Дяочан

Дяочан (貂蝉, Diao Chan) е една от четирите легендарни красавици на Китай. Съгласно преданието тя била толкова красива, че Луната смутено се криела зад облаците, когато я сравнявали с лицето на Дяочан. Заради това красавицата получила второто си име – Би Юе (Засенчилата Луната, Bi Yue, 闭月).

За време на нейното раждане се сочат различни години: 161, 169 или 176 г. Всички те обаче попадат в периода на династията Източна Хан, още известен като Трицарствие (25 – 220 г.), белязан от войни и дворцови интриги.

Дяочан е символ на начина, по който жените били възприемани в Древен Китай: там женското съвършенство и красота се оценявали по определени параметри. Жената била схващана в контекста на пространството и колкото по-високи били нейните качества, толкова по-съвършено пространство създавала тя във възприятието на мъжете. Дяочан в този смисъл се представя символично: идеята някой мъж да я вземе за жена или наложница била равносилна на това да си създаде съвършени условия за съществуване.

Красотата на Дяочан била свързана с изкуството за спиране на времето. Заслужава внимание фактът, че идеята за борбата с хаоса в романа „Трицарствие“ (三国演义, San Guo Yan Yi, Сангуо Ян И), написан от Луо Гуанджун (罗贯中, Luo Guan Zhong, 1330 – 1400 г.) е символично свързана тъкмо с образа на Дяочан.Дяочан е пазителка на тайните на раждането и смъртта. Тя притежава знанията за деветте окръга, свързани с даоистките доктрини за прехода през деветте вида енергии, които изменят временното състояние на човека в безвременно.

Също така нейните знания са свързани с „Изкуството за приемане на кайсии и праскови“, което означава подхранване с енергиите Ян-ин и достигане на енергиен баланс.

Нейната способност да управлява пространството станала основа за най-различни гледни точки в даоистката традиция. Умението на Дяочан да се превръща в различни герои объркало изследователите, които спорели за нейната действителна самоличност. Наричали я Богиня на Луната, Представителка на Дракона и понякога дори Мъжът, който се прикрива зад женската красота.

Изкуствата на Дяочан или „Четирите идентификации“, били следните:

  • Способност да се настройва за всякакви задачи и да ги реализира.
  • Липса на възприемчивост към мръсна енергия: Дяочан била способна да се намира в състояние, в което грубите енергии не я засягали. Тази нейна способност била свързана и с изкуството на съвършения танц.
  • Сияйна настройка. Дяочан владеела изкуството да засенчва с красотата си самото сияние на Луната, а тялото ѝ съществувало по законите на безвремието. Също така тя владеела изкуството да преобразува сексуалната енергия. За това умение съществуват две версии: едната го свързва с девствеността на Дяочан, а другата – с виртуозното владеене от нейна страна на Изкуството на брачните покои.
  • Подхранване с деветте качества на свещената гъба.

 


Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

459
Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5