Душата трябва да се труди

Въпрос:

Защо прилаганите усилия не водят до очаквания резултат?

Това е моят въпрос, а сега ще се опитам да го развия по-пълно. Живее си човек в страната СССР и няма представа какво, къде и защо се случва. Изведнъж страната му изчезва и започва нещо съвсем различно – неочаквано става ясно, че най-важното в живота е духовното развитие и всичко останало е или вредно, или лъжа.

И човекът започва да се развива доколкото може – чете, каквото намери, ходи и пътува по семинари, посветени на развитието, избира някаква тема, свързана с развитието и се среща с множество интересни и различни хора. Но земният живот не струва! А хем ти се иска да хапнеш, да пийнеш и всичко останало ти се иска, хем ти се иска и всичко да заложиш на развитието – да учиш, да се ожениш, да работиш, да отглеждаш деца, да помагаш на страната си.

Годините минават. Страната вече е друга и светът по-различен от вчерашния. А човекът усеща същото неразбиране, каквото е усещал преди много години. Поглежда се в огледалото и разбира, че поклонникът на Кастанеда, слушателят на лекциите на Виноградски, посетителят на много и различни семинари за развитие, адептът по цигун и тайдзи, за съжаление, се развива в прост и вулгарен руски пияница.

И изведнъж разбираш, че вече си на 46 и независимо дали ти харесва или не, по-голяма част от живота ти вече е отминала, а до голяма степен това, което си очаквал, не се е сбъднало. На работа – синдром на изчерпването, в семейството – неразбиране, в душата – някаква мирова тъга и битийна безполезност. Тежко детство, безразсъдна младост, безжизнена зрялост... И просто не ти се мисли какво следва.

Защо не се сбъдват мечтите?

Отговор

Подетата тема има много аспекти и може да бъде разглеждана от различни страни.

Първо: какво означава резултат от развитието?

Възможни отговори:

  1. Това означава да поддържаме себе си в идеята за развитие. С други думи, струва ни се, че няма резултат, но всъщност има. Не се е стигнало до понижаване на състоянието ни или то е отложено, което също не е лошо.
  2. Изработени са навици и дисциплина, които ни помагат да не се отвличаме с онова, което може да ни отклони или разруши.
  3. Създадени са по-стабилни условия на съществуване.
  4. Развитието ни е помогнало да подхранваме мозъка с помощта на различни енергийни упражнения или съсредоточаване.
  5. Дало ни е възможност да подредим живота си и да живеем в по-хармонично пространство.


Тук можем да спрем. Това е само подсказка за онези, които не са разбрали какво могат да получат. Разбира се, няма кардинални промени, но няма и крачка назад.

За онези, които се развиват реално, отговорът е прост:

  1. Усилване на съсредоточеността, а следователно и на менталността.
  2. Развитие на допълнителни източници на енергия, необходими за преобразуването, за което обаче са необходими сериозни знания.
  3. Изменяне на параметрите на физическото тяло, т.е. усъвършенстване на тялото.

Изобщо имаме избор. Появява се обаче и следният въпрос: може ли да има и обратна посока във всички посочени аспекти? Разбира се!

Какво разрушава развитието?

  1. Най-вече, когато смятаме за развитие нещо, което всъщност не е развитие. Когато използваме наименования, които не разбираме.
  2. Очакването! Често ставаме част от някакъв процес, но не го ръководим, а очакваме, че всичко ще се измени по магически начин. Говорите за усилие, но разбирате ли откъде идва то, как се развива и как се контролира? Това са основополагащи понятия в развитието.
  3. Бързането. Тук бъркаме развитието с „искам да се развивам”. Първото е монотонна работа, второто – желанието да постигнеш бърз резултат, който има някакво обозначение, но в действителност не се разбира.
  4. Прехвърлянето на отговорността за собственото ни развитие върху онези, които не могат да я поемат или не трябва! Живеем в условия, в които е трудно човек да фиксира задачата, камо ли да я развива. За последните 40 години, според мен, поне пет пъти се е променил ритъмът на живот на човека и ако не сте успели да постигнете разбиране дори преди 10 години, вече ви се налага да пренастройвате алгоритъма на развитието си. А какво да говорим за цели 40 години!
  5. С други думи, независимо дали ти харесва или не, ти сам си си виновен, че не си стигнал, където трябва или не си чул каквото си искал и т.н. Затова преди да си правиш изводи, трябва да се запиташ: какъв е бил твоят метод? Дали развитието е търсене на вечно новото? За мен критерият винаги е бил това, което разбирам в развитието, а не това какво следвам и защо. Освен това е важно да следваш, виждайки, защото в противен случай, разбира се, няма да постигнеш нищо.

16 септември 2014

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


24 0
| 1404 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5