Руската мисъл

„Ако се отнасяте към езика небрежно,
означава и че мислите как да е:
приблизително, неточно и невярно.“

А. Н. Толстой

Руската мисъл е акт на сътворяване на руския език. Характерна черта на руския език е надкултурната значимост на неговата менталност. Другояче казано – това означава, че този език трябва да бъде възприеман не само като национален признак, а и да се отчита кой и доколко умее естествено да мисли на него.

Съвкупността от това да откриеш точната дума, да я възпроизведеш и да сътвориш такава характеризира начина, по който е построен руският мисловен процес. Негови основни признаци са свободата да изложиш мислите си и руският звук, за който бариери не съществуват. Руската мисъл предхожда притежателя си. И ако този притежател не борави с нея (т.е. по същество не е реално мислещ), мисълта ще борави с него. В такива случаи руският език изпъква като първопритежател на съзнанието.

Това, че някой принадлежи към руската мисъл все още не означава, че е неин притежател. Последното формира зависимия от изложението на руския език мироглед на типа хора, които практически не могат да мислят на руски.

Дори онзи, чиито мисли са простички, не може да разбере човека, който мисли на руски. Да се възпроизведе една мисъл (нещо, което лесно се удава на руския език) и да се мисли чрез мисълта (т.е. да се създаде друг вид съзнание, в което самият човек е първопритежател на мисълта, а не само неин проводник) са различни физиологии на езика. А последното предполага активиране на различните отдели в мозъка.

За руснака руският език може да бъде едновременно и оръжие за развитие, и средство за поразяване. Това се дължи на факта, че дори едно просто предаване или възпроизвеждане на мисъл в този език могат да бъдат приравнени на мисловен процес и представляват условно мислене. Словесният изказ и най-вече зависимостта от говорене са особености на руския език. В него мисълта зависи от нейното външно изразяване и последвалата я реакция. Което означава, че изисква внимание и съсредоточеност. А вниманието и съсредоточеността характеризират мисловния процес и разделят руския народ на няколко най-общи типа: на мислещ човек, на разсъждаващ човек и на такъв, който просто възпроизвежда дадени думи на рефлекторен принцип (или в синхрон с преобладаващото единно колективно съзнание).

Руският език също така е и начин на изразяване за хората, които въпреки че не могат да мислят на него, умеят да предизвикват реакции и да доминират в пространството на общуването, налагайки на всички „руската истина“.

На практика е непреодолима пропастта между мислещите на руски език и просто излагащите нещо на руски. Например за всеки военен Николай Александрович Бердяев е непристъпна крепост – макар че за мислещия руснак военен е не този, който даже в тоалетната влиза с противогаз, а онзи, който е част от етоса и характера на руския народ.

За руснака причинно-следственият закон се изразява в потребността от възпроизвеждане на словото, придавайки му определена реакционна характеристика, невинаги зависеща от натовареността със смисъл. „Да поговорим?“ за руснака е много различно от „Да поговорим?“ при испанеца или латиноамериканеца. За последните руснакът на пръв прочит сякаш отстъпва по времетраене на изложението, но всъщност ги превъзхожда по честотата на превключването от събеседник Х към събеседничка У.

Недостатъчността на руския език на битово ниво лесно се компенсира от това, че производителността взема връх. Въпреки че производителността за руснака е равносилна на битовизма – например, когато носителят на езика попадне в ситуация да забива винтовете, вместо да ги навива.

Величието на руската мисъл се състои в това, че тя е непостижима за тези, които я излагат. За разлика от руското разсъждаване, руското мислене не е изразител на зависимостта на съзнанието от реакциите, а предава руската идея. Въпреки че руското разсъждаване не е надарено с жизненото правило „да живееш според законите на вътрешните граници“, то има преломен момент и или се пречупва и се превръща в хумор, или в поезия, или в основа на главната руска идея – другите ще се оправят.

Без да може човек да мисли на руски език, той би довел ситуацията до руски конфликт, до търсене на причината за неразположението някъде встрани. Руският език е едновременно и начин за решаване на проблемите, и инструмент за тяхното създаване. За руснака разсъждението не дава възможност да подредиш нещо, да се ориентираш – то е шанс да се превърнеш в щастлив обладател на мисловно творчество чрез прилагане на руския език.

По-подробно може да прочетете в канала на проекта, в Telegram.

08 юли 2019

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



50

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top