Орфическите мистерии

Орфическите мистерии са процес, чрез който се формира орфическо пространство, т.е. пространството на Орфей или пространството на еолийците, което се състои от дванадесет черупки на костенурки, два бичи рога и струни от жили. Това е мястото, където се намира опората на звука, опората на музиката, в което се съединяват звученето, движението и ритъма.

• Пространството на Орфей (практика);
• Опората на музиката (практика);
• Ритъм (практика).

Съзнанието на звука

Съзнанието на звука е съзнанието на Орфей, което е кодирано в химните. Що се отнася до последните, те са проява на мисленето на Орфей. Съзнанието на звука е именно орфическо мислене, мислене посредством звука, което позволява реализация на съзнателния принцип на всички възможни нива. Това също така е вид култово мислене или мистерия на разума, която се основава на висшите възможности на мозъка, което свързва мозъка с висшите сфери. Съзнанието на Орфей е сходно с природата на дишането – то е диафрагмено, което именно му позволява да мисли чрез звуци.

• Езикът на Орфей (практика);
• Орфическите химни (практика).

Гневът на Ахил

Ахил е гръцки алхимичен воин, способен да изменя природата на пространството. Въпреки това той се сблъсква с невъзможността да го контролира напълно и неговият гняв, описан в „Илиада“, отразява неспособността му да завърши великите си дела. Той персонифицира борбата за съвършеното пространство, което при древните гърци се асоциира с микенската култура.

Разбира се, във вида, в който „Илиада“ е достигнала до нас, особен интерес представлява хармонията, създадена чрез хекзаметъра и структурата на писмото. Колкото до самото събитие, свързано с борбата за съвършеното пространство (т.е. Троя, населявана от тевкрите, жителите на града) минава под знака на невъзможността да се опознае деветстепенния вертикал на Троя. Именно с това е свързан гневът на Ахил.

Това пространствено произведение е съхранило една монолитна структура на звучене, върху която последващите тълкувания и импровизации напластяват линейни обяснения. В действителност това е изложеното в двадесет и четири песни описание на деветстепенното пространство, свързано със светлината на Аполон. Тази структура е обобщена в редица женски образи, като се започне от Хрисеида и се завърши с Афродита. Тъмата взема своето и в разглеждания контекст тя е персонифицирана най-вече в образа на Хера.

Но най-важното, разбира се, в това нелинейно съобщение е заклинанието на Ахил, който притежава чудодейната сила да изравнява пространството.

• Гневът на Ахил. (практика)

Мярата на музиката

Мярата на музиката е логограма, която описва пространственото усилие, основаващо се на звуково съдържание (d, t), дишането на звука (петте устои – а, е, i, o, u) и повдигането на звука (височина и звън). Мярата на музиката е условно временно разстояние и вид усилие. Това е акт на дишането, който се регулира от хармонията.

• Пеене (практика)

Архитектура на музиката

Може да се говори дълго за същността на музикалната архитектура, но реалният ѝ смисъл е в организацията на задачите на музикалното изкуство. Тя не ги следва, а ги организира – именно тук е ключовата характеристика на идеята за архитектура. Тя съдържа условия с различна степен на важност за реализация не само на формата, но и на съдържанието. Ако трябва да обобщим – архитектура на музиката е съединяване на мярата.

• Хекзаметър (практика);
• Просодия (практика);
• Натурален звукоред  (практика);
• Глас (практика).

Орфическо мислене

Звукът трябва да има носител, ако щете – обвивка; звукът трябва да се посреща и изпраща, трябва да позволяваме да се изрази неговата светимост. Орфическото мислене е познание на звука, подобно на философски камък: то е поход из ритмите на формообразуващите източници на звученето на хармонията. Това е процес на преодоляване на безформеното, познание на модалността, изразена в дванадесетте фази на пространственото звучене или музиката на космоса. При това опората на звученето е в звука, творящ мисъл. Източник на звука е онзи, който носи мисълта. Звукът е форма на мисълта и именно на негова база се развива първата произнасяща култура – микенската. Там звукът се разглеждал като еволюция на съзнанието.

• Съзнанието на Орфей (практика);
• Виното на Орфей (практика);
• Екстазът (практика).

Поглъщане от тъмнината

Поглъщането от тъмнината е тайнство, свързано с два метафизически образа – Хеката и Евридика. Това е един от централните елементи в орфическата алхимия, свързан с природата на хармонията, а по-точно – с това, което засмуква хармонията и я потапя в тъмнината.

• Тайнството на Хеката (лекция);
• Поглъщането на Евридика (лекция).

МNFR

МNFR е творческа сила, знанието за която Орфей получил от божествата на египетския град Мемфис. Те също са ключов елемент в изкуството за генериране и усвояване на вдъхновението.

• МNFR. (практика)

Музите

Музите са още една тайна доктрина на орфизма, персонификация на дара на преживяването, свързано с творенето, дарът на творящия. Музите живеят в съвършенството на творческия акт. Музите са изкуства, способни да поддържат и развиват съзнанието, да бъдат непрекъснато настроени към висшето. Едновременно с това музите са и символи на принципите на съществуване на божествени мистерии, които отразяват триизмерността, благодарение на което се случва онова, което се нарича светли моменти, вдъхновение, озарение.

• Музите (практика)

Регистрация
до 1 март 2020

Регистрация
cлед 2 март 2020

1000

1200

800

1000