Криза или поглед от боклукчийския камион

Обективност

Кризата е формула, съдържаща редица условия. В кризата не бива да се търсят виновни, това е набор от често принудителни и неконтролируеми действия в реакционния формат на съществуване. Кризата е фондюто на форберцателя. Изобщо, Дзябяк! Нечулите – напишете в гугъл, въведете Enter и чакайте. Ще дойдат за вас.

Изобщо това е състояние на душата, а следователно и вашата реалност. Ако кризата на живота ви зависи от външните промени, тогава целия ви живот се свежда до очакване на кризата или избягването й.

Ако кризата е вътрешна, тогава винаги има алтернативи. За външната криза алтернативи няма, има чистка. А да се чисти има какво.

Отговорност

ГЛОНАСС и никъде няма да се изгубиш


За кризата няма отговорност, има влияние. Кризата е най-опасна, когато те удари в главата, но тогава възниква следният въпрос: Кой отговаря за главата ви, ако не вие?

Онези, които не могат да взимат решения и не знаят за какво става дума, са принудени да станат част от събитийната верига. А това е самата плацента на нашата реалност, в която безизходността е вече норма. Впрочем, тя е мотивирана норма, при която са вградени гламурни ценности (от думата ГЛОНАСС) и вкусове от думата „щастие“ в устата, което в превод от китайски звучи като Кока-кола. Нещо като, дай Кока-колата, защото в противен случай ще получиш Кока-кола, което в превод от китайски вече значи „яжте восъчна попова лъжичка и това ще накара предците ви да се надигнат от гроба“.

Да, такива ценности и интереси са можели да се присънят на прабаба ми. Впрочем, да потребяваш и да реагираш на потреблението са различни неща.

В крайна сметка се получава нещо като „настроил се на Шанел“ и изгорял, докато за настроените на Шаабан животът не е вулгарен. Изобщо, това е твоя отговорност, иначе ще трябва да избираш между Шанел и шинел.



Волатилност

Най-опасно е състоянието, което ни вкарва в очакване. Ще ми се да кажа: „Back in USSR“, където законите на живота изискваха вътрешна реализация и преживявания, а не временни реакционни очаквателни ефекти. С други думи, винаги. Разбира се, можеш да продължиш да яздиш магарето, смятайки, че се движиш, докато всъщност си просто част от товарното животно.

Задачата на кризата е именно да събори човека, а очакването го деморализира.

Именно тук се крие и основната дилема – да бъдеш или да не бъдеш човек на действието.

Действие

                                                                Ще кръстя сина си Володя.
                                                                Нека расте истински мъж...


Като цяло, каквито действията, такъв и изходът. Важно е да не потулваш проблемите, а да си поставяш задачи за две крачки напред. Тук първо трябва да намериш възможност да не продължаваш действията, ако те вече са те довели до нещо, което не те устройва. И след това да не забравяш, че в речника освен „да отива всичко по“ и „ах“ има и междинни изрази, които могат да се използват. В краен случай, пръст в слепоочието – това, разбира се, е по-добре от „по...“, но ако изборът е между бездействието и скапаното действие, то е същото, само че погледнато отстрани.

Анализ

  А подоходният данък от „издъхвам“ ли идва?


Именно тук е и засадата: ако липсва разбиране, умение, произтичащо от опита, изход няма. С други думи, човек, който не умее да анализира (което априори показва, че той не умее да мисли), сам се вкарва в безизходица с това, че е неспособен не само да взима решения, но и да реагира адекватно на действителността. И тук изходът е един: да започнеш с Горки, „На дъното“, или да се прехвърлиш да живееш в Нижни Новгород и да започнеш да анализираш.

Стагнация

Това е всъщност спирането, при което мозъкът престава да плава по вълните на нечия памет, а свои вълни дори няма, и започва стагнация, която кара човека да се разположи пред екрана на телевизора или да се занимае с нещо, което ще го отвлече и ще му помогне да заживее в забрава.



В телевизора може да намери хора, с които ще може да се съгласи и други, с които да не е съгласен. Ще може спокойно да убие час, два, три и четири, след което да каже, че не му стига времето за нищо.

Изобщо, когато житейските ценности се свеждат до материалното благополучие, предели няма, тъй като се нарушава баланса между наличното и боравенето с наличното.

Чучхе

Важно е да се опираш на собствените си сили – това е пътят към самодостатъчността, умението да извличаш полза и радост от наличното, да зависиш от днешния ден, а не да живееш в очакване на светлото утре. Това е моторът, механизмът на съществуване – ще живея с каквото мога. Това е още повече и начин да се разрушат проблемите и зависимостите, които подчиняват волята ни. И, най-важното, трябва да се изработи позитивизъм независимо от всичко. Утре никога няма да настъпи, ако старото не е обработено. Желанието да отидеш някъде трябва да бъде заменено с умението да се движиш. Изобщо, кризата е идеалното време да обърнеш внимание на различни преживявания.

За тези, които прочетоха докрай

Препоръчваме да се сдобиете

Препоръчваме да посетите

Препоръчваме за изучаване

Препоръчваме за хранене

18 юли 2015

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


0 0
| 1251 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5