Книга за танците на древните народи
Крак, пета, извити и остри движения, пръстите се повдигат и замръзват... това е небесно положение, което връща ритъмът в свещената родина на предците ни.
Невероятно е, всичко е измислено на сакралните места в Мексико, Гватемала, Хондурас — там, където танцът е книга или по-скоро, кодекс за управление на ритъма в пространството. Танцът на маите не е затворено пространство, следователно грешките в него са опасни. Танцът трябва да е изцяло обезпечен от самия танц, т.е. трябва да се разбира кодекса на танца, който се изразява чрез движения. По-скоро чрез опора върху движенията, като пространствена конфигурация на танца.
Говорим за определена система за измерване, когато тялото и ума имат своя величина в лицето на ритъма и посоката, т.е. ориентация. Танцът не бива да се разглежда примитивно, както се прави днес, когато в най-добрия случай можем да говорим за естетика, която най-често отвежда не само танцуващия, но и зрителя от преживяването в емоцията. Това поробва танцуващия и му налага определени усещания, а не обратното, както би трябвало да бъде, защото танцът трябва да бъде четен и усвояван чрез всяко свое движение.
Маите предават на танца голямо значение, тъй като той е път към силата, към общуването, той е ключ към Тринадесетото небе, което индианците открили пред Кетцалкоатъл.
По този начин танцът създава условия за съществуване както в наличното пространство, така и в едно по-съвършено пространство, посредством промяна на честотата. Танцът на маите е преди всичко йероглиф, а йероглифът на маите е ритъм. Т.е. в онова време вибрацията е предопределяла процесите на взаимодействие и важна е била тъкмо резонансната честота, а не само изразяването на един или друг енергиен, ритмичен модел. А това означава, че танцът е изявявал обем, през който е минавал танцуващият. Танцът е процес на изобилното преживяване. Той със сигурност е вписан в кубическия модел — това е условие за съществуване на преживяванията, които са описани от глифите. Може да се каже, че маите са установили 20 вида преживявания, което вече е сравнимо с разбирането за танца, тъй като танцът и преживяванията са неделими в разбиранията на маите.
Разбира се, можем да разложим техните преживявания на преживявания от подземния свят, жертвоприношение, войнственост или свърх-съзнание, но същността не е в това. Важно е, че 20-те преживявания създават стълбата на 13-честотни характеристики, където в края на краищата ние преминаваме през модел на преживяване на времето, пространството и ритъм. Време е свързано с два вида преживявания (линейно), а пространството — с четири вида (вписано в куба). Преживяването на ритъма има седем вида състояние.
Така получаваме 13 преживявания. Следва комбинация от ритъм и пространство, което ни дава още 7 преживявания, или 7 свърх-съзнателни състояния на Тринадесетото небе.
Най-интересното е свързано със седем гранични зони, седем гранични състояния, които са истинските тайни на танца на маите. Т.е. ако не постигнем разбиране дори и за едно от граничните състояния, то не би могла да се разкрие тайната за танца на маите. Всичко това е кодирано в 20-те свещени глифа на маите (образно описани в Цолкин). По този начин може да се говори за това, че танцът на маите е структурирана реалност.
08 май 2011
RSS: