Ритъмът на живота

Човек се ражда с предварително зададено, т.е. предопределено поведение и дори състояние. Животът му се определя от ритъм, който се формира още при раждането му. Този ритъм е свързан с енергийните показатели на конкретния човек, с неговата изначална енергия. Ако тази енергия е недостатъчна, тогава човекът е обречен на хаос и неопределеност, тъй като всеки жизнен, социален или природен ритъм ще внася корекции в живота му. Само наличието на достатъчна жизненост позволява на индивида, в най-лошия случай, да следва един постоянен ритъм, а в най-добрия – да противостои на обкръжаващото го пространство. Да бъде не воден, а водещ.

В човека са заложени три основни ритъма:

  • Биологичен – който определя процесите на формиране на организма и предзададените условия на живот;
  • Енергиен – който се определя от качеството на циркулиращата енергия (този ритъм е свързан с храненето, дишането и движението на човека);
  • Умствен – който зависи от това как се подхранва мозъка. Този ритъм се основава на предишните два, но има и собствени показатели на развитие, свързани с начина, по който човек задейства мозъка си по време на жизнената си дейност. Грубо казано, дали зависи от външните реакции и дразнители или от вътрешната енергийна обезпеченост.

Неразбирането на законите на описаните дотук ритми може да доведе до нарушаване на най-важния ритъм – умствения, което всъщност води до нарушаване на функционирането на самия човек като такъв, тъй като един индивид с нарушен мозъчен ритъм не може нито да формира мнение, нито да се съсредоточава, нито да се фиксира върху процесите, в които е въвлечен. Той просто им реагира. Най-трудното тук е това, че без настройването и връщането на човека в един регулируем ритъм (при който реализирането на външните процеси и интереси ще зависи от вътрешната енергийна обезпеченост) не могат да се усъвършенстват нито съзнателните, нито енергийните свойства на човека. А ако се вземе предвид, че умственият ритъм се формира последен (след биологичният и енергийният), тогава излиза, че единственото развитие, което можем да постигнем, ще се основава само на поддържането и намирането в ритъма.

Това означава, че до седем-осемгодишна възраст детето трябва да бъде обучавано на най-важното: ритъма. Всичко останало трябва да минава само през призмата на ритъма, защото в противен случай може да се стигне до най-голямото нарушение: изкривяване на биологичния ритъм, което рано или късно ще доведе до нарушаване на енергийния и умствения ритъм. До 14-16 годишна възраст детето не бива изобщо да се възприема от гледна точка на това дали е умно или не: то или е в ритъм и копира лесно знанията, или не е и се съпротивлява на всичко, на което може и не бива.

Биологичният ритъм се характеризира с периодично повтарящи се процеси и ако те бъдат нарушени, се стига до прекомерно използване на енергийния ритъм, който се основава не само на биологичния, но и на самия процес на циркулиране на енергията. Той зависи, например, от скоростта и ритъма на ходене, от дълбочината на дишане. Ако нарушим биологичния си ритъм, ще влошим и енергийния. В момент на растеж, когато енергията се увеличава, това не се забелязва особено и дори се постигат известни резултати, тъй като тялото живее по правилото „един ден за два”. Но енергията може да се окаже недостатъчна дори за формирането на тялото, какво да говорим за осигуряването на съществуване в някаква хармонична координатна система в зряла възраст.

Разбира се, тук трудно може да се говори общо, тъй като условията на раждане и живот на всички хора са различни и онзи, който не разбира, че всеки от нас по рождение има различни генериращи източници, всъщност не може да осъзнае разликата, тъй като гледа на заобикалящото го от позицията на собствените си реакции, без да възприема вътрешните процеси на другите.

Умението да съхраняваме и поддържаме функционирането на нашия организъм е свързано с настройването на ритъма ни. Тук не е важно дали разбираме или не – самият процес на настройване, на фиксиране на вниманието върху ритъма, кара човека да се вслуша в себе си. Затова първичното развитие трябва да се гради изключително въз основа на природата на сънастройването. Това е особено важно когато детето още няма три-четири годинки, т.е. когато то още се намира във фазата на преход от вътрешен към външен ритъм.

В този период повечето родители просто унищожават природата на децата си, отвличат ги от самите себе си, оттласкват ги и демонстрират една излишна активност, вместо да поддържат формирането на естественото преустройство.

Това е особено важно при момичетата, чиято природа има затворен цикъл. Изобщо до момента на формиране на матката (14 години) момичетата трябва да бъдат максимално изолирани от всички възможни дразнители. В съвременния свят, разбира се, е невъзможно да се създадат условия на, така да се каже, „японско възпитание”, но ако събудим интерес или просто въвлечем детето в работа с ритъма, ние ще му помогнем да се защити, по един естествен начин, от външната реакционна среда. Това може да се направи чрез музика, танци, различни ритмични упражнения, включително и поезия.

Между другото всеки човек, който има желание да се развива и намерение да измени природата си и изобщо живота си, трябва да разбере какви са условията, в които се намираме. Те са заложени от ритъма, който или ни води още от раждането ни, или ние сме сформирали в ежедневния си живот. Затова ако искаме да направим нещо, трябва да започнем най-напред от себе си.

Да започнем от себе си означава да пренастроим своя ритъм на съществуване. За тази цел трябва да започнем всичко отначало и тук би било хубаво да разберем какъв ритъм ни е нужен и как можем да се научим да се настройваме към него, за да не засилваме наличното. И, разбира се, в това отношение най-важното знание, съществуващо в природата, трябва да бъде знанието за ритъма, което е заложено в законите на африканското тяло.

Африканското тяло е условие за зараждане и развитие, което се основава на определени свойства на вибрационно съществуване с характерен ритмичен рисунък. По природа този ритмичен рисунък стои над биологичния или енергийния и дори умствения. С други думи това е тялото, в което е заложена идеята за съвършения човек. Затова знанията за африканското тяло представляват не само връх, към който трябва да се стремим, а и една техника на безопасност. Тази техника предотвратява разрушаването на природния ни ресурс, който ни дава най-важното знание – умението да се настройваме и да съответстваме на онези жизнени процеси, които можем да осъществим или на които можем да съответстваме.

 

12 септември 2013

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


12 0
| 898 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5