Психология на възприятието за ритъм

Ритъмът определя качеството на контактуване на човека с околните, а и със самия себе си. Ако ритъмът се забави или ускори по отношение на личностното, човек ще загуби контакт не само с околните, но и със самия себе си. Следователно, съзнанието, енергията и тялото не участват в личностния процес на развитие, а всъщност следват условията на ритъма, който налага характерна реакция спрямо себе си.

Реалната ценност на живота ни се засилва когато развиваме онова, на което сме носители, а не онова, на което отговаряме. Тук важно е не личностното ни качество, важно е да влезем във взаимодействие с него. Само така ще можем да се задълбочим в познанието, а не да го разширяваме.

Знанието за живота и битуването в живота са напълно различни неща. Ако не се сприятелим със себе си, ще останем не само неспособни да уплътним, но всъщност ще разредим себе си и ще се лишим от жизнените си свойства. Човечеството отдавна се е гмурнало в безличностно съществувание (което се е случило в резултат на ритъма), като при това вниманието му, наблюдението му, тук дори не става дума за съсредоточаване, не узряват в съответствие с процесите, в които сме въвлечени.

В това състояние на неузряване и несъответствие на ритъма спрямо вътрешните процеси – дишането и осмислянето – човек се самолишава всъщност и от правото да се нарича човек. Той може да бъде част от компютър, част от машина, изобщо част от процесите, които регулират поведението на нещо с образа на човек, но същевременно може единствено да реагира афективно на онова, което прави, на онова, което гледа и т. н.

Най-опасното за човека е това, че той създава ръководство за живота си, което не представлява нищо повече от редица реакции спрямо живота и не е истински живот. По този начин човекът, привикнал да пие кока-кола, дори когато разберее или по-скоро реагира на разбирането, че това е вредно, продължава да я пие.

Нищо не влияе днес върху мисловния процес на човека, тъй като той не мисли, а просто реагира на мисленето. Например често се среща изразът «аз знам». Знанието обаче е процес, свързан с опита, а не отговор на поставен въпрос. То не може да се декларира, а може единствено да се следва. Знанието винаги е въвлечено в ритъм.

Ритъмът е формата на всичко. Ако го разбираме, тогава изживяваме минимално времето или максимално – пространството. Ако не го разбираме, то тогава сме временна форма на чужд за природата ни ритъм. Ето защо за хората днес е интересно да живеят живота на други хора, да им дават съвети, независимо дали те са необходими или нежелани.

По този начин ритъмът в процеса на еволюцията е сформирал своя психология – радост, тъга и пр., която определя живота на повечето земни жители. Човек трябва най-малкото да се научи да влиза в контакт с онова, което го кара да използва собственото си наблюдение или внимание, защото в противен случай няма да има никаква възможност да кривне наникъде от този път.

 

06 февруари 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


17 0
| 786 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5