Ин и Ян

Ин и Ян са вътрешната природа на пространството, което има три измерения, това е принципът на съществуване на пространството на нашата Земя.

Ин и Ян са равни по степен и представляват пространството в съгласие със зададените им характеристики. Каквото и да правим, накъдето и да сме се устремили, нищо няма да промени тази природа, ако не разберем условията, които ще ни изведат извън понятието Ин-Ян.

Зад прага Ин-Ян може да ни изведе условието Ян-Ин, когато Ин и Ян престават да бъдат противоположности, а започват да представляват една единна сила. Те могат да я представляват единствено в момент на въртене, за което е необходима ос. Ако искаме да се освободим от зависимостта си от Ин-Ян, тогава трябва да започнем да се движим в кръг.

Концепцията Ин-Ян е утопия без яснота и разбиране. Тази концепция е мъртва, тъй като задачата й е да залива пространството, което представлява. Тя залива тялото ни, пространството, в което живеем, самата Земя. За нея, по принцип, няма особено значение какво представлява: планина, река или човек – всичко това е едно. Дори въртенето, което нашата Земя извършва е едно – тя върти всичко. А това е още по-хубаво – да си в единно въртене.

Обаче ако Ин-Ян запълва всичко, тогава какво отличава нещата едно от друго? Отличава ги формата. И макар че всичко е залято от единното, във формите има разлика. А от тези форми важни са онези, които могат да сътворят от това едно различие.

Различието се създава там, където се появява семе, т. е. там, където има нещо ново, способно да се освободи от старото. За това обаче е необходима онази сила, която е не просто рожба на старото. Тя трябва да може да оцелее, т. е. да не стане зависима от това старо в процеса си на растеж и развитие. С други думи това ново трябва да има въртене, различно от въртенето на старото, което е единно. Следователно, ако искаме да разберем Ин-Ян, трябва да се освободим от него, а можем да се освободим от него само чрез въртенето, защото то може да ни потопи в дълбочина, която до този момент е оставала невидима и скрита за нас.

Можем да говорим за концепцията Ин-Ян колкото си искаме, но това не би ни довело до нищо. Можем да говорим за обвивката, но да не виждаме центъра. Когато Ин и Ян се слеят, получаваме нещо друго. И в това друго Ин следи за събирането, а Ян – за въртенето. Разбира се, тук важен е цикълът, но най-важното е, че той обира цялото привнесено многообразие, тъй като самият цикъл се превръща в условна мярка за ритъма, а не времето.

Така временната концепция Ин-Ян не само не е нужна, но е и вредна. А ако разглеждаме нещата през призмата на ритъма, тук двойствеността изчезва напълно и се ръководим от Изначалното.

Откъс от книгата «Отшелникът. Методът».

 

20 май 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


12 0
| 605 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5