещия до истината, тъй като зад едното се крие чистотата, а зад чистотата – съединениято. Зад съединението – невидимите ключове на майстора, невидимите ключове на създателя. В ръцете им са знанията за първопринципите (първоосновите).

Това, което обикновеният човек приема за камък, за Знаещия е перла.
Руми

Как може човек да познае първопринципите, ако не се намира в едно естествено пребиваване? Единствено естествеността напълва и озарява пътника с всеобща любов. А без любовта, която определя степента на напълване, позволяваща да се построят връзките и отношенията, Истината не може да бъде опозната. Само чрез напълването, човек може да постигне формата, която задава конкретни усещания на пребиваването. Само този, който има познания, може да намери мястото си в битието. Само този, който е опознал същността на нещата чрез формата, е способен да използва отрицанието или някои утвърждения като инструменти на познанието, които му позволяват да живее в настоящия момент, удържайки себе си не чрез законите на противоречието, а чрез законите на взаимодействието.

Знанието е това, което определя същността на случващото се, т. е. позволява ни да се намираме в законите на изменението и преобразуването, които могат да се нарекат с една дума – алхимия. Човекът, който има познание, изработва вътрешна опора, която му дава възможност да се издигне на следващото ниво на познание, а не да бъде затворен в кръга на неконтролируемото пребиваване. Защото да познаваш и да живееш в знанията са съвсем различни неща. И докато второто е невъзможно без първото, между тези две състояния лежи една огромна пропаст.

Само ако пребиваваме в знанието, можем истински да мислим, истински да говорим, истински да възприемаме, тъй като всичко се превръща не само в акт на познание, но и в акт на преобразуване. Вещта трябва да бъде сътворена, в противен случай тя пребивава извън времето и формата. А същността, която се намира извън формата, преминава в небитието и, следователно, не може да се разглежда като познание, независимо от качеството си.

Формата представлява контрол над знанията, тя се основава не на предпочитанията и желанията, а на следването и намерението, на това, което позволява на търсещия да се движи в зададената от познанието посока. Движейки се, ние получаваме възможност за избор, която ни позволява да опознаем природата на собственото си Аз и своето не-Аз. По този начин ние се освобождаваме от ограничението, наложено чрез формата и използваме самата нея. Освобождаването е възможно ако се разбере природата на това освобождаване, която се определя чрез пътя, формата и напълването.


Бъдете готови да осъзнаете, че всички убеждения, обусловени от обкръжаващата Ви среда, са били някак незначителни, дори ако понякога са били много полезни за Вас. Те могат да станат безполезни и да се окажат в крайна сметка клопки.
Бах ад-дин Накшбанди
Руми

По този начин освобождаването също се превръща в акт на познанието, но то не се ограничава само до свойствата и принципите. Истинското познание е това, което оказва въздействие върху душата на познаващия, то може да има име и може да няма име. Това означава, че знанието може да бъде елемент на движението в период на действие и елемент на напълване в период на недействие.

Алиф е огън, представен от единната форма на Универсума, той отъждествява единението с потребността да бъдеш и да се движиш. Това е нещото, което вече има форма. Всяко действие има едно, то има начало. То е съединено с общото вселенско начало, но е в началото на пътя и още не е проявено. Онзи, който започва да опознава се идентифицира с формата и тази форма трябва да бъде абсолютна. Но за да я изрази у себе си или за да се научи да познава, той трябва да премине през спирките на своята душа.

Познанието за трите форми на сферата

alef

dhal

mim

Алиф

Дал

Мим

alef

alef

alef

Да стоиш, като алиф

Да седиш, като дал

Да се наклониш, като мим

 

Изкуството да възприемаш изисква: попивай всичко, учи се от всичко. Но знай, че ако не умееш да се разполагаш спрямо звука, спрямо движението и спрямо собствените си мисли, ще ти бъде трудно, а може би дори невъзможно, да възприемаш и възпроизвеждаш.

alef

Сфера Алиф

Алиф задава началото. Началото поражда всичко, но то не бива да се изразява с думи, трябва просто да се почуства присъствието му (хад-ра). Не бива нищо да се опознава, без да го има началото, то трябва винаги да се знае и да присъства във всяко действие. Без начало не може да има вяра. Вярата трябва да има вътрешна опора. Тъй като вярата не може да бъде ограничавана, по своята същност тя е абсолютна. Има условия на вярата, които определят разбирането й. Тези условия се крият зад имената. И макар че името също има начало, то има други инструменти за взаимодействане, които се определят от видимото. Представата ни за видимото се крие във възможностите ни да разберем и осъзнаем видимото и невидимото. За това е необходима дисциплина и себеотдаденост.

 

ba

Ба

Времето ни превежда от врата до врата.
В движението ни пречиства! Името крие.
Движим се към себе си! Сияйната светлина е като вечност.
Откриваме безкрайността и крачим към нея.
Пътуваме! Погледни към небето, но не чакай!
Върви!

