Отговори на въпроси по темата „Метод“

Публикуваме отговорите на вашите въпроси по темата „Метод“. Благодарим за вашето участие!

 


Мързелът е едно от главните препятствия по пътя на развитието. Какво е това мързел и защо възниква в човека? Може би е свързан с някакви енергийни или други нарушения вътре в нас?

Мързелът е свойство, несъответстващо на ориентира на човешкото развитие, което узрява благодарение на нецялостното ни и непълноценно раждане, както и на неправилното ни развитие. Мързелът се предизвиква от загубата на ритъм в собствените ни преживявания, които получаваме от нашата енергия, дишане и хранене. 70% от мързела при средния човек се изгражда в него от социалните институции, тъй като те не съответстват на задачите на човешкия живот, но пък същевременно диктуват своите условия. Основните показатели за развитието на мързела са отдихът и убиването на времето. Мързелът се явява като безусловно нарушение в енергийните процеси.


Прилагам Ваш цитат от статията Ви за метода: „Това обаче не решава задачата за човешкото строителство, а просто превръща човек в съучастник в нечий друг процес, довеждайки го до още по-голяма зависимост от пространството, в което се намира“. Добре, но тогава как бихме могли да се освободим от известното, ако основният доставчик на методология и знания се явяват традициите? И как въобще е възможно да се създаде общност, ако всеки трябва да съществува сам за себе си? Понеже в такъв случай пазителите на традицията ще се явяват като консерватори на „точката на събиране“.
Оттук следва и въпросът ми: развитието на човека и развитието на човечеството, като сфера на колективно съгласие – едно и също нещо ли са? Или все пак обществото е нещо подобно на училище, в което всеки преминава през своя урок, а традицията не е нищо повече от следа, оставена от хора, пребиваващи на съвсем различно място и в съвсем друго качество?
Затова има ли вероятност методът да не обуславя? И ако въпросният метод не е мой, то как би могъл да не ме обуславя? Излиза, че или се вписваш в матрицата на някоя школа, или формираш своя такава и започваш да вписваш в нея свои ученици. Възможен ли е друг вариант?
Да и на какво всъщност би могъл да научи някой друг или за какво му е на безсмъртния да обучава смъртните, а след това да засекретява всичко?

Въпросът е хаотичен, затова ще се постарая да отговоря тезисно:

  1. Основата на метода е в развиването на мисленето, иначе как въобще би било възможно да бъде разбран? 
  2. Условията за метода са знанията, които построяват последователността в преминаването през стадиите на развитие.
  3. Методът не може да бъде обусловен от школа – той е обусловен от знанията, но същевременно стои над тях.
  4. Методът е условие за независимост – не само от майстора или учителя, но и от самия себе си. 
  5. Методът оперира с преходни единици – следователно не може да ограничава или да бъде завършен. 
  6. Методът трябва задължително да се опира върху възможностите на петте основи на учението – напълване, геометрия, ос, съсредоточаване и ритъм. В противен случай няма да бъде метод, а задача.
  7. Тъй като методът е абсолютна величина, затова не може да бъде обусловен от частно мнение – иначе ще бъде лъже-метод. 
  8. В метода е невъзможно да се впишеш  – можеш единствено да го познаеш. И вече чрез него да познаеш знанията.
  9. Секретността на метода се изразява в неговата постъпателност. Как биха могли да размишляват върху метода хора, които не само, че не са постигнали и разбрали какво е това концентрация, но и не разбират задачите, свързани с нейното развиване?


Древните традиции помагали на човека да бъде по-успешен в пространството, в което живеел. Както и „черният пояс“ бил толкова полезен на древния човек, колкото дипломата за висше образование на съвременния човек. Може ли процесът по опознаването на метода да бъде по-ефективен, ако още в началото на пътя се появи възможност за прилагането на елементите от получените знания и в живота?

В древността човек е оперирал с обема, а не с линейни понятия, което всъщност е заложено и в идеята за метода. Освен това, методът тогава не му е бил необходим, тъй като е живеел в усещания за обективната истина – ориентирът, който методът всъщност първоначално изработва в човек. Процесът на опознаване на метода, също така, се опира и върху способностите на конкретния човек, а следователно – трябва да се разбира дали това се явява като началото на пътя за него, или като завършек на предишния му опит. Всяко начало се обуславя от опита. Например, ако е натрупан опит, който пречи да се опознае пропорцията, тогава методът насочва човека към подготовка, а не към растеж, преминавайки в сферата на задачите.


Методът по някакъв начин прилича на ритуал, който също до известна степен ни води по кръг. Как да разберем кога е дошло времето да се измъкнем от този кръг и да тръгнем по друг? Или трябва „да увеличаваме“ кръга и да чакаме, докато не съзрее и не ни изхвърли на изцяло нов оборот?

Методът не трябва да се определя чрез линейно значение, тъй като той представлява  обем. Всичко онова, за което вие говорите, се отнася единствено към определена  задача, а понякога и към желание. Методът трябва да бъде консервативен и  академичен. И, между другото, една от неговите задачи е да покаже защо човек се  върти в кръг и как да избегне това. Методът – това е стълба, а не  регламентирани правила. Той изисква да се разбира три в едно, а не едно в едно.


Как да осъществяваме самоконтрола върху това, че действително се развиваме, а не пребиваваме само в илюзии за него? Как да повишим ефективността на своите действия?

Първо трябва да признаете пред себе си, че всички ваши действия са илюзорни, докато не достигнете момента, в който да почувствате осезаем резултат. Проблемът тук е свързан с това – доколко центрирано е вашето съзнание. Тоест, когато усещането за това, че тече някакво развитие, е успяло да се развие по-силно от самото развитие, което всъщност е довело до още по-голяма загуба на внимание, а оттам и до загуба на задачата. Методът изисква задачата да се изпълнява много точно, а не да се измислят условности. Задачите се опират много ясно върху пет пункта: напълване, геометрия, ос, фокусиране и ритъм. Докато тези пет задачи не бъдат наистина разпознати като задачи, ще ви бъде невъзможно да използвате метода.


Вие пишете за метод, без който е невъзможно да има развитие. В какво всъщност се изразява този метод и на какви принципи се опира той? Правилно ли да разбирам, че методът – това е някакво адекватно чувство за правилността на нашите действия в „самоизграждането ни“?
  

Важното е да се акцентира върху това, че методът представлява независима от „Аз-а“ величина. Методът не може да бъде собственост на човека – той е собственост на закона за развитието. Методът задължително стои над знанието и над конкретния учител, който е длъжен да подготвя своя ученик именно за метода, а не как да се прекланя пред своя учител, като пред последна инстанция.  


Методът е един за всички, или всеки си има свой? Или по-скоро трябва ли да имаме свой?

Разбира се, че е един за всички. Но той може да притежава един от петте основополагащи пътя, което всъщност определя и различието в самия път за неговото постигане. Това е структура. Каквито и правила да си измисляме за нашата къща, стандартите за нейното построяване са винаги едни и същи. Например, домът ни трябва да има четири стени и покрив.


Сун Лутан е казал: „тайната на БИ (бойните изкуства) е в правилният метод и постоянната практика“. Въпрос: кой метод за постигане на майсторство във вътрешните практики се явява като най-действащ? (Минимум изразходване – максимум резултат.)

Задачата на метода е да взривите своята глава, иначе кое ще ръководи действието?

Тезисно:

  1. Казаното от Сун Лутан е неразбираемо – много вероятно, дори и от самия него.
  2. За да се развивате – трябва да имате една от опорите на развитието. Във вътрешните практики нищо не може да се направи без силно съзнание, тъй като се изисква умението да се преобразува енергията. Ето защо, независимо от това какъв точно е селянинът, той преди всичко трябва да умее правилно да оре и да сее. И най-главното – да събира навреме и да знае как да съхранява.
  3. Ефективно във вътрешните практики – да срещнеш правилния учител, а не добрия майстор. 
  4. Супердействено във вътрешните практики — да познаеш реалните знания.
  5. Абсолютно действено — да познаеш метода.


Как да се научим на метода? Ако нямаме достатъчно енергия да осъзнаем многомерния обем, тогава с какво да започнем, и може ли това, дори и само на пръв поглед, да замени многомерността? Какво да направим ако не знаем как да стигнем до осъзнаване, освен чрез количествени усилия? Методите за разкриване на съзнанието на човек необходимо ли е да бъдат подбирани индивидуално?

Да,  трябва, но след като се осъществи възстановяване на тялото на едно от следните  нива: нивото на съзнанието, оста или пропорцията. Преди да се стигне до този  момент, обаче, първо трябва да се опознае задачата, както и методът, по който  правилно и качествено да направите това. Но, тъй като най-често задачата се  сблъсква с ограничеността на съзнанието, то в този случай огромна роля ще изиграе  учителят.
Но като се има предвид, че днес човек вече е изгубил ритъма на естествените физиологични задачи в своя живот – това на практика се превръща в утопия. Следователно, може да се работи единствено със силни хора, които дали по природа или заради правилния си растеж – са наистина в състояние да започнат да работят.

В действителност, първата задача трябва да се състои в усилването на жизнения потенциал, но той трябва да има свой вектор, свой ориентир. Занятията и практиките трябва задължително да бъдат разбираеми на схематично ниво, т.е. да не бъдат линейни. И най-главното, в съзнанието ви трябва да присъства ясното разбирането за това, защо всъщност се занимавате, а не просто да участвате за да правите компания на някой, или пък водени от порив, породен от сляпа вяра.

Количественото усилие трябва да съдържа в себе си определена схема за постигането на качество. Например, едно движение може да се извърши по пет различни начина: за сметка на напълването, благодарение на съсредоточаването, използвайки оста и т.н. Освен това, тези варианти трябва да бъдат правилно подбирани. Всъщност, те трябва да бъдат обозначени от учителя.

При всички случаи, важното е да се научите как да бъдете взискателни към себе си, а не просто да повтаряте определен набор от действия.


Човек как трябва да се развива:  линейно-последователно, разкривайки всяко ниво, или пък спираловидно,  разкривайки инструментариума на недостижимите до този момент нива и вече с  негова помощ да се връща към пълното усвояване на предишните нива?

Развитието започва тогава, когато човек е разбрал, че основата на неговите действия не са просто някакви движения или техника, а геометрията. И, всъщност, когато е разбрал как да я вписва в геометрията на пространството. Тогава вече съзнанието не трябва да зависи от формата, а само от съдържанието. Както и самата енергия за преживяване, като минимум, трябва да се впише в задачата по разграничаването на по-грубата енергия от по-фината.
Енергията трябва да престане да бъде някакъв общ формат, а да започне да се разбира в спектъра на поне две-три честоти. Но за да се стигне до този момент, първо трябва да бъде подготвен целият инструментариум. 


Трябва ли да си поставим конкретна цел, за да я преследваме чрез метода? Волята необходимо условие ли е за използването на метода? Съществува ли метод за развиване на волята?

Методът няма цел – методът е ясен. Методът има задачи. Той се опира на преживяванията и в това се изразява неговата сила. Волята е дисциплина, която всъщност се тренира много лесно. Достатъчно е човек да бъде изведен до частично пропорционално състояние и енергията му веднага ще започне да се натрупва, след което обаче той трябва да се научи как да я свива (съзнанието). Това е базовият принцип на всяко знание. В този случай не е необходим метод, а задача. Главното е да се прави ясна разлика между метод (обем) и задача (линейност).


За да може  да се познае – методът трябва да бъде изучен, за което обаче се изисква време,  което най-често хич не е малко, а освен това е нужен и опит. Доколкото разбирам,  универсален метод за всички не може да има (в личния си опит не съм срещала  подобно нещо). Или все пак греша? Как да се съкрати времето, за да не се блуждае  по пътища, водещи в задънена улица? На какви ориентири да се опираме, за да може  да сме сигурни, че с помощта на дадения метод вървим по вярната пътека?

Разбира се, че е необходим опит. Той се изработва, когато постигаме инструментариума на метода. Инструментите са пет, както вече споменах. Методът трябва да бъде универсален. Задачата не е универсална. Просто много хора наричат задачата метод, с което става подмяна на понятията.

За да разбере дали върви по правилната пътека или не, човек трябва да си развива „тиквата“. За тази цел трябва да се търсят всякакви възможности за откриването и разбирането на инструментите, а не на някакви практики или традиции, дори и ако инструментите са заложени вътре в тях. Главното е не да приемаме нещо просто ей така, мислейки си, че това е абсолютно всичко, от което наистина се нуждаем, а действително да поместим себе си в опит.
Важното е да се набират условия за растеж. И какво толкова неразбираемо има в това, че ако няма нужното съсредоточаване, тогава просто трябва да се търси къде всъщност може да бъде развито то. Нямам ос – тогава търся къде мога да я развия. В същото време е много важно да не се попадне в капана на напълването, т.е. да не се подмени едно напълване с друго. На практика трябва да усъвършенстваме и укрепваме всичко, с което разполагаме.


В процеса на самоопознаване се натрупват изключително много въпроси. Освен това доста често възниква усещането, че все едно се въртиш в кръг или си се заблудил. Вие много добре написахте: „…попадайки в още по-голяма зависимост от пространството“. Именно това наблюдавам и в себе си. Занимавайки се със самоанализ, медитация, размисли и наблюдения, а още повече и след като се докоснах до тайдзи, успях  да констатирам факта, че всички мои „бъгове“ са единствено и само в мен самия.
Как да се научим да даваме оценка на своите действия, ако още в детството си сме свикнали с чуждата оценка? А ако в моя характер няма желязна самоувереност? Ако ме връхлитат страхове и съмнения? Вероятно всичко е строго индивидуално: от каквито енергии се състои моят „коктейл“, от това и ще подскачам?
Сещам се за една притча, в която някакъв монах 20 години изкоренявал една черта от характера си. Как да се науча да построявам алгоритъма си на развитие, изхождайки от това, което е вкарано в мен? И трябва ли наистина да се изхожда от него?

Скъсайте  ръкава си и се надявайте на собствените си сили. Вече сте набрали определен  опит, така че нека това стане отправната ви точка. По-нататък се опитайте да  откриете онова, което за вас се явява като най-голяма трудност. Тялото трябва  да бъде цяло и единно. Съзнанието, тялото и енергията да са единни. Ето ви и посока,  в която да се движите. Но по всяка вероятност ще ви е необходимо първо да се  освободите от елементарното напълване и да добавите усилие в своите действия.


По какъв начин може да се разбере, или осъзнае, дали съзнанието е отворено или поне открехнато, т.е. дали човек наистина е стъпил на пътя на усвояването на задачите от метода или само се е приближил до началото на този път?
Кое според Вас може или трябва да послужи като критерии в убеждението на човек за правилността от неговите действия, т.е. за това, че е започнал да изпълнява задачата на метода? Съществуват ли определени параметри въз основа на които може да се направи извод за това, дали някое действие се явява като реакция или като осъзнато действие? Какви са отличителните характеристики на реакцията? И може ли реакцията да бъде осъзната?

Необходимо е да се изработи срединност и постоянство. Основното условие на метода – това са опитът, знанията и, най-главното, правилната подготовка. Ако Вие наистина притежавате ос, тогава за Вас това бъде даденост, чието съществуване няма да изпитвате никаква нужда да доказвате. Ако има центрираност, то значи ще има и условия за центрираност. Не трябва да има неконтролирани реакции и емоции, но те се премахват по естествен път чрез инструментариума, а не по желание.

Реакцията, всъщност, би могла да бъде изцяло осъзната, като своеобразен инструмент за въздействие.


Вие се занимавате с практики, принадлежащи към различни етноси. Всички тези практики имат свои егрегори, които могат да бъдат антагонистични. Как това може да повлияе върху съзнанието на практикуващия?

Това е  сложен въпрос и трябва да се разглежда от позицията на честотата или  геометрията на егрегора. Именно поради тази причина, всъщност, се занимавам с различни практики, тъй като ги разпределям по геометрични задачи или по честоти.  Едва когато човек успее да разбере това, тогава реално ще започне да разбира  защо трябва да се занимава с една или друга практика, както и по какъв начин може  да ги комбинира. Без разбирането за това, всичко просто се превръща в елементарен  психологически модел, в който, разбира се, би могло и да има отклонение, но не  по-голямо, отколкото в обикновения живот.


Какви са функциите на обучаващия се и обучаващия субект, които присъстват в етапите от развитието на първия, в рамките на взаимодействието между първия и втория?

Много добър въпрос. Но никак не е прост, тъй като това е среща между двама „Аз“ и двама „Той“. Затова ще говоря за себе си. 

  1. В условията на съвременния социум, в който човек бива унищожаван като личност, дори само на етап образование – обучението практически е невъзможно. Възможно е единствено някой да бъде запознат с онова, което така или иначе присъства у него. Учителят не е нищо повече от продавач на стока, а ученикът – купувач.
  2. В условията, при които човек зависи от множествеността, е важно да не му се пречи, за да няма как той да прилепи към своята множественост и измислицата, че се занимава и развива.
  3. Важното е да не се използват думи като „духовност“, „енергия“ и други, което на практика превръща учението в езотерично. Човек трябва да се бори за съзнанието.
  4. Да се преподават принципите (което е инструмент на задачата), а не техниката.
  5. Да се обяснява разликата между практиката (цялостното съществуване в развитието) и занятията (частично поставените задачи на теми, зададени от естетиката, здравето, приложението и т.н.).
  6. Постоянно самоусъвършенстване, за да може обясняваното да се разбира и усеща на ниво знания, а не да се интерпретира.
  7. Ясна представа за това, кой път се избира: пътя на воина, мага или знанията.


Занимавам се с кунг-фу и имах, както и в момента имам, добър учител. Въпросът ми е следният: възможно ли е да се отвори съзнанието без да се занимаваш с физическото тяло и енергиите?

Съзнанието  не трябва да се отваря, защото или вече е „преразкрито“, или е замразено. Трябва  да умеете да го центрирате. Без енергията няма как да минете, но пък всичко  вече ще зависи от това какъв начин на живот водите. Ако тялото не се развива,  тогава животът трябва да е съсредоточен към покой. Друго важно нещо е дали  умеете да подхранвате мозъка си. Изяснете си този въпрос. Подхранването на  мозъка за практикуващия е едно от задължителните изкуства и една от основните  задачи.


За мен е ясно (на моето ниво, разбира се), че опирайки се на природните си качества, човек ще развива единствено онова, което вече притежава. Дадено му е тяло – ще се отдаде на тялото, даден му е мозък – ще се отдаде на него, дадена му е подвижна емоционална сфера – ще се отдаде на нея и ще стане актьор, например.
Количеството няма да премине в нужното качество, ако го няма необходимия вектор, а само в ненужното. Въпросът ми е следният: какво представлява методът – някаква завършена последователност от стъпки, довеждаща ни от точка А до точка Б, или набор от универсални инструменти, позволяващи ни да се движим във „всяко избрано“ направление? Или пък методът е среда (отначало нещо като „басейн“, в който се учим да плуваме, после като плавателен басейн, след което като море…)? Тогава как да се формира необходимата среда? Доколко агресивни трябва да са условията, за да може спящият да се събуди? Или, напротив, трябва да се освобождаваме от агресивното и ненужното – от сорта на: предмети, хора, действия и др.?
Ако целта е ясна, какъв е точният метод, за да успеем да премахнем най-голямото си препятствие във вид на самите нас? Да се познае метода какво означава – да се познае последователността от действията ли? Или пък собствените фазови преходи към необходимото състояние – от типа на: вода-сняг-фирн-лед-вода? Започваш да мислиш – изгубваш се… От какво да се оттласнем в процеса на опознаване на метода? Каква е отправната точка?

Отправната точка е инструментът за нейното формиране. Необходима е опора. Затова човек трябва да разбира от какво всъщност се състои методът, но също така трябва да разбира и това, че към него водят единствено правилно поставените задачи. Главното е методът да не се бърка със задачите. Разсъждения като Вашите са една от задачите в личната подготовка на мисленето. Трябва да разсъждаваме до момента, в който не получим факти. Но фактът не трябва да бъде информационен, а фактически опознат. Най-важното е да не си измисляте „приказки“ за знания, традиции и учители. Всичко това трябва да се уважава и приема като факт, или просто да не се приема.

Учителят или майсторът не може да бъде добър или лош. Той може да бъде правилен или ненужен. И край, без коментар! А знанията – това е отработката на принципите, което всъщност се явява и като първостепенна задача. Просто във всеки един от стълбовете на метода трябва да умеете да опознавате необходимите принципи.


Какви условия е необходимо да се съблюдават при  разработката на метода, за да може той да бъде ефективен, т.е. възможно  най-точен и по максимално най-пълен начин да отговаря на своята цел, както и да  носи реален резултат?

Ще отговоря тезисно:

  1. Важното е да разбираме пространството, в което опознаваме метода.
  2. Да разбираме ритъма, в който живеем.
  3. Да разбираме вътрешната геометрия.

Единствено, когато тези три условия бъдат съединени, тогава се създава едно друго условие – за опознаването на инструментите, позволяващи да се усвояват знанията.


Как да опознаваме истината, така че да не се отклоняваме от пътя?

Най-важното е да се ръководите от самите действия, а не да ги регламентирате. Истината е в природата на преживяването, което произлиза от познанието за вътрешния баланс. Трябва да търсите не истината, а себе си. Тогава всичко ще бъде истина.


Какви методи за работа с прекомерната гордост съществуват? Как може тя да бъде пренасочена в необходимото русло, за да може да ни тласне още повече към това да се учим?

Не бива да се борите против каквото и да било, а да проявите онова „за“, което всъщност ни е необходимо. Не трябва да бутате една къща само защото е крива, а да построите до нея нова, в която след това да можете да се пренесете. И тогава вече, старата също би могла да ви послужи.


Натъкнах се на Вашите книги, когато търсех помощ за самоконтрола и нивелирането на емоциите, възникващи под влиянието на околните или нашите собствени желания. Отсъствието на цялост и фактът, че разрушавам самия себе си, най-често чрез неадекватни реакции, ми носи единствено и само неудовлетворение от собствения ми живот.
Разбирам, че развитието е начин за съществуване, което означава, че във всеки един момент действието трябва да бъде извършвано така, че поне да не бъде в ущърб на самоусъвършенстването, за което е необходимо съсредоточаване – постоянно да се намираш „в себе си“, да анализираш реакциите и усещанията си, както и да контролираш своите действия. Всъщност, именно с постигането на това и се занимавах, като един постоянен компонент за съществуване. Не прибегнах обаче до никакви практики, тъй като не знаех нищо за тях.
Има ли някакъв смисъл да започна да се занимавам с каквито и да било практики, преди да съм приключила с емоционалната си зависимост, или трябва поетапно да се разправям със собствените си „грехове“, без да прескачам напред? И още нещо: какво се подразбира под думата „практика“ – определени упражнения, които помагат да се настройва тялото, съзнанието и енергията към необходимото състояние, т.е. да ги обединяваме и усещаме? А също така, практиката единствено като някакъв вид помощ ли се явява, т.е. като дръжките на стената за скално катерене, благодарение на които се придвижваме напред, или пък представлява целия живот, в който всяка една мисъл и действие са подчинени на развитието?

Важното е да се разбира значението на мозъка. Вие разсъждавате и това е същественото. Но виждам отклонение в центрираността на съзнанието ви. Именно за това съществуват и практиките, позволяващи да се урегулира работата на мозъка. Главното е да не се бъркат знанията с практиката. Практиката – това са вече уплътнените възможности, при които тялото, съзнанието и енергията са във взаиморазбирателство.

Необходимо ви е да си изясните пропорцията, т.е. геометрията на вашето тяло. Тук е заложен определен ресурс за контрол. Всъщност, ще започнете да напълвате себе си със съзнание и това още повече ще ви отведе към реакции и емоционалност. Съзнанието не е в количеството прочетени книги – това е сила, която е сформирана от различните отдели на мозъка. Търсете принципите за собственото си изграждане и гледайте на себе си като на скъпоценен кристал, който трябва да пестите и развивате.


Вие  пишете за времето на сивотата и електронния дух, които изцяло са погълнали  пространството на много хора, като зависимостта от това пространство е станала  много голяма. Да допуснем, че сега се намирам в малко селище, разположено на  600 метра надморска височина, в кримска обсерватория. Пространството и времето  в това научно селище са уникални и така е било винаги. Пространството диктува  своите вибрации – тук и сега.
Ако методът е по-висш от всичко, тогава единственият ни шанс да не напудрим своя и така напудрен мозък – е да вземем методиката и да я изучим в дълбочина и честно, без всякаквите там патерици. Значи, имаме шанс да отделим своите емоционални преживявания от реално съществуващото… т.е. честност.

Да! Но честността трябва да бъде подкрепена с искреност, преди всичко към самите нас. Трябва да се научите да си задавате въпроси и да умеете да се допитвате до себе си.


Методът обучава човека как да се развива, т.е. дава му разбиране за общия механизъм. Но нещото, което най-често не ни достига е последователност от конкретни действия или ключове за преход към следващия етап. Например, указанието „да се съедини бедрото с рамото“, всъщност, като цяло звучи доста абстрактно, но как да го направим, ако не ни достига нито сила в съзнанието, нито чувствителност в тялото? Излиза, че метода го има, но възможността за неговото използване е строго индивидуална и зависи от развитостта на всеки.
И това всъщност поставя отпечатък върху използването на метода. Например, хората, при които повече е развита чувствителността на тялото – ще интерпретират метода чрез тялото си (физически ще подберат своето бедро и ще натиснат рамото си), а при които съзнанието – чрез съзнанието си (удържат рамото и бедрото си чрез него).

Обучават ни да се развиваме – принципите и задачите. Понякога наричаме всичко това метод. Но докато сме линейни,  по-правилно би било да се нарича „задачи“. Преходът е възможен, когато е познат обема. Същото е като да се занимаваш с движения, свързани с пояса, но да не можеш реално да го отвориш. Или, с други думи, движението никога няма да премине в друго. Просто тъпо и упорито ще продължаваме да си повтаряме инерционните движения, като не стига това, ами ще изгаряме и енергията си. Но пък не е никак просто да отвориш пояса си, защото за това се изисква да имаш пропорция и най-малкото да бъдеш внимателен.

Всъщност, всичко онова, което Вие причислявате – са задачи. По-нататък, обаче, трябва да разберем към какво именно ги насочваме – създаването на геометрия, ос или следването на ритъма. След това вече може да започнем да проследяваме как израстваме в това направление. Задачите ни позволяват да комбинираме правилно вътрешното си усилие. Това трябва да бъде първичният резултат, тъй като без усилие – методът не може да се познае. В действителност, разликата между метода и задачата се състои в това, че задачата лежи в условна линейна плоскост, а методът – в пространствена форма.


Да бъдеш цялостен –  е доста абстрактно понятие за мен. Възможно ли е да си поставиш задачата да станеш единен и да вървиш към нея, като ясно разбираш стъпките и посоката? И откъде да узнаеш пътя до тази цел?

Цялостността е много конкретно понятие, при което разбираме и регулираме тялото си от стъпалата до главата. При което възприемаме вътрешните си органи. Когато физически, повтарям – физически чувстваме съзнанието си. Абстрактността е сигурен показател за отсъствието на единност.

Не трябва да поставяте пред себе си цели – поставяйте си задачи и не се самозалъгвайте. Задачата може да се преобразува или замени, а целта е нещо измислено. Как може да се замени нещо, което е измислено? Като създадеш още едно измислено нещо? Задачата е реалност. Накарайте себе си сутрин да пиете зелен чай в продължение на 30 минути. Усъвършенствайте се в това изкуство, усъвършенствайки и вкуса си. След това преминете към друга задача. Просто трябва да разберете, че наистина искате да се усъвършенствате. Основата е съзнанието, основата е вкусът. Защо? Защото това са базовите условия за живот, позволяващи ни да подхранваме и развиваме чувствата си.


Какво представлява познанието за метода?

Независимо от това, че поставяте правилни въпроси като този, какво представлява основата на метода – Вие всъщност ги смесвате! Трябва да умеете да преминавате през врати, но това не означава, преминавайки през едни, да не търсите други. Разбира се, за тази цел ще трябва да разбирате картата, или навигацията. Всъщност, ще трябва да се научите как от едно да направите две. Предлагам ви да ми изпращате само по един въпрос и едва след като сте получили отговор на него, да ми задавате следващия. На мен реално ми пишат стотици хора и затова съм задължен да оценявам задачата на отговора си на момента. В случая, Вие ми изпращате няколко въпроса, но ако отговоря само на един от тях, тогава писмото ви моментално ще попадне в листата на чакащите. Следователно, трябва да отговоря веднага на всички ваши въпроси. За мен, обаче, това представлява определен вид работа, в която съм длъжен да се развивам. А развитието е концентрация! Затова, ако искате максимум енергия, която да се съхранява и извън написаното, тогава трябва да умеете да се наслаждавате и на едно нещо.

Следователно, познанието за метода – да се научиш как да си доволен от едно. Да изпитваш удовлетворение от едно – това е концентрацията, която ни учи как да съхраняваме едно – Напълването. Съхранявайки едно, ние всъщност Опознаваме това едно. Да познаеш едно – означава да познаеш условието за неговото съществуване – което е ПРОПОРЦИЯТА. Построявайки едно, е невъзможно да не се ориентираш към самото построяване, т.е. ОСТА. Удържайки задачите на НАПЪЛВАНЕТО, ПОСТРОЯВАНЕТО И ОСТА, ние не само сме съсредоточени, но и сме обременени с РИТЪМ. В това всъщност се изразява и познанието за Метода.


Придобиването не означава познание. Ограничава ли се приложимостта и същността на метода само от придобиването на неговите 5 инструмента?

Вижте, хората като цяло живеят извън какъвто и да било метод, но същевременно съгласно заложения им от природата Ритъм. Т.е., човек следва и бива манипулиран от Ритъма. Изкуството се състои в това да се премине към управлението на този Ритъм. Това е върхът, който можем да постигнем чрез нашето човешко усилие. И, разбира се, петте инструмента са напълно достатъчни за тази цел. В крайна сметка, обаче ще трябва да се откажете и от Метода. Петте инструмента всъщност ни довеждат до кристализация, до която веднъж стигнали – не само, че веднага се освобождаваме от Метода, но и от човешкото си съществуване. Затова и с придобиването трябва да бъдем също толкова внимателни. Трябва да умеем, придобивайки – да не пазим, а пазейки – да не придобиваме. Иначе може и да не достроим нещото. Пътят – това е тънка линия или спирала, която трябва да се научим да удържаме вътре в нас.

 

05 декември 2010

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


8 0
| 792 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5