Грешките на занимаващите се с тайдзи-цюан

Занимаващите се с тайдзи-цюан най-често смятат, че са постигнали някакъв резултат като са запомнили последователността от движения във формата, или като са почувствали увереност в самите движения, имитирайки начина, по който ги правят великите майстори. В действителност, това далеч не винаги означава, че практикуващият не допуска грешки. А те, всъщност, могат да бъдат разделени на ментални, физически и енергийни. Ето някои от тях.

Ментални грешки

Коремът не е отпуснат. Отпуснатостта представлява способността да се удържа напрежението, което е необходимо за задълбочаване на дишането.

Блокировка. Тази грешка се формира в резултат на това, че тялото не е било научено да бъде под контрол и неговите движения не зависят от работата на съзнанието, а от собствените му, натрупани от предишния опит, способности. Характерна особеност е отсъствието на разбираема мяра в движението. Под блокировка се разбира не само в тялото, но и в съзнанието.

Липса на свързаност. Движенията трябва да бъдат свързани, за което е необходимо съзнанието да бъде доведено до корема.

Навеждане настрани. Отклонението встрани е резултат от загубата на контрол на съзнанието над страничните оси, което преди всичко е ментална грешка, водеща до разрив във връзката рамо-бедро. В резултат на това, в тялото се появява допълнителна енергия, водеща към загубата на контрол върху нарастването на силата.

Загуба на оста в главата (или натегнатостта в областта на темето). Води до нарушаване на центрирането в главата и, в последствие, до нарушение в подхранването на мозъка, което пък води до отслабване на концентрацията. Освен това причинява и излишен наклон в гърба.

Загуба на контрол над долната част на гърба. Води до загуба на връзката с гърба и на практика до загуба на контрол над силата.

Опашката не е подбрана. Много е важно да се разбира менталната задача по отношение на работата с опашката. Докато не се постигне умението да се връща енергията, ще бъде невъзможно да се постигне естествено състояние на подбиране. Следователно, задачата, свързана с работата върху опашката преди всичко се изразява в контрола над тази зона, а не толкова да бъде подбрана.

Недостатъчен контрол над перинеума. Това е най-важната ментална задача, която е свързана с изработването на умението да се отпуска центърът на тежестта.

Контрол върху стъпалата. Стъпалата трябва да бъдат научени да мислят и не бива да се мотаят по време на движението. Те трябва да умеят да слушат, опустошават и вкореняват. В крайна сметка, това трябва да доведе до разбирането за направлението на стъпалата.

Брадичката не е подбрана. Даденият аспект е необходим за поддържането на контрола в съзнанието. Загубата на брадичката нарушава равновесието между лявото и дясното полукълбо на мозъка.

Загуба на погледа. Да си загубиш погледа, преди всичко, означава да си отвлечеш вниманието от самия себе си. Трябва да умееш да гледаш навътре. В действителност, трябва да умееш да виждаш цялото тяло. Всяко едно улавяне на даден обект с поглед води до загубата на контрол и концентрация. Погледът трябва да бъде сферичен. Неумението да се контролира погледа води до разсеяност и загуба на духа.

Отворената уста. Това е загуба върху контрола над слюнката и езика, което също така води до нарушаване на циркулацията в предно-средния меридиан.Двойната тежест. Неспособността да се регулират вътрешните процеси докрай.

Физически грешки

Вдървяване. Това е състояние на тялото, което по принцип възниква в резултат на неправилно физическо натоварване. Когато това състояние се привнася или се изработва по време на занятията по тайдзи-цюан, тогава става блокиране на каналите и се губи възможността от подхранването на мозъка.

Разпокъсаност. Отсъствието на единение в движенията създава разнопосочно натоварване върху отделните части на тялото. В резултат на това не се разбира какво точно се развива и защо. Важно е да се разбират трите нива на тялото: краката, корема-гърба-главата и ръцете.

Рушене. Грешката произтича от това, че без да сме опознали вътрешните връзки, въвличаме тялото си в инерционни движения. В резултат на това се губи връзката горе-долу, ляво-дясно и отпред-отзад. Въз основа на дадената грешка не само не се построява геометрията на движението, но и се разрушава наличното.

Гърдите не са събрани навътре. Тази грешка води до нарушаване на оста, отпускане на главата и впоследствие до нарушаване на пропорцията. Тук, освен това, се отнася и грешката на изпъкналостта и вдлъбнатостта, когато за сметка на допълнително сгъване, всъщност, се заменя пропорционалното усилие. Налице е желанието да се добави, а не да се изрази.

Превиване на гърба. Води да загуба на възвратност в движението, до нарушаване на пропорцията и до загуба на връзката със земята.

Пречупване на коленете. Пречупването на коленете е типична грешка на занимаващите се, която е резултат от неправилното регулиране на положението на тялото, водещо до загуба на връзка в краката и до неправилното построяване на мускулната, сухожилната и костната група.

Загуба на опора върху стъпалата. Лишава движенията ни от направление, довеждайки по този начин действията ни до инерционно състояние, в което няма реална вътрешна опора.

Блокирана диафрагма. Тази грешка е в следствие на блокирания корем, който не позволява на диафрагмата да се отпусне надолу.

Загуба на дланите. Възниква от загубата на връзка между дланите и китките.

Отсъствие на цялост. Ако отсъства цялост в тялото, тогава движенията стават несъгласувани.

Енергийни грешки

Меридианът на пояса не работи. Смята се за енергийна грешка, тъй като даденият аспект изцяло зависи от работата на поясния меридиан. Отсъствието на работа върху развитието на поясния меридиан води до невъзможността от преобразуване на движението. По време на движението е важно да се следи за натоварването на пояса. Съпътстваща грешка е загубата на нивото на пояса.

Отсъствие на разбиране за спиралата на движението. Докато енергията не започне наистина да циркулира в тялото е невъзможно да се постигне спираловидно движение. Опасно е да се имитират кръгови и спирални движения, докато няма вътрешна яснота.

Линейност. Докато тялото не е напълнено с енергия, всички движения са линейни. Докато линейността се съхранява, движенията трябва да се правят колкото е възможно по-бавно.

Повдигане на раменете. Преди всичко това е енергийна грешка, тъй като пречи на енергията да се върне в корема. Освен това в следствие на дадената грешка възниква ненужно натягане в пояса.

Извъртане на лактите. Извъртането на лактите води до загуба на връзката между дланите и раменете. В резултат на това се губи целостта в ръката.

Изпъчване на гърдите. Води до блокиране на задно-средния меридиан, т.е. до невъзможността енергията да се спуска надолу и до блокиране на диафрагмата, в резултат на което се формира повърхностно дишане. Всичко това води до нарушаване и блокиране на циркулацията на енергията.

Блокаж в задната част на пояса. Дадената грешка възниква в следствие на отвеждането на таза назад. В резултат на това се губи центрираността в корема, нарушава се циркулацията на енергията в пояса и се губи връзката с опашката, което води до загуба на връзката с краката.

Контрол върху седалищните части. Загубата на контрол върху седалищните части води до изкривяване на тялото и до загуба на връзката корем-крака. Този пункт е особено важен за жените, тъй като за тях е много важно да не притискат матката си. Работата трябва да бъде насочена към контрола върху свързването на краката с тялото и корема и удържането на перинеума.

Напрежение в лицето. Води до загуба на концентрация и до нарушаване на циркулацията на енергията в главата. В резултат на това се нарушава възприятието за звука и вътрешното слушане.

Непрекъснатост. В тайдзи-цюан трябва да се реализират едновременно два закона: покой в движение и движение в покой. Затова всяко движение трябва се превключва и да има завършеност. Да се опитвате да правите всичко без прекъсване – означава да загубите вътрешния си покой. Трябва да умеете да връщате и да спирате, а не само да насочвате и да движите.

Отсъствие на опора върху центъра на тежестта. Отсъствието на опора върху центъра на тежестта е грешка, която преди всичко носи ментален характер, но има и сериозни енергийни последствия. Опората трябва да се осъществява върху корема. Той е центърът. Центърът на корема е вече проявено условие, което ръководи всичко и позволява на съзнанието да се отпуска навътре. Съществуването със съзнание, което не може да навлиза навътре, се характеризира като съществуване с повдигнат център на тежестта. Развиването на този център представлява дълъг и монотонен процес, при който е много опасно просто да информираме себе си за него и да си мислим, че съществува. Това на практика представлява изменение във физиологията и преход към едно ново ниво на честотни характеристики.


Въпроси и отговори

След като гледах видеозаписи с уроци по тайдзи ми изникна въпрос и отново се върнах към статията за грешките. Занимавам се със стила Ян. По време на изпълняване на комплекса, съсредоточавайки се върху вътрешното, понякога преминавам към последователност от форми от друг комплекс. Разбирам, че степента ми на концентрация и съсредоточаване не са достатъчни. Как да се коригирам и правилно да формирам усилие?
Важното е да се освободите от зависимостта от формата. Повече следете за положенията, а не за преходите. Тайдзи представлява конструкция, а не някакви пластични движения. Задържайте се във всяко положение и започнете с това как можете да удържате вниманието си върху краката, тялото, ръцете и главата си. Не бързайте да се насочвате навътре.

Къде физически е локализиран центърът на тежестта при жените – в центъра на корема или матката? Възможно ли е да се построи опората върху матката в тайдзи-цюан или е необходимо да се развива коремът?
Всичко зависи от възрастта на жената. Ако тя все още е репродуктивно активна, тогава центърът трябва да се формира в матката. В периода на менопаузата маточният център преминава в абдоминален. Променя се задачата на вътрешното дишане. Основната разлика между двата центъра е, че матката повече поглъща енергията ин, а абдоминалният център – ян. Т.е. различават се по своята ориентация.

С какво и как да се занимават жените по време на месечния си цикъл?
По време на месечния цикъл е важно да умеете да слушате своето тяло. Не е важно с какво се занимавате, важен е ритъмът, в който се намирате. Разбира се, по-добре е да използвате съществуващите специално за този случай практики, но можете да правите и тайдзи, ако разбира се за вас тайдзи представлява определена вътрешно осъзната работа. А ако е само мускулна работа и нямате достатъчно опит, то по-добре е да почакате. Освен това в този период е важна и диетата. В никакъв случай не бива да ядете много и особено да преяждате.

Да речем, че използвам Тайдзи като инструмент (или по-точно казано принципите на Тайдзи), но не взимам за основа известните форми и не съм ги използвал, а просто изучавам принципите за движение на тялото, използвайки „свободни“ форми. Насочвам движението със съзнанието си и се старая с негова помощ да свързвам цялата структура в единно цяло, опитвайки се да съхраня връзката между стъпалата, корема, пояса, главата и крайниците. Чувствам, че разбирам и виждам пропорцията в това единно съзнателно движение, в тези връзки и в тази опора. Друго нещо е обаче да се удържам в тази пропорция постоянно. Извън занятията тя се разкъсва било то от някое бързо движение, или просто от отвличане на съзнанието. Разбираемо е, че се изисква постоянно усилие и затова сега се старая да си поправям грешките, които са свързани с това непостоянство (…“нашето несъвършенство е в непостоянството ни…“), за да мога да развия определено усилие на свързване на съзнанието и движението, т.е. проявата на сила в движението, но постоянно. Отчитайки вашите забележки по повод развития обем на ци, бих искал да попитам –явяват ли се тези занятия като формиране на дзин в обема на ци? И какъв вид енергия протича по ръката по време на „съзнателното“ движение? Трябва ли да се използват отделните известни форми на Тайдзи за изработване на усилие? (нали, всъщност, Тайдзи първоначално е съществувало като отделни, не свързани в последователност форми на вътрешна алхимия). В. Путник
Знаете ли тук се получава двояка ситуация. След 10 години занятия по Тайдзи се разубедих в системата, въпреки че се обучавах при няколко сериозни майстора. Не стига, че всички те го правеха по различен начин, ами не разбирах самата геометрия на въпроса, а значи, че не разбирах и опората. И така тръгнах по пътя, като вас: взех възлите и започнах да ги осъзнавам. Какъв е смисълът да разбереш две, без да си разбрал едно? Но не виждах основното – неспособността на моето съзнание да управлява движенията. И така бях принуден да се върна към класическото обучение и вече в него по-отговорно да разбера какво и защо правя. Така че идеята ми е ясна и е вярна, но ще успеете ли да подредите всички 13 фигури така лесно? По-нататък съществуват проблеми, които са от чисто физическо естество: неправилно развити мускули, неправилно сгрупирани сухожилия, нарушения в костите – всичко това може да се задълбочи. Постоянството – това действително е най-важната задача, тъй като се контролира ритъмът. Но можем да поправяме грешките в себе си, едва чак когато достигнем 60% цялостност. Предлагам ви да се запишете на видео и да ми го изпратите, и аз ще ви посоча грешките.

Какво е това „двойна тежест“?
Това е неправилното пренасяне на тежестта от крак на крак.

Ъгълът на въртене на енергията в тяло с несъвършена симетрия индивидуален ли е за всеки човек?
Той се опира на тази част на тялото, която е най-енергоснабдена, като я разгъва.

Как да разбера, дали правя правилно това Тайдзи-цюан, което практикувам? Занимаваме се в ниски позиции, понякога почти клекнали, поради което ми е трудно да се отпусна. Дишането трябва да бъде естествено – от корема, или обратното?
За да можете да вникнете в правилността на това, което правите, е необходимо да разберете задачите. Ако просто изучавате формата, тогава всъщност не е важно къде са ви грешките. Ако обаче искате да развиете сила, тогава вече ще са ви необходими знания, а не просто да повтаряте някаква последователност. Въпросът не е в това, дали седите ниско или не, а в това, как се държат ръцете и тялото ви, защото идеята не е да трупате мускули. Съдейки по всичко, вие формирате неправилно мускулната си група. И със сигурност не би трябвало да ви се блокира дишането.

Занимавам се отдавна и имам въпрос: тайдзи-цюан не е ли било създадено за близък бой, при положение, че е известно, че Ян е обучавал охранителите на императора как да се бият? Или това е било някаква интерпретация на Тайдзи, която е била създадена от Джан Санфен за вътрешна алхимия?
Разбира се, че за да могат да оцеляват, майсторите са демонстрирали определен аспект от изкуството, който би могъл да се обозначи като отбрана, но това не влизало в задачите на изучаването на тайдзи, тъй като било доста по-бързо да усвоиш куп инерционни практики, а не да се въвличаш в развитието на вътрешна сила, за чиято цел не отиват дори години, а десетилетия (и то при положение, че ви е правилен подходът). Разбира се, всичко зависи от природното разположение на центъра на тежестта, но това повече се явява като нещо уникално за конкретния майстор, а не като масово явление.

Заболяванията – въпрос, свързан с кармата ли е, т.е. това, че винаги ходим, спейки, или е възможно да са следствие от няколкото вида магии? И при всички положения, практиката на Тайдзи-цюан помага ли в борбата с тях?
Занятията по тайцзи при всички случаи представляват работа над циркулацията на енергията и това е нещо, което безусловно ободрява. Но тъй като сте от Латинска Америка, то мисля, че няма как да не възприемате различните въздействия, оказвани върху вас. Но трябва да разбирате, че от това по какъв начин правим тайдзи, всъщност, зависи в каква степен е вероятно да бъдем защитени. Важното е само да не правите формата формално, движейки една и съща енергия.

И вторият ми въпрос, свързан с тайдзи, е когато при обучението се отделя повече внимание на физическото усилие. Учат занимаващите се как правилно да държат корпуса, ръцете и краката си в съответствие с принципа за удържането на външното въздействие или неговото формиране. Като че ли всички съставни са налице: тялото малко или много се зацепва, благодарение на физическото усилие, както и това, че следим за връзката съзнание-дишане. Вероятно по-нататък ще е възможно да се изфинва усилието, преминавайки от силово съединение към енергийно сцепление, което на практика още не ми се удава да наблюдавам. В какво се изразяват подводните камъни при такъв тип работа?
Губи се менталността. В началото трябва да имате открито и разхлабено тяло, за да можете после да го свивате.

 

26 февруари 2011

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1154

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top