Плетящите времето
Племето анасази или плетящите времето e културата, с която може би трябва да започнем търсенето на Астралния храм в Югозападна Америка. Това е един загадъчен народ, от чиито недра произлизат други не по-малко интересни култури – навахо и хопи. Познанията на анасази разкриват закони и знаци, които дори и да не хвърлят светлина върху тайните на това знание, то поне водят към него.Особено интересна е връзката на анасази с извънземна цивилизация, която осъществявала или заради която били осъществявани определени цели и били създавани контейнери за осъществяването на не докрай разбираеми задачи.
Смята се, че именно анасази пазели тайното знание на племена като хопи, навахо и зуни. Заедно те съставят любопитна матрица, в която всяко племе има своя собствена функция и роля. Регионът, където се разполагали племената, е много древен, макар че на определен етап те изчезнали крайно мистериозно. Много изследователи смятат, че истинските предци на анасази изчезнали в Астрален храм.
Това се е случило най-вероятно около 1500-2000 годинa преди новата ера. Обратна връзка от това очевидно е останала и така се сформирала културата анасази. Първият период от съществуването на това племе е много любопитен и интересен: те се занимавали със свързването на извънвремевото и времевото пространство. С други думи, този народ ни показва как се е случило разделянето на времето на територията на съвременна Америка. Може да се каже, че анасази са били стражите на извънвремевите условия за съществуване. И когато вече не можели да поддържат тази функция, те започнали да строят контейнери, в които времето не съществувало. Тези зони са известни днес под името Пуебло.
Особено интересно е, че плетящите времето се хранели с извънвремева есенция, т.е. те не зависели от храната. Дори самата зона, в която живеели, не предполагала практикуването на земеделие или животновъдство. Мястото, на което племето се разполагало, напомняло по-скоро на кошница, съдържаща определени закони – енергийни закони, свойствени за съответното пространство.
Споменатото място не само генерирало енергия, но и захранвало с нея онова, което аз наричам Астрален храм или град, като той бил построен над мястото, но в извънвремевото пространство. С други думи тук съществувал (и в определена степен съществува и до днес) портал. Същевременно трябва да се признае, че Аризона, Ню Мексико, Колорадо и Невада също са силни портални зони. Разликата е само в единството или раздробеността.
В крайна сметка Астралният храм бил за анасази конкретно физическо въплъщение на сакралната геометрия. Дори днес тази геоложка забележителност е изключително интересна както с проявения си, така и с непроявения си вид.
Разбира се, интересно би било да се разгледа това място от позицията на 1520 година, когато тук се появили конкистадорите. По това време златото изпълнявало ролята на генератор на енергия. Тук можем да погледнем на нещата и през призмата на културата зуни, която всъщност се превърнала в продължител на делото на анасази.
От гледна точка на самите анасази за нас интересно е именно мястото, което по-късно племето навахо проявило вече в геометрични символи, а племето хопи – във видения. Тук обаче трябва да разберем как и защо тези хора (или полухора, което е по-вероятно) заплитали времето. Особено интересен е фактът, че във всички действия на анасази е присъствала определена сакрална система, която те възпроизвеждали в целия си ежедневен бит или в която се вписвали.
Създава се впечатлението, че те били напълно потопени в някакъв код, някакво звучене, кулминацията на което била създаването на Меса Верде. По този начин анасази наистина се защитили от намесата на околния свят, затова знанията за тях можем да разглеждаме по-скоро през призмата на други култури. Те са преди всичко тяхна заслуга, а не на самите анасази, които били напълно съсредоточени върху своите сакрални знания.
В същото време непременно трябва да се направи разлика между онези анасази, които заплитали времето и анасази, които строили хранилище за извънвремево пребиваване, където консервирали себе си в определени колебания на енергията. Най-интересното е, че те достигнали способността да се разтварят в тези колебания, а това разкрива пред нас пътя за търсене на тайнствените граници на съществуването им.
С това именно културата на Четирите ъгъла, определена от мястото на пресичане на щатите Юта, Колорадо, Аризона и Ню Мексико, която всъщност била очертана в пространството от анасази, е изключително интересна за търсещите и до днес.
Тур „Седящият Бик“.
19 април 2014
RSS: