Изкуството на обучението

Обучението на човека се състои от три основни компонента.

Първият е самият обучаващ се. Тази концепция произтича от ред условия и преди всичко от физиологията. Въпросът за физиологията трябва да се разглежда още в първи клас. Докато ученикът не е в състояние да осъзнава сам себе си, трябва да има някой друг, който да определя и да направлява развитието му. Децата обаче започват да ги обучават в училище, без да определят способността им да бъдат обучавани. Което означава, че човекът не се учи как да се обучава. Преди всичко го обучават на това, което не му е нужно. И когато вече като възрастни решим да обърнем внимание на развитието си или поставим пред себе си конкретни задачи, тук вече имаме човек, който е натрупал определен опит.

Така вместо да започне нещо ново, човек всъщност „отърсва от себе си праха“. За много хора днес това е трудна задача, тъй като човек не умее да живее нито в пространството, нито в геометрията, нито в символите. Той не умее да мисли, не умее да дава оценка, не умее да си поставя задачи и въпреки това използва думи като „мотивация, цел“.

За да умееш да живееш според определени задачи, трябва да разбираш пространството. Изкуството на обучението предполага умение да наблюдаваме. Ако човек не умее да наблюдава, той не може да внимава. А човек, който не може да внимава, не принадлежи на себе си, а на реакциите или емоциите, от които зависи.

Информационният поток, който днес присъства в пространството ни, парализира дейностите и личността на човека и за него става все по-трудно и по-трудно да идентифицира собствената си мисъл, да участва в собствения си живот. Днес мисълта дори не може да се формира в главата, тя може просто да пробяга, което съвсем не означава, че тази мисъл дори принадлежи на човека.

Когато ни хрумне някоя мисъл, трябва да разберем откъде е дошла тя. Важно е да разберем дали тази наша мисъл е продукт на времето, дали сме осмислили конкретната тема. В противен случай човек обръща внимание на мисълта за определен период от време, след това тя избягва и на нейно място идва друга. И още преди човекът да е обработил едната мисъл, в главата му възникват още десет. Тогава той трябва да си каже: „Мисъл, стой! Още не съм те възприел, а към мен се втурват нови 10!“ Той трябва да разбере дали тази мисъл му е нужна. Ако не му е нужна, значи трябва да разбере откъде и защо се е взела. И това е физиология, основана на енергийните принципи на живот в пространството.

Нашето съществуване днес е повърхностно, а в повърхностното съществуване човек не може да се развива. Развитието изисква усилие. Това усилие днес трябва да се развива. Трябва да си зададем въпроса: Какво сме направили за това пространство, за да ни даде то нещо на нас? Голяма грешка е да приемаме ситуация, при която 50-70% от условията на съществуването ни не са създадени от нас. Вместо да преминем от тези условия в други, ние започваме да си даваме обяснения защо се намираме в тези „недобри“ условия.

Ако си поставим за цел да се развиваме, тогава трябва да разберем какво представлява развитието. Развитието е геометричен модел, който трябва да обвърже в себе си редица фактори. Например ако заработваме някакви пари и не получаваме удовлетворение, тогава не се развиваме чрез действията си. Това означава, че тези пари няма да ни носят удоволствие, както и самата ситуация, и това ще породи само едно вътрешно угнетение, в което ще съществуваме за известно време.

Символът е основата на всички основи в развитието

Когато човек отиде някъде да се обучава, го учат да взаимодейства с пространството на знанията, в които ще се разположи. Знанията не бива да се превръщат в емоции. Знанията трябва да се превърнат в преживявания или в чувство. Пространството трябва да ни научи на разликата между преживяванията и емоциите. Всяко пространство трябва да настройва човека към Знанието.

Човек не бива да се обучава без да е настроен към това, на което го обучаваме. В противен случай той не се обучава, а получава допълнителен поток от информация,
който така и не се превръща за него в знание.

Днес хората завършват висши училища без на практика да имат реални знания, тъй като знанието представлява преживяване.

Думите са опасни. Не бива да изказваме думи, когато не разбираме смисъла им. В това се състои изкуството на обучението. Днес хората не разговарят, а дърдорят. В речта им има толкова боклуци – не граматични, а енергийни. Човек не слуша какво говори, дори не може да взаимодейства с пространството чрез думите. Днес празните думи се превръщат в основа за съществуването на човека. Това, което хората си казват, често няма никакво отношение към тях, още по-малко към темата или предмета на разговор, тъй като основната идея е да се предизвика емоция или реакция, а не да се въвлече човекът в познавателен процес. За познавателния процес е необходима правилно формирана глава.

Всичко това се отнасям към условията на началото. Ние не искаме да създаваме това начало правилно, напротив – смятаме, че началото вече е минало и сега трябва да дойде краят. А началото още не се е появило. Началото предполага условия, при които да се изработи умение за съсредоточаване, това е факторът, следващ вниманието. Ако сме обърнали вниманието си към нещо, тогава можем да обърнем вниманието и към себе си. Днес обаче човек не обръща внимание на себе си, а реагира на реакцията към себе си.

Хората смятат, че са развити, докато в крайна сметка развиват лявото си полукълбо, което възбужда дясното им полукълбо. И така цялата информация просто възбужда човека, а осмисляне липсва, липсва синхронизация в главата, липсват условията, при които човек може да почувства процеса на познание. А ако не почувстваш процеса на познание, не можеш да го преживееш, а ако не можеш да го преживееш, тогава той остава извън теб.

В древността хората намирали удовлетворение от малките неща. Пространството не било обременено с голямо количество информация, затова всичко, което хората възприемали, било сила за тях, и те формирали отношението и поведението си, съобразявайки се с тази сила. Поведенческият характер на човека произтичал не от дивото, а от това, как той възприемал силата и взаимодействал с нея. Това било неговото изживяване.

План за съществуване

Вторият елемент в изкуството на обучението е планът за съществуване и развитие, който е пряко свързан с пространството на съществуването ни. Ако не сме определили пространството, в което се намираме, не можем да съставим този план, което означава, че не можем да определим какво искаме и накъде се движим. Планът е много ясен: това са цифри, набор от действия, движения, условия, чрез които въвличаме себе си, съзнанието си и пространството си в работа.

Схемата всъщност трябва да съставя мъжът, а жената трябва да живее в тази схема и да я напълва. Но тъй като днес мъжът не осъзнава устройството на пространството, условията в образованието вече са равни за всички. Колкото и да ни се иска да прехвърлим отговорността на някой друг, трябва да правим всичко сами, защото в противен случай ще изгубим формата, в която трябва да съществуваме. Ще вървим не прави, а наклонени настрани, сякаш искаме да се опрем на нещо, но ако нещо изведнъж кривне встрани или отслабне, ще паднем.

Живеем в период, който може да се нарече по-скоро период на дясното и лявото полукълба, а не само на лявото. Той е бил предшестван от период на дясното полукълбо, когато в ерата на матриархата жената е доминирала като матричен комплекс. Жената възприемала в себе си пространството, била затворена в него и това я удовлетворявало напълно, устройвало я, нямала нужда да строи нищо около себе си, опората вече била налична. След това се променил ритъмът на съществуване, пространството се разширило, появил се слънчевият календар и жената попаднала в друго пространство, което вече трябвало да бъде построено, а жената трябвало да съществува в него и да го напълва.

Жената преминала от състояние на напълване на себе си в състояние на напълване на нещо друго. Днес вече всеки трябва сам да строи и да се напълва. Мъжът трябва да се научи да напълва, а жената – да построява. Много жени са забравили как да се напълват, а и мъжете са забравили как да построяват, и така се получава един затворен кръг. Затова трябва да има план в какви мащаби можем да съществуваме. Всичко зависи от енергията ни, от усилието ни, от знанията ни. Най-опасното нещо е чакането (както и прибързването). По-опасно е обаче чакането. Човекът, който не е постигнал познанието, трябва да се опита да избегне очакването.

В условията, налагащи създаването на план, ние се сблъскваме с две интересни концепции: статичният и динамичният живот. Най-големият проблем за човека днес е това да остане, да се окаже някъде сам, да попадне в условия, в които не живее в първичния хаотичен ритъм, който го поглъща и в който той имитира живот. Най-хубаво е да се вземе човекът и да се постави той встрани, да се остави сам и да се наблюдава какво ще направи. Той няма да знае какво да прави. Няма да може да взаимодейства с това пространство, тъй като не умее да взаимодейства със себе си. Той няма сила, не умее да наблюдава, да внимава. Той не може да разбере себе си, ето защо ще му стане изведнъж тъжно и мъчно. Ще започне да се блокира отвътре.

Човекът не може да организира себе си в друго пространство. Например, когато хората отиват на почивка, каква е първата потребност на повечето? Да легнат някъде и яркото слънце да разтопи мозъка им, за да могат да си лежат спокойно, вече взели следното решение: загоряла аз ще бъда по-престижна и успешна, макар и само за следващите две седмици, а може и за цял месец!

Развитието на мързела е характерен пример за поведението на човека. Когато човек се върне вкъщи, първото му желание е да се нахрани, за да изключи себе си, да изключи последните си функции, тъй като, ако не се нахрани, ще трябва нещо да прави. Тук възниква следният въпрос: а какво прави човекът енергийно, за да трябва така обилно да се храни? Ако човекът разтоварва вагони, това е едно. Но ако е седял в офис 8 часа, той има нужда не от храна, а от течности, за да подхрани мозъка си. Когато човек се храни, той не подхранва мозъка си, а напротив – мозъкът му изсъхва, за да може той да се забие после пред телевизора и телевизорът да влезе в него, така че да предизвика съответните моторни функции, които ще го накарат да се отправи към леглото да спи.

Планът изисква разбиране. План за развитие, план за действие, който вече сте изработили. Тук е необходима също така и сила. Едно е да построиш план, друго е да живееш според този план. Условията или силата за живеене според този план изискват да знаем как да поддържаме себе си. Човекът трябва да притежава определено умение, което първо трябва да развие. Това може да е свързано с много неща. Дори например с пиенето на мате – това е условие за удържането на плана, което ни помага да удържаме себе си в съсредоточено състояние и в определен ритъм, в който можем да осмисляме собствените си действия.

Връзката на плана за развитие с пространството

Следващият важен момент, след като разберем символа, е третият елемент – съединяването на пространството с нашия план. Важно е да разберем работи ли планът ни в пространството. 90% от хората живеят по плана на някой, който е съумял да построи пространството. Той е указал плана и всички живеят, като от време на време се възмущават от този президент или бизнесмен. Не желаете да живеете според неговия план? Създайте свой. Или живейте според собствен план в неговия план. Човек трябва да остане винаги човек.

Обществото обаче развива потребители. За да действаме съгласно плана, трябва да бъдем честни към него и да разбираме този план. Днес това е невъзможно, тъй като в такъв случай обществото престава да бъде манипулируемо (което е постижимо в малките държави, но невъзможно в големите). Когато се получи това съединяване, получаваме 10 000 неща, както в книгата „Дао дъ Дзин“: едно поражда две, две поражда три, три поражда 10 хиляди неща. Тук едно е символът или пространството, две е планът, три е съществуването на плана в пространството. Оттук насетне възниква всичко. Трябва да има обем и ако ние не го създадем, тогава ще живеем в линейни условия. И няма да се ползваме от пътя на познанието. Ако нещо ни харесва и това нещо не е пътят на познанието, тогава става дума за лъжеусещане.

Не можем да изразяваме отношение към нещо, което не сме познали. Така въвличаме себе си в процеса, без да участваме в познанието. Парализираме главата си с ненужна информация, ненужна течност, ненужна храна, след което искаме различни неща! Колкото повече искаме, толкова по-вредно става това за нас. Човек трябва да живее не според желанията си, а според потребностите си. Потребността представлява усилие, което ни помага да преживеем взаимодействието с това, което желаем или изразяваме. А желанието е съгласяване със собствения ни мързел, който се развива в нас много по-стремително, отколкото всичко останало. Мързелът е антиусилие. Трябва да се научим да разполагаме в пространството тялото и мозъка си. Тъй като това засяга живота ни, ние трябва да се научим да чувстваме себе си, като тук още не става дума за осъзнаване. Осъзнаването е сложна функция, практически недостъпна за съвременния човек.

За да осъзнаваме, трябва да можем да се концентрираме, но хората днес не умеят да се концентрират. Концентрацията следва съсредоточаването. Но за жените е трудно да се концентрират, тъй като при тях има силно изтичане на енергията от мозъка към матката. Това е нормално. Важно е обаче да има план, който да следваме. Изкуството на култивиране на живота при жените се опира на физиологията, в която по определен начин работят тялото на жената и съзнанието й, по определен начин циркулира енергията.

Най-важното е правилно да се подготвим. Често това се превръща в недостижим етап. Хората не искат да се подготвят, те смятат, че вече са подготвени. Ако човек не чува какво говори, това означава, че в думите му няма възвратност. Съсредоточеното говорене означава постоянно да внимаваме какво казваме, защо го казваме и каква полза извличаме за себе си от това, което казваме. Ако не извличаме никаква полза за себе си, тогава се поставяме над другите хора, а това е погрешна позиция. Говорещият човек трябва да познава това, което говори, и тук трябва да се крие качественото му преживяване.

В процеса на речта аз преди всичко опознавам и се задълбочавам в това, което казвам и след това предавам на слушащия нещо и поставям пред него определени задачи. Да се слушат думи, дарени със сила, е трудно. Те имат по-голяма съсредоточеност, усилие и внимание. За да има взаимно познаване, трябва да има опит в общуването, а често обемът на думите надвишава изречението. Това е едно състояние, в което поместваме себе си в процеса, получаваме преживяване и на следващия ден получаваме още повече преживявания – и тук важно е те да не са много, тъй като ако изведнъж се появят много, на следващия ден ще ни тежи.

В същото време трябва да разбираме и тази вълнообразност, която също трябва да бъде елемент от преживяването ни. Тя трябва да ни подхранва. Това е нещо като природните сезони – ние трябва да извличаме удоволствие и от есента, и от зимата, и от пролетта и от лятото, те са просто различни. Трябва да умеем да преживяваме, а не да реагираме. Ако започнем да желаем да живеем в някой определен сезон, това е знак, че нещо не е наред с нас. То означава, че започваме да угнетяваме себе си в собственото си пространство или пространството започва да ни гнети.

И така е с всички чувства. У нас се появява емоция, която не можем да усвоим и да преживеем. Угнетението надвива развитието. Когато човек се опира на чувствата си, чувствата му се променят като сезоните. Чувствата могат да бъдат или по-скоро в покой, или по-скоро във възбуда. Чувствата са елемент на вътрешното напрежение. Емоциите са елемент на външното напрежение.

Вътрешното напрежение остава в нас и ние можем да го преживеем, докато външното отхвърляме. Когато то бъде отхвърлено, ние пребиваваме в състояние на афект. И това състояние превръщаме в основа на съществуването си. Днес хората се ръководят от такива афектни състояния, именно затова в съвременното общество се придава такова значение на Нова година, рождения ден и т.н. А когато се развиваме, за нас всеки ден е празник, тъй като развитието ни позволява да поддържаме това напрежение. Преживяването представлява поддържане на определено състояние в тялото, главата и матката. Развитието не бива да се обременява с бързане. Не бива да правим нищо заради някого или нещо. Трябва да правим всичко заради себе си.

След като сме разбрали плана, можем да пристъпим към самия процес на развитие. Като тук няма значение с какво е обременен той – с определени практически, теоретични упражнения, действия или условия. Човек трябва да може да пребивава в него. Например 70% от хората в университетите не се обучават, а просто учат за диплома, затова те не прилагат в живота си знанията, които получават, а просто създават определена дисциплина. Няма ритъм на обучението – студентът учи основно по време на сесията, а в останалото време просто пребивава в университета. Хората не умеят да се съсредоточават, не умеят да анализират. Ако има нормален преподавател, тогава има вероятност да го чуят например пет души.

Самата система на преподаване днес не позволява на човека да осъзнае обема. Основите за това се полагат още в училище, където в класовете се смесват момичета и момчета и те си пречат един на друг, вместо от това да има полза. Във всеки клас има например трима души лидери, които осъществяват задачите си, а останалите сякаш работят за тях.

С други думи, независимо къде се намирате, всяко място е ваше пространство, затова навсякъде трябва да строите своя план. И след като сте построили плана си, следващото действие е да разберете как правилно да подхранвате и развивате главата си. Тук много важно е да разберете как да развивате правилно мозъка си, как мозъкът функционира и какви задачи може да решава той. Няма значение кога ще започне това.

Подхранването на мозъка е същинската задача на живота ни, в това се състои човешката ни същност. Човекът, който не използва мозъка си, не се отличава с нищо от животното. Именно затова сме хора, за да използваме мозъка си, това ни отличава от всичко останало, съществуващо на земята. Цялото развитие трябва да се строи чрез мозъка. Развитието е именно подхранване на мозъка. Мозъкът трябва да получава правилно енергийно натоварване. Правилно да обработва с лявото и дясното си полукълба. Мозъкът трябва да има ос. Това е физическо усилие, което трябва да започне да се изработва още от прохождането на човека. Човекът, живеещ без вътрешна ос, не може да бъде балансиран и хармоничен. Днес за много хора естественото съществуване се състои в това да правят каквото желаят. Естественото състояние на човека обаче е постоянно да се намира в развитие, тъй като развитието стои над преживяванията, с които човек може да се сдобие.

Развитието е допълнителна система на функциониране на организма. Човекът има пет системи и когато започне да развива мозъка си, той получава шеста система на съществуване и постига най-висшето преживяване и чувство. Изкуството на култивиране на живота се корени в условията и в подготовката. Да поставим себе си в състояние на постоянно развитие е трудно нещо, тъй като в пространството, в което живеем, има много условия, които ни отвличат от това. Ето защо пред нас стои следният избор: или да се развиваме, или да живеем в условията на потребление.

Пространството е геометрия. Което означава, че ние трябва да разбираме фигурата, в която строим плана си. Започнем ли да построяваме плана, ние си осигуряваме защита за в бъдеще от нещата, които ни отвличат. Важно е да стигнем до състояние, в което нищо няма да може да ни отвлича от нас самите, а за тази цел трябва да се обвържем с конкретни действия, задачи и условия на съществуване – а това вече е план.

 

10 февруари 2011

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



989
| Институт за развитие на човека

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top