Интегрална алхимия

VII. Интегрална архитектура

Забранява се статията да бъде четена на пълен стомах, мимоходом или в изкривено положение на тялото. Тя не е предназначена и за празноглаво преглеждане.

Интегралната архитектура е архитектура на мозъка, а мозъкът не само определя реакциите на човека към живота, неговите поведенчески функции, но и представлява високовибрационен апарат за управление на всички видове енергии в нашето пространство, с които мозъкът може да влезе във взаимодействие, управлявайки съзнанието.

Основна особеност на мозъка днес е, че пространството, в което живеем, понижава високовибрационните му функции и оставя на човека единствено правото да желае да се освободи от тях, но в същото време не го учи как да го направи.

Защо и как се случва това зависи от много фактори, един от които е именно мозъкът, който изпреварва времево тялото в своето развитие. Затова отговор на този въпрос можем да търсим единствено ако физически пренастроим работата на мозъка от една тоналност към друга.

В древността хората използвали мозъка си, но не оперирали с него. С други думи усилието на действие на мозъка определяло дали хората могат да се настроят към параметрите, които наричаме висши, или не. Впоследствие, когато човекът започнал да се образова, той започнал да изработва допълнителни усилия в мозъка, несъществуващи до този момент.

Всъщност, моментът, в който започнала да се формира римската култура, заменила полу-настроечната гръцка, може да се определи с доста голяма точност.

Най-важният показател за свойствата на човека била силата на настройката, тя била най-висшият чувствен еквивалент за човека, в отсъствието на преживявания като например страх. Най-важното отличително свойство на човека до римския период била липсата на възприятие за възрастта така, както я разбираме днес. Човек напускал този свят във връхната точка на напрежението, независимо от това какво е предизвиквало това напускане.

С пълната версия на материала можете да се запознаете в едноименната статия.

   1365  
top