Да разберем напълването
Какво представлява напълването в условията на появяващите се усещания и чувства, контролирани от човек? Правилно ли е смисъла от напълването да се разбира като определено умение, подлежащо на развиване заедно със способността за неговото удържане и същевременно да се усеща някаква пълнота от конкретното изпълнявано действие – независимо дали това ще са някакви упражнения, последователност от форми или комплекс от движения, дали се намираме на определено място сред природата, четем литература и вникваме в смисъла на написаното, извършваме определена работа, помагаме на други хора и т.н.?
За да можем да разберем напълването, ние трябва да се научим да не го класифицираме, а да разбираме собствената си зависимост от този процес. Едно нещо е да зависим от пространството, а друго – от действията в това пространство. От гледна точка на напълването, пространството за нас представлява константа. Затова твърдението, че можем въобще нещо да променим в него, е просто безсмислено. Ако се опитаме да развием в себе си този аспект, тогава ще поемем по пътя на една още по-голяма зависимост от напълването, когато не ние ще контролираме него, а то нас.
Можем, например, да зависим от напълването на черния дроб, от напълването на раменете и от какво ли още не! Напълването, всъщност, има много инструменти. Но ние имаме само един – нашият мозък. Затова да се твърди, че можем да постигнем нещо различно от качеството на напълване преди да създадем необходимата конструкция в главата си, е просто самоизмама. Още по-голяма самоизмама обаче е да смятаме, че се развиваме.Милиони хора се самозалъгват, че правят нещо, когато същевременно напълването си играе с тях. Човек, например, постоянно се намира в състояние на очакване – това отново е свойство на напълването, което всъщност кара човека да чака, или пък да бърза, като по този начин регулира напълването му.Когато чакаме или бързаме, съзнанието ни все повече и повече атрофира, тъй като така ние създаваме определена зависимост, свързана с процеса на очакване или бързане. Всичко това би могло да се нарече с една единствена дума – „отвличане”. Отвлеченият човек не може да помогне нито на себе си, нито на околните. Той по-скоро ще пречи, внедрявайки в своите действия цялото това бързане или очакване. И въпросът тук не е в четенето или упражненията, а в метода, върху който трябва да се опрем. Днешният човек, обаче, не може да се опира, тъй като самата идея за опора при него си остава непроявена.Как бихме могли да живеем в днешния ден, когато всъщност живеем в утрешния, или в очакването за него? За да живееш в днешния ден, се изисква определено усилие, а не дневен ред. Става дума за усилие, което трябва да се изгражда – ден след ден. Желанието да бъдеш и възможността да бъдеш – са две различни неща. И, всъщност, доста унизително изглежда, когато човек се опитва да въвлече себе си в някакво действие, чрез което, на пръв поглед, трябва да усвои и придобие нещо, но в най-добрия случай това действие просто фиксира реакциите му, а в най-лошия – продължава да ги развива.
Най-добрите материали по темата
- Лаборатория за развитие
- Цикли на развитие
- Синхронизация
- Концентрация
- Практикуващият - разлика между първо и второ ниво
10 юни 2012
RSS: