Ученик

Ученикът е, преди всичко, условие за развитие, а след това и определение за човек, който има основание да смята, че притежава качествата на ученика. Ако първото обаче не зависи или зависи в незначителна степен от човека, то второто е изработено условие, в което се сливат в едно опитът на обучението и умението да се обучаваме.

В крайна сметка можем да кажем, че самото понятие „ученик” се формира въз основа на съществуващи пренатални и постнатални условия.

Пренатални условия

Първото и най-важно условие засяга, безусловно, качествата, които човек притежава по рождение. Но макар тези условия да са важни, реалната им функция започва да се изразява едва след 32 години при мъжете и 24 години при жените когато изначалната енергия е основно изхабена за изграждането на физиката.

Именно на възраст 24 години при жените и 32 години при мъжете приключва формирането на мозъка, след което започва проявата на пренаталното влияние. Това се осъществява в случаите когато не съществуват сериозни отклонения, заради които пренаталната енергия да е блокирала нормалното развитие (например ако дете е загубило преждевременно родителите си, което може да доведе до нарушение на пренаталните условия). Във всеки случай ако се стигне до такова блокиране, то тогава трябва преди всичко да се търси възможност за възстановяване, а не за обучаване. Възстановяването и обучението са различни неща, макар едното да зависи от другото.

Две трети от хората, например, могат да носят още от раждането си условието за ученичество. Осъществяването на това условие се определя, преди всичко, от родителите или по-скоро от условията, които родителите могат да създадат, и в които, всъщност, се намират. Тук можем да говорим също така за сблъсък на постнаталните условия на родителите с пренаталните условия на детето.

Родители

Всяко дете представлява обем, в чието създаване родителите играят ролята на посредници. Това обаче се осъществява само в случай, че те наистина разбират природата на раждането, а не са самите те продукт в голяма степен на постнаталните свойства, така че да се намират в опита на изградените вече форми, действия и определения, и за самите тях ролята на ученика да е нежелана.

За недоразвитите родители детето е реакция, изявяваща личната им недоразвитост и осакатеност. В такова състояние родителите често деформират децата си, тъй като са неспособни да разберат природата на преживяванията на детето и я разглеждат от позицията на собствените си реакции.

Така детето се превръща в играчка и всичко започва да зависи от множество обстоятелства. В резултат на това родителите се превръщат в сериозно обстоятелство за детето си, вследствие на което у детето могат да се изработят такива рефлекси, че процесът на обучение никога да не започне – то ще може единствено да повтаря рефлекторни навици или, в добрия случай, да ги развива, повтаряйки грешките на родителите си.

Обстоятелства

Следващият етап при формирането на ученика са обстоятелствата или степента на регулиращите човешкото поведение функции. Обстоятелствата формират поведенческата активност или доколко участието на човека в процеса ще бъде нещо повече от реакция на този процес. Тук се случва разпределянето на вътрешно за човека съдържание и външно.

От степента, в която е съхранено у детето качеството „да бъде в себе си”, зависи впоследствие възприятието му за пространството. Умението да взаимодейства с пространството или да му реагира определя най-важното – отношението на човека към собствените му действия, към обкръжението му, умението му да дава в бъдеще оценка – реална оценка! – на необходимостта от себе си. Ако човек не се научи да дава такава оценка, то той ще бъде не само ненужен за себе си, но и ще се окаже безполезен за околните. Обстоятелствата, в крайна сметка, формират пространството, в което човек живее, и за което се държи.

Пространство

Определението за пространство е много просто: това е тотем и егрегор. Силата на земята винаги да формира традицията и поведението (културата) на човека, като го снабдява с определена вибрация, която всъщност ръководи хората като цяло.

В процесите на взаимоотношенията си един към друг хората са се научили да формират връзки, на които е присъща допълнителна сила, изразяваща интереса, „проявеността” на хората и дори на един човек, ако силата му позволява да регулира отношенията. Така се формира егрегорът. Именно формулата „егрегор умножен по тотем” определя свойствата на пространството.

Ако човек не може да разбере това свойство (а за това е необходима сила, съизмерима със силата на цитираната формула), то той никога няма да може да стане ученик. А ако се занимава с нещо, което не е вписано в егрегора, в който той живее, последствията са още по-тежки – без сила е безполезно да се мисли, че ще можете да се занимавате с нещо, което не отговаря на основите на егрегора ви.

И тук възниква следният въпрос: има ли потенциалният ученик човек, който да го обучи на сила, съпоставима със силата на егрегора и тотема? В противен случай той ще изгуби и последните си сили, за да се защитава или от пространството, или от обучението, което всъщност ще отнема от силата му, вместо да му дава такава. И тук вече на първи план идва възрастта, т. е. моментът, в който някой по някакви причини започва да се занимава с нещо.

Възраст

Разбира се, всяка реализация зависи от опита. Но опитът може да бъде осъзнат и неосъзнат. Неосъзнатият опит е най-опасен, тъй като чрез него се насаждат реакции и се формират условия за развитието на тялото, енергията и съзнанието. И ако не са ви обучавали подходящо (т. е. по такъв начин, че образованието да отговаря на природата ви) и особено ако природата ви е била потисната (например била е развивана неправилно мускулната група), то циркулацията на енергията ви е нарушена и у вас е сформирано усещане за живота, което не отговаря на качествата на ученика.

Така всъщност развитието и следователно ученичеството могат да започнат при жените не по-рано от 21-годишна възраст, а при мъжете не по-рано от 32 години, когато съзнанието най-сетне може реално да зависи от регулируема енергия, затова всъщност ученикът не може да се смята за ученик на по-ранна възраст, освен ако не следва традицията.

До този период, независимо от възможностите, са развити вече конкретни функции на отношение към знанието. Те могат да формират основата на ученичеството, а могат и, напротив, да отвлекат човек много встрани.

Да вземем за пример една гимнастичка на 14 години. Тя може да бъде перфектно тренирана световна шампионка и същевременно да бъде напълно отдалечена от понятието за ученик. Макар че може да бъде носителка на традицията, тя ще може единствено да повтаря този опит, който се е случил с нея, върху други.

Най-сложното е, че до 25-30 години човек не може дори да съпостави позицията на правилното и ненужното, тъй като живее според концепциите за „добро и лошо”. Ученикът обаче не може да живее според понятията „добро” или „лошо”. Единствените понятия за него са „нужно” или „ненужно”.

В резултат на това, извън зависимостта от опита, който изхожда не толкова от възрастта на човека, колкото от времето, посветено на обучение, у човека се формира алгоритъм на действие, който за него лично вече има някакво постоянство, съпоставимо със задачите на традицията.

Традиция

Разбира се, за традицията днес трябва да се говори много внимателно, тъй като човечеството е направило множество въведения в осмислянето на това понятие. Представете си, например, преводач от китайски, който описва традицията на даоистката школа на Небесните наставници без сам да е въвлечен в практическите методи на тази школа. Той всъщност прехвърля собствените си съждения за традицията върху онези, които имат досег с работата му. Но какво да говорим за преводите, когато самите канонични знания, дори самата Библия, са преписвани неведнъж или будистките учения са допълвани с коментари и твърдения на последователи, които говорят за Буда и за това какво той, видите ли, искал да каже. Разбира се, когато напреднали и дълбоко възприемащи майстори изразяват мнение или отсъдят нещо, то това е достойно за внимание, но къде ли изобщо са тези, които ще разберат истинния му смисъл?

Днес нито една традиция не може да съществува по една проста причина – в основата на традицията лежи ритъмът й. Традицията може да живее единствено в естествения си натурален ритъм. В днешно време когато съзнанието не може да се справи с компютрите и телефоните, човекът е станал неспособен да живее в традицията.

Може да възразите, че това е едно нормално и напълно естествено състояние. Отговорът на това е много прост: силата на концентрацията ви и просто енергийната ви сила не могат да удържат тялото и съзнанието ви в съсредоточено състояние. Което означава, че от гледна точка на сериозното учение, вие сте неспособни на познание. И ако за вас това да бъдете болни е напълно естествено, то в никакъв случай (според законите на еволюцията) не може да се смята за традиция. Защото единственото, с което можем да заменим традицията е методът. Методът е скелетът, който обяснява и довежда човек, преди всичко, до естествеността и развитието на силата. Тук отново въпросът за способността да оперираш с мозъка си става най-важният. След това трябва да се сравнят метода с традицията, т. е. да се определи кое преобладава в учението ни – рационалното или ирационалното.

Култура

Това е първият и най-важен фактор при съпоставянето на традицията. Винаги можем да приложим методът в онези културни реалии, в които се намираме. И следователно ученик тук може да бъде само онзи, който продължава делото, така да се каже, на бащите и дедите си. Това е даденост, затова и няма да го обсъждаме.

Външно позициониране

Занимавайки се с нещо, трябва да разбираме, че развитието и следователно функцията на ученика могат да изхождат от реални свойства – става дума за развитието на вътрешната сила, концентрацията и осмислянето. Говорим за един, преди всичко, вътрешен процес. И докато не се развие, задачата на ученика е да служи на този, който го води към това състояние. Ако ви безпокои външното позициониране, положението в обществото, властта, то тогава нямате нищо общо с понятието ученик. Тъй като задачата на ученика е максимално да вложи времето си в самия себе си. Тук именно се отнася и въпросът за парите (вж. секцията Въпроси и отговори към темата „Пари”).

Вътрешно изменение

Ученикът разбира метода или традицията и следва алгоритъма на развитие. Алгоритъмът на развитие е единствената му и най-важна задача. Той не бива да зависи от външните удоволствия и трябва да разбира разликата между удовлетворение и удоволствие. Трябва да се учи или от традицията, или от метода.

Обучение

Обучението, всъщност, е най-важното нещо, което формира ученика в ученика. И тук най-важният критерий е умението да се обучаваме. Само когато ви научат на това умение да се обучавате, можете да признаете някого за свой учител и, всъщност, самият учител може да ви признае за свой ученик.

Ако даден учител смята някого за свой ученик, а ученикът не е усвоил изкуството на обучението, тогава имаме две заблудени овце. Въпреки че, разбира се, ако смятате собствените си деца за ученици, то това е ваше право като родители, с всички произтичащи от това последствия. Най-важното в умението да си ученик е състоянието на съзнанието. Именно умението да се обучаваме е основа на центрирането на съзнанието. Ученикът не може да иска да бъде ученик - той може да бъде такъв и с всички свои действия да следва това или просто да играе такава роля. Задачата на учителя е да пренебрегне тези игрови качества у ученика, защото в противен случай последствията ще бъдат пагубни не само за този, който се смята за ученик, но и за самия учител.

И така, ученикът може да се сформира като такъв единствено ако има правилно подготвено съзнание. Именно в това състояние започват да се формират и усвояват знанията, когато е достигнато умението да задаваме въпроси, най-вече пред себе си, и да откриваме или възприемаме отговорите им. За учителя човек, който не умее да се обучава не чува, не вижда, не чувства и не говори.

Постнатални условия

След всички изброени по-горе показатели никога не трябва да забравяме за постнаталните условия, т. е. онези, които са изработени по време на жизнения процес. Това са преди всичко неконтролируеми действия и мисли, които нарушават много от вътрешните ни процеси. Тези нарушения могат да бъдат толкова сериозни, че да са необходими много години, за да се поправят.

Например едно разтегнато сухожилие, увиснал мускул, нарушена опора и вследствие опората при външното и вътрешното движение (на енергия) води до променяне на циркулацията и намаляване на захранването на мозъка или до нарушаване на симетрията на мозъка и промяна в положението на бъбреците. И тъй като това се случва навсякъде и повсеместно, човек не е в състояние да улови източника на изменението, дори заради слабата си съсредоточеност, и се превръща в хибрид от хаотични усещания.

И този хибрид изведнъж отива при някого да се обучава. За учителя това е една недоразвита маймуна. Представете си колко време е необходимо, за да се накара този обект да осъзнае какво си е причинил сам? Той дори няма чувствените ориентири, които има учителят, например. Затова с него трябва да се сключи договор за взаимодействие, при което учителят ще може единствено да чака докато съзнанието му се пренастрои на друг формат на възприемане. Ето защо постнаталните условия са един от най-големите капани за лъже-учениците.

Усещането на ученика

Тук всъщност се определя истинността на ученика. Явява ли се учението за ученика нещо по-висше от изработените реакции и съждения? Ако ученикът реагира негативно на думите на учителя, ако го обсъжда и оценява, то той започва да оценява и знанията и поставя себе си над процеса на натрупване на познания, като всъщност реагира на знанието. Т. е. тук не става дума за знание а за рефлекс „аз знам”.

Такъв ученик не може да се смята за ученик. Или онзи, който израства от него. Усещането на ученика представлява умение да преживява процеса на достигане на познанието. Разбира се, ако той не получава такова или не може да го получи, значи не е бил обучен да бъде ученик и може да нарича себе си както му е угодно без да има определеното право или липса на право на това.

Най-опасно е да се играе ролята на ученик или да се увлечеш в играта на школа, традиция, учител. Човек трябва да овладее умението да развива в себе си ученика и да не бърза да стане такъв, защото от един не-ученик той може да се превърне в не-майстор или не-учител.

Нивото на ученика

При обучението си ученикът трябва да премине през няколко нива. Първото ниво е това на външното служене, когато се изпълнява всичко безупречно, а все още не може да се оцени вътрешното. Това е най-опасното време, когато човек трябва да отвори себе си и да развие силата си, защото в противен случай може да остане част от нещо и дори да влоши качествата си.

При всеки човек, в зависимост от възрастта, този период продължава между 3 и 5 години. Тук трябва да разберем най-важното – смята ли ви учителят за свой ученик? Ако е така, то той ще види възможността и е длъжен за този период от време да ви превърне в ученик. Ако смятате някого за свой учител, вие също носите отговорността да разберете етапите на растеж, защото в противен случай може дори след 10, 15 или 30 години все още да не сте постигнали нищо.

Ако учителят ви е определил за свой ученик и след 3 години все още не сте разбрали метода и не сте оценили промените в себе си, то за този учител вие не сте ученик или може би той просто не е учител.

Запомнете следното правило: ако учителят ви смята за ученик, то вие трябва да му се доверите напълно, а той носи отговорност за вас. Ако учителят ви смята за свой ученик, то той трябва да види и да разбере какво да прави с вас в най-кратък срок. Ако учителят ви смята за свой ученик, а вие се обучавате при него по-малко от три години, тогава също нещо не е наред, тъй като не сте набрали достатъчно опит в общуването с него и той не ви е подготвил за ученичеството.

Позицията, че учителят вижда всичко и има свърхмагически способности, е нещо като любовна история, в която прекарвате щастливо медения месец, а след това ви заменят с някой друг (или друга).

Какво е необходимо

Бидейки ученик, трябва да помните формулата „постоянство – отговорност – следване”. Ако тази формула не е в съзнанието ви, то тогава не можете да се смятате за ученик.

Какво приемаме

Особено важно е да разберете какво приемате вие от позицията си на ученик. Всъщност знанието или учителят ви налагат схеми не само на ученичество, но и схеми на поведение. Ако вие приемате някои неща от учителя, а други – не, то тогава не можете да смятате, че сте сред онези, които имат вътрешна връзка ученик – учител.

Учителят е длъжен да ви даде, да ви научи на повече от това, което имате. С други думи той ви усъвършенства и създава от вас нещо повече от това, което сте се родили. Той става за вас, за определен период от време, по-висш от всички останали.

Ученикът не може да вярва в учителя. Той може да вярва в знанието, но не и в учителя. Ученикът опознава метода и той не може да се съмнява в учителя си. Дори най-малкото съмнение е невъзможно за ученика. Можете да ходите да се занимавате при някого и да се съмнявате колкото си искате, но ако смятате себе си за ученик на даден учител и учителят ви смята за свой ученик, то тогава не се допуска никакво съмнение!

Какво подлежи на изменение

Периодът на ученичеството е много разнороден. Ученикът трябва постоянно да оценява мярата на знанието и изменението си. Не се допускат никакви очаквания. Ако няма изменения, това означава, че е нарушена връзката учител – ученик.

Разбира се, може и да се случи ученикът да е догонил учителя си, тогава тук трябва да се прекрати етапа на ученичеството с този учител. При това учителят трябва да остане учител в съзнанието на ученика си, ако го е издигнал на по-висока степен, но в същото време учителят не бива и няма право да задържа ученика си.

Тук, също така, много важен е преходът, който много от тези, които смятат себе си за ученици, правят неграмотно, а това води до нарушение на собствената им пренатална позиция. Това не бива да се забравя. Обикновено то се случва когато майсторът или учителят е изживял ученика в себе си. Ако един майстор е истински, то той ще демонстрира друго ниво на ученичество. Същото се отнася и за учителя. Затова ако учителят ви смята себе си за ученик, то никога не се сравнявайте с него, защото учителят изначално поставя себе си на ваше място.

Какво подлежи на осъзнаване

Тук отново се връщаме към понятията традиция и метод. Работата е там, че традицията изисква преди всичко служене. Тук именно е и проблемът. Затова и много деца на майстори, следвайки традицията, постигат майсторство още на 15-20 години, след което губят всичко, изгубват и пространството, с което са в досег. С други думи те всъщност променят един ритъм с друг, но не умеят да позиционират или водят себе си в него. Затова днес методът е най-важната функция за това да останем ученици. Най-важното в тези условия е да осъзнаваме процесът на познанието, което ще ни позволи да останем ученици независимо от майсторството.

Правилност

Критерий за растеж е удовлетворението от действията, които вършим. За тази цел трябва да разберем, че ученик е този, който постига геометрично, аритметично понятие за образованието, т. е. онзи, който просто натрупва.

Ученикът не може да харесва или не харесва обучението. Той се ръководи от удовлетворението, което натрупва чрез чувствено-преживяваните качества, когато всеки следващ ден е, макар и с мъничко, по-добър от предходния.

Правилността тук се заключава във вече изработеното постоянство, което се основава на реална сила, характеризирана чрез качественост на енергията. С други думи истинският ученик е онзи, който разбира и умее да се грижи и усъвършенства енергията си, а не онзи, който извършва конкретни техники или принадлежи към конкретна школа.

10 февруари 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



586
| Институт за развитие на човека

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5