Безмозъчен означава несъсредоточен

Ако съзнанието ни не е центрирано, ние не можем да развиваме симетрично тялото си, тъй като енергиите се разпределят неравномерно. Центрираността на съзнанието е свързана или с пълното му бездействие, или с изработването на сили на сцепление. Всъщност, колкото и обидно да звучи това за онези, които развиват мозъка си, по отношение на енергийните показатели, за тялото състоянието на не-мислене е равнозначно на състоянието на мислене. С други думи «безмозъчен» е онзи, който не се е научил да мисли нормално или онзи, който бива отвличан от състоянието на без-мислие от различни мисли.

И двете състояния са опасни за човека, тъй като, на първи план, те създават асиметрия в развитието на мускулите, която след това влияе на цялостната симетрия у човека. Асиметричният човек е неспособен да опознае законите на центрираността и да постигне изживявания от по-висш порядък (за което всъщност отговаря симетрията).

В несиметричното тяло ляво-ориентираните аминокиселини не могат да осъществят пълния цикъл, което всъщност става причина за неправилното развитие на тялото. Същевременно дясно-ориентираното ДНК също е ограничено от временната ни природа. С други думи в тези условия заложеното от природата не може да се промени, а може само да се влошава.

Разбира се, асиметрията не винаги е непременно нещо отрицателно. Тя е дори необходима за противодействие на симетрията. Но асиметрията е нещо хубаво само в случая когато човек е опознал симетрията. Познанието на симетрията обаче зависи изцяло от умението да развием мозъка си.

Важно е да се знае, че тъй като живеем в триизмерно пространство, ние зависим от трите нива на симетрията или асиметрията. Така нашето тяло има три нива, на които тези симетрии се разполагат. Съвършена симетрия можем да постигнем само в главата, която след това може да я предаде на цялото тяло. С други думи симетрията на мозъка е необходимо условие за взаимоейдстването на мозъчните дялове със съдъражище се в него системи (чело, слепоочие, брадичката, тилната част, подкорието). Развиването на симетрията трябва да следва пътя на умственото, психологическото, морфологичното, биофизичното и биохимичното натоварване.

Тук също трябва да се постигнат три нива – преднебесно (което се получава при раждането), следнебесно (придобито в процеса на живеене) и временно-пространствено (на местообитанието), а това трябва да се случи преди да пристъпим към работа с мозъка (в противен случай развитието може да усилва предпоставките, а не конкретно мозъка). Развитието на мозъка трябва да бъде свързано с повишаване на прага на чувствителността и вкуса, т. е. на това, което ни позволява да вникнем в себе си посредством зависими привнесени енергии (дишане, хранене, движение).

Ако не вникнем в чувствените си показатели, просто ще засилим намесата или на лявото, или на дясното мозъчно полукълбо в работата на тялото. Например лявото полукълбо ще развие прекомерно дясната част на тялото спрямо лявата. А като се научим да вникваме в себе си или, просто казано, да се съсредоточаваме върху усещанията си, ще можем да започнем да координираме мозъка си. Например, слухът, като следващ етап в изработването на симетрия, позволява да се регулира отношението във високите дялове на мозъка, които, в основни линии, са несиметрични у повечето хора. След това идва етапът на следене на речта, така че да не се допуска прекалено развиване на лявото полукълбо. Безконтролната и несъсредоточена реч засилва циркулирането на енергия в дясната част на тялото.

Не бива обаче да забравяме, че в резултат на всико това днес имаме една морфологична асиметрия, т.е. ние се раждаме с явни нарушения на симетрията. Тези нарушения вече по естествен начин пораждат съответните биохимични предпоставки за съществуване, които носят на човека усещания и изживявания, основани на законите на асиметрията, а не на симетрията.

Асиметричните изживявания днес са запълнили цялото човешко пространство. Те продължават да набират сили и всъщност почти са парализирали предпоставките за симетрично развитие и така процентът на онези, които имат симетрично развит мозък е едва 1-2%. Биохимията на асиметричното съществуване убива човешкото в човека, което всъщност е най-опасното за нас следствие. В тази ситуация човек започва да зависи от лъжеизживявания или от асиметрични, несвойствени на природата на развитието изживявания.

Така ако тялото и мозъкът се намират в асиметрия, то тялото не може да се разглежда като цялостно, а същевременно енергийните процеси все пак трябва някакси да захранват мозъка. И това започва да се случва чрез засилването на активността на половите хормони, които активират адреналина, а той се превръща в естевена хранителна среда за мозъка в условията на асиметричното тяло. В резултат на това човек започва да зависи от стресови, агресивни състояния и груби възбудители. И съвсем логично това активира и обратната връзка и така дясното полукълбо започва да изисква от тялото все по-силна възбуда.

Всичко това води до създаването на една несиметрична система на възприемане, където най-опасно е отсъствието на опита на развитието. Несиметричният мозък не може да има такъв опит по дефиниция, тъй като той обслужва единствено реакционните процеси в тялото. Това означава, че несиметричинят човек не може да има своя индивидуалност, тъй като мозъкът му просто обслужва телесните процеси, а не ги развива.

Мозъкът е непостоянен, той зависи през цялото време от възбудителите, храната, сексуалната възбуда, от възбудите, свързани с неправилното дишане ... Практически от всички подобни процеси в тялото, които дори и симетрични и правилни, се оказват приведени от мозъка в друга координатна система. Можем, например, да си представимколко трудно е за белите дробове да работят в синхрон, ако енергията на дишането в несиметричното тяло не може да се използва напълно. Или колко затруднени са бъбреците от това, че тялото не е синхронизирано и енергията просто се губи и не се връща. Това, всъщност, води до «пропиляване» на десния или левия бъбрек (по-често десния).

 

Въпроси и отговори

Ако тялото и мозъкът са асиметрични и присъстват всъщност всички описани проблеми, тогава няма ли никакъв шанс?

Шанс винаги има, ако сме запазили способността да чуваме, виждаме, чувстваме и вкусваме.


Какво да направим? Как да се справим?

Трябва постепенно да се възстановят всички функции чрез съсредоточаване.


Каква е природата на възбудата?

Природата на възбудата се определя от работата на телесните съдове и съдовете – центрове, т. е. местата, където енергията може да се събира и резонира. Понякога човек няма достатъчно енергия за постигане на възбуда и тогава той се възбужда под външно въздействие.


Интересно е дали някой е изучавал асиметричността на хората, които живеят в племена, отдалечени от цивилизацията, някде в джунглите на Амазонка? Колко симетрични или асиметрични са те? Това би хвърлило светлина върху въпроса доколко фактори като местообитанието, социума и измененията на планетата влияят върху симетрията у човека. Интересно е още каква симетричност е имал древният човек в сравнение със съвременният?

Симетричността зависи от следните условия:

  • качеството на матката
  • честотата на пространството (която позволява или не синхронизирането на мозъка)
  • храненето (дали то нарушава или не работата на телесните органи)
  • ритъма на живот (който може да нарушава или не дишането).

Ето от тук трябва да тръгнете.

 

09 ноември 2011

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1110

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top