Вино от бога
Колкото и да говорим за произхода на винарството и да го приписваме на Египет, Месопотамия, Кавказ или дори Китай, едно може да се каже със сигурност: на фона на всички древни региони един изпъква над останалите и до днес, и това е Грузия.
Днес приемаме за очевиден фактът, че във всички култури виното е било възприемано като напитка за боговете. Навсякъде то било сакрален продукт, разглеждан преди всичко през призмата на жертвеността. Грузия обаче става страната, на която бог се отблагодарява, като сам се превръща във винар. С което ние имаме вече не само вино за бога, но и вино от бога. И за това със сигурност има много добра причина. Грузия е центърът на Кавказ или, ако предпочитате, неговата матрица. А целият Кавказ е един кристал, елмаз.
Така Грузинското вино е априори сакрално, но ако това вино се произвежда в манастир, то е вече божествено. Затова ако искаме да опознаем грузинското вино, трябва, най-малкото, да се научим да възприемаме тази страна с уважение. Ако обаче искате да се сдобиете с истинско разбиране на грузинското вино, да се научите да го пиете и усещате, тогава трябва да тръгнете по стъпките на Лермонтов и Пушкин. Защото, както всички знаят, щеше ли Пушкин да бъде Пушкин, а Лермонтов – Лермонтов, ако не бяха пили от пространството на Кавказ?
Кавказ е цяла гарафа, тук всеки поглед и всяко вдишване ви изпълват с аромат на рози и сиянието на това кристално пространство. Ако не сте били в Кавказ, ако не сте били в Грузия, тогава не сте достойни за грузинското вино. Съберете си куфарите и хващайте самолета към подножието на Елбрус, Пятигорск или Тбилиси, за да вдишате този чудодеен край, който можете да опознаете, само ако се научите как да го чувствате, как да усещате аромата и вкуса му.
И моля, не определяйте това, което не сте почувствали. Както не бива да се говори за Пушкин, без да сме го прочели, така и не бива да се говори за Кавказ, ако не сме били там. Впрочем тук има и едно „но” – Пушкин можем да разберем и без да сме го прочели, ако сме пили водите на Кура, Аракс, Сулак, Керек, Кума, Риони, Ингура и Кодори.
Затова заповядайте в Грузия да опитате виното от Бога! Пък и не само в Грузия, а в цял Кавказ! Защото цял Кавказ е от Бога, а за да стигнете до иберийската църква, трябва да опознаете извора, ако щете, светия дух на Кавказ. Трябва да се потопите в облаците и планините му, защото това е един божествен регион, независимо от многострадалната си история.
Аз много обичам Кавказ и неговите пет, седем, девет или дори дванайсет планини – всичко зависи от това от коя страна идваш. Много обичам Грузия, но Грузия без Кавказ не е Грузия, както и Кавказ без Грузия не е Кавказ. А пътят към свещената напитка, към Меката на сакралното вино, така да се каже (под което аз разбирам преди всичко пространството на Грузия), започва с осемте чудеса, съставляващи Кавказ: Дагестан, Кабардино-Балкария, Осетия, Ингушетия, Чечня, Азербайджан, Армения и Грузия.
Разбира се, Кавказ е по-разнообразен и богат, но този, който търси вино от Бога, трябва да се насочи към Грузия. Грузия обаче не може да съществува без изброените страни. Всички те са така пропити една от друга, че създават единна матрица. За мен Кавказ е неразделим и невъзможен без всички тях. Своят път аз започвам от Пятигорск – домът на свещената вода Нарзан, на Елбрус. Защото ми трябва вдъхновение, трябва да се пречистя от ненужните мисли, преди да навляза в свещеното пространство на Кавказ. Трябва да се изкъпя в изворните води или в кипящите от живот води на Есентуки. Едни се наслаждават на водите на Нил и Ефрат, а аз искам да се насладя на водите на Терека. Свежест, чистота, място, където дишаш нещо повече от въздух – това е Кавказ.
Тук се разхожда младата Аврора и докосва върховете на кавказките планини. От Елбрус идва вероятно руменината й. В подножието на Машука, където врят серните извори, тя поддържа белоснежното си тяло. Бештовите планини ѝ дават сила и издръжливост, а величественият Бештау – зрение. Докато плува в този ефир на преобразуване, тя променя местонахождението си и преминава през всички свещени точки на Кавказ. Какво остава за Лермонтов, щом самата Аврора се опиянява от величието и бива озарявана от тукашните лъчи! Тук тя взима своя меч на Кинжалната планина и си проправя път. Какво да прави обаче ако на пътя ѝ се изправи плоско възвишение?
Интересно, нали! Ето я Аврора, ето го кинжала и ето ти едно плоско възвишение! Поразителна е природата на Кавказ и Аврора не може да я овладее. Това многообразие заслужава ежедневната ни благодарност. Ако не сте съгласни, просто елате тук. Единственото, което се изисква от вас, е добро намерение. Тогава ще се докоснете до въздушните звуци на арфа и ще чуете беседата на боговете в планината Шат или на връх Казбек. „Защо се стрелят тук тогава?” – ще попитате вие. За да привлекат вниманието на боговете върху несправедливостта и значимостта на тези събития. Това обаче е съвсем друга тема. Тук става дума за виното от Бога.
Разгледайте само ръкава на черкезката девойка. Това не е ръкав, а истинско крило! С размаха му тя раздава благодат на хората. Дрехата ѝ изразява чувството, което тя няма право да покаже на пътника, непознатия или просто на всеки срещнат. В Кавказ няма нищо случайно. Тук живее закономерността. Няма значение къде се намирате, в Кабардино-Балкария или в Адиг, Кавказ е една вълна, която ще ви отнесе. Тук има и възраст и звание, но преди всичко има уважение и почитание. Почувствайте това, което казвам. Не, не определяйте, а почувствайте!
Продължението можете да намерите в списание«Code de Vino» №9
Дегустация на манастирски вина
Мястото, където времето пропада
30 март 2014
RSS: