Как да станем богати или за нищетата на мозъка

Богатството е въпрос, директно свързан с това, какво определяме като ценност. Определянето на ценностите пък произтича от това, което преживяваме и това, което ни подхранва в самия процес на придобиване и в живота. Ценност в живота може да бъде просто една реакция или дори устойчивото следване на това, с което сме свикнали. Но в последния случай това не е нещо, което ни обогатява, а нещо, на което ние просто реагираме.

За мнозина разбирането на този въпрос опира до изградените зависимости и желания и в този случай място за осъзнаване и анализ няма. Има място само за емоционални реакции на желанията, а те в действителност източват ресурса на нашия мозък. Защото обогатяването без разбиране с какво и как сме се обогатили не е никакво богатство, а в най-добрия случай – процес на натрупване.

Съзнанието е факторът, който трябва да формира разбиране за това що е богатство, отношението ни към това богатство и начините за неговото придобиване. Но изчерпаният мозък със съзнание, пребиваващо в състояние на нищета, не позволява на човека да мисли. И най-голямата трудност тук става умението да определим за себе си що е ценност. Защото как можем да станем богати без това?

Тук всъщност опираме и до глагола „мисля“. Неумението да мислим не ни позволява да се ръководим както от разбирането за богатство, така и от самото него. В интерес на истината трябва да кажем, разбира се, че мисленето е функция с много равнища. И тъкмо оттам следва да изходим, тъй като под мислене се разбира не само способността за анализ, съзерцателност и ментална активност, но и опитът, натрупан в резултат от изградена дисциплина на действията.

Що се отнася до богатството, то, както и мисленето, също представлява функция, в която се съчетават процесът на притежаване, материалните ценности и тяхното използване. Опасното дори в самата употреба на думата „богатство“ е в неразбирането на енергетиката на този въпрос, при което придобиването на нещо или дори само желанието за придобиване става брънка във веригата на нашето разрушение – на нас самите или пък на околното пространство. При това често пъти в богатството присъства актът на придобиване или потребление, който налага на човека или неговата социална среда известна доза публичност и дори „показност“.

Фактически, извеждайки себе си от зоната на осъзната отговорност не само за думите и мислите си, но и за вземането на решения, индивидът може да говори за своите желания колкото си иска, но при това той само усъвършенства своето неумение. А разговорите на тема какво е ценно и важно фактически не притежават осмисляне, но при това формират постъпки. Човек не е в състояние да предложи на самия себе си възможности, тъй като – за разлика от искането – те са свързани с изградено съзнателно усилие.

В контекста на богатството хората са се разделили на такива, които желаят богатство, такива, които го създават и такива, които го използват. Но богатството е формула, която се състои от нещо, което представлява ценност, от самото разбиране за богатство, от времето за/на неговото определяне, от истината на отношението към него и от реализацията на самия човек чрез или в него.

Казано просто, за едни богатството е в това да има какво да похарчат, а за други – в това да придобиват. Но можеш да придобиеш сто чифта долно бельо и да бъдеш богат на долно бельо, а можеш и да изучиш някаква дисциплина и да станеш богат на усилие на овладяване (да речем – на знания по теоретична механика). И ако първото е разбираемо за масата хора, то второто е ясно само на единици. Но, от друга страна, ако изучилият теоретична механика не може да приложи на практика изграденото усилие на мозъка, то той е също такъв сиромах в съзнанието си, както и този, който разполага с пари, но не разбира къде и как да ги влага. И следователно той е обречен да бъде или прахосник, или скъперник.

Каквото разбираме под богатство, това ни определя откъм емоции, чувства, видове преживяване и начини за комуникация с онова, което наричаме ценности. Но да разбере и разграничи тези е по силите само на онзи, който е надарил себе си с умствен опит и притежава ментална сила. Т.е. този, който реално изгражда в себе си разбиране за богатство. Следователно, човек, който не притежава ментална сила, не може да бъде богат и максималното, на което е способен, е да съхранява наличното.

На практика повечето хора ценят на първо място емоциите, след това чувствата, след това преживяванията и малцина са онези, които ценят комуникацията с богатството. А единици са тези, които могат да разберат разликата между тези неща. И освен това, ако не умеете да общувате с онова, което смятате за богатство, то вие ставате приложение към комуникацията на някой друг. Макар че отсъствието на умение да се мисли априори формира у вас горната възможност.

04 октомври 2020

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


2 0
| 360 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5