Синхронизация

Синхронизацията е нивото от практиката, свързано с понятието «ос». Тя е всъщност учение за естественото, което има свое физическо обоснование.

Първото условие на синхронизацията е напълването. Къде е формата, която се пълни? Тук се крие основната трудност за човека, който започва да се занимава – той трябва да разбере какво пречи на развитието му.

Оста трябва да се опира на нещо, но ако съществуват отклонения в тялото, в действията, в понятията, то на какво може да се опре тя? От гледна точка на структурирането на енергията, съзнанието и тялото, трябва да разбираме два проблема: с какво и как се храним и как дишаме. Тези два външни фактора могат да подобрят, да поддържат или да влошат природните ни връзки. Разбира се, никак не е маловажно какви течности пием (особено вода).

Ако човек приема неправилни течности, тогава нивото на молекулярните му връзки, на функционирането на органите и системите на тялото му и, най-важното, на нивото на храненето на мозъка ще се появят различни отклонения.

Ние сме изградени от вода и естествено зависим от структурата на течностите, които приемаме. Особено опасни могат да бъдат последствията за хората над 28-32-годишна възраст, когато естествената енергия вече престава да напълва човека и той зависи от придобитата или преработената енергия. И ако не създадем балансирано състояние чрез изграждането на едно здравословно хранене, от което да зависим, то тогава няма да можем да се сдобием с такова по друг начин.

Вторият момент, свързан с напълването, е храненето с груба храна, като тук понятието груба храна включва и храненето със смъртна храна. Ако човек употребява смъртна храна, той намалява шансовете си да се сдобие с естествено хармонично състояние.

Темата за оста непременно започва с напълването, което е свързано преди всичко с употребяването на течности и с храната. Дори проблемът на дишането също е основан на проблема с храненето.

Храната е това, от което човек зависи когато все още се намира в непроменено енергийно състояние. Това означава, че храната поражда определени усещания, рефлекси, емоции, от които човек започва да зависи и от които най-вече зависи съзнанието му.

Всичко това разсейва енергията и съзнанието и, разбира се, самата форма на физическото тяло. И ако човек не може да определи разсейването на съзнанието си, то може да се определи веднага въз основа на това доколко събрано е физическото му тяло и доколко хармонично е то. Въпросът за напълването рано или късно преминава към формата на физическото проявление. И колкото по-груба е енергията, която ни изпълва, толкова по-груба форма приемаме самите ние.

Дори онези, които натрупват енергия чрез упражнения, но не умеят да я трансформират, изпадат в зависимост от несиметричното състояние. И ако те не се движат, те ще могат да запазят известно съсредоточение, т. е. синхронност, но няма да могат да придадат цялостност на движението. Когато се опитваме да разберем естественото, най-напред се стараем да разберем оста и хармонията, стараем се да разберем какво и как ни напълва и как това ни отвлича от вътрешното хармонично състояние.

По правило именно този свързан с оста период е най-дългият. Защо изучаваме от началото пропорцията? За да са научим да контролираме много процеси. А когато развиваме оста, вторият формат на развитие е свързан с пропорцията.

Под пропорция, свързана с оста, се разбират 6 усилия на въртене и 2 усилия на насоченост, свързани с небето и земята. Тоест тук всъщност започваме да изучаваме пропорционалните усилия, които ни позволяват да поддържаме оста. Какви са тези усилия? Това са усилието на корема, усилието на съзнанието, усилието на гърба, усилието на гърдите, усилието на бедрата, усилието на коленете и двете ориентирани усилия – в стъпалата и в темето.

Всички тези усилия обаче се разглеждат заедно, тъй като само в този случай можем да разберем пропорцията на оста. Тези осем усилия са описани в осемте триграми и представят знанията, които лежат в основата на системата на въртящите се длани. Още веднъж обаче напомням, че оста представлява постигане на едно неизменно качествено състояние.

Можем да растем и да се развиваме, когато достигнем дадена константа, която не може да бъде една или друга – тя е постоянна, може да бъде по-силна или по-слаба, но тук вече има построяване на връзки, което може единствено да укрепва и усъвършенства, без да променя скелета.

Важно е да се постигне еднородност, а не фрагментарност. Без еднородност е невъзможно да се съизмерват действията – тогава всичко ще правим без мяра, ще липсва фундамента на размерността. За да се опознае размерността обаче, дори не е достатъчен фундамента, трябва да се разбира непрекъснатостта.

В началото, разбира се, фундаментът е необходим, тъй като той осигурява не само едно реално разбиране на практиката (тъй като е ясно какво се развива), но най-вече отнема съмненията и възможното недоразбиране за това какво правим. Това е третото условие на последователност, което трябва да се разбира в законите на метода, след напълването и пропорцията.

Важно е да се знае, че последователността предполага също и паралелност, но това не означава, че отначалото ще разберем напълването, след това пропорцията и после оста – това е последователност на осъществяването. Трябва паралелно да се построяват в един или друг обем всички принципи на метода. И тук трябва да разбираме какво ни пречи да построим оста.

Така достигаме до разбирането, че това е първо храненето и второ кръвта, която има своя структура и циркулация, прикриваща възприемането на енергията с по-висока честота, тъй като кръвта постъпва в мозъка и не му позволява да възприема по-фини процеси.

В тези условия ние се сблъскваме преди всичко с една интересна следваща стъпка – ако при пропорцията ни безпокояха съдовете на тялото и тяхната сила, тук започват да ни безпокоят системите на тялото, които не са изградени в системата на въртене на енергията или пък имат вредна или неуравновесена циркулация на енергията. Тоест оста влияе преди всичко на кръвта, която ни пречи да се съсредоточаваме, след това на мускулите, които ни пречат да се структурираме и на костите, които ни пречат да връщаме енергията.

Синхронизацията или хармоничността, естествеността е първото условие, което позволява на енергията да се връща. И тук идва учението за възвратността на енергията. Излиза, че ако искаме да съхраним енергията, която сме развили, тогава трябва да се научим да я връщаме. Енергията трябва постоянно да се връща, за да можем да я преобразуваме. А само преобразуваната енергията не изчезва никъде, тъй като тя зависи от честотност, свъразана с формата на нашето тяло, с геометрията на нашето тяло.

Синхронизацията представлява условие за усъвършенстване на геометрията на нашето тяло, което постигаме посредством усъвършенстването на нашата геометрия.

Третият важен за оста аспект, след напълването и пропорцията, е концентрацията, фокусирането. Не можем да растем и да се развиваме в разбирането си на възвратността, ако не контролираме съзнанието. Затова работата, свързана със съзнанието, през призмата на изграждането на оста, става следващият етап в категорията на развиването на оста. Всъщност тази работа се явява главното условие, тъй като условието на пропорцията и оста са до голяма степен зададени условия. Съзнанието е важен фактор за разбирането на оста и то трябва да бъде регулирано. То не бива да се отвлича от задачата.

За да се развие и тренира оста обаче е необходим ритъм. Тук стигаме до четвъртата задача в построяването на оста – разбирането на ритъма, който използваме при работата с оста. Това означава, че съзнанието ни трябва да бъде фокусирано върху задачата в един постоянен обем и в редовен формат. Докато все още не сме създали оста, трябва да търсим причините, поради които не можем да я създадем.

Защото когато създадем оста, тогава можем да се опираме на нея. Тук има още една трудност, която се заключава в това, че ако създадем ос в лицето на традицията, традицията не винаги е свързана с усилване на съзнанието, а често напротив - спира съзнанието. Човек може да постигне формиране на оста, но съзнанието му няма да му позволи да изживее качеството, свързано с тази ос. Затова много важен е ритъмът, когато оста ни трябва да се развива и да се разбира чрез съзнанието, а не просто да се хвърляме да създаваме ос, тъй като ос може да се създаде преди съзнанието да е готово да оперира с тази ос. Това може да се постигне на възраст между 3 и 15 години, в зависимост от това доколко сериозно, редовно и качествено подхождаме към въпроса.

Едва след това стигаме до петата част – развиването на оста от гледна точка на оста. Развиването на оста от гледна точка на оста е свързано с реалното физическо усещане на оста. Става дума за физическо, а не за езотерично или някакво въображаемо възприемане, за величина, по отношение на която цялото ни тяло може да се върти. Разбира се, за целта е важно да се свърши определена работа, като тук не става дума за желан резултат, а за постигнат с труд резултат.

Тоест когато следваме метода, този метод сякаш винаги ще ни казва: «Ако работиш, ще стане така, ако не работиш, няма да стане никак». То е като кубчета, които трябва да се сглобят. А разбира се когато чувстваме физически оста, това за нас е знание, че оста съществува. Съвсем не е равносилно на това някой да ти казва: «Работи над оста», като същевременно нито този, който слуша, нито този, който говори, не разбират за какво става дума.

Или да си представим майстора, който е създал оста (като при това съзнанието му е подчинено на тази ос, а не оста да е подчинена на съзнанието) – естествено, че при него възприемането на тялото на другите хора преминава през призмата на собствените му усещания, а не през призмата на човека, който няма ос. Това, между другото, е причината много майстори на багуа да са леко «мръднали». Защото са създали вътрешна ос – един свредел, който пили изотвътре главата им, докато главата им не контролира това, което я пили отвътре. Не разглеждаме това от позицията на «добро или лошо», то е просто даденост (на тях това точно не им пречи, но трябва да сме наясно с тази особеност).

Всъщност тези пет разгледани пункта ни учат как да преминем петте стъпки на балансиране на съзнанието до центрирането на оста. Сякаш месим тесто и се опитваме да го доведем до някаква плътна консистенция, която изявява същността му.

Учението за оста е утопия за съвременния човек. Защото, на нивото на съзнанието, е много трудно да се разбере, а още повече да се приеме, това. На нивото на усещанията то не може да се усети, а на нивото на осъществяването то е неразбираемо и изисква много изменения в тялото.

Всъщност оста ни е нужна от гледна точка на движението, а не от гледна точка на покоя, което усложнява задачата ни. Само когато се намираме в движение, можем да използваме усилието на оста и качеството й. За какво всъщност се създава оста? За да се усъвършенстваме в движението. Същевременно можем да постигнем естественост ако седим, ако не се движим. Достатъчно е да имаме център на опора и това е, важно е да не се движим, за да не попаднем в условията на несформираното тяло, което не може да удържи този център. Затова системите на тялото тук изявяват своите задачи, за което всъщност и говорих.

В тази връзка трябва да се започне с разбиране на системите на тялото. Първо системата на кръвта, която предопределя напълването ни, чувствата ни, усещанията ни. После – мускулите. Това са двете системи, които трябва да разберем, ако искаме да се движим към създаване на оста. Системата, свързана с възвратността на енергията са костите (също свързана с пропорцията).

Тук с вас ще приключим с разглеждането на оста. Следващият важен аспект, към който трябва да пристъпим, е свързан с концентрацията и ритъма.

Аспектът на концентрацията и ритъма е следващата стъпка и етап, който частично влиза в тези три задачи и бива разглеждан на по-късен етап. Т. е. ако не сте разбрали собственото си съзнание и ритъма от гледна точка на напълването, пропорцията и оста, тогава постигането на тези два аспекта ще остане отвъд портите на вашето разбиране.

 

Условия на синхронизацията (развиване на оста)

  • Напълване
  • Пропорция
  • Концентрация
  • Ритъм
  • Развиване на оста от гледна точка на оста

 

Въпроси и отговори

Следвайки метода, оста естествено се развива като условие за симетрията и пропорцията на тялото. Тя позволява да се удържа и засилва енергията, да й се придава ускорение и да се преобразува тя. Тоест оста представлява тук вътрешен инструмент. Но нали енергията Дзин е преходна, т. е. тя ни свързва вече в някаква степен с извънвремевото пространство. А в пространството на оста трябва да бъде зададен вектор, посока. На кой етап от развитието на оста трябва да се прояви този вектор? В. Путник
За да развием потенциала си, ни е необходима енергия, другото е условието. Условието на небето или на земята. Проявлението зависи от способността ни да променим съдбата си, т. е. да променим геометрията на тялото си.

Какво определя мярата на оста? Независимо от това, че развитието на оста има промеждутъчен характер, съзнанието винаги се опитва да изяви нейния «размер». Що се отнася до «дължината» й, тя обикновено бива контролирана активно и се вписва в пределите на сферата или физическата геометрия на тялото, но има тенденция за «продължаване» далеч извън пределите му и в двете посоки. Като ако при това започнем да я въртим, можем да усетим «дължината» й, която впрочем може чрез усилията и да се «разтегне». Но от друга страна после оста трябва напротив да се «свие» и да се вмъкне в границите на съвършената сфера? Следователно има ли тя «размер»? Същият въпрос засяга и нейния «диаметър», който може и да се разтяга «встрани». Как може в процесите на практиката да се съизмерват усилията по отношение на контрола на мярата на оста? (в зависимост от напълването й и собствената концентрация). В. Путник
Всичко е много просто. Размерът на оста е равен на усилието на една намотка. Следователно важна е намотката. Какво представлява една намотка – това е опората, която се формира в цинобърното поле. Достатъчно е да се вземе една намотка, за да се разбере съвършенството на вътрешната сфера. След това може да се говори за съвършенство на външната сфера. А усилията, които можем да приложима, са всичко на всичко шест. Останалите са вече свръхчовешки усилия.

 

19 април 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1415

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5