Храненето на бъдещето

Сок от амла

Вкус: кисел
Телесна система: кръвоносна, мускулна
Захранвана форма: тяло на въртенето, тяло на обема, натегнато тяло, резонансно тяло.

Амла или т. нар. индийско цариградско грозде (санскр. dhatri или aamla', лат. Phyllanthusemblica) е дърво с височина от 20 до 30 метра, растящо в югоизточна Азия, вид от семейство Филантус. Наричат го още амалаки, емблик и миробалан. Използва се в аюрведическата и китайската медицина.

Най-голям ефект има сокът, приготвен от плодовете, които растат в подножието на Хималаите, откъдето, по всяка вероятност, произхожда и самото растение. Тук трябва да отбележим също, че историята на амла надхвърля 300 години, затова е и трудно да се установи със сигурност къде и кога се е появило растението.

По-важно е това, че дори днес много производители се опитват да запазят традицията и третират това дърво и плодовете му като продукт, с който се хранят боговете.

Дървото амла е свещено както прасковеното дръвче е свещено в китайската митология. Преданията за него са свързани с различни житейски описания на безсмъртните. С люспестия си вид и мътнозеления си цвят дървото амла напомня на дракон. Плодовете, листата, кората и корените на амла винаги са били поднасяни на боговете и са се смятали за продукти на висшето знание. Индусите използват плодовете на амла за поддържане на свръхсъзнателното усилие и младостта си.

Амла е идеалният продукт за регулиране на отношенията между Вата, Пита и Кафа – трите доши, които управляват хората (Вата отговаря за Пространството и Въздуха и управлява движението на ума и тялото, Пита отговаря за Водата и Огъня и управлява метаболизма, а Кафа отговаря за Земята и Водата и контролира грубите телесни процеси, както и имунитета). Като цяло диетичните качества на сока от плодовете на амла заслужават доверие, тъй като са издържали проверката на хилядолетия.

Състав

Сокът от амла е богат на витамин С, масла и танини. В състава му влизат още галиева киселина, глюкоза, албумин, целулоза, калций и мед. Химичните компоненти на амла включват гиберелини, лупеол, филантин, зеатин (фито-хормон), алкалоиди, флавониди и полифеноли. В състава на амла влизат още и бензоиди.

Важна особеност на амла е съдържанието на витамин С, тъй като се смята, че плодовете на това растение съдържат най-високата концентрация на витамин С в цял свят. Съдържанието на витамин С в един грам сок от амла е по-голямо отколкото това в 20 портокала!

Амла има и силни способности като антиоксидант. Плодовете амла съдържат един от най-силните антиоксиданти, наречен супероксидна дисмутаза (superoxdide dismutase). Тук трябва да отбележим и още един инхибитор на окисляването – танинът, който всъщност придава острия вкус на амла.

Прием

Особеното при сока е свързано със съхраняването на енергийната структура на подовете, чиято енергия може едновременно да прониква в различни телесни системи (мускулната, сухожилната, кръвоносната). Чрез мозъка продуктът въздейства върху ендокринната система, т. е. работи като енергетик.

Свойствата на амла

  • подмладяващ ефект, възстановяване на клетките
  • почистване на кръвта
  • противовъзпалително средство
  • имуномодулиращ ефект
  • тонизиращ ефект
  • захранване на мозъка
  • укрепване на дихателната система
  • подобряване на зрението
  • антидепресант

Противопоказания

Препоръчва се сокът от амла да се приема съгласно изградена система на хранене. Клетката не трябва да бъде захранена с модифицирани продукти или продукти, съдържащи химия.

 

Въпроси и отговори

В кой ден/дни трябва да се приема сока от амла в съгласие със системата „Хранене на бъдещето”? Каква е дозата ако се приема сок от свежи плодове? Ако се разглежда сока от амла като енергетик, тогава може ли той да се използва като носител за кристали?
В схемата за хранене дните са вторник и четвъртък. По 30 грама. Най-добре да се приема отделно, нощем. Може обаче и с кристали.

 

   827  

Задай въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



top