[+]

 

Сибила		Сибила е представителка на античната оракулна система, с чието изучаване би трябвало да започне оракулното изкуство. Тя представлява дванадесетстепенна матрица, основана на екстатичността, както на предсказанието, така и на предсказателя. Оракулната система на сибилите е представена от дванадесет сибили.
Делфийски оракул		Делфийският оракул е класически каноничен представител на оракулното изкуство. Той въплъщава в своята практика разбирането за пророчеството като система, зависеща не от това, че някой на земята иска да узнае нещо, а от небето, което пакетира информация в Делфите. Именно тази информация е длъжен да разопакова Делфийският оракул. Тоест, Делфите са оракулно място, среща на три оракула, които биват представени от Пития, въплътила и съединила в себе си енергията на дракона Питон и настройката на Аполон.
Вергилиев оракул		Особеността и важността от познанието за оракулното изкуство на Вергилий са свързани с разкриването на ирационалното качество на човешката природа и, съответно, привнасянето на гадателния принцип, чийто механизъм не можем да разберем докрай. Ирационалността в мисленето тук се сблъсква с невъзможността от рационално осмисляне.  Именно този принцип по-късно започва да преобладава, привнасяйки в оракулните практики повече гадаене, отколкото прорицание. В крайна сметка, всичко това довело до необходимостта от рационализацията на тази система или до въпроса от възможността за реалното опериране с нея.
Херметичен оракул		Херметичният оракул е процес на рационализация на предсказанията, който всъщност е свързан вече с укрепването и развитието на определени усилия в съзнанието и начини за измерване на пространството, привнасяйки такива понятия като метод на предсказване, мяра на предсказване и измерение на предсказването, което би могло да се обобщи с единното понятие – пергел и ъгълник. Това е важен оракулен процес, който се е развивал по протежение на цялата човешка история – от Древен Египет до формирането на картите Таро.
И-Цзин		Независимо от това, че дадената оракулна система се явява като една от най-древните в света, за да започнем да я изучаваме, първо трябва да вникнем и определим себе си чрез измерението. И-Дзин се опира върху определен космически ритуал, както и върху качеството на срединност на самия предсказател, което създава трудности в овладяването на това изкуство. Разбирайки тези сложности, обаче, едновременно с това те се явяват и като условие за ръста и развитието на съзнанието на оракула. И-Дзин, преди всичко, е ръководство, което било съставено от легендарния древен оракул Фу Си (Fu Xi, 伏羲) и оракулът на Костенурката – възлите по черупката на която, съставени от осем триграми, всъщност послужили като основа за системата И-Дзин. След което, вече друг оракул Уен Уан (Wen Wang, 文王), разширил тази система до друга, състояща се от 64 хексаграми.
Оракул Додона		Това е особен и важен вид древно оракулно изкуство, свързващо ни с оракулното светилище в Додона (Гърция). Неговата важност за нас се заключава в това, че съдържа в себе си понятия като шаманизъм, натурфилософия, магия, гадаене и жребий – като междувременно се основава и на разбирането за свойствата на пространството, в което живеем. В действителност, това е друидна система за предсказания, свързана с разбирането за на пръв поглед случайни природни явления, които в друидната култура могат да бъдат представени под формата на свещени дървета, полета на птици, състоянието на органите или начинът, по който падат камъчетата (което по-късно намира своето приложение в практиката по хвърляне, гадаене на кости).
Оракул Нечунг		Оракулът Нечунг, или тантричният оракул, е тибетската форма на оракулното изкуство. В Тибет се смята, че оракулът има връзка с възбуждащата сила Пе, която въздейства върху определен отдел на мозъка, наречен „Шишарката от Стара върба Ива“. Основната задача на тази оракулна система, произлизаща от древната, предшестваща будистката – традицията Бон – е да насочва и направлява, т.е. тибетският оракул не разяснява, а учи на материализацията на задачите и тяхното решаване.
Орфически оракул		Това е най-сложният вид оракулно изкуство, който е изключително важен за поддържането на жреческото оракулно съзнание. Орфическата оракулна система е базирана на способността да се възприема звученето на ефира, на способността правилно да се чуе и интерпретира.
Руни		Руническата оракулна система е най-важният формат за развитието на операционната система на мозъка, позволяващ не просто да се гадае и предсказва, а да се формира вътрешната сила на предсказанието. Тази система сама по себе си представлява ключ към разбирането на много гадателни системи и предсказания.
Ори		Оришата Орунмила в традицията на йоруба олицетворява личното съзнание на Ори и служи за общуване с Иле-Ифе, или световната ос. Ори е оракулната система на йоруба, важността от чието опознаване е свързана с природата на медиума, отправящ своето съзнание на пътешествие или взаимодействие със силите на пространството, или оришите.
Таро		Системата на картите Таро обединява в себе си много аспекти от оракулното изкуство, сред които особено внимание би следвало да се отдели на процеса на визуализация. Метафоричните карти Таро имат смислова структура, която бива интерпретирана в съответствие със способността на оракула да ги разкодира, или на гадателя да ги отгатне.
Египетски оракул		Изкуството на Египетския оракул е това, с което трябва да се започне, или онова, с което трябва да се завърши. То се основава на взаимодействието между душите Ба и Ка. Този вид оракулно изкуство се опира на определено състояние на съзнанието, което е делимо, но не подлежащо на свързване. И в това се изразява прелестта и уникалността на това направление, което може да се сравни с определено състояние на ума, и което не се занимава с предсказания, но вещае истина.

[+]

6 април

Изкуството на развитие на операционната система на мозъка

Операционната система на мозъка е именно онова, което определя интереса към една толкова сложна, но в същото време занимателна тема, като темата за оракула.

Човешкият мозък в ежедневния си формат на съществуване има множество ограничения, които сме способни да преодолеем. Преминавайки през този опит, ние придобиваме способността да проникваме в един особен свят от човешкото съществуване.

Оракулът представлява висша схема за опериране с ирационалното, която може да бъде постигната именно чрез рационален способ за проникване в дълбините на нашия мозък. Познанието за мозъка е висша форма на познание за човека и същевременно особена форма за вникване в същността на нещата.

В рамките на програмата „Работилницата на оракула“ ще се разгледа планът, построяването, функционалността и потенциалните възможности на нашия мозък.

7 април

Сибила. Оракулни системи

Сибила е представителка на античната оракулна система, чието знание също така се явява като система. Именно с нейното изучаване би трябвало да започне оракулното изкуство, понеже представлява дванадесетстепенна оракулна матрица, основана на екстатичността на предсказанието и на самия предсказател.

Оракулната система на Сибила е представена от дванайсет Сибили, или по-скоро – дванадесет странстващи Сибили. Притежанието на пророчески дар, неговото развитие, че дори и самото му определение – е един особен статус и особена възможност за нашия мозък, която може да бъде разкрита именно чрез тази система.

Изключителността в знанията на оракулната система на Сибила се състои във възможността да се победи както рационалната, така и ирационалната природа на човешкия мозък.

В програмата се разглеждат схемите за опериране с човешкия мозък и се дава обща картина на неговите операционни системи, с които всъщност оперира оракулът.

 

8 април

Делфийски оракул. В подножието на планината Парнас

Делфийският оракул е класическо проявление на оракулното изкуство. Той въплъщава в своята практика разбирането за пророчеството като система, зависеща не от това, че някой на земята иска да узнае нещо, а от небето, което пакетира информацията, разпознаваема от оракула. Делфийската планина Парнас е оракулно място, среща на три оракула, представени от Пития, въплътила и съединила енергията на дракона Пифон и настройката на Аполон.

Изкуството да се абстрахира за практическата реализация на пророчеството – това е основата в съзнанието на оракула. За тази цел е важно да се създаде усилие на пресичане в съзнанието. И тук става въпрос за инструмент, който настройва хармонията. Прорицателят работи със съзнанието, както със сакралния инструмент кифара. Всъщност, свиренето по струните на мозъка – е важна част от подготовката на оракула. Важното е да разбираме природата му, за да акомпанираме на своето съзнание.

 

9 април

Ирационалното мислене и рационалната недостъпност

Вергилиевият оракул символизира недостъпността или невъзможността на рационалното мислене да осмисли ирационалното качество в човешката природа. Той внася в оракулното изкуство гадателния принцип, чийто механизъм не ни е понятен докрай. Особеността и важността от познанието за оракулното изкуство на Вергилий е свързана с осъзнаването на дуалността в природата на човешката психика, която формира различни форми на капани. Този формат ориентира съзнанието към състояние на очакване, благодарение на ирационалния гадателски принцип, който заменя операционния процес на прорицание.

Именно този принцип започнал да се развива в оракулната система, привнасяйки в нея елемента на гадаенето, който е в противовес с прорицанието, докато всичко това не довело до необходимостта от рационализацията на тази система, поставяйки въпроса за възможността от реалното опериране с нея.

Защо и от какво се ръководи нашият мозък, обръщайки се за съвет към знаците – това е точният въпрос. И отговорът на него изобщо не е цветущ, тъй като в този формат ние искаме бързо решение, не виждайки и не разбирайки неговата биология и анатомия. Защо реакцията на събитията определя тяхната сакрална значимост? С какво са заслужили цитатите на Вергилий, за да се обръщат към тях относно въпросите, свързани с пророчеството? В действителност, тук става въпрос за схемата на съществуване на оракула, в която той действа наслуки и фактически се намира в зависимост от този процес, тъй като неговият мозък се раздразня от желанието да пребивава в нея.

И излиза, че от една страна имаме пророческите думи на Вергилий, а от друга – внедряването ни в желанието да пророкуваме. Което, всъщност, изисква определена настройка на съзнанието за да може да се осъществи, та дори и да няма реални предпоставки за това. Тази настройка довежда съзнанието до конкретна схема на материализация, а самия оракул до ролята на проводник. Именно желанието да се получи някакво предсказание и това желание да се доведе до съзнанието, всъщност, намира отклик у хората, формирайки представата за Вергилиев оракул (Sortes Vergilianae).

 

10 април

Насоченост на съзнанието

Форматът на съзнание на Херметичния оракул позволява да се вещае на хората. Това е определена форма на алхимично участие в схемата на предсказанията – високо измерение на оракулното изкуство. Интересът на оракула да бъде сред хората – е голям фактор за човешкото развитие.

Херметичният оракул е способен да разкрие късмета във временното пространство като дар. Той може да обходи низшите форми на съзнание, тренирайки същевременно себе си за способността да вниква в заблужденията. Смисълът на казаното се крие – в способността ежедневно и постепенно пътеката да бъде постилана с камъни. Само пътеката позволява да се ориентираш в тъмнината. Това е особена форма на съпоставяне и съчетаване на гностицизма с магията.

Херметичният оракул рационализира предсказанието. Това ниво е свързано с укрепването и развитието на определени усилия в съзнанието, както и с методите за измерване на пространството. Херметичният оракул привнася в оракулното изкуство понятия като – метод на предсказване, мяра на предсказанието и измерение на предсказанието, което може да се обобщи с единното понятие „пергел и ъгълник“.

Това е важен оракулен процес, който се е развивал по протежение на цялата човешката история – от мистериите на Древния Египет до създаването на картите Таро. Оракулното изкуство на Хермес представлява персонификация на мисленето. Това е, ако щете, изкуството да даваш съвет, или с други думи – определена форма на съвет. Разглеждайки съвета като победа над тъмнината, ние се докосваме до алегорическите тълкувания, явяващи се като най-важната форма, противостояща на инстинкта или обясняваща го, което е важно за изчистването на нашия дух.

Тълкуванието е особена форма на инициация, отъждествявана с Логоса. Това е лабиринт, чийто смисъл се крие в изхода от заблужденията. Той разкрива каква е степента на хаотичност в съзнанието и има ли защита неговият център.

Да се разглежда даденият способ за прорицание като съкровище – е важно условие за проникването в него. А тайното знание се явява като формула за проникновение. Затова Херметичният оракул ограничава достъпа до своето знание чрез символизма на формата.

 

11 април

Полярен антагонизъм

Вариацията от Домове в съзнанието формира пространство, в което живее прародителят Дзу, или по-точно, неговото макрокосмическо съответствие в мозъка. Това пространство може да се охарактеризира като Дом на съзнанието, или Табличката на съзнанието. Да влезеш в Дома на съзнанието – е все едно да го обновиш. Общуването в Домовете в името на пораждането или зараждането – е най-важният принцип на трансформацията. Това е сакрален брак, или процес на потапяне, който е подплътен с хармония, т.е. необходимостта от узаконяване на макрокосмическия ритъм, което само по себе си се явява като операционна система на всички съзнания на небето. Това е операционната система И-Дзин, сътворението и обвързването на трите полярни форми, с които е надарено триизмерното пространство.

Актуализацията на съзнанието е най-важният ритуал за обозначаване на значимостта от пораждането, обозначено времево (чрез пространствените форми на животни) и извънвремево (чрез 28 съзвездия).

Операционната, или Алхимична система, състояща се от 64 хексаграми, се явява като поле на хармония. Тя може да съществува във всеки един Макрокосмически дом – една доста любопитна ирационална подробност, заложена в алегоричната хармония. Ако няма хармония, то няма и Дом, а следователно – няма и съзнание. Тази биполярна онтогенеза се опира на определен космически ритуал. В него срединността на предсказателя е подобна на дракона Фу Си със своята природа на развитие на съзнанието. Тази форма може и вероятно трябва да се възприема като оракул, но единствено полярно – с костенурката, рисунъците по чиято черупка се състоят от осем триграми и служат като оракулна основа за И-Дзин. Работата с И-Дзин ни превръща в оракули подобни на Уен Уан (Wen Wang), или в такива, които могат да постигат и преживяват кръг в квадрат или квадрат в кръг, разширявайки своите възможности до 64 таблички или 32-степенно полярно въртене на Тигелната пещ.

Проследявайки историята в традицията на гадателните кости – от използването на щитове от костенурки до лопатките на животни – не е трудно да се забележи проекцията на триграми във формирането на костния мозък, а заедно с него и идеята за материализацията на съзнанието по принцип. Това ни помага да вникнем и разберем метода за обновление на времето или преминаването през него. Тази форма се обуславя от цикадата, възраждаща живота чрез звука.

 

13 април

Додонското светилище

Светилището на Додона е извънвремево и изключително важно понятие в оракулната система. Даденото пространство изразява женския принцип на оракулност, пораждащ и оплождащ съзнанието, тоест матката на оракула. Това е особен и важен процес в древното оракулно изкуство, който ни свързва с принципа на съществуване на Оракула, или принципът на Додонското светилище.

Този принцип съвмещава в себе си рационалните и ирационални форми на шаманизма, натурфилософията, магията, гадаенето и жребия. Тези форми са базирани на свойствата, произлизащи от съпоставката на пространството, в което живеем, и пространствата, надарени с други форми на съзнание. Където самото съзнание е съпоставимо със свещено дърво, шумоленето на листа, полета на птици, падането на камъче, ромоленето на поточе или звукът от медно звънче.

Додонското светилище (или Додонското звучене) е сформирало името на женската богиня, дори още преди да е възникнало разбирането за тази богиня. Името, звукът – е единственото нещо, което е в състояние да прекрати безчислените изменения, които формира времето. И именно това определя особения статус и качество на прорицателя, за когото е важно да разбира природата не само на проникновението, но и неговите ограничения.

Това е особен партеногенезис на съзнанието, девствено размножение. То е характерно за определени видове съзнание, не опиращи се в природата на дуалността. Това е задълбочаване в породеното. За този процес е важно умението да се спира съзнанието, т.е. да бъде къпано в извора на чистотата – в Додонското светилище, което означава да се разбира природата на плодородието в съзнанието, да се управлява и развива сакралността на девственото съзнание, необходимо на оракула.

 

14 април

Тантрично сознание

В системата за познание на оракулното изкуство е изключително важно познанието за състоянието на съзнанието на оракула. Това състояние се опира в природата на своята достатъчност и, разбира се, се ограничава от тази достатъчност. Но ако тази природа може да се култивира, тогава мозъкът получава допълнителен източник на енергия. И ако не бъде удържана и ограничавана, тогава става заложник на резонанса с възбуждащата сила Пе. Тази сила се асоциира с определен отдел на мозъка, който наподобява шишарка от стара върба Ива.

Познанието, или по-точно, намирайки се във фазата на познание на тантричното съзнание, се явява само по себе си като материал за неограничен ръст във взаимодействието със собствения ни мозък – и не толкова във взаимодействието с него, колкото с това да ни свързва с преживявания, неприсъщи за природата на нашето тяло.

Тоест, в този процес съзнанието се съотнася с природата на съзнанието на небесните жители, което „пребивава на небесата Тушита“. Тантричното съзнание формира великата личност Махапуруша. Може да се каже, че това съзнание съществува встрани от тленния свят. То е потопено в състояние на бодхи, състояние на пробуждане, позволяващо да се възприемат дванайсетте състояния на зависимост, в които се намира съзнанието.

Това поражда особена природа на изживяване и преживяване на момента. Даденото състояние е много важно за търсенето на истината. Освен това, търсенето на истината се явява само по себе си като тринадесетата истина. Това състояние е важно за взимането на решения. Сложното при оперирането с това съзнание е, че то трябва да бъде постоянно актуализирано и поддържано, или просто да се пребивава в него, като в свещено място. Но тогава то преминава от тантрично съзнание в състояние на просветление, и престава да служи на оракулното изкуство.

Да се разяснява тантричното съзнание – е изключително сложна задача, тъй като в случая е важна непосредствената работа с него, както и самият опит по изучаването му. Но ако не му обръщаме внимание и не разсъждаваме върху него, тогава много сериозно се лимитираме във възможностите си от познание на висшата действителност.

 

15 април

Проявен ефир

Силата на заклинанието, силата на звученето – това е природата на Орфическия оракул, чиято основа е звученето на ефира. Тя изисква изкуството да се чува, възприема и интерпретира. Освен това формира особено разбиране за времето, което е проявено чрез ефира – времето, когато нощта не превалира над деня, нито денят превалира над нощта. Това е превишаване на непостижимостта, което се определя според произхода, а не според случая. Словото или съветът като светлина, като звучене, разкриващо потенциала на името, където важна е идеята за една или друга муза. Казаното, в смисъла на хаос, кронос или ефир, съществува и се интерпретира по различни начини.

Преобразуването и познанието за видимото и казаното – това е първообразът в преживяването на завършеността или временността, която унищожава извънвременността (или титаните), формирайки същевременно процесът на възраждане. Използването на словото за възраждане се основава на това, че предишното е умряло или е можело да умре.

За нас словото е важно за тайнственото служене на него. Изчистеното слово – това е да посветиш себе си в автентичното слово. А това изисква умението да се определи онова, което е било съставено преди. Как действа наставлението, и въобще възможно ли е да подейства, ако не намира своята изява в проявеното? Да изразява себе си може само просветленият!

Но кой е той? Може ли днес човек да бъде посветен в словото, ако не е познал в него звукоизвличането, законите за неговото формиране? Обучението на това да се изкажеш изисква умението да се въздържаш от изказаното, за да умееш да го излагаш, а не да зависиш от потребността да се изкажеш. Въздържането от слово – е далеч не по-малко интригуващо понятие от, да речем, въздържането от храна. Слово, породено от желанието да кажеш, и слово, породено от възможността да се изкажеш – са два различни вида слово. А извличането на словото – това вече е особен тип живот.

Не трябва да се говори по начин, по който думите ни да се въргалят в мръсотия. Да се говори – е потребност на хора, които често биват водени от своята неудовлетвореност или доволстване. Какво би трябвало да бъде словото, за да го използват със значително уважение? Важното е да не се изражда и да не приема формата на грубо суеверие, което всъщност ни позволява да прикриваме зад него своята доверчивост и недоразвитост, експлоатирайки и манипулирайки същевременно собственото си съзнание.

Ако наистина искаме да приближим нещо до себе си, тогава трябва да се научим да избягваме ненужните слова, тъй като зад тях се крие наказанието на звукоизвличането – енергията на източника, който е създал това слово. И тази форма на заклинание – трябва да се научим да я отчитаме, тъй като доста често, без дори да забележим и осъзнаем, успяваме да прокълнем дори самите себе си. И ако не разберем законите на словообразуването, няма да се доберем до висшите сили, за да ни изпълнят нашите желания, понеже в този случай звученето на нашето съзнание няма да бъде в състояние да стигне до тях.

16 април

Пръстенът на Нибелунгите

Пръстенът на Нибелунга е сакралната германска геометрия. Тази система позволява не просто да се гадае и предсказва, но и да се формира вътрешна сила на предсказанието. Тя сама по себе си представлява ключ към много гадателни системи и предсказания.

Дадената система е обозначена чрез руни и е представена чрез три оси: оста на Тюр (Тир, Зиу), оста на Один и оста на Тор, в чукът на когото именно е заложено разбирането за тази система от координати. При възприемането на дадената тема е важно да се отчита единството между противоположностите на рационалното и ирационалното съзнание, или конфликтът между Аси и Вани, или съчетанието на пространства, които определят последователен или паралелен мисловен процес.

Това е един особен аспект от знанието, тъй като гледаме на света от паралелно пространство, и затова трябва да сме окачени, т.е. да висим, подобно на Один, за да можем от паралелното – да видим последователното пространство. Всъщност представлява одухотворената форма на колоната (дървото) Ирминсул, базирана на напрежението в геометрията, или по-точно тригонометрията, изразяваща руническата оракулна система, която е най-важният формат за развитие на операционната система на мозъка.

Това е особен вид окултно виждане, който предопределя вече не пространството на земята, а това на небето. И дори не само го предопределя, но и оперира с него. Също така е особен вид магическа власт, в която са представени всичките девет пръстена на Нибелунга. Всички те се явяват като основа за добиване на руни, тъй като преди да се определя, руната първо трябва да се добие. Деветте пръстена на Нибелунга – това са деветте нощи на Один, които той прекарва на Ирминсула, заменяйки земната храна с Медовината на поезията. Работейки с руните, е важно умението да се въздържаме от храна и напитки, понижаващи природата на мозъка, за да може речта да се лее.

Особеността на руническата система се изразява в нейното изначално единство, където противоположното се допълва от друго такова, а трикомпонентното – е именно руническото. Това е една достатъчно войнствена схема на настройка, възбуждаща предсказателя и изискваща определена тонална настройка, която е по-важна от което и да е спокойно разсъждение, но в същото време изисква да се съхрани хармоничността, за успее конят на Один, Слейпнир, да достигне целта си.

17 април

Несъмнено истинско

Ори е безспорното настояще в човешкия живот. Ори задвижва разума на човека, но не е негова собственост, има свой собствен смисъл и собствено преживяване. То е свещената същност, съставна част на съзнанието и представлява висшия стадий в развитието на човешката природа. Не е разгадана докрай поради медиумната си природа.

Принципът на съществуване на Ори лежи в основата на оракулната система на йоруба. И е изключително важно да се познава тази система, за да се създаде връзка с природата на медиума, чието съзнание се отправя на пътешествие и взаимодействие със силите на пространството или със света на оришите. Само Ори е в състояние да резонира на висше ниво със силите на макрокосмоса и с всички Ода — висшите форми на съзнанието, представени чрез тази или онази ориша.

Ори е незавършено съзнание. То се представя с понятието Орунмила — личното съзнание на Ори, което се задейства за осъществяване на връзка с Иле-Ифе или световната ос. То е и висшата индивидуалност на човека.

Силата на ори се измерва чрез природата на светлината. Тя е физическа реалност, която съществува извън границите на възможност на низшето съзнание и за което тя е недостъпна. Тази недостъпност става обект на поклонение, самата тя се възприема като имаща съзнание и съответно се разглежда като ориша (под името Ори).