Идеална симетрия
До идеалната симетрия при физическите тела най-много се приближават кристалите, макар че реално тя може да бъде въплътена и от човека, успял да развие равнопосочно силата на енергиите в тялото си. Човек може да усети симетрията единствено в този случай. За тази цел се въвежда и понятието ос. С други думи симетрията е винаги обвързана с наличието на ос.Оста у човека всъщност не е физическо, а енергийно понятие, което разкрива пред нас неподозирани до момента възможности. Променянето и развиването на тялото в пъти, ако не и в стотици пъти, се различава от развитието на тяло, което няма ос. Човек постига невиждано до момента изживяване, свързано с постоянното генериране на енергия в тялото, което се опира на оста.
Симетрията има различни нива и рангове. Те са свързани с ъглите на усукване на енергията. Човек може да постигне 32 симетрични ранга в триизмерното пространство. Дори наличието на една неправилна ос обаче се превръща в особеност у този човек. Оста в човека е физическо понятие, дефинирано от честота на енергията.
Формирайки ос, човек доказва възможността за съществуването на енергия от друг клас в тялото, която се отличава от физическото му състояние и строеж и така се открива възможност за разтварянето на оста като ветрило. Достатъчно е оста да се разтвори повече от 90 градуса, т.е. да се получи тъп ъгъл, за да може човек да се убеди във възможността на не физическо, а енергийно съществуване.
Най-важно е, че при наличие на ос човек получава възможността да натрупа енергия от друг ранг, т. е. да развие в себе си нов кристален модел. Този процес се влияе от законите на пропорциите, тъй като те определят формата на този растеж. Полученият пропорционален модел трябва да бъде кубичен. Впрочем той също е несъвършен, но осигурява едно разбиране на растежа, тъй като в него се съдържат два много важни ъгъла – на 30 и 60 градуса, което позволява на тялото да работи върху разширяването и свиването.
Съвършеният модел е сферата, която дава възможност на човека да постигне ъгъл от 45 градуса, който едновременно може и да развива и да връща енергията. Това обаче е следствие. Най-важното е да се създаде ос – тя е новият ориентир на съществуването. За да постигне оста, човек трябва да разбира тялото си като цялостна структура. Ако по природа тази структура е силно нарушена, тогава трябва да се оттласнем от законите на пропорционалността.
По природа човек представлява двояк модел, ето защо докато не постигнем оста, оставаме неспособни да променим собствения си модел и да възприемем обема, в който ще можем да съществуваме. Дори при наличието на център, няма да можем да бъдем «опаковани» напълно, заради липсата на ъгъла. А ъгълът се получава именно от оста.
При наличието на ос ние не само развиваме възможността да работим с други видове енергия, но и усъвършенстваме молекулярните връзки на физическото си тяло. Измененията, които успяваме да придобием по този начин, изменят съдбата и природата, с която сме се появили на този свят. От този момент насетне ние вече започваме да разчитаме на една по-качествена енергия, която може да ни преобразува девет пъти (можем да се преобразуваме само чрез осемте оси и центъра – това диктуват законите на триизмерното пространство).
Ето защо наличието на ос задава, освен екстатическото състояние на изживяванията, което се получава чрез новосъздадения орган, една прогресивна скала на развитие, където процесите на герениране и трансформиране преобладават над процесите на разрушаване и потискане и дори ги свеждат до нула.
Идеалната система за построяване на ос е системата Багуа, която се занимава с развиването на оста и ориентирането на оста в процеса на себеразвитие.
06 ноември 2011
RSS: