Витрувианското кафе

Правилните мечти (ar-ru'yâ as-sâliha) пораждат правилни знания, както казват суфиите. Правилните мечти задават правилна посока в търсенето, а така и формират знания. Животът на човека е подобен на танца, но ако не знаеш откъде идва той и до какво трябва да доведе, животът се превръща само временно задействане на чувствата, които ние изживяваме като емоционална необходимост.

В периода между 711 и 1492 г. испанска Андалусия била под контрола на мюсюлманите, както между другото и цялата южна част на Испания. По това време обаче трите религии християнство, ислям и юдаизъм са взаимодействали най-активно помежду си, много повече отколкото впоследствие. Може да се каже, че това било време на всеобщо търсене, когато отношенията се основавали на взаимодействие, не само външно, но и вътрешно. В този период бил актуален виртувианският човек, това бил периодът на търсене на пропорциите.

Животът на човека в този период се разглеждал символично. За всяко действие бил необходим символ, който помагал да се съхрани знанието, да се излезе от фрагментарността и да се отговори на определени характеристики. Чувствата и усещанията трябвало да изпълват пространството, а действията трябвало да могат да бъда вкусвани и изразявани. На хората от тази епоха им било необходимо такова качество на съществуване, което да им помогне да укрепят духа си, затова това време наричаме времето на живота в стил фламенко.

По това време от исляма се отделило течението на суфизма, което поставило пред себе си и действията си въпросите за познанието - причина за много от последователите на суфизма да го смятат за нерелигиозно направление. В крайна сметка описваният период бил именно времето, когато търсещите били наречени суфисти, т.е. онези, които търсели познанието не извън, а вътре в себе си.

По това време се сформирала и нов вид практика, благодарение на кафето. Напитката, атмосферата и самото й консумиране се превърнали в единно цяло. Времето породило и нов вид кафе – виртувианското, при което всичко зависело не толкова от кафето, а също и от мястото и умението да се вкуси напитката.

Ибн ал-Араби (Ibnal-'Arabî), андалуски мистик, живял през 13 век, събрал информацията за търсенето на познания за човешкия дух и станал основният идеолог на виртувианското кафе като специфичен процес на изживяване, зареден чрез идеите на фламенкото. По това време кафето трябвало да се разглежда като фламенко. Важна роля за сформирането на пространството по това време изиграли и циганите, които активно мигрирали от Раджастан (северозападна Индия) към Европа в периода между IX и XIV век. Те съчетали в търсенията си знанията на суфистките мистици и тамплиерите.

Така кафето и фламенкото започнали да играят особена роля в сформирането на пространството. Мястото, където танцували фламенко се изпълвало с аромата на кафе. Имало места, на които пиещите кафе изживявали и възвишени състояния – своеобразни остенсории, съхраняващи възвишеното изживяване. Местата, където се пиело кафе, се сдобили не просто с особен статус, а се превърнали в мяста с особена енергия.

Кафето започнало да определя новите принципи на съществуване, основани на особена дълбочина на усещанията, създадени именно арабите, които свързали идеята за възбуждането на вътрешното пространство посредством кафето с външното пространство на фламенкото. Търсенето и съхраняването на ритъма на извживяванията винаги са били основна мистична форма на знанието и са пораждали различни видове състояния. Така се е постигало контролиране и чувствено напълване, което се явявало и опора за едно или друго учение.

Общото между кафето и фламенкото е следването на зададен ритъм, коет о води и до идеята за витрувианското кафе. Всъщност фламенкото и кафето са външно несвободни, те са заключени и трябва да бъдат изявени, да се създаде напрежение, за да се извлече чувство и вкус както от едното, така и от другото.

Кафето не трябва да се пие без усилие на съзнанието – изтегнати или отвлечени в разговор, защото тогава се стига до загуба на усещането. Кафето трябва да се пие в стил фламенко.

Витрувианското кафе трябва да се пие в стрес и не е важно от какво е резултат той – от положението, чувствата или хаоса в главата. Като стиловете сформирали фламенкото - jónico и frigio или древните индийски ритми.

Огромна е разликата между възприемането на кафето, консумирано под напрежение и когато то се пие така между другото. При тези обстоятелства дори най-изисканото кафе престава да бъде кафе. Затова за родина на витрувианското кафе трябва да се смята Андалусия. Някъде в края на 8 и началото на 9-ти век Андалусия се превърнала в един от центровете на арабския свят (Ал Андалус) и в център на напреженията между християнския и мюсюлманския свят. Именно тогава започнал да се оформя и великият танц на напрежението фламенко, а кафето започнало своята нова история.

Според историците кафето се появило в Европа през 16-18 век, но всичко започнало от Андалусия. Доказателство за това можем да намери във фолклорните песни на т. нар. mozárabes (християните, живяли на мюсюлманските територии на Испания и съхранили латинския език като раговорен), дошли от jarchas и zambras.

Андалусия обединила в себе си еврейската, мюсюлманската и християнската култура под, така да се каже, общия патронаж на мюсюлманите, които се отнасяли с достатъчна търпимост към другите религии. По това време духовните ценности се тълкували по по-различен начин, но всички те били еднакво уважавани. Борба се водела по-скоро за знания, влияние и развитие. Все пак кафето било по-скоро свързано с арабската култура и, та да се каже, било все още една от великите тайни на суфиите.

Между другото, според някои данни, фламенкото е дете на суфистки експерименти, получено в резултат на развиването на изживяванията и напрежението като елемент на чувствената задълбоченост.

Самата дума „фламенко” е ключ към мистериите на jondo пеенето и включва в себе си понятието за промяната и търсенето. Възможно е то да произлиза от арабската дума «felah-mengus» (човек, който е постоянно в състояние на промяна), което също има значението на «освободил се от робство» или «беглец християнин».

Подобно съотношение намираме и при кафето. По-конкретното говорене е не само трудно, а и ненужно. Кафето трябва да запази тайната си, тъй като то проявява и индивидуалния вкус на отделния човек. Впрочем тази зададена неопределеност е свързана и с други понятия, като например суфий, за чието значение има множество предположения, но ясно го разбират единствено тези, които отговарят непосредствено на това понятие.

Интересна тук е връзката между фламенкото и кафето или виртувианското кафе (което е съвсем същото) – то е по-скоро ориентирано към процеса на изживяването, на достигането на дълбочина на чувствата. С всеки такт и всяко движение виртуанското кафе сякаш иска да извади нещо от дълбините на човека или, напротив, да го скрие дълбоко. Виртувианското кафе крие в себе си тайната на познанието за дълбините, за онова, което се намира в дълбочината на човешкия дух, за някаква истина. Става дума за една истина, която суфиите наричатar-ru'yâ as-sâliha. За да постигнат дълбочинност на познанието, търсещите трябва да преминат през целия процес.

Може ли е да има нещо по-висше от витрувианското кафе, та нали то въплъщава една социална потребност на обществото, изразявайки емоции и чувства? Това, всъщност, е най-важният въпрос и днес. Този въпрос са си поставяли още иберите в своята държава Тартесос (основана през 1100 г. пр. н. е. на територията на съвременните испански провинции Андалусия и Мурсия).

Интересна тук е връзката и влиянието на келтите (през V век пр. н. е. иберите се смесили с келтите и образували племена, наричани келтибери). Възниква идеята за напрежението, която се отразява върху самото разбиране на употребата и проявите и засяга цял пласт от учения, във връзка с които трябва да споменем и финикийците. Основаният от тях град Кадис (един от най-древните градове в Европа) е замесен в много истории и легенди – смята се за място, основано от самия Херакъл, а историите стигат чак до Колубм, който според разказите е започнал втората си експедиция именно от Кадис. Ако разгледаме местоположението на Кадис, то градът прилича на чаша, която можем да оприличим на кафена или дори на Граал. Това е нещо като земен граал или място, което инициира човека и всъщност се пресича с висшите състояния на напрежение. Та нали срещите с боговете са неизбежно напрегнати...

Ето защо Андалусия е един вид съвършено тяло, което е попило разнообразието на много култури и благодарение на финикийците е свързано с най-древния град на света Библос, който е на почти 8 хиляди години и където Изида е съживила тялото на Озирис.

Появата на шерито като специално вино на мистичното познание също е свързана с Кадис, което е породило много вътрешни преобразувания в процеса на формиране на витрувианското кафе. Шерито е вино с особено напрежение, затова то трябва да се прави там, където лозата получава най-голям стрес, т. е. в бедна почва, която кара корените да се борят, както и самата почва, която под това напрежение създава особен вид бактерии. Затова когато говорим за шери, значи става дума за Андалусия и фламенкото е свързано с Андалусия, както и витрувианското кафе.

Следващият важен момент е пропорцията на чашата за витрувианското кафе. Тя играе тук роля, каквато кастанените играят във фламенкото. С други думи тя привнася един гръцки оттенък в нашето кафе, та нали именно гърците са свързали фламенкото с кастанетите (кротало се наричат гръцките дрънкалки, а каратали индийските цимбали), които се използват при фламенкото за акомпанимент на танца (използват се в стиловете sevillanas, fandangos de Huelva и tanguillo de Cadiz, bolero, segdilio).

Идеята за ритъм е присъща и накафето, както по отношение на приготвянето му, така и спрямо консумирането му, което може да се възприема като слушане или свирене на триструнна лютня. Китарата morisca дава възможност да се почувтва дълбочината на кафето, както и дълбочината на пеенето Cante jondo, появило се не без помощта на арабите и суфиите. Канте хондо е пеене с типично дълбоко звучене и сила, разкриваща същността на самото звучене и на човека.

За разбирането на витрувианското кафе е допринесъл и персийския поет Зириаб, основал първата андалуска школа по музика и пеене, където се преподавали певческите школи на различни култури. Важно е обаче да се отбележи отношението му към вкуса и обонянието (tarab), което позволявало на изпълнителите и слушателите да опитват не само чуваемото, но и осезаемото, т. е. да се потопят в състояние на екстатично преживяване, което във фламенкото се изразява чрез понятието дуенде (duende).

Именно екстатичното преживяване е условието, определящо дълбочината на витрувианското кафе. Витрувианското кафе ни кара да изразим себе си и да изживеем определено състояние, в естествения ритъм zambra или ритъма на чувствата fandango. Този ритъм привнася в разбирането на витрувианското кафе отношение към времето, което може да се съотнесе със стила Саета (Saeta)— става дума за отношение към божественото. Именно саета се явява стила, който е съхранил в себе си скрития религиозен мистицизъм на Близкия Изток и Средновековното християнство. Саета е невидимата връзка със собствената съдба. Тя е молитвата на фламенко. Тя е вкусването на витрувианското кафе, когато вкусващия се превръща в духовен отшелник, който е в процес на търсене на вътрешните изживявания и видения, който става съпричастен със знанието на арабските алхимици, тамплиерските мистици, със съхраняването на знанията на иберите и, разбира се, с ведическата култура. Това е един достоен коктейл, който превръща витрувианското кафе в понятие по-висше от напитката кафе.

Именно суфистите мистици максимално подготвили почвата за появата на витрувианското кафе. Става дума за едно учение на Ибн ал-Араби, който по особен начин е определил пътят на човека като мистичен опит, свързан в изкуството на извживяване на наслаждение от вкуса. Чувствата и знанията за чувствата, както и съответствията им, са залегнали в основата на ученията на всички арабски алхимици, търсили начини за проеобразуване и засилване на усещанията.

