Робърт Бойл
Робърт Бойл (Robert Boyle) е роден на 25 януари 1627 г. в Лисмор (Ирландия) и умира на 30 декември 1691 г. в Лондон. Той е виден химик, физик, богослов и философ-натуралист. Аз смятам, че най-важният принос за развитието на човечеството са неговите изследвания, свързани със съответствието между времето и пространството. А това, на практика, не е нищо повече от опита на човек да освободи себе си от времевата зависимост, т.е. да осъзнае процеса, свързан с безсмъртието на душата му. Освен това, обаче, се повдига и въпроса за целостта на макрокосмоса. В действителност, във времевите отрязъци няма кой знае какво особено значение това, дали Вселената ще е цяла или не, както всъщност и въпросът, дали Земята е кръгла или плоска.
Интересното в този случай е, че в течение на своя живот Бойл изпитва върху себе си въздействието на всички закони, от които неговият разум бива озадачен – от времевите въпроси за морала, поглъщащи неговото съзнание, когато се намира във времевата юношеска зависимост, до физическите характеристики на въздуха и свързаните с тях процеси на изгаряне, напълване (дишане) и предаване на звука. Но като цяло, резултатът от всичко това, както ни е известно, е законът на Бойл-Мариот, който гласи, че при постоянна температура обемът на газа е обратно пропорционален на налягането.
В друго важно, по мое мнение, събитие се превръща и оживлението, което Бойл успява да предизвика около теорията на Платон за четирите елемента (земя, въздух, огън и вода) и трите пространствени принципа на Парацелс, които извежда от херметичния закон за съществуването на частиците (сол, сяра и живак), при който Бойл взима за основа напълването на обема на частиците и тяхното движение.
Всъщност, той успява да оживи статичните алхимични закони. И макар да съществува мнението, че Робърт Бойл подлага на критика вече съществуващите херметични закони, всъщност, той не е съгласен единствено с начина, по който биват интерпретирани и разбирани. Именно в това се крие не просто разликата, а най-важното – задълбочаването в разбирането на херметичните принципи, с чиято помощ, по непотвърдени данни, той успява да създаде философския камък.
Именно тази идея заляга в основата на доказателството за физическото съществуване на Бог. Всъщност, самата идея, свързана с познанието за движението, което поражда материята, както и обратното – как материята поражда движението, е толкова революционна (дори и в наше време), че всичко това прави Бойл да изглежда като истински пазител на философския камък. На практика много от нещата, които знаем са непълни и можем единствено да правим догадки, изучавайки последователите на Бойл, такива като Джон Лок и Исак Нютон. Изведените закони, съдейки по всичко, биват интерпретирани от Робърт Бойл малко по-другояче от начина, по който много хора ги възприемат днес.
Това обаче е един наистина голям проблем за цялата наука, защото понякога самата идея, всъщност, е много по-важна от нейното доказването, тъй като се превръща в двигател за търсенето. Разбира се, бихме могли и да приемем факта, че всички закони вече са били установени и трябва единствено да вникнем в тях, с което, всъщност, се е занимавал и самият Бойл, взимайки позицията за съществуването на Бога като даденост, или като константа, без да се привързва към вярата или безверието.
За това именно говори и неговият закон, в който за постоянна маса и температура се разглежда ликът на константата, или Бога(когато налягането и обема са обратно пропорционални). Имайки постоянен Бог, тогава е възможно той да бъде увеличен или намален. Това, всъщност, обяснява и факта за съществуването на множество различни богове, ако се вземе за условие това, че увеличаването или намаляването трябва да има свой ритъм. А ритъмът, от своя страна, представлява разделяне на усилията, тоест разделяме обема на пространствени ъгли.
По този начин, определяйки лоста като налягане, получаваме максимално количество богове – 12. С други думи, боговете, зависещи от обема, се намират в дванайсет композиции. Но можем да приемем също, че и усилието е божествено, и тогава имаме ускорение и още една композиция от 14 набора богове. Но смисълът тук, разбира се, не е в математическото изчисляване на боговете, а в особеността на Бойл, който се стреми да докаже това, предлагайки, всъщност, теорията за пределите.
В действителност, представата на Бойл за божественото изисква определена опора за съзнанието, а не просто вяра, което вече води до определението за душата, където той отново взима за основа обема, или количеството от частици, привеждащи душата към движение.
RSS: