Концентрацията

Концентрацията е една от най-важните теми, свързани с развитието на човека. Единствено този, който овладее истински концентрацията, може да напредва в практиката, тъй като тогава за него става достъпно понятието за мяра. Най-висшето познание, достъпно за човека е познанието за концентрацията, тъй като това е най-високочестотното усилие, подвластно на човека. Това усилие му помага да опознае не само собствената си природа, но и природата на свръхсъзнанието.

Много хора, дори когато са достигнали най-високите възможности, така и не успяват да постигнат природата на концентрацията, тъй като са разчитали на свръхсъзнателни усилия без да са ги постигнали. Пътят към постигането на концентрация е много сложен, тъй като трябва да се мине поетапно през процесите на балансиране и синхронизация на тялото, енергията и съзнанието и накрая да се стигне до процеса на структуризиране на мозъка, който всъщност създава възможността за концентриране.

Ние често използваме думата концентрация, но съзнанието ни всъщност е много далеч от реалните условия и възможности за получаването на тази концентрация! В най-добрият случай притежаваме някакъв алгоритъм за съсредоточаване, предопределен от природата ни. Но дори ако природата ни е дарила с такава възможност, тук става дума за свръхсъзнателни показатели, които донастройват мозъка ни. С други думи получаваме нещо без да го познаваме.

Принципи на развиване на концентрацията

  • Принцип на напълване

  • Принцип на синхронизация

  • Принцип на съсредоточаване

  • Принцип на структуризиране

  • Принцип на тоналност

 

Принцип на напълване

Напълването засяга възможността или невъзможността за напълване на дясното или лявото мозъчно полукълбо. Тоест тук става дума за пренаталния и постнатален опит, които са заложени или развити у нас, и които определят мозъчната ни дейност.

Докато човек зависи от лявото или дясното си полукълбо, работата на мозъка му ще се осъществява единствено на нивото на емоционалната функция. Той остава нецентриран, което означава и нестабилен. Нестабилността на мозъка води до известно отклонение, което лесно може да се поправи ако това отклонение не започне да се развива.

Например, в съвременния свят хората препълват лявото си полукълбо с информация. Без да може да центрира съзнанието си обаче, човек е неспособен да оперира с тази информация, т. е. да я превърне в знания, затова тя отдавна се е превърнала в елемент, който подхранва човешките емоции, с други думи превърнала се е във възбудител на мозъка.

Естествено, едно съзнание, което се намира под въздействието на някакъв възбудител, не може да постигне центрираност и не е в състояние да даде оценка на това възбуждане. Днес човекът е готов да приеме, че емоциите са свързани с някакви тактилни или обонятелни аспекти, но не може да разбере, че информацията също се е превърнала в емоция за мозъка, а не може да го разбере, защото разбирането му е свързано не със знанията, а с информацията, което всъщност не представлява никакво разбиране.

Така човек оперира с нещо, което не е в състояние да разбере физиологически, тъй като за тази цел е необходимо да мине през едно цялостно пренастройване на мозъка. Интересно е, че в съвременния свят тази емоция от нов вид, предизвикана от информацията и свързана с лявото полукълбо, определя един поведенчески характер, който хората обаче смятат за осъзнат характер.

Хората смятат, че съзнанието им работи, а всъщност съзнанието им просто реагира. Тоест човекът използва небалансираното си съзнание и определя света през едно сякаш криво огледало. И тъй като е свикнало вече да гледа през това огледало, човечеството е достигнало до една територия на неконтролируеми, невъзприемаеми, т. е. реално неразбираеми за него събития, където самата фраза „аз зная” представлява най-отрицателното нещо спрямо развитието. Тоест човекът, неспособен на знание, казва „аз зная”. И за това е виновна системата на образованието!

В тази ситуация няма значение дали човек получава повече или по-малко информация или просто говори глупости, всичко това му трябва единствено с цел получаване на порция възбуда. Тоест днес това е най-ефективният начин за възбуждане на човека, а и следователно – най-ефективният начин да се управлява човека.

В съвременния свят информацията провокира съзнанието на човека към възбуда, към реакция, в резултат на което произтичат различни неконтролируеми енергийни процеси. И, разбира се, в такова състояние мозъкът се ориентира най-вече към напълване, насищане, към получаване на краткосрочна енергия по най-бързия възможен начин.

Функционирането на един такъв мозък напомня на играене на пинг-понг. Когато един човек каже нещо, друг му отвръща, като при това и говорещият и отговарящият са напълно несъсредоточени върху предмета на разговор, а всъщност зависят по-скоро от реакциите на мозъка си спрямо звука или отговора. Безусловно когато започне да се занимава, човек гледа на знанието от позицията именно на това напълване. Мозъкът му определя какво трябва да бъде това напълване, като при това определя на нивото на рефлекса, на нивото на вътрешното регулиране, което той е построил в течение на целия си неосъзнат живот.

Така образованието на човека всъщност се превръща в рефлекторен начин на съществуване, при който хората, които реално опознават предметите, са всъщност единици. Процесът на обучение е подменен непонятно с формулата „за нещо”. Отначало преподават на децата „за нещо”, след което те развиват тази заблуда като живеят с това изкривено съзнание. И колкото по-препълнен е човек с информация, толкова повече се изкривява съзнателното му усилие, при което съзнанието започва да употребява човека, а не да го развива.

Цялата тази ситуация всъщност превръща процеса на обучение в практически патов. Защото дори тези, които разбира това, се сблъскват с неспособността на мозъка на занимаващия се да възприема материала правилно, което означава, че възниква една невъзможност да се построи система на общуване, която да може да изведе човека от едно състояние в друго, тъй като за това е необходимо време. Освен това човек по-скоро продължава да живее в собствения си опит, вместо да усвои нещо ново, тъй като това ново нещо във всички случаи ще изисква малко време, дори по простата причина, че мозъкът му няма да е готов да отдели повече време. Единствената възможност е да има образователна или културологична среда, която да направи това за човека естествено, или пък някаква семейна традиция.

Така първата стъпка към разбирането на концентрацията е най-слабата, но и най-важната и най-трудната. Тъй като в началото той трябва човека да се научи да наблюдава правилно и да бъде внимателен. Първоначално човекът изучава отделни предмети или последователности, учи се да прави неща, които по-рано не е правил, при което от него се иска все повече и повече внимание и наблюдение.

Всъщност трябва да се обърне внимание на действията, които той вече прави, но с по-голямо внимание и с по-значително наблюдение. Да се придаде някакво начално усилие на съзнанието, при което наблюдението е един вид разбиране на вътрешната хигиена на това съзнание.

Ако по-рано човекът си е взимал душ и това за него е било условно действие – влизам и излизам, сега той трябва да си казва: „Почувствай водата, почувствай сапуна, почувствай тялото си”. Или да му се каже: „Колко врати отваряш в живота си, а изобщо усещаш ли дръжката, чувстваш ли силата на вратата или просто я отваряш?”

Това е основното усилие на осъзнаването, което участва във всички действия- първоначално в човека започва едно съревнование между безсъзнателното и съзнателното. Докато преди той е избърсвал трохите от масата, защото са били трохи, сега той бърше трохите от масата, защото бърше.

Никак не е чудно, че основната причина, която човек посочва, когато обяснява защо не може да се занимава, да се развива, е това, че няма време, макар че всъщност причината е във вътрешните му устои, условията, които го карат да разпределя времето си според вече изработена му системата за възприемане на света.

С други думи процесът на изучаване на първоначалното усилие се заключава в това да се покаже на човека, че той убива времето си, а убивайки времето си, той същевременно развива онова, което остава неконтролируемо за него, и което впоследствие ще го контролира.

Ако човек успее да проведе едно елементарно наблюдение на това за какво и как губи времето си, то тогава той би трябвало да се ужаси, защото съществуват огромен брой ситуации, които подпомагат това разрушително състояние, което съществува или вече е създадено в човека.

Нека обаче да разгледаме базовото действие на всеки индивид. Той отива в ресторанта или още по-зле, решава да отиде на ресторант с детето си, където ще го отвличат безброй ненужни действия, и за да не пречи, му дава, например, кока-кола и така то привиква към химията. А самият индивид употребява някакъв продукт, без да контролира нито процеса на приготвянето му, нито енергията. А днес когато огромна част от хората употребяват мутирали продукти и химия, как може това да се свърже с някаква полза или съответствие на човешкото начало?

И разбира се ако човек започне в тази ситуация да сравнява или да даде някаква оценка (произхождаща от вниманието и наблюдението), това няма да му донесе радост, защото той не развива тази радост.

Ако човек не се е научил да развива радостта, то тогава как може да я желае? Това е един процес, който се развива. Най-интересното обаче е, че именно радостта е човешката емоция или чувство. От позицията на човешката енергия, у човека няма други чувства или емоции. Няма друга енергия в човека, отговаряща на човешката природа. Останалите емоции отговарят или на животинската, или на свръхчовешката природа.

Можете да възразите: „Но как така, та нали ние притежаваме не само тези емоции, но и органи, които ги изработват!” Да, наистина докато човек расте и се развива, той е част от природата и се нуждае от енергии, които трябва да се формират в тялото му. Грубо казано до 21 годишна възраст, докато расте тялото при жените, и до 28-годишна възраст, докато расте тялото при мъжете, човек има нужда от тези емоции или преживявания, тъй като те трябва да подхранват тялото. Само че не трябва да се бъркат емоциите с чувствата. Например, злобата е емоция, а увереността и решителността са чувство, което е необходимо за формирането на системите на тялото. Но когато тялото е вече сформирано, човек трябва реално, ако е човек, да живее единствено в радост.

Оттук насетне можем да говорим за различни нива на радост и щастие, които имат различни условия и могат да бъдат повече или по-малко дълбоки, но при всички положение това е състоянието, което трябва да изпълва живота ни. Тук става дума само за началната базова форма на оценка, която представлява само първата стъпка по пътя към концентрацията. И когато човек в такова състояние започне да оценява, той все още не се е освободил от многото неща, които са се изработили в него и това съответно предизвиква у него противоречиви състояния.

С други думи различните видове енергия започват да се борят за съзнанието и създават хаос и непостоянство в тялото. Социумът не предлага способи за преминаване от това състояние в друго.

А ние трябва да разберем как да преминем от това състояние, при което сме открили очите си, в следващото състояние, където да започнем да правим нещо.

Принципът на синхронизация

Втората стъпка към разбирането на концентрацията е свързана са ориентирането за това какво правя и защо го правя. Вторият етап е свързан и с понятието реализация на задачата. Този етап фиксира прехода от едно състояние в друго. Тук вече е необходимо понятието фокусиране. Този процес се нарича процес на синхронизация, като той предполага не само познаването на някакви условия, но и знания за това как да се борави с тях или по-скоро фиксиране на задачата, над която можем да работим.

Синхронизацията е когато можете вече да работите над различни задачи, тук вече сте стигнали до втория процес, като този процес също е базов, но вече е реален. Тук вече нивото на усилието на съзнанието нараства, т. е. този процес се характеризира с баланс между дясното и лявото полукълбо.

И това колко качествено и събрано ще работите над този процес (на който първоначално външните обстоятелства ще пречат) ще определи дали ще можете да преминете към следващата стъпка. Най-важното е мозъкът да бъде настроен спрямо задачата, да може да работи с нея, т. е. да има ориентир.

Принципът на съсредоточаването

Третият процес е свързан с понятието съсредоточаване. Той се отличава от фокусирането с това, че вие не просто удържате задачите и зависите от тях, но за вас вече става до голяма степен естествено да живеете според законите на задачите, а не според законите на хаотичното съществуване.

Съсредоточаването е процес, при който изграждате всяко свое действие. Във всяко действие има задача, съгласно която вие извършвате това действие. Тоест получили сме първото концентрирано усилие, което се измерва времево.

Съсредоточаването помага да се стабилизира синхронизацията на дясното и лявото полукълба, т. е. вашето тяло е синхронизирано и вие сте достигнали до състоянието на естествена осъзнатост. Това е един много висш процес, силата на съзнанието е много голяма, вече няма съмнения, нито неща, които да могат да ви отклонят от пътя на последователното развитие, т. е. стигнали сте до позицията на необратимост.

От този момент нататък целият ви живот престава да се дели на ляво или дясно, хубаво или лошо, вие работите единствено с необходимото и вече сте като една топка, която се търкаля и набира скорост. Много важно е да разберете, че този процес на достигане на съсредоточаването ви извежда до едно ново качествено състояние, в което вие реално разбирате действията си. Разбирате кармата си, ако желаете.

Вече не можете да мислите лошо за хората, измамата ви е чужда, не можете да извършвате действия, изхождащи от неразбирането или влошаването на нещо. Трябва да разберете, че тук не става дума просто за едно психологично състояние, а за реално вътрешно удовлетворено състояние, затова вие заслужавате да имате повече от просто външни временни действия или обстоятелства. Тук вашите действия вече са определени от задачите, които си поставяте и вече разбирате защо. Дори ако си купите кола, например, разбирате защо я купувате и какво виждате в това. Тоест тук въпросът не е в морала и устоите, а в това да не въвличате себе си във вибрационни потоци, които понижават съзнанието ви.

Принципът на структуризиране

Структуризирането е етап от развитието на концентрацията, който е вече непосредствено свързан с понятието концентрация и може да структурира работата на мозъка ни. Този процес е свързан със създаването на центъра Ниван гун в главата. От този момент се променя цялата вътрешна схема на работа на съзнанието ви, енергията ви, тялото ви, тъй като получавате допълнителен източник на енергия, допълнителни физиологични свойства, които по-рано не сте имали.

Например, достигате до най-голямото и качествено състояние и преставате да зависите от физическото си тяло, тъй като сте преминали към един постоянен вибрационен поток от по-високо качество. Най-интересното е обаче, че това ще го усещате физически, не чувствате теглото на тялото си, не чувствате зависимостта си спрямо отделните части на тялото си, а просто определяте връзката си с енергията, която циркулира във формата.

Всяко ваше движение в тези условия има вътрешен аспект и никакво физическо усилие. Разбира се, този процес се развива постепенно – първоначално 30%, 40% и така до към 60-70%, защото след това се започва един друг стадий на концентрация, при който се променя задачата на самия човек и той преминава в качеството на съвършения човек.

Принципът на тоналност

Тоналността е най-висшият аспект на концентрацията. Той е свързан с две понятия: съзнание и преживяване. Всичко, което правите, тук възприемате през призмата на структурата. Например, ако пиете някакъв енергетик, ще виждате геометрията в него, ще го възприемате от гледната точка на геометрията. Или ако държите ръката си някакси, за вас това вече няма да е просто ръката ви, вие ще разбирате степента на напрежение в нея, степента на структурираност, т. е. за вас това ще е нещо повече от общо понятие, това ще е процес на осъзнатост, който реално дава разбиране за това, което правим, за това, къде отиваме и защо се движим натам. Този процес стои по-високо от концентрацията, което е много важно.

Най-важното обаче в тази схема е преживяването, в което вие всъщност сте променили честотата, вибрацията и тонуса на своето тяло и преживявате най-високите състояние, които човек може да достигне. Това състояние е достъпно за много малко хора, тъй като дори тези, които се намират на най-високото равнище, често прескачат това състояние и преминават на по-високото. Да, след това ниво, съществуват още девет, но те вече не са свързани с човешкото качество и не се разглеждат от позицията на човешкото развитие.

Можете да си кажете: А можем ли веднага да скочим там? Например, след третото ниво да подскочим някак? Наистина много хора се опитват да прескочат директно към по-високите нива. Дори от първо ниво, без да разбират съзнанието като такова. Но тук има и една особеност – ако сте преминали през всички етапи и сте достигнали етапа на преживяване на съзнанието, вашето съзнание може да обхване три нива от свръхсъзнателното преживяване и дори отчасти може да ги контролира, което е невъзможно ако директно сте прескочили до там. Този, който скача директно няма достатъчно сила на съзнанието, за да регулира тези процеси и затова зависи от свръхвибрациите, ако разбира се, природата на човека изобщо му позволи да премине на този стадий.

И така, разгледахме процесите на формиране. Затова сега когато говорим за концентрация, вие трябва да разбирате за какво ниво на усилие става дума и дали реално нашето усилие отговаря на усилието на концентрацията.

По този начин, разбирайки условията за развиване на концентрацията, ние разбираме метода и, най-важното, имаме ориентир накъде да се движим. Напълване, структуризиране, синхронизиране, единно тяло, тоналност. Прибавя се единен център (постнатално условие – възможност за единност на тялото) и репродуктивното или пренаталното условие (природната геометрия), свързано с репродуктивната система.

 

13 април 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



2150

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5