Формулата на красотата
Формулата на красотата е системообразуващото разбиране за красотата, развито в рамките на една или друга традиция. Тук се сблъскваме с разбиране, различно от универсалното описание на красотата, типично за съвременния свят. С други думи, ако към красотата се подходи от типичната за съвременния свят гледна точка, тогава системен подход към този въпрос не може да има. Има бизнес подход или определени запазени традиционни форми.
Затова можем да кажем, че извън възприетото от съвременното общество осакатено възприемане на красотата, което следва принципа „харесва ми – не ми харесва”, разбирането за красотата се е съхранило в Африка, където за красиво се смята стройното тяло или тялото, което ни дава възможност да сме настроени към висшите сили, така важно за раждането на деца.
Тук можем да споменем и арабското тяло - тялото-съд или ароматното тяло, което предполага тялото да съдържа скъпоценност и да не бъде достъпно за пространството. Съществуват още индуското тяло или божественото тяло – това е тялото, родено за прераждане (даденост) и келтското тяло или поведенческото тяло, при което жената трябва да управлява процесите. Последното тяло ни отпраща към времената на матриархата, в които красотата се е проявявала в решителността и възбудата, т.е. тук става дума вече за екстатичното тяло.
Европейското съзнание, разбира се, трудно може да разбере индуското тяло като вкусно тяло, а арабското тяло на жената – като тяло на аромата. В същото време ако искаме да разберем формулата на красотата, трябва да си дадем сметка, че днес тя съществува в три различни вида:
- традиционна формула, която се възприема през призмата на традицията;
- постнаталната школа свързва знанието за красотата с развитието на жената, т.е. красотата като формула; това са азиатските школи, чиито корени тръгват от Китай;
- еликсирът на младостта като опита, типичен за цялата човешка еволюция, да се открие еликсирът на красотата; но тъй като това е най-уязвимият модел, важно е, разбира се, да разберем формирането му, което е преди всичко свързано с манипулирането на съзнанието.
Затова излиза, че ако не се придържаме към традиционните представи за красота, единствената действаща формула може да бъде азиатската схема, изградена върху идеята за опознаване на свойствата, върху идеята за възпитаване преди всичко на мъжете чрез формирането на съвършената жена, което ни отвежда не толкова към традициите, колкото към разбиране на самата идея за красота.
След това ако говорим вече за красота, трябва да знаем, че говорим преди всичко за сливане на вътрешната енергия с параметрите на външното й представяне. Следователно за нас е важно да разберем медицинските аспекти на този въпрос. Тук обаче западната медицина не може да ни е от помощ, най-малкото защото изучава човека от перспективата на мъртвото тяло за разлика от азиатската традиция, която изучава темата от гледна точка на живия организъм. За да илюстрираме това, нека вземем за пример проблема с присаждането на стволови клетки, който показва как западната медицина не разбира, че едно тяло, неспособно да генерира енергия, никога няма да приеме нещо, което изисква такова количество енергия!
Същото се отнася и за красотата. Ако не разбираме циркулацията на енергията, можем да кърпим тялото безкрайно дълго и агресивно, но едно такова тялото, дори да не тръгне веднага към дъното, никога няма да успее да стане красиво. Колкото и да разкрасявате един труп, той никога няма да бъде красив! А това че днес мазането на разни неща по лицето и други подобни външни изменения се смятат за красота е вече проблем на възприятието. От друга страна, подобното привлича подобно.
Не бива, разбира се, да се отрича и това, че промяната на стайлинга е нещо разумно в отделни случай, свързани с някои природни нарушения, но тук все пак всичко зависи от вътрешната енергия. Затова всяко разбиране за красота (ако не ни отвежда в традиционния формат на битието) трябва да се разглежда през призмата на циркулацията на енергията, т.е. през призмата на източната медицина. Следователно формулата за красотата е свойство, което ни дава възможност преди всичко да се насладим на себе си.
Красотата не може да бъде красота за някого, тя е нещо само за себе си. Тя е художествена. И не бива да бъде определяна емоционално, тъй като до голяма степен е ирационална. На красотата трябва да умеем да се наслаждаваме – както на красотата у себе си, така и на външната. Ако човек не може да се наслади напълно на красотата, той не би могъл да изрази собствената си вътрешна красота, независимо как изглежда.
Опознаването на красотата е своеобразен ритуал, при който естетиката и етиката се сливат. Ако искаме да растем в красотата безкрайно, ще стигнем до пътя към постигане на сатори или просветление, което означава, че трябва да положим определени усилия в работата върху себе си, за да постигнем състоянието на естественост и да се научим да й се наслаждаваме. Красотата е винаги хармонична, а хармонията е винаги естествена, следователно формулата на красотата е да постигнем естественост.
Формулата на красотата
Обемност на възприятието
Това е способността да видим най-финото във формата. Този параметър е свързан с визуалното възприемане, с подмладяването. Тоест тук става дума за проявата на красотата на човека и това как той трябва да възприема тези чувства.
Хармония
Хармонията засяга опознаването на природната красота, нейното звучене, което намира израз във формата на тялото и формата на движенията.
Еликсирът на красотата
Еликсирът на красотата е умението да използваме скъпоценности, под което се разбира всичко, с което сме свързани. Тук или понижаваме качеството си в резултат на своите действия, или го повишаваме.
Безвремие
Красотата е извънвремево понятие, което предполага да разберем процесите, разрушаващи ни по естествен път, а това са преди всичко храненето и дишането.
03 април 2014
RSS: