Първи закон на обучението – не пречи

Когато на занятията ви дойде някой, вие трябва преди всичко да разберете дали той трябва да ги посещава. Може би е по-добре да го посъветвате да отиде в друга група, да се подготви, а след това да дойде при вас... Може да отиде на капоейра или нещо друго? Вероятно смятате, че ако човекът е дошъл във вашата група, вие непременно трябва да се заемете с него? Напротив, вие сте отговорен пред този човек и трябва да видите от какво има нужда той в този момент. Може някой да дойде на занятия по капоейра, а мозъкът му да не работи, тогава трябва да го насочите към инструктор по нещо друго. Има и танци и много други неща... Преценете ситуацията, преди да заключите, че човекът трябва да посещава именно вашата група.

Когато някой ви зададе въпроса, къде и при кого да започне занимания, трябва да изясните какви са интересите му, с какво се е занимавал преди и едва след това да му давате препоръки. Ако преподавате в INBI, това далеч не означава, че непременно трябва да препоръчате INBI. Човекът трябва да има избор.

Важно е човекът правилно да се подготви. Ако виждате, че не можете да го подготвите, той не само че няма да се развива, а може изобщо да се откаже да се занимава. И по-лошото е не това, че не сме го развили, а че сме го отказали от занятията и от развитието.

На първоначалния етап е най-добре хората да се занимават с две-три различни програми едновременно. В условията на всяко занятие човек не може да разреши всички въпроси, на едно място няма да успее да следва правилното развитие на мозъка, на друго пък – на тялото.

Затова е много важно да бъдем събрани. Например за жените, занимаващи се с развитие, е важно да развиват женствеността си, да запазят своята мекота, елегантност, да следят за това, как се обличат на занятията. Защото развитието е едно, а позиционирането на себе си в социума – съвсем друго. Идеята за развитие трябва да се формира отвътре, а не отвън. Не бива да има агитиране, не бива да се предизвикват реакции. Важно е занимаващите се да не си разказват взаимно неща, които сами не разбират. В противен случай се получава така, че занимаващият се човек не може да усъвършенства пространството около себе си, изразено в хората, с които взаимодейства. Не бива да се бърка развитието на човека с обслужването му.

Следващата много важна стъпка трябва да бъде позиционирането на учителя. Той не бива да представя истината като крайна инстанция. Той трябва да представя Знанието. И ако искате, докажете го чрез обучението си. Независимо от това, дали го разбират, или не. Защото задачата на учителя е преди всичко да усъвършенства задачата на Метода и да реагира на външните изменения, които произтичат. Много опасно е да вкарваш другите в обучението според принципа, по който сам си се обучавал. Важно е не само да избягваме да копираме собствения си процес на обучение, но и да обучим другите да зависят от Метода, а не от стила на преподаване. Аз например започнах да се занимавам преди трийсет години и в различните етапи имах различни задачи и възможности. Да прилагаш същия подход след 30 години би означавало да не разбираш природата на изменението.

 

15 февруари 2011

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



728
| Ток-шоу Гуру Институт за развитие на човека

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top