Консумирането на витрувианско кафе не е визуална фантазия, то трябва да спомага за сдобиването с вътрешна свобода. А това вече е процес на реализация на вкуса с цел достигане на необходимата честота. Тоест тук става дума за необходимата култура на консумиране, която съхранява изкуството на преобразуването - към това ни насочва Ибн ал-Араби в търсене на чудния свят. По този начин понятията за вътрешна осъзнатост, съответстие и връзки били взети, по всяка вероятност, от суфистките мистици с цел формирането на дълбинно изразяване на вкуса.

Ето защо Андалусия е място, където се развиват различни способности и знания. Възможно е там да е било намерено нещо, което косвено да е указвало, че там се е намирал ордена на тамплиерите, а една от задачите на този орден е била именно да се търсят тайни знания. Скритото под седем печата изкуство на правенето на кафе, ритмите на фламенкото, целящи да постигнат трансформация на вътрешните състояния и изживявания, безусловно, не са можели да останат незабелязани от тамплиерите.

Напълно възможно е именно те да са привнесли палестинските ритми, които тамплиерите пазели, за да се поддържат в най-висше състояние на пребиваване. Една от тайните на тамплиерите били знанията, от които се ползвали още Исус и Мохамед. Те били свързани с ритмите на преобразуване на течностите с цел подсилване на някои форми на изживявания. Именно тези форми били взети от арабите, а едно от тях – микротон (интервал, по-малък от темперирания строй, т. е. затваря се определена честота на вкусовия и звуковия ред) означава много. Не мислете, че използването е било спонтанно. Тук се разглеждат знанията за законите на ритъма, където различната честота определя различните нива на изживяването. Използватйки микротона и полутона във вкуса, получаваме форма на въздействие, която позволява да се променя вкуса на кафето, което го прави дълбоко личностно.

Витрувианското кафе променя вътрешния ритъм на човека и, най-важното, хармонизира го. У пиещия се получава един ефект на наслагване, т. е. резонанс, който го довежда до екстатично изживяване сякаш подготвяйки човека за зикр.

Витрувианското кафе е пропорция. То прилича на съд, в който се съдържат различни вкусове, то съхранява основата за изразяване на човешките състояния и изживявания. То може да бъде изпълнено с тъга или печал, с радост или вдъхновение, но всички тези състояния са само форма на състрадание, водеща човека към вътрешно освобождаване.

Консумирането на витрувианско кафе е съдържателен процес, който се вмества в един извънвремеви път. Така този процес се превръща в нещо по-висше от времето. Целта му е да открива дълбините на човешкото съществуване и мислене. Консумирането на витрувианско кафе е вход в храма, то води до успокояване на съзнанието и ни позволява да се вслушаме.

... Топлият въздух проправят път, крачка навътре и невероятна тишина. И в тази тишина оживяват вътрешните фрески на храма, превръщат се в compas - ритмична рисунка, оживяваща тишината. Ръцете искат да настигнат тази рисунка, тялото – да се превърне в нея, краката искат да го последват. И така в ритъма на son ние акомпанираме на този невидим рисунък, като пляскаме в такт с ръце, щракаме с пръсти и отмерваме ритъма с обувки. Всички сме попаднали под влиянието на канте хондо, станали сме афламенкадо (aflamencado) – хора, които вярват в особената сила на дуенде, която идва от витрувианското кафе.

Изгубили сме представа за това къде сме и кои сме – в испанска църква, пеем литургични песни, извършваме непонятен африкански ритуал, който разпалва кръвта ни или гадаем съдбата си, издаваме дълбоки възгласи под влиянието на изживяването ...

Разтваряме се в храма, не усещаме очертанията и мебелировката му. Но запазваме езическото усещане, което търси въплъщение в движението. Сякаш от само себе си природата изпълва тялото ни и го прави грациозно.

Тази природна сила Ángel е онази същност на храма, която заедно с дуенде представлява тайнствената сила на въшните и вътрешните пропорции. Ние започвамее да следваме вътрешната си сила и да я изразяваме с тяло, с думи. Ето това е и специалният език на витрувианското кафе.

 

03 юни 2011

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



710
| Code de Vino

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top