Подхранване с кристали

Подхранване с кристали
Автор: Бен Челеро
Тема: Хранене на бъдещето
Година на публикуване: 2013
Цена: 100.00 EUR

Една от версиите за произхода на човека гласи, че човекът произлязъл от кристала, който отделил първото семе. Какъв е бил този кристал трудно може да се определи днес. Възможно е той да е отговарял структурно на янтара, както смятали римляните или в частност Плиний Стари, който определил не само структурата на кристала, но и аромата му. Възможно е впрочем да не става дума само за един кристал, а за цяла група. Според Йоан Богослов човек е изграден от дванадесет кристала, които образуват тринадесети – душата му.

Ако приемем, че кристалите са станали всъщност първообразуващите форми за човека, тогава разбираме защо хората са започнали да опознават структурата на пространството и да го описват по аналогия със структурата на кристалите. Хората възприемали всичко, което ги заобикаляло, като елемент за въздействие върху пространството, тук определени оси и ъгли показвали как различните форми влияят върху пространството - като този тип възприемане било аналогично на човешкото възприемане на кристалите. Тук, разбира се, трябва да отбележим, че възприемането имало тогава природни, а не битови функции.

Древните хора разглеждали света от гледна точка на минерализацията. И ако приемем, че човекът е произлязъл от кристала, тогава целият му живот може да се разглежда от гледна точка на кристализацията. Човекът и животът му били разглеждани в съответствие с определен вид кристална структура.

Самото възникване на кристалите имало небесна, земна и човешка природа. На земята те били най-често свързвани с водата, небето и планините. Формообразуването на човека като цяло най-често било разглеждано във връзка с определени планини и кристали. Планините били разглеждани от позицията на тялото. Планината можела да има митичен (т.е. символичен първообраз) и човешки аспект. Древнокитайският ръкопис на Сан Хейдин „Древни сказания за планините и хората” (V век пр. н. е.) например говори именно за съответствието между планините и хората.

Корените на самата наука за кристалите всъщност ни връщат чак в древността при китайците и при египтяните, които провеждали множество различни опити с кристали и камъни. Такова сериозно отношение към камъните срещаме, разбира се, и в латиноамериканската, келтската и индийската култури. Най-чувствен аспект, свързан с преживяването и вкуса, намираме у древните гърци (Теофраст), а след това и при римляните (Плиний Стари).

Впоследствие разбирането за камъните било подчинено на възприемането на кристала като философски камък, т.е. камък, който може да генерира енергия. Първите, обърнали внимание на този факт, вероятно са арабските алхимици ал-Бируни (973 – ок. 1050) и Авицена (980 – 1037). Голяма част от работата на тези алхимици обаче била засекретена от суфийските мистици. Според една от версиите, между другото, известният Граал също бил тълкуван като определен вид кристал, вероятно цинобър или винен камък.

В средновековието алхимиците се опитвали да получат от кристалите безкрайна, неограничена енергия. Тук трябва да отбележим, че тайната на кристалната структура на минералите не дава покой на различни изследователи, мистици и учени дори до днес, въпреки факта че в началото на XX век кристалната структура бива определена научно и физически.

1669 година се счита за годината на появата на науката кристалография, благодарение на работата на Еразъм Бартолин и Николай Стенон, които обобщили знанията за кристалите и описали собствения си опит по темата.

Самата наука за кристалите се появила благодарение на труда на норвежкия учен Виктор Мориц Голдшмидт. Именно тази наука ни връща към първоначалното разбиране на кристалите като камъни, които имат тяло, т. е. структура. Като цяло науката за поведението на кристалите говори за тях като за живи организми, а самото им поведение не се оразличава от поведенческата структура на човека. Разликата е в това, че енергията в кристала е по-съвършена и по-високочестотна. Кристалите започват да се разглеждат геометрично, така както са ги разглеждали древните. Ако този подход се сравни с даоистката концепция, тогава той може да се приеме за нейно научно доказателство.

На човека, фактически, отговарят 12 вида кристали, като всеки от тях има от енергийна гледна точка 7 части. Осем от тези кристали могат да изведат човека от временното пространство в безвременното. Всички те се наричат с едно общо название – цинобър. Вътре в тях има три съвършени ритъма, описвани чрез три кристала – златото, среброто и един от кристалите, който отговаря на конкретния човек (например елмаз) и го свързва с нефрита като съвършен генератор на енергия.

Така изкуството за превръщане на метала в злато, което сме онаследили от средновековните алхимици, е понятийно обусловено от прекристализирането, което може да бъде свързано както с вътрешното подхранване, така и с преустройването на структурата на самото тяло (в съответствие, например, със структурата на ясписа или на златото).

Този тип отношение към кристалите ни отвежда назад през вековете към най-великата от всички велики фигури – Хермес Трисмегист. На него именно се приписва основната концепция за възприемане на Великото чрез пространствената геометрия, като тази концепция включва всъщност не само принципите на геометричното пребиваване, но и на геометричното преобразуване. Вече въз основа на този тип възприемане, Платон въвежда първите знания за подхранването с кристали, като ги свързва с подхранването на основните пет вибрационни групи или тела, които всъщност представляват пет правилни многостена, способни да генерират енергия.

Тук с други думи вече става дума за допълнителен източник на енергия, която можем да усвояваме. Концепцията на Платон се свежда до идеята за подхранването на душата, като за основен източник се използват фините процеси, свързани с по-високочестотните характеристики на пространството. Между другото, такъв е моделът според Платон и на мисълта.

Подхранването на мисълта е аналогично на подхранването на геометрията, за което ще поговорим още малко. Платон отдава голямо значение на опознаването на геометрията като превъплъщаваща субстанция, способна да се преобразува девет пъти. С други думи тук е представена идеята за формирането на сферата. И тъй като в теорията за храненето на бъдещето голямо значение се отдава на идеята за подхранването на съзнанието и използването на съзнанието за възприемането на високочестотната храна, Платон се превръща в основател на идеята на подхранването на мозъка като средство за формиране на духа, на душата.

Ако се задълбочим допълнително в идеите на Платон, например, през призмата на Евклид, ще стигнем до мисълта, че във времената на Платон геометрията и формата представлявали същността на едно и също нещо – на кристализацията. С други думи кристалите, както ги възприемаме днес, били по-скоро част от геометрията и се възприемали преди всичко през призмата на геометрията. Това послужило и като основа за форматирането на пространството именно по геометричния признак, т. е. за разделянето на пространството на крайно (плоско) и вечно (обемно).

В съчиненията на Евклид за деленето на фигурите откриваме всъщност идеята за класифицирането на пространството. А в съчетание с Епикур, който има огромен принос за теорията на познанието, получаваме възприемане, което формира геометрията и формата, а това е много важно за изучаването на йогата на храненето, тъй като на високочестотното ниво вече можем да говорим не за вкус, а само за възприятие.

Като свържем съзнателното усилие с възприятието, получаваме модела на подхранването с кристали, при който именно умението да се настроим към възприемането създава онази реалност, онази истина, от която трябва да се ръководим. С други думи тук говорим за натурфилософия, която всъщност лежи в основата на разбирането на храненето на бъдещето – йогата на храненето, в която се основаваме върху времето, пространството и ритъма, представляващи различните субстанции и закони за живота на материята.

Като свържем мисълта и възприятието, получаваме най-важния критерий за истината, свързан с преживяването. Когато получи този критерий, човек се оказва способен да възприема устойчиво не само временните, но и извънвремевите процеси. А извънвремевите преживявания са постоянни по природа, тъй като зависят само от вътрешното преобразуване и именно тук се крие същността на кристализацията.

Много важно било разбирането на древните за движението на кристалите, за тяхната независимост от външните величини. До тази идея стига Хипарх още две столетия преди новата ера.

Учението на Менелай Александрийски, обединяващо разбирането за геометричните фигури и сферата, се смята като цяло за особено радикално. Като представя идеята за осемте пространствени фигури, Менелай Александрийски изразява идеята за живота на кристала в пространството. Ако впишем тялото си в кръг, тогава получаваме също осем фигури. Как се получават те?

Ако разглеждаме тялото не като физически обект, а като форма, в която енергията циркулира, тогава получаваме три кръга. Един от тях се образува от кръвообращението, като тук кръвта се явява носител на базовата енергия. След това имаме енергията, образувана благодарение на взаимодействието на осемте системи на тялото (те в действителност са седем, но заедно създават още едно движение, тъй като живеем в триизмерно пространство).

Циркулацията идва от допълнителните източници в тялото ни, в които енергията може да се преобразува. С други думи в нас съществуват също осем сферични триъгълника. Всеки триъгълник изразява свое собствено пространство, т. е. на теория той може да се кристализира. Но тъй като тялото ни е несъвършено, ние не изразяваме резултата. А пространството го изразява и така в крайна сметка получаваме кристала или кристалната есенция.

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

1461
Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5