Шаабан

Спирката Ба е разделяне след единството (тафрика [tafrika]). Всяко истинско учение има форма, която ни приближава към разбирането на душата. Именно призмата на духа дава възможност да се определи дали ще се напълните с божествена светлина (нур, nur) или ще останете на предопределения път.

Знанието като материализиран обект на пътя на търсещия се определя от това от каква концепция се ръководи той в търсенето на Истинското. Алхимията на суфизма (alhimiia at-tasawwuf) е изкуството да опознаеш съединението посредством знанието. Познаващият (salik) е онзи, който е поел по пътя на съединяването на външното с (zahir) с вътрешното (batin), и на вътрешното с външното. Същевременно, за да постигне истинска промяна (Barakah), човек трябва да измине целия път на познанието.

Духовният живот на суфия е изпълнен с вътрешна дисциплина, тъй като той постоянно се намира във връзка с Всевишния. Затова този, който върви по пътя, трябва да създаде в себе си условия, които да му позволят да живее в състояние на духовна дисциплина. Тези условия се сформират благодарение на непрестанна работа над себе си, която дава възможност да се постигнат задълбочени познания за вътрешното.

Истинският път за опознаване на мистическия път се осъществява по метода на тренировките (Тадриб [tadrib]). Истиността на пътя на познанието предполага различни начини на следване (tarika), които се основават на принципни правила (hukuk al-tarik), идващи от знанието и законите на Вселената.

Основни поведенчески правила за онези, които поемат по Пътя на познанието (Adab)

Търсещият трябва да следва правилата и етикета на школата, към която се е присъединил. Става дума за съвкупност от норми и правила, насочени към разбирането и уважаването на мястото, в което сте дошли.

Основната задача на този процес на взаимодействие е да се запази ритъма на подаване на знание. Като се има предвид, че за разбирането на начинаещия много от това, което се случва, остава недостъпно, на различни етапи от познанието са му необходими инструменти, които да му позволяват да възприема правилно не само обкръжаващото го, но и самия себе си в това обкръжение. Най-важното е човек да възприеме този ритъм, тази последователност на действията, която ще му помогне да възприема и усвои действията около себе си и да не нарушава с постъпките си установения порядък на нещата.

Това е своеобразна форма, на която трябва или да се подчиним, или да не я приемем от самото начало. Различните школи се отнасят по различен начин към това как търсещите тълкуват правилата на поведение вътре в школата. За едни е напълно търпимо да наблюдават неконтролируемите действия на търсещия, на когото се дава пълна свобода на действия, при което той сякаш се сблъсква със самия себе си и осъзнава неконтролируемостта на собствените си действия. В крайна сметка това трябва да доведе до разбиране за личното несъвършенство или да го застави да напусне школата. В други школи се отнасят с нетърпимост към подобна свобода и търсещият не бива допускан да прекоси прага на школата до момента, в който не покаже, че е готов да започне обучението си. Тук важно е, че времето между момента, в който търсещият поставя пред себе си задачата да постигне нещо и реалното начало на практиката може да се измерва в години, а понякога дори цял живот не е достатъчен. Затова фактът, че е в някоя школа, не означава, че търсещият вече постига нещо в нея. Предстои му един дълъг етап на подготовка.

Подготовка (Arkan)

Подготовката е най-важният и отговорен етап на пътя на постигане на знанието. Всяка истинска наука (ilm) се състои от множество направления, които определят комбинации от действия. Суфийските знания (ilm batini) се основават на пространствените характеристики на Макрокосмоса и включват в себе си както екзотерични (ilm zahiri), така и езотерични (ilm batini) знания. Това означава, че освен предмета на познание, важни са също така и средата на познание, ритъма на познаване и времето на познаване.

Подготовката е период, в който е опасно да се играе с вярата и любовта и не бива дори да сме уверени, че знанията, които получаваме, са истински. Истинността на знанията се определя не само от правилността или неправилността на пътя, но и от Вашите възможности да усвоите знанията, които този път ви дава. Този факт заслужава особено внимание. У много хора се проявяват импулсивни пориви за познание, но докато те не достигнат постоянство, тези знания няма да могат да се превърнат в творящи, т. е. дори и да са истински, тези знания не са напълно осъзнати, което при всички случаи предполага, че съществува вероятност да се използват те неправилно.

Много хора са се опитвали да опознаят истината, а всъщност не са успявали да стигнат по-далеч от опита. Проблемът тук е в това, че привнасяйки собствения си ритъм на употребяване на информацията, собствената си неконцентрираност, търсещият пропуска главното – подготовката. Бързането се превръща в изчакване, изчакването – в спиране, а работата, насочена към изграждането на условията, необходими, за да се достигне до задълбоченост на познанието, се води в недостатъчна степен.

За да добие право на знание, човек трябва да премине през етапа на задължение. Ако вече е в състояние на подчиненост спрямо емоциите си, което е особена форма на зависимост, то той трябва първо да се научи да слуша, да действа, да мисли и дори просто да се движи, той трябва да се приведе в необходимата форма. На етапа на подготовката търсещият трябва да не забравя за всички прегради.

Прегради по пътя на търсещия

Бързане

Неумението да се възприема необходимото количество знания, което трябва да се осмисли и усвои. Бързането води до развиването на жажда и до желанието да имаш повече, да бъдеш по-добър и да стоиш по-високо от другите. То поражда невнимание, свързано с невъзможността да развиваме правилно концентрацията.

Изчакване (ta’hir)

Изчакването е пренебрежение към собствените действия в очакване, че външното ще започне да напълва вътрешното. Опирането на външното е път към безотговорността. Води до неумение да се изработи постоянство и дисциплина.

Желание (hawan)

Процесът на употребяване на знанието без необходимото осмисляне води до още по-голямо отдалечаване от истинския път. В резултат на това постигаме не пречистване на собственото Аз, а напротив – към укрепването му и вследствие на това познанието се подчинява на вече съществуващите качества.

Илюзии (hawajim)

Когато недостатъчните и некачествени действия се приемат за правилни и усилието и мисленето си създават опора в онова, което не задава процеса на развитие, а просто подхранва собственото Его.

пос
Да не се обръща внимание на принципите на действие (fatrah)

До момента, в който постигне състояние на естественост, търсещият трябва да се ръководи от правилата, които му позволяват да запази порядъка и дисциплината в собствените си действия. Естествеността,  зададена от външните условия (nasut), разбира се, не може да се разглежда обективно. Още повече това може да се нарича естественост само по отношение на правилата и законите, но не и по отношение на търсещия. При различните школи съществуват различни норми на действие, но като цяло те могат да бъдат сведени до един кодекс от определени правила.

Отношението, възприемането на учителя (Suhbat)

По пътя на познанието търсещият трябва да се научи да възприема различни форми на знание, които без необходимото осъзнаване (diraiia) не могат да постигнат необходимото вътрешно съединяване (яснота). И тук важна роля започва да играе отговорността, умението да се вслушваме в думите на учителя и да приемем това, че не всичко може да бъде докрай осъзнато и прието и следователно във всяка дума, постъпка или действие ще присъства една двойственост.

Тук трябва или да се разбира напълно всичко, което се говори в процеса на обучението, или да се признае, че ученикът все още не е готов да взаимодейства с учителя. На анализ могат да се подлагат информацията и знанията. Ако на анализ се подлага самият учител, то тогава се нарушава връзката «учител-ученик». По този начин самият ученик подлага на съмнение собственото си желание да се обучава и разбирането на това, което му се дава.

В тази ситуация далеч не става дума за пълно подчинение и загуба на всякакъв контрол от страна на ученика. Става дума за отношение, което ще изолира ученика от учителя. Нито един учител няма да допусне до себе си ученика, докато той не е готов, което означава, че между тях винаги ще се запазва една дистанция.

Много от търсещите, които живеят в ашрами и манастири, смятат, че са близо до учителя и учението, което далеч не е вярно. Премахването на външната дистанция съвсем не гарантира свиване на вътрешната.

Вътрешните знания (marifat) са изградени от няколко пласта. В суфийската алхимия се различават пет нива на знанието:

Подготовка за умението да възприемаш (isti'dad)

Основава се на изработването на усилие в действието по отношение на собственото Аз. Откровение на нивото на познанието на действието (Kashfkayni).

Разбиране за какво става дума (Al-furqan)

Умение да се изучават и използват в дадената последователност набор от необходими знания, които се превръщат в инструменти на обучението. Ниво, което определя обучението спрямо принципа на готовността (istigdad), а не на това, което ученикът би искал да може.

Умение да усвояваш и анализираш (исти'дад та'аллюк [ta'alluk]та'бир, [ta'bir])

Умение да се използват инструментите на обучение. Това е един период, който се характеризира с качественост на действието. Ученикът се опира на увереността (iakin) и яснотата на действието, което бива подкрепено и от вече постигнатото ниво.

Умение да прилагаш (исти'дад 'акаба ['akaba])

Умение да осъществяваш знанията и да ги отнасяш към собствения си ритъм на развитие. Определя се от откровението (kашф 'акли), получено посредством осъзнаването.

Умение да се съединяваш със знанието и да го развиваш (Илм ['Ilm] ма'люм [ma’lum])

Умение за движение и развиване на знанието независимо от формата и вида на познанието. Определя се от съединяването с Истинското, което снема останалите завързвания (kashf) по пътя на търсещия.

Постигане на естественост (vasl)

Единството (vahda), което търсещият трябва да постигне по пътя на познанието, определя онова придобиване или развиване на духовната сила, което в суфизма се оценява като святост (baraka).

Този период, се характеризира първоначално с преобладаване на вътрешното над външното. В този момент протича и истинското придобиване, след което търсещият е готов да се освободи от външната си привързаност, т. е. той става дервиш. Единственото, което символизира връзката му с външното е hirka – плащът, направен от парцали, който е символ на знанията, съединени в едно. Този плащ суфият си шие сам.

Достигналият състоянието на естественост получава достъп до реалността (al-hakk), което му позволява да се себеизразява съгласно явленията и знанията на Вселената. Всяко действие се зарежда с конкретно значение, което е отнесено към източника си. Естествеността позволява на търсещия да познае реално природата на съответствието между личното и божественото. Този период от живота отвежда търсещия от илюзорността, от дискретната зависимост от външния свят, от неговата некоординираност и непроявеност.

Естествеността е първата стъпка към постигането на съвършеното състояние на пребиваване (al-insanal-kamil). Тук не могат да съществуват различни съждения, тъй като състоянието на познание е постигнато посредством тялото, енергията и разума. Именно тези три нива определят състоянието и качеството на естественост. Особено важно е да се обособи правилното възприемане посредством разума (akl), който в състоянието на естественост може да възприема и анализира истинните знания, а не да се ръководи от тези, които изпълняват ролята на информация и могат да се разглеждат и тълкуват двусмислено.

Възприемането посредством разума може да се счита за истинско само тогава, когато постига единство на съзерцание (vahdadash-shuhud), което символизира способността едновременно да се възприема, обработва и усвоява действието в един времеви промеждутък.

Постигането на единение е възможно чрез:

  • Търсене на контакт с истинската красота (malakut) чрез практиката
  • Съзнателно дишане (hush dar dam)
  • Обединяване (zikr)
  • Посещаване на свети места, т. е. поклонничество (hadzh)
  • Пречистване на сърцето от ненужното (tasfiiat al-kalb)
  • Спирания по мистичния път (makam)
  • Ритуална молитва (salat)
  • Завършеност (hatm)
  • Проверка на уединението (tadzharrud)
  • Въздържание (vara)
  • Изкуството на пребиваване (baka)
  • Изпитване на екстаз (Tavadzhzhud)

 

vasl

Постигане на единение

(черните кръгове: божествено съзнание/ постигане на единство

(по часовника от горе): божествена есенция, висша духовност, свят на съзидание, материален свят, свят на духовността, скрито величие

(вътрешен кръг): „Спирката” на мистичния път, проверката на уединението, поклонничество, ритуална молитва, възпоменаване, пречистване на сърцето, съзнателно дишане, търсене на истинската красота, „въздържание”, довеждане до край, изкуството на пребиваването

Търсенето на контакт с истинската красота (malakut) чрез практиката

Изкуството на познанието трябва да има инструменти, които биха позволили на търсещия да постигне хармонично пребиваване. Единството на движение, както в мислите, така и в енергията, се постига чрез различни видове практики: за тази цел еднакво подходящи са ритуалните танци (raks) и статичното положение по време на молитва (rak’at). Независимо дали търсещият прави някакви движения или седи в поза за медитация (murabba), чрез всичко той трябва да представя отношението си към това, което се случва, всичко има значение за единението.

Практиката е елемент от слушането, който има своя същност и свое съдържание (dzhauhar). За да постигне правилно ръкуване (musafaha), както и за да възнесе молитвите си до Бога, търсещият трябва да се научи да поддържа дълбоко състояние на потопеност, което не може да бъде постигнато, ако енергията в тялото тече неправилно или концентрацията (fikr) не е развита достатъчно, че да може да се осъзнава (muraqba) или наблюдава целия процес на действието. Когато търсещият постигне състоянието на единение, се смята, че той е достигнал дълбоко потапяне в любовта и вече нищо не може да му попречи или да го отклони от насочеността му към Абсолюта.

Намирайки се в областта на истинската красота (malakut), която се определя чрез достигането на състоянието на единство, човек трябва да може да запазва контакта със самия себе си и със света. И макар суфийската традиция да не регламентира практиката в привичната на западния човек форма, тя предполага това като даденост, в която трябва да се намираш през цялото време. Всеки вид дейност, всяка активност представлява практика, при която трябва да има разбиране и осъзнаване.

За да се превърне всяко действие в практика, търсещият трябва да развие в себе си:

  • Осъзнатост на тялото. Способност да контролира всичките си действия посредством тялото.
  • Осъзнатост на енергията. Способност да управлява чрез чувствата и да не се подчинява на емоциите.
  • Осъзнатост на духа. Способност да изработва и засилва концентрацията с цел да разкрие дълбочината на познанието.


Трите съединявания, които се изработват в процеса на практиката, формират опита, съзнанието, възпоминанието и паузата. Опитът дава знанието, осъзнаването – качеството, възпоминанието – запазването и паузата – съсредоточаването.

Съзнателно дишане (hush dar dam)

Съзнателността в дишането е важна стъпка към познанието и естествеността, която позволява на търсещия също да удържа себе си в процеса на осъзнаване на собствените си действия и мисли. Под дишане тук се разбира не чисто физиологичното действие, а качеството на напълване и пребиваване (nafas). В крайна сметка търсещият постига такова качество на дишането, което идва от дълбочината на сърцето (ruh). Това е дишане, което не се обуславя от придобитите качества, а от изработените. И когато се постигне вътрешно дишане, изработено чрез вътрешното съединяване и свързване на личното с божественото, това се определя като мистично състояние (sahib-ehal).

Променяйки своето тяло, енергия и засилвайки своя дух, търсещият преминава през различни фази на осъзнаване на дишането – от дишането на времето (sahib-enafas) до дишането на пространството (alh-Isara’ir). Всяко от тези състояния определя степента на цялост и води търсещия все по-надалеч от физиологичното възприемане на дишането, зададено от връзката с животинското начало (ruh-Ihaivani). Дишането трябва да доведе до непрекъснатост на промяната и да позволи на търсещия да пребивава постоянно в екстатично състояние.

Дишането е непосредствено свързано със сърцето и следователно ръководи ритъма на човешкото изживяване. То разкрива връзката на търсещия с божествената сила, която той осъществява посредством зикр (формулата за съединяване на търсещия с божествената сила).

«Единствената ми ценност е Дишането – казал твърдият във вярата си ариф. – Без да поглеждам назад, без да изтичвам напред, Аз се занимавам с едно единствено нещо: с дишане».
Хафт Ауранг, с.33

Съединяване (zikr)

Обучаването на зикр (talkinaz-zikr) трябва да се изгражда през призмата на разбирането на естествеността. У този, който пее зикр (munshid), трябва да се изгради правилно отношение към този вид упражнение, към тази практика. Зикр е преди всичко себе-осъзнаване. И само чрез процеса на себеосъзнаване става възможен процеса на съединяване на вътрешното с външното.

Зикр е процесът на съединяване, който се основава на законите на ритъма, чиято задача е да помогнат за изработването на необходимата концентрация. Бидейки духовно упражнение (azkar), тази практика изисква да се съхрани вътрешното присъствие при външното забвение.

Съществуват много способи на зикр, но всички те са подчинени на една формула. Тази формула се заключава в умението да се дестилира енергията в процеса на зикр. Дестилацията се осъществява чрез правилното използване на формулата зикр и такъв брой повторения, какъвто е необходим за постигане на изменение, трансформация, т. е. за разбиране на цикъла. Това разбиране трябва да се обхване от състоянието на муншида.

Зикр може да се смята за най-древното изкуство, което човечеството е овладяло. Зикр се формира преди всички останали изкуства, ако, разбира се, не се взимат предвид виденията, които са били нещо естествено за древните. И макар много зикри да са всъщност съставна част преди всичко на мистичния опит, не бива да се забравя, че усилието, което се изработва при изпълнението на зикр, има единен източник. От силата на този източник зависят начините и методите на произнасяне на зикр. Колкото по-естествен е източникът, толкова по-качествено е съединяването.

Според древната традиция, времето, в което може да се постигне максимално съединяване на вътрешната сила с външната, е петък или нощта между петък и събота (ритуалът zikr-hana). По това време Венера, която се явява естествен проводник на човешката енергия, влиза в максимален контакт със Земята. Тук трябва да направим уговорката, че условното разделение на времето, прието в цивилизования свят, само отчасти отговаря на това. Но взимайки предвид, че освен физическия модел на света съществува още и енергиен такъв (който отчасти се удържа физически), можем да приемем това съответствие и да разглеждаме в рамките на алхимичния процес не седем дни в седмицата, а пет. В този случай съботата и неделята изпълняват ролята на спирки.

Усилията, които се изпълняват в зикр, се разделят на три пътя – нисък, среден и висок. Ниският се осъществява чрез корема, средният – чрез сърцето, а високият – чрез съзнанието. Всеки от тези пътища създава по различен начин или по-скоро напълва формулата и образува такт, движение. Същевременно най-важният момент все пак остава запазването на концентрацията върху усилието (fikr), за да може звукът да бъде насочен.

Един от капаните при изпълнението на зикр е състоянието на неконтролируем екстаз. Тъй като екстазът може да бъде предизвикан чрез различни енергийни усилия, то човек трябва да може да разбира кой е източника му, защото в противен случай вместо да постигне състояние на съединяване, той може да постигне състояние на разрушение, при което тялото е неспособно или не успява да се справи с енергията, чиито източник остава неясен. Затова в практиката е въведено понятието за същински екстаз (vadzh), който е всъщност източникът на просветлението (hatratu).

Не бива да се смята, че всяко екстатично състояние може да доведе до хатрату. Докато не стане естествено и постоянно, това състояние не може да се смята за истинско и трябва да се разбира само като опит по пътя на познанието. Впрочем това се отнася за всички практики в суфизма – от четенето на свещените писания до въртенето в кръг.

vasl

Зикр

Поклонничество (hadzh)

Поклонението, като етап от постигането на единство, е важен аспект от практиката на търсещия. И макар че предполага преди всичко посещаване на специални ритуални места (ziiarat), то е най-вече постигане на състояние на единство със самия себе си. Отправяйки се на път, търсещият разчита само на личните си качества. Той остава сам със себе си.

Това е етап на сериозно оценяване на самия себе си отстрани и в същото време възможност да се пречисти духа, благодарение на едно специално място, място, изпълнено със сила.

Поклонничеството предполага следните важни действия по отношение на самия себе си:

  • да помниш защо си тръгнал по пътя (hiss, хисс)
  • да помниш себе си докато си на път (назар бар кадам [nazar bar kadam])
  • да разгледаш живота си от гледна точка на пътя (hayat babu 'l-abwab, хайят бабу’ль-абваб)
  • да се пречистиш в процеса на изминаване на пътя (tanzih, танзих)
  • да укрепиш вярата и знанията си (акко’л-йакин [hakko l-iakin] 'иман, ['iman], Илм, ['Ilm])

Пречистване на сърцето от ненужното (tasfiiat al-kalb)

Сърцето (kalb), според суфийската алхимия, е вместилище на духа и управител на силата, тъй като то ръководи човека чрез ритъма и цикъла на умствената и енергийна активност. Ако не се пречиства и поддържа сърцето, се активира нисшата природа у човека.

За да поддържа чистотата и реда в сърцето си, търсещият трябва:

  • да бъде правдив (sidk)
  • да преодолява себе си (riiadat)
  • да бъде искрен (muhlis)
  • да бъде добродетелен (vudd)
  • да бъде търпелив (istikrar)
  • постоянно да бъде в процес на самоусъвършенстване. (tahalluk tahakkuq)


Да бъдеш правдив означава да се опитваш да разбереш действията, които вършиш, и да ги анализираш, за да не станеш жертва на самозалъгване или на неконтролируема вяра.

Да преодоляваш себе си означава да помниш себе си и да ръководиш себе си, за да не се подчиняваш на неконтролируеми нисши състояния.

Да бъдеш искрен означава постоянно да помниш за своя нафс и да го пречистваш.

nafs

Разновидности на нафс
Нафс-ал-мардийя (умиротворено Аз)
Нафс-ал-радийя (удовлетворено Аз)
Нафс-ал-мулхамма (вдъхновено Аз)
Нафс-ал-лаввама (самокритично Аз)
Нафс-ал-аммара (животинско Аз)
Нафс-ал-Мутмаинна (Аз в Света)
Нафс-ал-Камила (съвършено Аз)
Нафс-ал-инсанийя (лично Аз)


Да бъдеш добродетелен означава да поддържаш постоянно отношението си към света в състояние на любов. Добродетелта може да бъде временна, тъй като тя е качество на пътя, а не количество.

Търпението е условие за натрупването на сила по пътя на познанието. С времето то става неотменен фактор на запазването на естествеността.

Да бъдеш постоянно в процес на саморазвитие означава да усъвършенстваш собствената си природа и да укрепваш духа си.

Спирките по мистичния път (makam)

Спирките са начини или ключове за осъзнаване на процеса на усъвършенстване, те могат да бъдат определяни като последователност на пътя и като начин за постигане и поддържане на естествеността. Тъй като говорим за спирките от гледна точка на единството, то тогава всички описани по-горе действия могат да се разглеждат като спирка в контекста на разбирането на единството. Важно е да се разбират не толкова спирките, колкото преходите (vakfa) между тях, които определят взаимодействието им.

nafs

Спирка Алиф

Спирка Дал

Спирка Ба

Спирка Джим

 

Ритуална молитва (salat)

Ритуалната молитва от гледна точка на естествеността се разглежда като фактор, който определя, че при всички усилия над себе си, винаги остава сила по-висша от теб, сила, която трябва да се уважава. Молитвата е посока, напомняне, тя е учител за търсещия. Тя кара търсещия да съответства и да се подчинява на съответствието. Молитвата е различна в зависимост от вероизповеданието, но принципът й остава неизменен. Самата молитва е инструмент на естествеността, който може да бъде проявен или да се намира надълбоко.

Завършеност (hatm)

Завършеността се разглежда от позицията на естествеността като това, което предпазва търсещия от прибързването и изчакването. Естествеността е условие, при което едно поражда друго. Довеждайки действията си до завършек, ние съхраняваме естествеността и се оказваме готови за новия акт на познание.

Проверка на уединението (tadzharrud)

В суфийската алхимия за разбиране на единството от гледна точка на уединението се предлага четиридесетдневно затваряне (chilla). През това време съгласно учението за природата на човека енергията преминава през пет вида изменения. Следователно този времеви отрязък се явява минималният цикъл за проверка на постоянството и естествеността. Това оттегляне се практикува или на специални за тази цел места (rabita), или се прилага изкуството да се запази уединеност, намирайки се в обществото. Критерий тук е пълният контрол, независимостта от взаимодействията с околните и умението да се удържат мислите (bazgard).

Въздържание (vara)

Въздържанието е изкуството да се поддържа такова поведение, което не толкова поставя забрани, когато става дума за запазването на единение, колкото създава възможност за контролиране на собственото време.

Въздържанието не трябва да потиска и не бива да бъде стремеж. То е условие на живеене, в което се запазва изкуството за взаимодействане с времето.

Въздържанието засилва осъзнатостта на собствените действия. Заедно те – осъзнаването и въздържанието – са инструментите на търсенето на тайната. Това е най-добрата форма на контрол над собствените действия, мисли и енергия. Въздържанието засилва концентрацията и възпитава духа. Именно това състояние е необходимо на търсещия, за да постигне самоусъвършенстване. То му позволява истински да възприема думите, да изучава свещените текстове и писания (talim) или да проследява всяка своя стъпка.

Изкуството на пребиваване (baka)

Изкуството на пребиваване е всъщност условието за единение, при което се получава съединяване на физическите, енергийни и духовни качества (fana). Това мистично състояние е състоянието на екстаз, в което трябва не просто да бъдеш, а да умееш да бъдеш. Изкуството на пребиваването е изпитание за силата; само наличието на сила позволява на търсещия да бъде. Следователно пребиваването е единството, което трябва да се съхрани, за да не се разпадне на множественост.

Изпитването на екстаз (tavadzhzhud)

Изпитването на екстаз е умението да пребиваваш в състоянието на истинско съединение и да се реализираш в него. То не може да се разглежда като пасивен елемент на взаимодействие, тъй като представлява резултат, който трябва да се превърне в условие за по-нататъшно развитие.

 

nafs

QALBIYYAH MALAKUTIYYAH
(Небесна есенция)

ЛЯВА ГРЪД

Дете на истинския Дух
Latifah Qalbiyyah Muh’akizah
(Вътрешно отражение на Небесната есенция)

ДЯСНА ГРЪД

БАРЗАХ
Malakut & Nsaust
al-jismu-l-‘lradah
(сфера на желанието)

(ляво:)

  • Latifah Haqqlyyah (Същност)
  • Latifah Khafiyyah (Скритост)
  • Latifah Dhathu-s-Sirryah (Есенция на тайнственото)
  • Latifah Dhathu-s-Sirryah (Есенция на тайнственото)
  • Latifah Qalbiyyah (Сърце)

Слънчев сплит
Сексуални органи
Съдове за пречистване

(дясно:)

  • Отразяващо огледало/ перла
  • Очи —Зрение
  • Уши и език — Слух и реч
  • Latifah Ruhiyyah (Дух) — (Беззвучно пеене)
  • Latifah Sirryah (Секрет) — (Беззвучно пеене)
  • Latifah ‘Atifiyyah (Състрадание)
  • Latifah Nafsiyya (Източник на възходящите желания)
  • Latifah Nafsiyya (Източник на възходящите желания)

Latifah qalabiyyah (Матрица на есенцията)
ТЯЛО БАРЗАХ

Разглеждайки спирката Ба, определихме ключовете, които при правилно и последователно използване ще изведат пътника на пътя и ще го усъвършенстват по този път.

Спирката Ба не разкрива знанията, тя просто ни насочва към тях. За спирката Ба всички знания са едно – от простото послушничество до екстатичното състояние. Спирката Ба е необходима за търсещия, за да не забравя той за съответствията и връзките и да не губи себе си, преминавайки през различните стадии на изпитание.

nafs

Сфера Ба
единственост (Ахадийят)
светлина (Нур)
най-висшето постижение (Кемал)
недостатъци (Хава)
тяло (Таб)
тайнство (Ахфа)
врата (Бабу)
свойства (Шахсийя)

Спирката Ба в известна степен показва абстрактността на знанието, тъй като да си информиран по отношение на знанието и това да го прекараш през себе си са всъщност различни неща. Знанието е дишане и всичко, което се иска от нас е да се научим да дишаме правилно. Докато не трансформираме спирката Ба в три елемента – действие, дишане и осъзнатост, няма да можем да действаме, дишаме и осъзнаваме. Спирката Ба е само знание за тези действия, но не самото действие, а тази информация ни е необходима, за да знаем посоката..

 

jim

Джим

Отвори се към звука, който изпълва света.
Виж как ясно блести JIM.
Вселената е единна,
Душата ти също е Едно с Вселената.
Отвори очи и пусни това Видение.

Часто от древен арабски текст


Спирката JIM е пространство, което събира и образува Едно. Всичко е енергия (qudra), но енергията има вътрешна енергия, а тази вътрешна енергия си има източник. JIM ни учи, че знанието не може да лежи на повърхността, и че всяко знание има свои закони, а те – свое пространство. Осъзнаването и разбирането не само на физиологичните, но и на космологичните знания, са условие за осъществяването на алхимичния процес. Само ако се ориентира в пространствените характеристики на знанието, човек може да построи това Едно!

Суфийската физико-духовна доктрина определя значението и задачата не само на всяко действие, дума, но и на всеки орган (възел), който се разглежда не само като част от тялото, но и като нещо цялостно. Ако природата има нужда от време, за да създаде даден орган, значи той е вместилище не само на жизнени, но и на духовни сили. И докато търсещият не осъзнае и не разбере значението на всяка част от тялото си, той не може да се разглежда пълноценно като духовен обект.

Всеки орган на тялото взаимодейства не само с другите органи, но и със силите на макрокосмоса. В това пространство, в което се намираме, енергията се движи в три посоки и взаимодействието с всяка от тези посоки поотделно не може да бъде по-голямо от опита.

Взаимодействието с трите вида qudra  е знание. Съединявайки трите вида qudra, ние получаваме тази енергия, която ще ни позволи да се съединим с Космоса, с Всевишния. Пред търсещите, които се занимават с различни видове практики, трябва да стои задачата да достигнат вътрешно единение. Енергията, която съставя структурата на енергийното тяло, се определя от един от енергийните центрове (lataif).

nafs

Центрове (lataif) за преобразуване на Изумрудния прах

 

Разположение

Име

Прах, подлежащ на трансформация

Състояние на пребиваване

Процес на реализация

Лява ос на тялото

Qalb
сърце

Жълто-перлен прах

Изграден ритъм

Осъзнаване на принципите и законите

Дясна ос на тялото

Rouh
енергия на духа

Винен прах

Събрана вътрешна сила

Използване на законите за промяна и строеж

Слънчев сплит

Sirr
пречистена енергия

Сребърен прах

Промяна на качеството на тялото

Първи стадий на преобразуване. Получаване на допълнителна енергия.

Вътрешен преобразувател
(центъра на корема)

Khafi
преобразувана енергия

Цинобър

Отглеждане на духовната сила

Втори стадий на преобразуване. Условия на контрол над процеса на променяне на свойствата на тялото.

Зелената шарка (центъра на гърдите)

Akhfa
дестилирана енергия

Изумруден прах

Сила на духовната чистота

Трети стадий на преобразуване. Изработване на начални условия за контрол над взаимодействието с универсалната енергия.


Основната задача на суфийската алхимия е да се постигне състоянието на духовна чистота, което определя развитието в състоянието на естественост. Същевременно това не е пределната възможност на търсещия.

Всичко, което се намират отвъд, е скрито от видимия поглед. И задачата на практическия път е да получи източник на преобразуване, какъвто е цинобърът (zinjifrah). Основната практика за получаване на zinjifrah е медитацията (muraqabah).

alchemy alchemy

Алхимична последователност

Muraqabah. Позата за медитация се изгражда съгласно законите на макрокосмоса.

Съгласно учението на суфийските алхимици, божественото тяло се съотнася към цялата вселена (ittihad). Тъй като човекът е създаден по образ и подобие Негово, то и човешкото тяло, съзнание и дух се подчиняват на космическите закони и им отговарят. Процесът на алхимия се състои от определени форми на усилие, които в определена последователност решават задачата за постигане на вътрешно изменение.

nafs

Деветте стадия на преобразуване при алхимическата работа

Съществуват три алхимични усилия:

  • Фиксация (quat-I-mutasarrifah)
  • Циркулация (tanzih)
  • Въртене (rake)
nafs

Фиксация 

Циркулация

Въртене


Без алхимичните усилия не може да се постигне съвършената форма ('ahsantaqwim). Съвършената форма се проявява, когато процесът на изменение произтича съгласно законите на пространственото изменение и има свое текучество или последователност. Спирката JIM представлява условието за напълване и характеризира процеса на зараждане, който създава възможност за растеж, със своя собствен ритъм и своята вибрация.

Когато познаващият човек поеме по пътя на усъвършенстването, ной набира духовна сила. Тялото му става вместилище и вече се нарича „тайнственото вместилище от първо ниво”. Когато енергията стане вместилище, това се определя като „тайнственото вместилище от второ ниво”. Когато духът му стане вместилище, то се нарича „тайнственото вместилище от трето ниво”.

Алхимията е тайната на пътя. Древните арабски алхимици, развивали тайните на суфийското учение, което позволява на човека да се освободи от тези външни зависимости на пътя, които разрушават или отслабват духа, са изградили една система от знания, основаваща се не на отрицанието на външното, а на приближаването към вътрешното. По този начин сме се сдобили със знания за частите и знания за цялото. Всичко, което ни обкръжава и изглежда обособено и дори разделено, в резултат на познанието се превръща в част от цялото, част от JIM.

Сферата JIM разглежда:

  • Тялото (tab)
  • Красотата (jamal)
  • Комбинацията (‘umur kulliya)
  • Единството (ahadiyya)
  • Единението в единството (ahadiyyat)
  • Радостта от качеството (bast)
  • Радостта от усещането (ahval)
  • Прилагането на знанието (tahakhuk)

 

nafs

Сфера Джим
Търсещият (Talib)
Увлеченият (Majizub)
Начинаещият (Murid)
Ученикът (Salik)
Просветленият (‘Arif)
Учителят (Shaykh Murshid)
Светията (Wali)
Съвършеният (Al-Insan al’Kamil)

Сферата JIM крие в себе си знанието за трите усилия, изработени при представянето на качествата на земята (фиксация), водата (циркулация) и огъня (въртене). В известна степен тук можем да говорим за явяване на истинското през призмата на природните явления, които създават ясното, действеното и онова, което може да се развива.

JIM крие в себе си практическите условия за пречистването на търсещия. Сферата JIM е първото автентично стъпало (taricat), което може да даде на търсещия вътрешна опора.

 

 

22 май 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



2019

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5