Уей Хуацун

Уей Хуацун, позната още като Уей Сянан (Wei Hua Cun, Wei Xian An, 251—334) е една от основателките на даоистката школа Шанцин (Shang Qing). В даоистките книги я наричат „Първоначалната управителка на виолетовата пустота” (紫 虚 元君, Zixu Yuanjun) или госпожа Уей от южната Свещена планина (南岳魏 夫人, Nanyue Weifuren).

Уей Хуацун е родена през 251 г. по време на управлението на династията Дзин в град Дзинин (Ji Ning), окръг Жънчън (Ren Cheng), провинция Шандун (Shan Dong). Баща й Уей Шу (Wei Shu) бил държавен чиновник.

От най-ранна възраст Уей Хуацун четяла даоистките трактати и заучавала по слух писанията на Лао Дзъ и Джуандзъ, повтаряйки ги напевно. На 12-годишна възраст вече била научила всички текстове и можела да ги цитира без да гледа в книгите. Често пракиткувала «гълтането на жизнения дъх», като се въздържала от приема на треви и друга храна и се занимавала с култивиране на живота, на вътрешното си съсредоточение и покой. След като придобила дълбоки познания в областта на даоистката практика и теория, Уей Хуанцун дала обет да помага на хората и да проповядва учението на даоизма.

Когато станала на 20 години, Уей Хуанцун често ходела в горите да събира различни билки и растения, от които да приготвя лекарствени препарати по рецепти на даоистката медицина. Всеки път когато измислела ново хапче или отвара, тя ги изпробвала първо върху себе си, за да види дали няма някакви странични ефекти и едва след това давала лекарството на своите познати да се лекуват.

Благодарение на продължителната консумация на билки и растения, физическото тяло на Уей Хуацун започнало да се променя. Тя например изгубила необходимостта да приема обикновена храна, т.е. спряла да се храни с треви, плодове и зеленчуци.

Когато Уей навършила 24 години, баща й я накарал да се омъжи за образован мъж на име Лю Вен (刘文, Liu Wen). Така бащата на Уей искал тя да изостави даоистките практики и да се откаже от мечтата си да стане безсмъртна.

След брачната церемония Уей Хуанцун наистина се принудила да изостави практикуването на Дао и приготвянето на различни отвари. През първата и втората година от брака тя родила двама сина. Децата кръстили Лиу Пу (刘 璞, Liu Pu) и Лиу Ся (刘 瑕, Liu Xia). След като синовете й отраснали, Уей заживяла в една тиха стая като посветила цялото си време на култивирането на дао. По-късно тя станала свещенослужителка в даоистката школа «Небесния учител» (Tianshi).

Веднъж през 288 г. 37-годишната Уей Хуанцун си била у дома и четяла книга. Изведнъж тя видяла от небето да се спуска група безсмъртни и божества. Преодолявайки моментното си объркване, Уей веднага приготвила олтара и благовония, за да приветства неочакваните гости.

Един от гостите, влезли в дома й, носел вързоп с книги и свещени предмети, който подал на Уей Хуанцун. Тя поела вързопа и замряла в недоумение. Тъкмо когато се окопитила и решила да зададе въпрос, към нея се приближил безсмъртният, известен с името Цин Сюи Ван Бао (清虚 真人 王褒, Qing Xu Wang Bao). Той й казал, че всички са дошли, за да й предадат необходимите знания и навици, така че в бъдеще да стане учител и проповедник.

Сред даровете имало и том с даоистки текстове, който залегнал в основата на Шанцинския даоизъм – в частност трактатът «Жълтият двор», който подробно описвал форма на медитация, свързана с визуализиране на божествата в тялото на адепта. Тази практика се превърнала в основополагащата черта на Шанцин.

След като чула думите на Ван Бао, Уей Хуанцин се трогнала и се преклонила пред него, приемайки го за свой Майстор. От този момент насетне в определен момент от месеца различни божествени същности се спускали в дома на Уей, за да я насочват в обучението й.

След като в продължение на няколко години Уей усвоявала учението за тайните духовни навици, тя ги записала в първото писание на школата Шанцин, известно като «Шанцин Дзин» (上清 经, Shang Qing Jing). От този момент насетне всички последователи на учението изучават този текст в определен порядък, за да разпространяват културата на преподаване на даоистката школа Шанцин.

Школата Шанцин понякога бива наричана мистическа форма на даоизма, тъй като в нея човешкото тяло се приемало като микрокосмос, съдържащ енергиите на универсума, които могат да се осъществяват чрез екстатическо единение с божественото. Това учение отделяло на култивирането на физическото тяло много по-малко внимание, отколкото на медитацията и употребата на билки и отвари, актуални в най-ранните форми на даоизма.

В късните си години Уей Хуанцун посветила по-голяма част от времето си на преработването и редакцията на древният даостки трактат „Хуан Тин Дзин” (黄庭 经, Huang Ting Jing).

През 334 година Уей Хуанцун придобила безсмъртие и в последния ден от живота си пред очите на много свидетели се възнесла на небето. След като станала безсмъртна, Уей получила официалната титла Дзъ Сю Юан Дзюн Нан Юе Уей Ху Жън (紫 虚 元君 南岳魏 夫人, Zi Xu Yuan Jun Nan Yue Wei Fu Ren).

В 19-тия том от «Джънгао», «Записките на усъвършенстващия се» (真 诰, Zhengao), пише, че през 364 г. от н. е. госпожа Уей се спуснала от небесата, за да предаде свещените писания на школата на Висшата Яснота на своя ученик Ян Съ, който ги предал на Сю Ми (Xu Mi) и Сю Хуей (Xu Hui).

30 години след възнесението си Уей Хуанцун била призната за първия «патриарх» на шанцинския даоизъм и като безсмъртна станала източник на постоянни откровения. Школата се разположила на планината Мао, на юг от Нанкин. Благодарение на това станала известна като Маошанската школа.

Между шести и десети век учението Шанцин се превърнало в най-известната даоистка школа и се сдобило с подкрепата на двора на династия Тан. Смятало се, че писанията на Шанцин имали високи литературни качества (за разлика от предходните даоистки трудове), а ярките им езотерични образи се превърнали в източник на вдъхновение за много художници и поети.

 

Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

436
Във вид за печат
top
Notice: Undefined index: GetCode in /home/olegcherne/public_html/common/descriptor_parser.inc.php(191) : eval()'d code on line 5