Мярата на Дионис или Дионисий

Каквото, както и колкото и да говорим за виното, то олицетворява силата на природата, божествената сила. Това не е просто напитка, а цяло обредно представление. И колкото и примитивно да се отнасят хората към това питие, те неизбежно се превръщат в част от сюжета на играта, част от веселбите и драмите, съпровождащи човека в неговия живот. А извършваните с виното действия зависят от самите нас, от разбирането ни за виното, от умението ни да го консумираме.

Въздействието на виното е жанр, който се свежда до разбирането за ценността на страстната страна на дионисиевия култ, като тук, разбира се, става дума не за изпитото количество, а за качеството на консумираното, за качеството на усвоеното. Докато прекомерността на употребата – както на вино, така и на която и да е напитка или храна – би трябвало да се причисли към категорията на болестта. Защото прекомерната употреба на нещо се характеризира с нарушение във физиологията и в психиката, т.е. тук вече става дума за медицински проблем, за епилога на едно трагично представление.

Употребата на вино е винаги диалог, кантата, която ни превръща в солисти, в участници в хор или ансамбъл, въвлича ни в един процес на известен дионисизъм. Процес, който се характеризира с известна мяра на възбуда. Когато се обръща към виното, човек се превръща в ответник, в хипокрит, като изразява събитието или на вербално, осъзнато ниво, или на невербално, неосъзнато ниво.

Употребата на вино днес не бива да се превръща в проблем на обществения живот, но тъй като той е своеобразна трибуна, нещата са такива, каквито са. За съжаление сложният процес на употреба на вино е опростен до перипетия, т.е. до рязко преминаване от едно състояние в друго, което свежда, по правило, всичко до фалическата поезия, т.е. до античната мяра на възбудимостта или до размерността на дионисизма. И тази хореична основа, този размер, е най-важното понятие на мярата, която трябва да бъде опозната и усвоена.

Тази мярна единица на живот, към която ни препраща Аристотел в своята „Поетика“, може да бъде сведена до положението, което се отмерва чрез паузата. Паузата е изключително важна за разбирането на размерността – тя е и настройването към виното, и изживяването на напълването с вкуса, и осъзнаването на промените – както във виното, така и в самия себе си. И най-важното тук е абсорбиране то, което не бива да се пропилява в речеви дитирамби.

Употребата на вино не бива да се свежда до линейното състояние на сатирата, при което възбудата е свързана с мозъка. Ако това води до комично състояние, тип „на сутринта си слагаш часовника, но забравяш панталона“ - добре, но ако води до трагично състояние, например назоваваш жена си с друго име - тук вече започва драмата.

Разбира се, днес човек може неизбежно да се оправдае с думите: „Задържаха ни в сектата, и се наложи да платя за всички“, но това не може да ни умилостиви пред хорейната опора, понятието за размерност, дори и да донесе тристъпна трихомоноза със слаба ритмичност, изразяваща маршовия жанр. Затова изборът е или хармонично съчетание, или козя песен.

08 октомври 2016

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


0 0
| 1266 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5