Метод

Колкото и добре да се прикриваме зад традициите, учителите и майсторите, ако не разбираме метода, който използваме в обучението си, то ние не вървим на никъде.

Днес, когато качеството предопределя зависимостта ни от времето, когато изискването към съзнанието е на няколко нива по-високо, от това, което е било, следва да се разбира картата на движение, а не да се върви незнайно откъде и незнайно накъде. Като оперираме със знания и принципи, трябва да си даваме сметка, че тяхната комбинация и алгоритъм от действия не са по-малко важни от наличието на инструмента и дори от майсторството.

Майсторството винаги ще бъде крайно, ако се опира само върху природните качества на човека (а не на развитието) или на неговите количествени усилия. С оглед на това, че методът не е едноизмерно понятие, колкото по-рано му обърнем внимание, толкова по-отчетлив и ясен ще е нашият път.

Развитието не е повторение на нещо след някого. Развитието е преобразование, където един модел трябва да бъде сменен с друг. И въпреки че принципите и законите на нашето съществуване се опират върху една и съща схема на пространството, процесите в него се променят (скоростта, ритъма, честота). Затова е истинна тази традиция, която определя метод на развитието.

Бих го казал дори по друг начин: именно методът трябва да формира традицията, тъй като той стои над знанията. Той учи да оперираме със знания, а знанията от своя страна стоят над системата за развитие, която представя този или онзи майстор. Майсторът или учителят са последни във веригата на познанието, а не първи. Те стават първи, ако учат на правилата за движение, а не обясняват с каква цел и защо човек трябва да се развива.

Ако учителят или майсторът не са подчинени на метода, те ограничават в познанието преди всичко самите себе си, превръщайки себе си в естетически модел на познанието; те реагират повече на себе си, отколкото да познават традицията. Майсторът е длъжен да държи на разстояние всеки, който идва при него без значение от неговото положение и възможности, иначе той няма да може да доведе обучаващия се до познание на метода. Проблемът „Аз” си остава, никой не го е отменял, при никакви обстоятелства.

Играта на пояси, звания, регалии също е метод, но той е потребителски, когато този, който върви по дадения път не осъзнава съответствието на метода и своя път. Това е чисто социален ход и традицията тук е само някаква опаковка. Методът трябва да се опира на геометрията, иначе това би било само похват. Като правим от похвата метод, ние се лишаваме от истинност.

Похватът развива рефлексия и емоция, а това разрушава нашето съзнание. Разрушеното съзнание не е способно да познае метода. Затова задачата на метода е преди всичко да отвори съзнанието на човек, да го научи да се ползва от него, а след това да влага в него идеали или убеждения. Човек трябва сам да се убеди в правилността на това, което той прави, както и на това защо го прави. Той трябва да се научи да дава оценка на своите действия, а не просто да реагира.

Затова и твърдя, че без познание на метода не може да има никакво развитие, може да има само повторение или приобщаване към някакво емоционално преживяване. Но това не решава задачата на човешкото строителство, а просто превръща човека в съучастник в някакъв процес, въвеждайки го в още по-голяма зависимост от пространството, в което се намира.

29 септември 2010

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1052
| Ток-шоу Гуру

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top