Маите. Писмото на танца

Танцът на маите е напречно-променлив срез на пространството. Така получаваме формула, където естетиката трябва да бъде вторична. Този танц не е затворено пространство, това е определена система на движение, измерваща едни или други промени в пространството. Танцът на маите представлява структурирани ритмични движения, които отговарят на едни или други цели.

За танца на маите са важни четири условия:

  • място на изпълнение
  • качество на изпълнителя
  • съдържание на изпълнението
  • това, към което е насочен танцът.
Маите възприемат тялото като ирационално чувство, то не се разглежда механично. Функционалността на танца е много разнообразна, но в същото време той представлява цялостна формула. Танцът трябва да следва определена задача, той не трябва да се превръща в условие за придобиване на емоции. Това е една от функциите на танца и е важно, че тя не е била подправена.

Изображенията на статични пози върху различни стели и съдове говорят за свръх естествени състояния, които могат да се тълкуват като жертвени, свръх съзнателни или божествени. Като цяло са възможни обширни коментари, но всичко се свежда до определен зададен квадрат (основата на пирамидата), в която са вписани седем етапа.

По-натам, в зависимост от степента на свиване на квадрата, получаваме седем резонансни  кръга. Показателите на сгъване зависят от местоположението, ако това е пирамида, или от усилията на индианците, ако това е танц. Т.е. това е преход от един етап към друг. И тъй като се намират в скала, то те се получават както следва: на първи етап — две, на втори — три, на трети — четири, на пети — пет, на шести — шест.

Най-важният в танца е последният кръг, който образува шест резонансни групи, тъй като е преходен и следователно е с най-висока честота. За да се достигне до него трябва в процеса на танца да се премине през седем нива на промяна, което всъщност образува двадесетте движения на Цолкин. В този случай, всяко ниво има самостоятелна структура с всички необходими показатели, включително и квинтесенцията на божествената функция, която се свежда до три основни тотемни резонанса. Змей, Ягуар и Птица, които сами по себе си са изход на централните три ъгъла (линк към кодекса на маите)

Излиза, че танцът е вид писмо, метод на работа с тялото и съзнанието, който дава достъп до значението. Танцът на маите е познание и изразителят тук е преход от форма с едно измерение във форма с три измерения, където изразител е измерението или ритъма, тоест това, което води до процеса на резонанс, който всъщност определя значението на танца на маите.

Резонансът, впрочем също не е връхната точка, следва преживяването или текста. Маите определяли преживяването чрез текста. Ако се обърнем към двадесетте стели от Йашчилан (също Яшчилан, Yaxchilan), то ще видим, че те говорят за основната идея на танца — да се преживее не просто някакво състояние, а състояние, което има своя класификация.

Ahk'ot – думата, която определя самия танц. Тя съдържа в себе си и значение, което може да се определи като тяло, завъртяно в пространството под определен ъгъл. Или (което е същото) като опазване на значението на движението. И това в края на краищата не е обикновено значение, тъй като си имаме работа с гранично състояние не само на съзнанието, но и на тялото. Тоест тук имам предвид условията, свързани с човека, място и предназначение (напр., церемонията chaan – предизвикване на дъжд).
 
При това ние разполагаме не с някаква си там „образна група”, а с цяла скала от значения, които могат да бъдат въведени в математическа стойност, представена от едно или друго напрежение, което при маите се обозначава като ub ах. Тоест това е някаква погранична линия на едно или друго преживяване, включително и божественото.

По този начин, танцът се състои от индекси на движения, които трябва да придвижат танцуващият по стълбата. В този случай, основа в технологията и метода на танца на маите са краката или uxajench'e'n, което може да се разбира и като „трита  крака”, където третият крак е условие за работа на двата крака, водещи нагоре по стълбата. Тоест краката в танца на маите са основата, те не само контролират, но и направляват движението.

В този случай ние разграничаваме толкова важно значение на танца, като съхранението, което се разбира като„пещера  ch'e'n”, която също има свой закон — това е законът на кристализация, която е сравнима с нефрита. T.е. формално танцът се състои от 13 стъпки — шест нагоре и шест надолу, както и едно развъртане, при което се изпълнява целта на танца и неговата реализация на равнището на чувствата, които също са разделени на 13 нива, в зависимост от това какви честотни характеристики на тялото са били задействани.

Най-голямата тежест, и така да се каже инженерна работа, пада върху краката. Налице е зависимост на духа от краката, които са опора не само позата, но и на движението. Важно значение маите предават и на състава на краката, като основа на усилието. Това означава, че понятието за усилие uxajench'e'n се свързва преди всичко с краката, защото от тях зависи постигането на необходимото резонансно число.

Краката трябва да постигнат съгласие с целта или със Змея, което се е разбирало като реализиране на едно или друго действие. Вярно е, че доста внимание маите са отделяли и съгласуваността между ръцете и краката.

 

06 май 2011

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



391

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top