Мутантът на бъдещето – как да се борим с него?

През новото хилядолетие темата за мутантите стана по-актуална от всякога – нито един „страшен филм” не минава без тях, посвещават им заглавията на най-различни издания — от научни списания до многотиражни ежедневници, проникнали са дори в езика ни. Същевременно не можем да кажем, че масовата и дори елитарната култура проявява сериозен интерес към проблема за неконтролируемата метаморфоза при човека и при всички живи същества... Какви могат да бъдат последствията от подобна небрежност? Какъв дух можем да очакваме от едно генетично нездраво тяло?

Ако разглеждаме човека като киборг, можем да кажем, че мутацията не носи в себе си знака на човека. И макар че тя, също като трансформацията, изменя личния ритъм и последователното енергийно развитие, това се случва с непривична за човека честота. Ето защо можем да кажем, че мутацията въвежда допълнителна форма на съществуване, която подчинява човека и се явява за него едно неестествено образувание.

Под мутация преди всичко се разбира физиологични изменения, които обаче безусловно оказват влияние и на духа. Въпросът е доколко в този случай въобще можем да говорим за духовност. Тъй като мутацията като външен процес променя човека според закони, които само тя познава. Опитът да се следи и контролира мутацията е обречен на неуспех от самото начало. Макар да ни се струва, че можем да я контролираме, всъщност човек не може да й се противопостави по никакъв начин, освен да я остави да се самопобеди. Можем да превърнем един нормален картоф в мутирал, като променим генетичния му състав, но щом мутиралият картоф попадне в тялото на човека, вече нямаме контрол над него.

Промените протичат на ниво, невидимо за възприятията ни, а когато тялото се променя, то губи способността си за развитие. Единственото, което ни остава, е да определяме, тъй като определенията ни носят декларативно-информационен характер, което означава, че промени ли се информацията, ние започваме да боравим с напълно различни определения. Така човек започва да прилича на телевизор с много канали  канали, които някаква неведома сила превключва. И за да постигне духовна промяна и обогатяване, той трябва не просто да съхранява това, което природата му е отредила, а да се противопоставя на мутагенното насилие на химичните, физичните и електронните технологии.

Опитът да се спрем днес се оказва по-голямо изкуство от всяко друго начинание. Всяко приспособление ни извежда извън пътя на човека. Днес наше право е да се възползваме от отсъствието на интелекта като такъв — схематизацията и системността на управлението, които днес са внедрени като алгоритъм на ефективното управление, често изключват жизнеспособността на интелекта, тъй като просто нямат нужда от него. Интелектът се превръща в участ на ограничен кръг хора, които са твърде загрижени за случващото се около тях. А като се има предвид, че днес интелектът е оплетен в демагогии, то тогава новото поколение изобщо няма да разбере каква е разликата между интелекта и „параметралните формули, запълнени с трансценденталното единство на аперцепцията”, т.е. усложнена информация, създаваща илюзията за знание.

В глобален мащаб, на нивото на планетата, съединяването на механичното с химичното отдавна се е случило. Механиката на човешкото тяло се е променила толкова, че човек е загубил дори естествената си походка — та нали днес му се налага да отнесе тялото си само от телевизора до магазина и обратно. Когато промененият химичен състав на тялото не му позволява да усеща дори собствената си слюнка, тогава няма значение при кого тези необратими мутации стават по-бързо, тъй като такъв човек дори няма необходимите вътрешни ресурси, за да го осъзнае.

Създаването на нещо качествено трябва да идва отвътре, а не да се налага отвън. Важни са принципите и знанията, от които хората могат да се ръководят, а не моралът и устоите, които всеки интерпретира по свой начин, опростявайки възприемането на света до най-примитивното ниво. И ако съвременният човек смята, че живее по-интересно и по-добре от първобитния, той е в дълбоко заблуждение. Парадоксът е в това, че предците ни са живели според законите на природата, а ние съществуваме според закони, които дори не разбираме, и така изпълваме съществуването си с набор от хаотични емоции, които ни манипулират.

Ръководен от тези манипулации, човек смята, че усещанията, които изпитва са истински човешки емоции. Злобата, агресията, лакомията, завистта никога не са били човешки емоции, те са животински. И няма значение, дали се проявяват у човека рядко или често. Ако съществуват, то много вероятно е да се развият и да окажат видимо и невидимо разрушително въздействие върху човешката природа.

Това, което днес е прието да определяме като нервни или психически нарушения, е свързано отново с мутацията на системата. Замисляли ли сте се някога защо, когато човек говори по телефона или просто си седи край масата, понякога започва да клати крака? Каква би била ситуацията ако е зает с нещо съвсем различно? Той клати крака заради една неконтролируема енергия, която живее свой собствен живот, използвайки тялото на човека. Затова нека се занимаваме не с мутантите, които и без това са предостатъчно, а с човешкото в самите нас. А това, че всички ние сме в различна степен мутанти, е вече реалност. Днес тялото на човека е толкова блокирано и на физическо, и на енергийно ниво, че скоро между нас и силиконовите кукли няма да има никаква разлика.

Възстановяването и развиването на тялото е възможно само при наличието на вътрешни ресурси в организма на човека. Нека си представим, че човек има проблеми с тялото си, но съзнанието му е развито на високо ниво. Това означава, че той има вътрешната сила да се възстанови. Смъртта настъпва не в момента, в който сърцето спира, а когато човек безвъзвратно загубва контрол над живота си и над развитието си.

Наличието на тяло, макар и функциониращо, не е достатъчно, за да живее човек, тъй като то го прави просто едно биомеханично същество с животински инстинкти. В древността такива хора са били унищожавани, а днес ги отглеждаме. Във всички случаи тук от определящо значение е това, колко силно човек зависи от заобикалящия го свят. Ако зависимостта му е силна, тогава той не принадлежи на себе си и цялата му енергия отива за поддържане на връзката с външното пространство. Много важно е как човек развива съзнанието си и развива ли го изобщо. Тоест принципите трябва да се търсят, като се изхожда от това, доколко човек осъзнава живота си.

Мутацията при живите организми започва от момента, в който се разкъсат молекулярните връзки, регулиращи дейността на мозъка. Следователно първото нещо, с което трябва да се започне, е възстановяването на мозъка и за начало трябва да се научим да се храним.

 

08 август 2007

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



501
| Безсмъртие

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top