Фигурата на речта

Речта отдавна е престанала да бъде форма на общуване за нас. Човек в наши дни не изразява думите, а просто използва една от словесните форми, която му помага да реализира преживяването на дадения момент. Фигурата на речта отдавна е заменила самата реч. Зад всяка фигура стои едно от 12-те вида преживявания и колкото по-грубо е то, толкова по-проста е фигурата. В този случай аз говоря за съвсем друго ниво на познание, което линейното мислене не е в състояние да разбере. Но дори и за него то има своя фигура, която му казва: „тези знания са прекалено езотерични“, т.е. не са за твоя ум.

Неразбирането на каквито и да било знания вече не води човека към въпроса: „Защо приемам определението за тази фигура, след като изобщо не разбирам смисъла на казаното?“. Фигурата на речта отдавна вече се е превърнала в клетка, която експлоатира съзнанието му. При това с нея свикват дори и образовани хора, които се занимават с колекциониране на такива фигури в своите лексикони. Изказвайки различни „фигурни“ съображения, човек, освен че усилва зависимостта си от тях, помага за формирането и укрепването на „фигурно“ мислене и в обкръжаващите го хора.

В днешно време вече не е достатъчно само да се стремим да излагаме своите мисли ясно и точно. От една страна, защото може да усилим зависимостта си от една от фигурите на мислене, а от друга – защото трябва да разбираме, че нас вече ни възприема не човешкият мозък, а фигурата, която го управлява. Съзнанието, което не умее да оперира с пространството и с определени схеми, не може да бъде наречено съзнание.

В зависимост от това към какъв стил се придържа човек, фигурата го ограничава в рамките на своите характеристики, извън които съзнанието просто не може да излезе. В тази ситуация съзнанието в най-добрия случай се ограничава с определено погранично състояние, което го хвърля в някакви афектни форми, за да може след това отново да се върне в своята фигура. Но всичките тези нееднократно повтарящи се „фигурни“ афектни състояния, с времето създават определена зависимост и привързаност на тялото към това, което дава на човека дадени преживявания (следователно и желание).

Фигурата се нуждае от енергийни „впръсквания“, защото тя представлява един обемен модел, на който му е необходимо движение, което всъщност кара човека да говори, отговаря и реагира на събития в определен ритъм, който удовлетворява тази фигура, и с даденото усилие и реакции, които получаваме от процеса на речта. Това включва нашите вътрешни реакции и тези на обкръжаващите ни.

Днес е много сложно да се измени статусът на съзнанието, тъй като това ще изисква най-малкото продължително време. А тъй като системата на защитата и оправданията е отгледана отлично, тя е способна във всеки един момент да даде обяснение или да предизвика реакция в човека на всяко случайно появило се революционно мислене. Бягството от собствената му фигура ще бъде кратко и съзнанието му отново ще бъде заключено в пространството на забравата.

 

Препоръчани материали по темата:

 

 

 

 

23 април 2011

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


12 0
| 898 прегледи |
Етикети:

Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5