Кетцалкоатъл
Кетцалкоатъл, пернатият Змей — това е формула, свързваща силата на Земята, представена от тотема коатл, и силата на Небето, представена от тотема кетцал. Този образ се е превърнал в своеобразен символ на трансформацията в традициите на маите, запотеките, толтеките и ацтеките (макар и при ацтеките той да представлява повече Бог, отколкото човек, както е било в първите племена на маите).
Формирането на знания, от които се възползва Кетцалкоатъл, е свързано с олмеките. Тези, така да се каже, "каучукови знания", свързани с възможността за компресиране и преобразуване на напрежението, ни демонстрира великият Пернат Змей, издигайки себе си от човешко състояние до нивото на Бога.
Кетцалкоатъл е познал и усвоили основните форми и свойства, с които човек може да си взаимодейства: силата на Ягуар. Всъщност чрез него човек може да се противопостави на тотемната сила, т.е. може да я регулира и управлява, вместо да й се подчинява и й служи. Кетцалкоатъл притежава онова знание, което е заложено в основата на двадесетте най-големи символа на маите, описващи кода на преобразуване на енергията и които не са просто календар, както обикновено се смята.
Символите на маите са код, който води до съвършенство. В действителност към него може да се причисли и идеята за съвършения човек, свързана с името "Толтек." Т.е. понятието "Толтек" се разглежда тук не като етническа група, а като функция — функция на борбата с низовите начална или чичимеките (Chichimeca), които представят низовите нива на състояние (също възприемани вече не като етническа група, а както качество на едни или други хора). Всъщност те образуват една относително низова етническа група, позната ни днес като ацтеки, които със своите суеверия и съпротиви са сътворили доста излишни неща.
До известна степен ацтеките са римляните Мезоамерика. С тях идват зависимостта и страха от смъртта, или от Тескатлипока (Tezcatlipōca), “Носещия смърт”. Нему са противопоставяли съзидателната сила на Кетцалкоатъл, когото са възприемали вече не като човек, а като бог. Единственото нещо, което те са запазили и наследили, така да се каже, в чист вид, е възприемането на пространството, чийто символ за тях бил Теотихуакан (Teōtīhuacān).
Въпреки това те внесли объркване в разбирането за Петте Слънца. Т.е. знанието, които Кетцалкоатъл представя като процес на преминава през Петте врати и Петте слънца, било грубо премахнато от тях. Затова и са се загубили във времето и пространството и просто са прекопирали символите и боговете на маите и толтеките, като леко да се коригирали и частично са променили имената. Разбира се, в момента на поява на ацтеките са се променили ритъмът и плътността на Земята, а познанията, използвани от Кетцалкоатъл, станали за тях трудно достъпни. В резултат на това самият Кетцалкоатъл станал част от определена митологична същност.
Толтеките се опитвали да възстановят знанията на Кетцалкоатъл. Те всъщност създали и последната система от знания, която разпокъсано и отчасти достигнала и до нас. Именно на толтеките принадлежи разбирането за развитието на енергиите, свързани с честота от 260 Hz. Впрочем системата от знания, разработена от Кетцалкоатъл, завършва на 22-ри декември, 2012 година.
Основа на знанието на Кетцалкоатъл е умението да се увеличи силата и енергията, което му дава името ТопилцинКетцалкоатъл (TopiltzinCēĀcatlQuetzalcōatl) — "Този, който контролира силата". Кетцалкоатъл е можел да обедини три сили, с които човек взаимодейства: силата на Земята, силата на Небето и своята собствена сила. Затова и се възприема като Триединния Бог. Всяка сила има свое име и, съответно, божествен статус. Тонакатекутли (Tonacatecuhtli) — представлява най-съвършената сила в пространството, равна на 260 Hz, с която може да взаимодейства разума на човек. Тя се нарича Тринадесетото небе. Това е място, където нищо не може да бъде подложено на унищожение. Именно там живеят тези, които хората по-късно ще нарекат "богове".
Мишкоатл (Mixcoatl) — силата на трансформацията, водеща до разбирането, че това, което се променя в природата, се променя и в човека. Именно владеенето на силата на Мишкоатл довело Кетцалкоатъл до разбирането за Тринадесетото небе, което той завещава на хората.
Осъзнаването на възможността за управление не само земните, но на небесните сили, превърнало Кетцалкоатъл в свръхчовек. Въпреки това разбирането на Мишкоатл може да бъде малко подценено, като му се предаде значение на контрол върху тотемните сили и тогава мястото му ще бъде заето от Тескатлипок, който се свързва с промяната и мъждукането на звездите.
Но, разбира се, най-важното тук е, че Кетцалкоатъл, който е роден от смъртна жена на име Чималман (Chimalman) (макар че е притежавал специални заложби), предоставя пространство, което той определя като отправна точка в развитието по пътя на Утринната звезда, т.е. към Тринадесетото небе.
Където за едно се е взимал ориентирът-стрък от захарна тръстика,
За две — триене, действие, кремък,
За три — четирите посоки или заека
За пет — шест качества, развивани при удържане на ориентира,
За шест — шестте възможни промени от триенето на кремъка,
за седем — колиба, способността да задаваш честота
За осем — увеличение на посоките от четири на осем,
За девет — постигане на концентрация.
Но за девет трябва контролирана форма, пространство, което Кецалкоатъл посочил в район, известен като Тула (Tollan), където създава съвършения индианец, а той от своя страна — етноса на толтеките.
Впрочем не трябва да се бъркат толтеките, представляващи сами по себе си идеята за съвършения индианец, с етническата им група с подобно название. Даденото място ражда девет имена, които представляват земните свойства на Кетцалкоатъл. Това са Чалчиутланецин (Chalchiutlanetzin), Иштлилкуечауак (Ixtlilcuechahuac), Уецин (Huetzin), Тотенеу (Toteneuh), Накошок (Nacaxoc), Митл-Тлакомиуа (Mitl-Tlacomihua), царица Шиуикеницин (Xiutzaltzin), Истакалцин (Iztaccaltzin), Топилцин (Topiltzin).
Те обикновено са описвани като управниците на Тула. В действителност въплъщават в себе си определени свойства на пространството, които трябва да притежава всеки, който се стреми към Тринадесетото небе. По този начин Тула е специално място, където истинските толтеки биха могли да се усъвършенстват.
Всъщност от тази позиция можем да наречем и Кетцалкоатъл толтек. И тъкмо от Тула Кетцалкоатъл отива на Тринадесетото небе.
Тула, от своя страна, се разглежда и като място, където се намира и входа към индианската Шамбала — Яшчилан (Yaxchilán) (едно от имената на индианската Шамбала, която също била построена от маите във вид на град). Впрочем от Тула има и вход към подземния свят — Миктлан (Mictlan), който също е посещаван от Кетцалкоатъл, изучавайки различните типове хора, живели в различни времена.
Основната цел на Кетцалкоатъл била постигане на трансформация на костите, които са били основна пречка за постигане на най-високо небе. За тази цел той изследвал природата на седемте вибрации, където последната давала възможност за трансформиране на костите.
За да се постигне това, Кетцалкоатъл се е възползвал от възможностите на шестте посоки, където горе и долу (силата на Утринната звезда (Тлауискалпантекутли) и силата на Вечерната звезда (Шолотл)) той наричал "ос" и й дал името си — Кетцалкоатъл. Освен това той задал четирите посоки и центъра — Апантекутли, Уиктолинки, Тепанкиски, Тлаллапанак, Цонтемок.
Между другото, едно от изкуствата за укрепване на костите била играта с топка. Друг важен елемент било създаването на божествена напитка, подчинена на силата на водата — Тлалок (Tlaloc), нещо, което след това дава живот на такива напитки като пулке (pulque), мескал (mezcal) и текила (tequila).
През 980 г. Кетцалкоатъл създава затвореното пространство Тула. Камъните, до които се е докосвал, съхранили неговите отпечатъци.
Кетцалкоатъл бил в състояние да прелази през планините и да промени костите на жителите на Тула. Смята се, че той разкъсал чудовището Тлалтекутли (Tlaltecuhtli). Той определил и условията за развитие на съвършения човек за 676 условни години (тринадесет 52-годишни цикли).
RSS: