Защо да се занимаваме с тайдзи?

Тайдзи може да ни подари преживявания, които да ни помогнат да разберем какво означава да живееш в пропорционално тяло. До това висше състояние обаче днес достигат само единици. Забележете – достигат, тъй като съществуват тип хора, които са родени в повече или по-малко пропорционално тяло и те не разбират какво означава да живееш в непропорционално тяло. Тези хора обаче също са единици.

Има неголям брой близки до майстора занимаващи се, особено членове на семейството, които са изменени от майстора или учителя, те обаче също не определят какво означава да имаш „правилно тяло“ на нивото на съзнателното преживяване.

Всички останали, до момента на достигане на сериозни резултати, не са нищо повече от реакционери, които разфасоват тайдзи според собствения си вкус. Те могат да бъдат разделени на групи – любители на естетиката, на оздравителните практики, философстващи умници и спортисти, изгубили се в себеизграждането. Съществува и още една странна група – тази на любителите на тайдзи като бойно изкуство. Както и малка група на алхимиците, които се опитват да построят „най-правилното тяло“.

Самият човек днес дава и възприема всички определения, защото изпитва нужда да определи някак защо се занимава. Тук обаче действително осмисляне липсва. Първо, всеки занимаващ се има вече някакъв развит опит – или вътрешен (занимавал се е, да кажем, с танци, с борба или дълго е „развивал“ мързела си), или външен – като в този случай са му натрапвали своето разбиране хора, които сами не са били постигнали разбиране. В този смисъл най-опасната група в тайдзи-цюан е групата на онези, които дълго и успешно „въртят“ формата. Или експертите по китайски език, които вярват, че познаването на езика ги доближава до разбирането на знанията. Докато в крайна сметка това ги прави по-зависими от информацията. Те често боравят с различни наименования, без действително да познават същността им, тъй като просто им липсва достатъчно опит.

Като цяло с тайдзи-цюан днес се занимават най-различни групи, водени от най-различни интереси. И нито една от тези групи не разбира защо другите се занимават с тайдзи. Всяка група приема за себе си целите, заради които тя се занимава с тайдзи, но не разбира защо другите се занимават.

Следователно занимаващият се не просто не анализира различните подходи, но и защитава сравнително агресивно собствената си позиция. При това почти всеки практикуващ тайдзи-цюан говори за някаква „вътрешна работа“, която някога си трябва да настъпи. Но дори поправеното тяло не може да работи, тъй като силата на съзнанието е не само неразвита, но е и парализирана в резултат на неправилната циркулация на енергията. Дори в що-годе построеното тяло.

Съвсем разбираемо е защо през 80-те години хората се занимаваха с тайдзи-цюан, като се опитваха да видят в това изкуство приложния му аспект и да го разглеждат като бойно изкуство. Тогава никой действително не познаваше същността му, а историите и легендите за силата и непобедимостта на майсторите по тайдзи бе достатъчна, за да привлече последователи. Но в онзи период в сферата на любителите на бойните изкуства условията на съществуване бяха толкова сурови, че хората всъщност изучаваха техниката, за да се научат да се бият колкото се може по-умело.

По онова време бойните изкуства се развиваха „идейно“. И тогавашните занимаващи се също трябваше да тренират тайдзи-цюан „идейно“. Разбира се съществуваше и група рафинирани синолози (която, впрочем, изчезна), но любителите на боя така и не ги възприеха като практици. Нещо като света на хамалина и света на офисния работник. Впрочем имаше едно нещо, което обединяваше тези две групи хора – подхода към тайдзи-цюан.

За едните то бе приложение към мъдруването им, а за другите – приложение за бой. „Офисните работници“ и днес продължават да мъдруват, истинска загадка обаче остава защо все още хората търсят в тайдзи-цюан бойно изкуство, без да имат опит в това бойно изкуство и същевременно очакват, че ще ходят меко и бавно, а всичко наоколо ще отлита и пада...

Разбира се, може да се очаква, че след десет години „ходещият меко“ ще разбере, че това не е така, а след двайсет ще приведе себе си в състояние на вътрешно съхранение и съсредоточаване – условие за формиране на вътрешна сила и мощ. Но ето на, ще са минали цели трийсет години! И той изобщо няма да се занимава вече с бойно изкуство, защото пред него ще се открият нови неподозирани хоризонти!

Но опитай днес да кажеш на онзи, който гледа на тайдзи-цюан като на бойно изкуство, че след трийсет години ще може да го прилага, но няма да иска! Как ще реагира той? Някой може да възрази: „Трийсет години? Та аз за пет ще успея да го постигна или да обуча всеки!“ Но когато говорим за тайдзи-цюан, говорим за физиология, а тя има свой ритъм на развитие, затова няма как да постигнете каквото и да било по-рано! Десет години са необходими само за възстановяване на тялото, още десет за изменяне на връзките и едва след това човек може да създаде вътрешна опора. Тези, които успяват да го постигнат по-рано, са онази малка група хора, за която писах по-горе. Те самите обаче не разбират как са успели. Просто се случва „неконтролируема промяна на фазата.“

Затова днес да се занимаваш с тайдзи-цюан през призмата на бойното изкуство е издевателство едновременно над другите и над себе си. Ако погледнем назад към историята, ще видим, че с тайдзи никога не са се занимавали като с бойно изкуство. Чен Джаокуй, баща на здравия Чен Ю, поставя началото на този тип възприемане, за да намери работа, да се устрои на държавна служба в Пекин. Чен Джаокуй има шанс да бъде взет на работа и да обучава хората на приложната страна на тайдзи, тъй като е достатъчно развит не само физически, но и енергийно. Той действително показва възможности, които е изработил в резултат на години, дори десетилетия труд.

Затова тайдзи-цюан е направление, което много хора днес се стараят да възпроизведат, но не разбират причините му. Най-интересното е, че всички истории, свързани с майстори на тайдзи-цюан, демонстрирали своите свръх възможности, не са свързани с техниката. Те са свързани с енергията, които тези майстори са успели да развият. Затова важно е не какво движение прави майсторът, как стъпва или какво положение на тялото заема... До него просто не може да се достигне, защото той може с всяка част от тялото си да направи нещо с противника.

Можем да кажем: „Те са развили тези способности в себе си благодарение на формата!“ И това би било голяма грешка, тъй като те са се развили не чрез формата. Чрез формата те са опознали пропорцията и вече пропорцията е променила тяхната сила и разбира се самата форма.

Днес разбиране на пропорцията практически липсва. Не защото не се знае за нея, а защото това разбиране трябва да се развива.

Кой от съвременните майстори владее пропорцията? Единици (и най-добрият в това отношение е може би Чен Сяован). Затова да очакваш от тайдзи-цюан, че то ще бъде такова бойно изкуство, каквото ти сам си представяш, означава да пречиш на себе си да опознаеш това изкуство десетки години.

 

* * *

Друг аспект е когато хората започват да се занимават, за да възстановят здравето си. Кои са тези хора? Обикновено в тази група влизат онези, които са се занимавали с цигун тук-там и сега искат нещо по-конкретно, за да разберат нещо по-интересно и задълбочено. А какво е цигун? Цигун е определен вид гимнастика, която навремето комунистическата партия на Китай предлага, за да легализира някак дейността на по-напредналите другари. Всички опити да се обвърже цигун с някаква дълга история, както се опитват да направят днес, са всъщност лична мисия.

Какво представлява цигун? Това е всъщност работа с енергията и за реализирането ѝ от различни практики се отделят различни подготвителни упражнения, които след това биват наречени цигун. „Копринената нишка“ (подготвително упражнение в тайдзи-цюан) също може да се нарече цигун. Могат да се вземат три движения от тайдзи-цюан, да се обявят за цигун и да се твърди, че това са енергийни упражнения, които помагат за нещо. Ако бъдем откровени, цигун е много удобен социален или търговски аспект на преподаването, който позволява хората да се въвличат в практиката, да се възстановяват и оздравяват. Но цигун не бива да се разглежда сериозно и познавателно, точно както не бива да се очаква от орязана версия на компютърна програма да покаже пълноценни възможности.

 

* * *

Следващата категория хора се залавят с тайдзи-цюан в опит да развият или разсучат енергията. Това също не води към познание, защото в тайдзи-цюан трябва първо да се опознае пропорцията. А за да се опознае пропорцията, е необходима глава. Хората, стигащи до тайдзи след цигун, имат проблеми с главата, защото толкова са разсукали енергията ци, че тази ци вече контролира главата им. Освен това тези хора не разбират разликата между енергиите и основно подхвърлят тази енергия насам-натам, което не води до нищо, защото в движенията им липсва сила.

Често много от практикуващите тайдзи-цюан започват да се опират и на усещанията, но тези усещания не им дават никаква сила. Покажете ми един тайдзист, който има действителна сила! Единици са онези, които са опознали пропорцията и са познали действителния път в развитието в това отношение. Какво се получава тогава? Хората се увличат по тайдзи и подобни усещания, които просто усилват, след което хората започват да зависят от тях и се превръщат в роби на тези усещания. Това, разбира се, им харесва, тъй като тук е заложен елемент на преживяване от първично     значение, затова няма нужда да се коментира дали това е хубаво или не. Човекът заявява, че така иска и няма място за никакви въпроси – достигнато е базово ниво на утилитарно съществуване. Но за това ли съществува тайдзи-цюан?

 

* * *

Следващият клас хора, които се увличат по тайдзи, са бохеми, за които на първо място стои естетичният аспект. Това са хора на изкуството, които просто харесват меките и красиви движения и правят нещата за удоволствие, плавно прехвърляйки едно в друго. Тук също трудно може да се каже нещо, защото всеки сам е свой художник и сам си е режисьор. В действителност това не може да се нарече тайдзи-цюан, дори те да го наричат така, тези любители на пластичните упражнения. Но след като им харесва, те имат своето право. В крайна сметка става дума за един емоционален пласт хора, които не са особено реакционни.

 

* * *

По-реакционната група, която се увлича по тайдзи-цюан, са интелектуално-философският клас. Тези хора обикновено изучават китайски език и четат много книги. Те виждат в дълбочина познанията, затова възприемат тайдзи като сериозно средство за задълбочено разбиране на природата. Тази група хора много сериозно разчитат на понятията, свързани с традицията. И тук ми се ще да кажа още нещо по тази тема.

Първо – какво означава да следваме традицията? Нека вземем първата дума – „следвам“. Как може днес човек действително да следва нещо? Кой може действително да се занимава всеки ден, кой може действително да се усъвършенства, кой може действително да живее заедно с майстора, кой може да опознава задачите, принципите и законите, които този майстор ще му даде? Такива хора няма! Живеем в различен свят.

Днес никой не може да следва традицията. Ако вземем за пример Чен Сяован, то, повярвайте ми, днес хиляда души ще кажат, че следват традицията на Чен Сяован. Но ако попитате самия Чен Сяован колко души, според него, следват традицията му, той вероятно ще отговори, че не са много. Той гледа на всичко съзерцателно. Но дори много сериозните последователи на Чен Сяован едва ли биха могли да опознаят докрай природата му, защото това разбиране е свързано с определени пропорции и закони, които той изразява. Това е един уникален майстор, но малцина могат да опознаят неговата уникалност.

Майсторът може да води онзи, който стане негов ученик. Да станеш ученик в днешния свят обаче е възможно само на теория. Защо? Защото днес ритъмът е различен, условията на живот са различни. И най-големият проблем е проблемът с главата. Човек не борави с главата си, което означава, че не борави с концентрацията си. Той не е в състояние да се концентрира и да осъществява дори задачата, която е поставена пред него. А пропорцията, развитието на енергията и формата са истинска каша в главата на всеки.

Тайдзи-цюан е свръх интелектуално изкуство. Каква е ситуацията днес обаче? Хората, които се занимават с тайдзи-цюан, напомнят повече на пасивни агресори. Те сякаш винаги са недоволни от нещо: „Аз съм такъв един добър, ходя бавно, а всички останали са лоши, защото не ходят бавно.” Веднага се вижда, когато човек се занимава сериозно. А тези хора развиват енергията си на първия етап, без да осъществяват задачите на съзнанието, и така елементарно „бучат“. Ходят и „бучат“. Защото съзнанието им още не е регулирано, липсва им разбиране за хармонията и това става причина за множество неприятни последствия. Например майсторът говори на всички за естественост, но за тези хора това остава неразбираемо. А то трябва да се изрази, защото само така може да се превърне в причина, в отправна точка на действията.

Естествеността е пропорция, ос, която трябва да се изрази. Тайдзи-цюан може да усъвършенства пропорцията. А къде ще приложите тази пропорция (при бойно или някакво друго изкуство) е вече нещо вторично. Затова единствено в пропорционалното тяло, във формата, човек може да реализира задачите си, а не в изгубено тяло или, още по-зле, при неразвита концентрация.

Впрочем това са хора с определена степен на съсредоточеност и способност да слушат (по правило това са образовани хора, добре информирани, хора, които изучават китайски език или са запознати с някой майстор), но те имат други проблеми, свързани с изкривяване в лявото полукълбо. Съзнанието им не е центрирано. Те привнасят прекалено много идеологии, като при това тялото им не е разработено и просто възбуждат дясното и лявото полукълбо на мозъка си, следвайки онова, което смятат, че трябва да следват, а не това, което е наистина налично.

Трябва да признаем, че в условията на съвременния свят ние не сме в състояние, дори и да искаме, да следваме традицията, защото времето не е същото, ритъмът не е същият като преди. Малко са хората, които могат да се посветят на правилно развитие, защото това означава да разбираш какво е правилното развитие и освен това изисква постоянство. Единственият изход от тази ситуация е да формираш ученика в себе си.

За да разберете майстора, не бива да чакате майсторът да каже нещо. Трябва сами да бъдете готови да възприемете онова, което не лежи на повърхността, онова, което просто се има предвид и се чете между редовете. Например, поправят ви в някоя форма, а вие често не разбирате каква е задачата на това поправяне, не виждате накъде е насочено усилието, когато ви поправят. Важно е да имате необходимата концентрация, да имате концентрираното усилие, за да видите онази тънкост, която майсторът влага. Защото той ви поправя не по отношение на съвършеното тяло, а по отношение на вашето собствено тяло. Което означава, че поправянето не ви прави съвършени. То е поправката, от която се нуждаете в конкретния момент.

И така трябва винаги да се питате: Какво получавам тук? И преди всичко да питате себе си. Такава е вашата задача. Най-сложното е, че докато правим формата, абсолютно не задействаме съзнанието си. То се задейства само на първия етап на обучението, когато заучаваме движенията, изучаваме формата и пр. В резултат на това просто запомняме схемата. И то в най-добрия случай, когато нашето съзнание все още работи. Когато схемата е вече научена, започваме да следваме това състояние в усещанията и започваме най-вече да го усилваме. Това е принципът на цигун.

Започваме да задвижваме енергията ци, без да разбираме природата ѝ, задачите ѝ. Важно е да разберем, че тази енергия понякога не ни дава сила. Необходима ни е съвсем различна енергия. Енергията ци е необходима само за възстановяване на тялото, а за неговото развитие ни е необходима преобразувана, пречистена енергия. И тук се крие смисълът на вътрешната работа.

Същевременно когато човек е уж готов да се занимава с вътрешна работа, се оказва, че няма достатъчно сила на съзнанието или сила на концентрацията, защото така е задействал тази ци, че тя вече контролира съзнанието му и съзнанието му не може да се съсредоточи. Например правим някакво движение... Обърнете внимание, че в този момент съсредоточеността на съзнанието се губи в известна степен. Хубаво е, ако се задържа за 10 – 15 минути, защото когато ци започне да се усилва и кръвта да се стича към мозъка (особено ако правим движението в неправилен ритъм), мозъкът всъщност изключва. Главата просто следва движенията и човек изпада в пасивно очакване, че в един момент ще настъпи чудо...

 

Най-добрите материали на тази тема

Въпроси и отговори

Занимавам се от 23 години с тайдзи и цигун и имам 10-годишен опит като преподавател. От вашата статия останах с впечатлението, че не разбирате същността на тайдзи и използвате неправилно един от основните ѝ принципи, наричайки го „пропорционалност“, което е неправилен превод на понятието от китайски. По-точно е понятието равновесие или хармония, но не и пропорционалност. Пропорционалност е понятие, напълно противоположно на принципа на равновесието. Пропорционалността е когато, увеличавайки дадена част десетократно, трябва пропорционално да увеличите и останалите, а действителното равновесие в тайдзи предполага не да увеличите първото, за да уравновесите увеличаващото се второ, а да намалите или увеличите едното, за сметка на другото, така че да ги уравновесите. Майсторът на тайдзи е „нула“ или везни в равновесие и тайдзи като бойно изкуство означава да приведеш себе си, противника и околния свят в хармония, т.е. умението да отнемеш излишното или да добавиш недостатъчното, за да се появи у нападащия чувството за хармония и да изчезне желанието да те нападне. Освен това тайдзи не бива да се отделя от бойния аспект, защото в такъв случай престава да бъде тайдзи, а това е изключително високо и пълноценно изкуство, при което човек повежда битка или срещу собствените си недостатъци, или с несъвършенствата на околния свят и хора. В практиката си съм попадал на много хора, провалени от разни „майстори“, които просто няма как да се спасят. А що се отнася до поправянето при формите, майсторът трябва не толкова да поправя формите у учениците си, колкото да знае защо нещата трябва да се правят точно така, а не иначе, и именно тези знания носят резултат в обучението. А тези знания се появяват след дългосрочна практика и работа със собственото тяло и съзнание, както на нивото на физиката, така и на нивото на енергетиката, а след това тези знания човек трябва да изрази по достъпен за ученика начин – с начина си на говорене и с подходящата понятийна база – така че той да разбере за какво става дума. А това вече зависи от способността да разчетеш човека, както на нивото на мисленето, така и на нивото на енергията. Интересно ми е към кой тип занимаващи се от гореописаните причислявате себе си и дали сте достигнали до истинското си „Аз“. Философстванията от типа „безкрайността на пътя“ и прочие са неприемливи по начало; съществува безкрайно познание за вселената, но истинския „аз“ човек намира веднага и окончателно, а в това състояние на пълнота вече допълнително можеш да напредваш.

Докато се занимавате с тайдзи, вие можете, разбира се, да разсъждавате така. Но когато започнете да практикувате, ще видите това изкуство по различен начин. Във всеки случай вие сте натрупали опит и това е нещо, което никой не може да ви отнеме.

Но не е ли писмото ви реакция на моята статия?
Или нека поставим въпроса така: защо сте решили да ми пишете?
Или така: а какво, всъщност, сте ми написали?
Или така: какво значение има за вас моето разбиране?Или така: ти, човеко, да не си се оплел в геометрията?
Изобщо, благодаря за вниманието!


А защо сте написали тази статия? Заглавието ѝ е „Защо да се занимаваме с тайдзи?“, но отговор на въпроса или утвърждаване липсва.

В нея има само описание на типовете хора, които се занимават с тайдзи, изхождайки от различна умствена нагласа, с изключение на споменатите от вас алхимици. Днес можеш да бъдеш ученик не само на теория, защото съвременните учители могат да контролират учениците си по 24 часа в денонощието, използвайки развитото си съзнание, и при това ученикът не трябва постоянно да се намира близо до учителя. Моите ученици – когато нямат възможност да дойдат, но имат нужда от правилна настройка или помощ – се обръщат към мен мислено и получават действителна помощ. Да следваш традицията? Да следваш традицията, съобразявайки се с онези ограничения, които тази традиция налага, понякога дори без да го иска, в това число и чисто китайската специфика на някои мирогледи, води в крайна сметка до задънена улица, от която след това ще трябва да се измъкнеш. Практикувам този начин на живот вече не едно въплъщение и някога в далечното минало дори съм бил свидетел на корените на тази система. А истинското тайдзи се намира отвъд пределите на ума, което е по-близо до понятието за смърт, тъй като спирането на ума у човека винаги се асоциира именно с това понятие – оттук идва и страхът у хората и различните философствания, които и за цял живот не могат да заменят практиката. Защо пиша това? Никой не знае. Отговорът на този въпрос знае само този, към когото са насочени тези слова. Аз съм само посланик и проводник. А истинското трениране не бива да засяга ума или тялото – умът трябва просто да се оттегли встрани и да не пречи, а физическото тяло – да не се съпротивлява на преминаването на различните енергии; трябва да се тренира и развива онова, което лежи отвъд пределите на ума и тялото, и това ще започнеш да усещаш едва тогава, когато изключиш ума си и отпуснеш тялото до състоянието на разтваряне на самото това тяло. Във всеки случай, благодаря ви, че не пренебрегнахте писмото ми и жалко, че пренебрегнахте въпроса ми. Във всеки случай, можете да отговорите на себе си, а на мен няма нужда.

Е, чудесно! Благодаря! Прочетох.


Според Вас трябва ли е да се опитваме да се занимаваме при китайски майстори? Защото очевидно не можеш да направиш нещата така, както ги прави майсторът, защото нито тялото ти, нито енергията ти са готови. Освен това обикновено китайските майстори не обясняват нищо, т.е. съзнанието ти също не се включва в работата. А да повтаряме по трийсет пъти едно и също движение, без да разбираме задачата или смисъла му, е съвсем абсурдно за нас. Вярно е, че майсторът ще ни поправи няколко пъти, но това поправяне след това сам няма да можеш да повториш. И така излиза, че ти трябва не майстор-еталон, който реализира тайдзи, а проводник, който по разбираем начин ще ти покаже какво да правиш. И тук възниква следният въпрос: как да разбере човек, когато отива за първи път, какъв е водещият пред него и дали занятията с него ще доведат до някакъв положителен остатък?

Най-опасно е когато човек не разбира нищо, но бърза да съди. Проблемът при всички е един и същ – нивото на съзнанието. Разбира се, при китайците това не е проблем, тъй като тялото разбира, слуша и усеща различно. Но европеецът трябва да се оправя с главата. А иначе неразбиращи хора може да има и при европейския майстор. Следващият проблем е майсторът, който не толкова учи учениците, а ги пасе. Като цяло докато ученикът не се научи да се обучава, няма значение при кого ще учи. Но когато се обучава, човек трябва да познава метода. Ако не владеете метода и не го разбирате, може да не стигнете никъде. Първоначално трябва да изработите дисциплина на действията и да разберете какво правите и защо го правите. Голяма грешка е да смятате, че ако се занимавате при голям майстор, ще се сдобиете с нещо, тъй като той може да не ви възприеме като свой ученик. И най-важното е, че вашето разбиране за това, което правите, е далеч от разбирането на онзи, който го преподава. А за да достигнете друго разбиране, трябва да натрупате опит. Ако смятате, че ви липсва разбиране, бъркате. Имате такова! Например, вие таите разбирането, че да се занимаваш с тайдзи в кубинки е нещо нормално. Дори не ви хрумва, че тези обувки ви осакатяват.


Защо постоянно говорите, че тайдзи-цюан не е бойно изкуство? Просто не разбирате или се шегувате?

За съжаление не просто не разбирам, но ми е и трудно да кажа кой изобщо разбира. Имам над 30-годишен опит в заниманията с тайдзи-цюан и стигнах до извода, че тайдзи-цюан няма нищо общо с това, което всички твърдят. Дори формирането на тайдзи отдавна се е превърнало в някакви зазубрени от занимаващите се формули. В действителност единствената истинска книга по тайдзи под авторството на Чен Син, свидетелства за връзката на тайдзи с 13 формули, разработени от Чен Санфън. Което означава, че тук става дума за вътрешно изменение на тялото, за неговото структуриране.
Допускам, че Чен Вантин е натворил там нещо. Но да вземем, например, един действителен майстор – Лей Мин (1911 – 1986); и действителният, а не измислен ученик – Чен Факе. Техниките, получили и форма (33 движения), които той създава с помощта на Чен Факе, днес не са познати на никого. Може да се каже, че в момента е останала реално само формата Лао дзя, която се дава на всички подред – а тя е свързана с описаното от Чен Син. Излиза, че в различните периоди изкуството тайдзи е било подчинявано на различни задачи: финансови, бойни, политически и прочие. Но пък никой не е подчинил себе си на тайдзи.
В действителност основната идея на тайдзи – да се съхрани едното – остава неосъществена. Тайдзи е система, която изисква от изучаващия да измени собствената си природа и да се извиси над себе си. Самото желание да победиш някого просто не може да отговаря на съзнанието и усещанията. Тайдзи, във формата, в която се преподава днес е висш примитивизъм. А ако искате да се занимавате с тайдзи като с бойно изкуство – идете да се занимавате с бокс. А в промеждутъците бавно размахвайте ръце встрани, сякаш се занимавате с тайдзи.


Самият аз не пуша, но ми е интересно да узная вашето мнение. Как така някои китайски майстори по тайдзи-цюан пушат по няколко цигари на ден?

Наистина интересен въпрос. Да, съществува такъв проблем с цигарите и алкохола при някои майстори. И докато алкохолът е вид развлечение за майсторите, то пушенето е често вреден навик. Като цяло това е проблем на самите майстори и не бих искал да се задълбочавам много в тази тема, но в действителност това не им носи никаква полза. Всеки е свободен да прави каквото си иска, още повече майсторът. Но аз не препоръчвам възприемането на този глупав и вреден навик.


Развитието на човека има много аспекти – структура, напълване, честота на възприемането, връзки, плоскости и прочие. Повечето от практикуващите себеразвитие хора, било през тайдзи или други практики, се облягат на един принцип, който се е разкрил пред тях и така цялата практика за тях преминава през призмата на този принцип. Това свива погледа им и хората се превръщат в сектанти, ходят с извърнати нагоре очи и се крият от света зад практиките. Въпросът ми засяга опасността от пътя на себеразвитие и търсенето на качествените извори на знание.

Като цяло не съм застъпник на начина, по който хората днес се занимават с тайдзи, но правенето на обобщения също не е за препоръчване. За мен определения като вашето са по-сектантски от опита да разбереш нещо или просто да следваш някого. Ако на даден човек не му работи главата, няма значение къде ще бъде сектант – в някоя група, вкъщи с приятели или в мрежа с други сектанти. Да не би милионите, които седят с очи впити в социалните мрежи, да не са сектанти? Когато се опитваме да разберем нещо, трябва да избегнем този тип определяне. Знанието е въпрос на натрупване и умение да се обучаваме. Нито един източник на знания не може да бъде качествен, ако не е бил разбран и преживян. А преди да бъдат разбрани знанията, трябва да бъде разбран методът.


Чета ви дълго и внимателно. Никой от вас не каза и дума за правилността на движенията – всеки прави един и същи комплекс по различен начин. А всички разсъждават за високата материя. Отговорете на един въпрос: как е правилно?

Кого от „нас“ сте прочели и защо говорите за движения? Тайдзи се определя не от това кой и как маха ръце, а от наличието на сила, която се развива. Да наблюдава правещия отстрани може само онзи, който се занимава не по-малко от десет години, като това също не гарантира, че той ще бъде достатъчно проницателен. Първо разберете какво е за вас тайдзи, а след това задавайте въпроси за движенията.


Моят въпрос засяга школите по тайдзи, идващи от различни семейства, както и така нареченото даоистко тайдзи, например линията удан или линията лун-мън. Важен ли е типът тайдзи или може просто да се занимаваме с 24 форми и да изработваме пропорционалност и да развиваме всички принципи?

Важно е не наименованието, а при кого се занимавате. Важна е не техниката, а усилието.

 

27 февруари 2011

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1332

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top