Виктор Василиевич Кузнецов
За този човек бих могъл да напиша много. Всъщност, смятам, че го познавам по-добре дори и от самият него. Дълги години, капка по капка, през пот и кръв, аз попивах всички негови думи и действия.
Това е човек, който приемам за свой учител. И именно той успя да ме обучи на най-висшето изкуство – изкуството на обучението, благодарение на което успях да отворя много врати към познанието. Трябва да поживеете няколко години заедно с него, а може би дори и десетилетия, за да може наистина да разберете това, за което ви говоря, и чак тогава ще придобиете необходимото търпение и дисциплина и ще бъдете със сигурност готови за реалното познание.
Олег Черне
Василич (по този уважителен начин Виктор Кузнецов бива наричан от своите ученици) е роден през 1949 година. Той стъпва на пътя към постигането на майсторство в бойните изкуства преди повече от 40 години и впоследствие става един от най-известните майстори по тайдзи-цюан в Русия. Днес доста руснаци практикуват тайдзи, но далеч не всички знаят, че именно Василич е този, който през 80-те години вкарва това изкуство в Русия. Той действително е истински майстор по туй-шоу и, като такъв, е един от най-видните в света.
Василич е “затворник” на бойните изкуства, тъй като през целия си живот ги разглежда през призмата на принципите на “слушането” и “събирането”, а реалният живот е подобен на война, в която всичко е свързано с разрушение, и човек за да може да оживее трябва да използва всяка една възможност и да пресмята всяка своя крачка.
По-голямата част от своя живот живее така, че все едно е в гората, където може да разбере истинската природа на нещата и да бъде искрен към самия себе си, и където всъщност е сам самичък, насаме със своите умения. Взискателността към самия него успява да накара много видни бойци да искат да бъдат в неговата компания и да общуват с него. Подходът му към изучаването на туй-шоу е типично руски: винаги, когато среща някой друг майстор на бойните изкуства, той се старае да го напие и да го предизвика на двубой. И така, всъщност, нито веднъж не е бил побеждаван, защото само да почувствал, че неговият опонент има добри умения в борбата, веднага започвал да се сприятелява и да се учи от него. А ако това не му се удавало, тогава никога повече не се срещал с този майстор. Това е неговата принципна позиция – животът е кратък и развитието на определено майсторство от високо ниво изисква много време. Той осъзнава, че може да се учи от своите врагове, а ако пък някой има повече сила, тогава приема това като причина да подобри своите собствени методи и умения.
Василич е учител, който винаги е готов да експериментира и да вземе нещо от своите ученици, ако разбира се види, че наистина има какво да се вземе от тях. Неговите методи по време на тренировки не са меки и успява да създаде впечатлението, че все едно при всяко свое движение се бори със самия себе си. Както всеки истински майстор, така и той, си има своя собствена жизнена позиция и ако се опитам да я охарактеризирам с една единствена фраза, то би била следната: “позицията на свободата”, същата като тази, която приема и “затворникът”, желаещ да избяга от затвора.
Можем дълго да говорим за философията и идеите на туй-шоу, но понякога забравяме, че основният принцип се явява именно това да съхраним себе си като ученици в него, а значи – да не се отнасяме повърхностно към знанията и да не губим напразно своето време. Тези качества, всъщност, довеждат ученика до разбирането за това, че трябва във всеки един момент да бъде готов да победи преди всичко самия себе си.
Тези, които се занимават при Виктор Кузнецов в продължение на няколко години, а дори и на няколко десетилетия, твърдят, че всички негови движения не са просто определени похвати в туй-шоу, и не са просто насочени към постоянното задълбочаване на разбирането за същината в похватите на бойните изкуства, а най-просто казано – философията на живота “а ла Кузнецов”.
RSS: