Лаборатория на развитието

Да виждаш ритъма

Ритъмът винаги представлява определен триъгълник, който има енергия, импулс и опора. Това е ядрото на ритъма – неговата матрица. Всъщност, ако наистина искаме да видим ритъма, тогава трябва да се научим да виждаме въпросния триъгълник, както и да започнем да възприемаме координираността между тези две величини, което на практика ще ни е необходимо, когато удържаме вниманието си в триизмерната сфера.

Цялата сложност се изразява в това, че ритъмът оперира с пространството, което може да бъде времево и извънвремево. Взаимодействайки с ритъма в триизмерното пространство, ние винаги ще го губим, тъй като много бързо успява да се слее с подобни на него функции. В извънвремевото пространство обаче съществува друга сложност – самото пространство не се ограничава от третото измерение. От друга страна, именно тук ритъмът може да бъде удържан без да му се позволява да се слее, например, с четвъртото измерение. Това е мястото, където нашето съзнание може да функционира на ниво виждане на ритъма.

Следователно, за да можем да виждаме ритъма, ние всъщност трябва да имаме развита концентрация и достатъчно количество извънвремева енергия. За да може обаче съзнанието ни да види ритъма, ще са му необходими други измерения – различни от тези, в които се намираме. За тази цел трябва да увеличим количеството на осите на въртене в нашия мозък. Но за да се направи това, се изисква център, който обаче липсва при съвременните хора. Всъщност, дори и тези, които се раждат с него, попадат в едно общество с ограничено съзнание, водещо ги към понижение.

За изработването на виждане е важно да се научим да оценяваме едноизмерния, двуизмерния и триизмерния свят. И чак тогава вече бихме могли да преминем към многоизмерен, т.е. такъв, в който е допустимо да се вижда ритъма. Но в този случай не е толкова важно дали разбираме едноизмерния или двуизмерния свят, а това – разбираме ли неговата ориентация, тъй като именно тя ни позволява да уловим обема на този свят, а следователно – да го направим компактен за нашето съзнание.

В действителност, едноизмерният и двуизмерният свят са неподвижни и нищо от това, което човек всъщност вижда – не се движи. Хората, които по някаква причина започват да виждат триизмерното пространство (например, екстрасенсите), попадат в света на въртенето, където съществуват други закони, породени от една или друга тоналност.

Този свят обаче не може да бъде напълно опознат преди съзнанието ни да влезе в контакт с извънвремевото ориентиране, при което на практика е възможно да се види ритъма. Това е едно комплексно състояние на съзнанието, което преминава през фазите на центриране, въртене около собствената си ос и разбирането за пропорцията в самото него. При това положение, виждането на ритъма за човека представлява по-скоро знаково понятие, отколкото реалистично. Но пък ако не знаем за този знак и не се ориентираме на него, тогава всъщност ще продължаваме да държим съзнанието си в неведение и невежество.

 

   687  

Задай въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



top