Творене в името на творенето

Намирането в процеса, при което се проявява истинския носител на съзнанието, изисква не само определено ниво на преобразуване и чистота, но и осъзнати ориентири. Тези ориентири обаче в много случаи са относителни, тъй като тяхната дълбочина, а следователно и смисъл, са условни на всяко ниво... Творенето в името на творенето представлява всъщност преживяването, напълнено със сила, къде обаче може да ни отведе тази сила без абсолютни ориентири?

Не говори ли безкрайността на процеса на самоусъвършенстване (кристализация) за липсата на абсолютни ориентири като такива? А относителните ориентири са всъщност проява на нивото на силите и тяхното «съревноваване» за оказване на влияние върху процесите. Примери от миналото за това има много. Затова трябва да има смисъл. Или смисълът е само процес? Тогава обаче се нарушава принципът на единството: източник – процес – резултат.

Не на всяко ниво има условен смисъл. Условността е налична само дотогава, докато не променим геометрията на тялото си. Разбира се, това можем да направим чрез синхронизацията или съсредоточаването, но в условията на една агресивна среда, в която ни се налага да се движим, ни е необходимо друго пространство. А него можем да получим, само ако изменим геометрията, която зависи от геометрията на пространството. Само в този случай условността изчезва.

Творенето е процес, който определя взаимодействието на геометрията и съзнанието ви. При това геометрията трябва да зависи от съзнанието, само в този случай може да има творене, тъй като оперирате с пространство, което контролирате. Когато извличаме удоволствие или си играем на напълване на геометрията, която само обезпечава това напълване, не може да има никакво творене. Може да има преживяване на напълването, което всъщност е емоция. Но за този малък фунт удоволствие ще отдадем на пространството енергия, напълно несъизмерима с полученото от това удоволствие.

Човекът се е научил да намира удовлетворение в себеразрушението и се е устремил към самоубийство, тъй като получава краткотрайно преживяване на по-високочестотни състояния, които в същото време нямат форми за съхранение. Тук се причислява и процеса на творчество, при който този оргазъм се разтяга сякаш по-професионално. Един вид вместо еднократен оргазъм, се получава мултиоргазъм. Резултатът обаче е един и същ, разликата е само в количеството на изгубената енергия. Възможно е, разбира се, да се самоунищожиш по-творчески за 20 години, отколкото за 40, но и в двата случая се стига до край.

Ето защо човек трябва да бъде много внимателен с творенето: докато не сме променили геометрията си, не сме никакви творци. Някой друг може и да е творец, но ние не сме, тъй като ни създават и ръководят силите на пространството, което има собствена форма и геометрия и тази геометрия е по-силна от нашата. И докато тя е по-силна, ние не можем да говорим за никакъв ориентир. Затова в тези условия за нас е важен не смисълът, а задачата.

Безусловно трябва да се съгласим, че задачата е процес, но този процес трябва да бъде осмислен! Можем известно време да вярваме в него (какво друго ни остава, като ни липсва сила на съзнанието), но трябва да разбираме как и кога ще се появи това осмисляне. Грубо казано, ако след пет години занятия средностатистическият човек не достигне до разбиране на задачите, над които работи, тогава нещо не е наред.

И между другото процесът има резултат и той е също процес. Тоест редът на закона тук изглежда така: процес – резултат – процес. В този случай ние сме подчинени на знанията, а не стоим над тях.

 

26 май 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


13 0
| 469 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5